За съблазняването

Токущо се регистрирах( радвам се да се запознаем^^) и веднага влизам с пълна газ в клуба. Чета днес Матея 11:6 " И блажен оня, който не се съблазнява въ Мене." и ми е трудно да го разбера. Да не се съблазнявам в порочните удоволствия на света сякаш ми звучи по разбираемо. Бихте ли ми разяснили как да не се съблазнявам в Него?

Добре дошъл в клуба!
Нека някой по-вещ разтълкува, аз те приветствам само.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Здравей, новия! Честита регистрация!

Христос не е религия, не е секта, не е доктрина, а е откровение за екзистенциалната истина в самия теб. В този клуб няма да намериш подходящи тълкуватели, тук е пълно с овце, които сами се подлагат на заколение.

Съблазън в Христа - това е най-опасният път, по който върви така нареченото "християнство". Мисля, че Исус е искал да предпази учениците си от превръщането на словото му в религия на авторитета, макар да си е давал сметка, че идолопоклонството не може да се изкорени просто ей така, че е нужен солиден опит в самопознанието и вяра в себе си като в Богочовек.

Съблазън е да обожествяваш - когото и да е. Това е една от съблазните, заради която, за съжаление, е възможен този клуб с всичките посещаващи го "предани овци".

За истината са нужни не блеещи овце, а самоотвержени воини. И църква не органична, а оргична.

Мнозина са званите, малцина избраните.

Думите на Христа могат да се тълкуват и така: Един дзен будистки роши (учител) обичал да повтаря на учениците си: Ако срещнеш Буда, убий Буда!
Сиреч, не правете от Христа поредния властнически авторитет, от чието име ще се вършат безумия. Уви, безумията/съблазни и исторически, и екзистенциално, поради глупост или незрялост, не могат да бъдат избегнати.

В моя превод е ПОРАДИ Мене, а не "в" Мене.
Нататък е обяснено, 11:8-11

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Привет,

българският превод на Библията не винаги е най-точния. В превода на кинг Джеймс тази дума е "4624 // skandalizw // skandalizo // skan-dal-id'-zo // ("scandalize") ", което се превежда "пристъпвам, нарушавам закона"

И така Матея 11:6 би звучал по-разбираемо:
6 И блажен оня, който не пристъпва закона поради Мене.

Това се отнася за всички и особено за тези. които убиват и преследват хора все в името Христово.

Поздрави и успех,
Енос




Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...

Ха добре дошел

Според мен грешката е в превода и в по-следващите "благочестиви" редакции на текста.

Най-просто, може да се каже, че Исус казва
"Блажен онзи, който не се съмнява в Мен"

Но можем да го изведем и като:
"Блажен онзи, който не се излъже в (очакванията си за) Мен"

Казвам "очакванията", защото учениците на Йоан Кръстител питат:
"Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?"

В Съвременния превод на Новия Завет, този текст е преведен като:
"Блажен онзи, който може да ме приеме

А в (любимият ми) THE MASSAGE звучи така:

"Is this what you were expecting? Then count yourselves most blessed"
( "Това ли е, което очаквахте? Тогава се считайте/бройте се/ за най-благословените")

Но в който и превод да го гледаме, значението е едно - Чудесно е, ако не си се излъгал в предположенията си (очакванията си) за Месия.

Тука е хубаво място.
Малко горещо понякога, но хубаво! Дерзай!



пп.
Ако питаш Енос, може и да значи "Блажен онзи, който не ми вдига скандали за щяло и нещяло"....

шегичка, разбира се!

Добре дошъл в клуба.
Приятно ми е да се запознаем.


По добре попитай за това на бележки : прокименски поздрав /в Религия/ , или пък попитай famulus .Те ми се виждат най-вещите тука.

---

С уважение и искрени пожелания за благополучие от :
Зефирна пламъчка

добре дошъл в клуба

ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ ЗА МНЕНИЕТО!!!

ПЪРВОТО, КОЕТО НАИСТИНА МИ ХАРЕСА В ТОЗИ КЛУБ.

КЪМ ДРУГИТЕ: БЕЗ ДА СЕ ЗАСЯГАТЕ

[image][/image]


Блажен, кто не соблазнится о Мне кликвайки с мишката най-отдолу на: "все беседы " - отваря се страница с вички неделни евангелски обяснения, но на руски език. Затова пък е благословение от Киево-печерската Лавра.

Слово исцеляет


ИСТОЧНИК ЖИЗНИ





«Блажен, кто не соблазнится о Мне»

Так Иисус ответил посланным от Иоанна: «Блажен, кто не соблазнится о Мне» (Мф. 11:6). Таков христианский путь. На нем многие люди падали, многие соблазнялись. Претыкались, не понимая Того, от Которого всё. В Первом послании Петра сказано, что Он для неверующих камень преткновения и камень соблазна, а для нас, верующих, — драгоценность. «Мы проповедуем Христа распятого, — пишет апостол Павел, — для Иудеев соблазн, а для Еллинов безумие, для самих же призванных, Иудеев и Еллинов, Христа, Божию силу и Божию премудрость» (1 Кор. 1:23-24).

Но как во времена апостола Павла, так и сегодня Иисус Христос — преткновение и соблазн. Ведь даже родные братья Его, видя чудеса, которые Он творил, не веровали в Него. Порою считают, если уверовал наркоман, алкоголик или другой большой грешник, то родные его, видя чудо, которое совершил с ним Господь, обязательно должны уверовать.

К сожалению, не всегда так бывает. Скорее подумают, что с ним что-то не в порядке. «И братья Его не веровали в Него» (Ин.7:5). Иисусу говорили даже: «Удались от нас». В народе о Нем были распри, непонимания, преткновения. Почему? Воля Божия не вмещалась в сердца. Неужели она так сложна и так трудна? Нет.

Но есть причины, которые ослепляют людей. То ли слава человеческая, то ли богатство или другие интересы этого мира застилают глаза. Люди не желают до конца принять путь, предлагаемый Господом. Иисус проповедовал не так, как понимали фарисеи, и они не вмещали волю Его. У них было «заповедь на заповедь, правило на правило» (Ис. 28:10).

Есть то, что заповедал Бог. Но люди добавляли свое (да и теперь добавляют). Фарисеи не вкушали пищи, не умыв прежде рук и делали многое другое, подобное этому. Господь обличал их, говоря, что входящее в уста не оскверняет человека.

И когда Иисус так обличал их, «ученики Его, приступивши, сказали Ему: знаешь ли, что фарисеи услышавши слово сие, соблазнились? Он же сказал в ответ: всякое растение, которое не Отец Мой Небесный насадил, искоренится; оставьте их, они слепые вожди слепых» (Мф. 15:12-14).

Иисус уподобил фарисеев окрашенным гробам, «которые снаружи кажутся красивыми, а внутри полны костей мертвых и всякой нечистоты» (Мф.23:27).
Иисус укорял фарисеев в лукавстве, говоря, что они лицемеры, которые поедают домы сирот и вдов, не желая помочь им. Такая проповедь была соблазном, преткновением. И у них появилось желание убить Иисуса. Многое, сказанное Иисусом, не вмещалось людям. Даже некоторые ученики Его соблазнились.

Когда Господь говорил о Крови Своей и Плоти, они удивлялись: «Какие странные слова! кто может это слушать? Но Иисус, зная Сам в Себе, что ученики Его ропщут на то, сказал им: это ли соблазняет вас?» (Ин.6:60-61). В христианском пути встречается много того, что не нравится нашей плоти, то, что сложно, непонятно, неуютно. Вот почему сейчас не часто увидишь христианина, полностью соглашающегося с волей Божией.

А в Царствие Божие все хотят. Говорят так: «Мы разными дорогами, но в небо идем». Но дорога туда одна, разных нет. Поэтому, сверим свой путь по Евангелию. Апостол Павел шел в Небо, усмиряя и порабощая тело свое. Ученики не всё сразу понимали, они изумлялись, услышав, что «трудно богатому войти в Царство Небесное... удобнее верблюду пройти чрез игольные уши» (Мф. 19:23,24).

У них возникали вопросы. Господь» отвечал на них, Он замечал, что они ропщут в сердцах и сказал: «Это ли соблазняет вас?» (Ин.6: 61). И сейчас, когда люди узнают, что Иисус не одобрял приверженность к миру, его привилегиям, комфорту, они начинают роптать, говоря, что это сектантство, потому что это не то, что хотели бы они. Из Слова Божия видно, что ропот — это следствие соблазна. Соблазн — это преткновение, непонимание путей Господних.

Спросим себя: как иду я? Есть ли у меня непонимание путей Господних? Может быть и у меня возникает вопрос: «Господи, почему Ты меня так ведешь?» Но Господь никогда не обещал нам, что все будет понятно. B Cлoвe Божьем нет ни одного такого места. Путь Божий, волю Божию мы принимаем верою. Мы соглашаемся, и тогда способны прославить, возблагодарить Господа. И мы не будем нести потерь и давать успеха диаволу.

Хочется сказать тем, которые только начинают идти путем Господа: это путь нелегкий, но пусть никто не соблазнится об этом пути. Заметьте, легкого пути нам Господь не обещал. Мы идем за Ним, а значит наш путь — путь Креста. Объясняя притчу о сеятеле, Христос сказал о семени, посеянном на камне: это люди, которые при наступлении скорби или гонений за Слово тотчас соблазняются. А ведь это христиане, принявшие Слово Божие. Но они временем веруют, а во время искушений отпадают. Пока всё благополучно, пока попутный ветер, пока жена со мной, дети рядом, квартиру имею, всё спокойно — тогда, Господи, я славлю Тебя. Но если что-то изменяется и благополучие уходит... вот этого мы не хотим.

А ведь это Господь посылает испытания. Он говорит: «Когда настанет скорбь» (Мф.13:21).

Значит, она настанет, — приходят проблемы, болезни, трудности, лишения. Это проверка нашей веры. Так начинается наш духовный рост.

Господь смотрит — останемся ли мы верными Ему. Как мы служим Ему? За те блага, что Он нам дает или потому, что Он умер за нас, воскрес и дал нам вечную жизнь? Аллилуйя! Благословенный Господь, Он хочет видеть в нас верность. Не как Исав, которого голод сморил и он отрекся от первородства. Не как Димас, что возлюбил нынешний век и поколебался. Мы дали Господу обещание служить Ему доброй совестью и идти за Ним. Его путь — на Голгофу. А как Он жил? «Лисицы имеют норы и птицы небесные — гнезда; а Сын человеческий не имеет, где приклонить голову» (Мф.8: 20). Вот так Он жил. Мы не проповедуем путь аскетизма. Но когда наступает тяжелое время, нам нужно проявить веру.

«Сие сказал я вам, чтобы вы не соблазнились... Чтобы вы, когда придет то время, вспомнили, что Я сказывал вам о том» (Ин.16:1,4). Есть враг, которому отпущено время противодействовать народу Божьему. Господь попускает и этим испытывает нас и что-то показывает.

Когда Неемия строил стену Иерусалима, враги также устрашали иудеев: «Ибо все они стращали нас, думая: «опустятся руки их от дела сего, и оно не состоится». Но я тем более укрепил руки мои» (Неем.6:9). И сегодня враг устрашает и смущает: чем угодно и как угодно. Но: «Блажен, кто не соблазнится о Мне!» Блажен, потому что мы приняли Господа, и принявшим Его, верующим во имя Его, Он дал власть быть чадами Божьими. Это наше обетование. Слава за это Господу! Аллилуйя! Нет воли Отца Небесного, чтобы погиб один из малых этих. Враг может говорить обратное — смущать, устрашать. Да не поддадимся мы этому!

Разные преткновения, разные соблазны, разные непонимания встречаем мы на пути, и если такое случается, нам нужно искреннее признание: «Господи, прости, я соблазнился, потерял Тебя из виду, хотел видимую опору, поколебался, потерял надежду, помоги мне, Господи, укрепи мою веру».

Ученики соблазнились перед распятием, оставили Иисуса, но возвратились к Нему с покаянием и Господь дал им найти Себя. Наш Господь — Он был и остается Добрым, был и остается Великим, был и остается Тем, Который сказал: «Могущему же соблюсти вас от падения и поставить пред славою Своею непорочными в радости» (Иуд.24). Да благословит нас Господь, чтобы ни люди, ни обстоятельства, ни другая какая тварь не могла отлучить от любви Божией. «Блажен, кто не соблазнится о Мне».


Корней Фризен,
пресвитер, Москва

смисълът е следния - евреите все нещо се 'спъваха' в този Исус - уж наистина говори страхотно, ама на моменти май малко "прекалява", уж наистина върши чудеса, ма на моменти го прави в събота ... абе май все имаше нещо, за което "да се хванеш", че тоя Исус май не е наистина общания Месия, май все имаше нещо, заради което, да не Го харесаш напълно, да не Го приемеш напълно, май винаги Той като че ли нарочно поставяше някаква спънка - която да спъне, нашия мироглед, светоусещане за това какъв ТРЯБВА да е Бог, нашето очакване за това какво и как Бог ТРЯБВА да говори. и онзи, който се оставяше културните му навици и очаквания да замъглят факта, че Исус наистина е Господ.

в моя любим превод - J.B. Phillips

And happy is the man who never loses his faith in me.

добре дошъл

death comes first. then resurrection life.

ама много объркана представа за християството:
"тук е пълно с овце, които сами се подлагат на заколение"

ами нали самият Христос е направил такова нещо? християните нали него следват, да не следват Буда?

а пък после пишете:
"а самоотвержени воини"

ми то християнството винаги е било носено именно от саможертвени воини. не знам как би просъществувало кое да е учение (и най-вече християнството), ако няма воини, които да го носят. нещо много объркан постинг сте написали.

ами за Исус е писано, че е като камък, който може да служи за основа или да служи да се спъваш в него, т.е. средно положение с Исус няма. определено религиозните водачи по времето на Исус масово са се състезавали да се спъват в неговите думи и действия. някой от тях са се отказали от това състезание и са станали негови ученици.

Дотука имаш хубави примери как да се съблазниш в Христа - като тълкуваш Словото Му произволно

а, хубаво, хубаво. по-малко газ на завойте и не карай в насрещното платно, нощем на фарове с повишено внимание!
е, и внимавай да не се сблъскаме , щото тука има от велосипедисти до тежки бойни машини.


п.с. нов ник или нов човек?

нов човек, благодаря за отговорите, къде сериозни, къде иронични, или забавни Засега нямам какво да добавя

добре, добре - пиши тогаз!

Матей 11

1 А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.
2 А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат:
3 Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?4 Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:
5 Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.
6 И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

Това е пасажа в контекста на стиха."И блажен оня, който не се съблазнява в Мене".
Да се съблазниш /това не е съмнъние/ е грях,защото е изкушение.Как така?
Обърнете внимание на въпроса нa Йоан Кръстителя?" Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?"Не вили звучи като думите на сатаната?Ако си Божия Син...
Йоан се е съблазнил в Христос.Но му беше отговорено изчерпателно и убедително.Но това не беше проблема на Исус Христос в тоя момент.Страшното тепърва престоеше и Христос знаеше какво ще стане.Съблазанра -изкушението имат силата,след като са заченали да се развиват и раждат.Какво раждат ли?Смърт!Вечна смърт!

В градината с маслини настъпва най-тъмната нощ.Татко ни се претиска в сухата земя.Съкрушенна тежест претиска раменете Му.Сълзите и потта Му стават на какпки кръв и поят земята и тя жадно ги поглъща.Горчивина и болка от предстощето предателство на приятел - за 30 сребърника,цената на един роб.Учениците ще се разбягат и той ще остане сам.Но и това не е всичко.Петър ще се отрече три пъти от Него,въпреки,че преди не допуска такава възможност.Петър не би се отказал от Христос,ако Христос беше просто човек,обречен на мъки заръди истината.Но когато след всички знамения и чудеса /същите дето бяха пратени за Йоан Кръстителя/,след като учениците Му са повярвали,че Той е Бог,Христос остава безпомощен пред палачите си.Какво ли са очаквали?Знамения?Или да видят легиони от Божието войнстви с огнени колесници?Не знам какво са очаквалин,но е edno e сигурно,че насшия Татко ги е "разочеровал".Оставя се да бъде заловен от палачите си,безпомощен,подиграван,измъчван и разпнат.

Апостолите се съблазниха в Божествеността на Исус Христос.Тове е същото изкушение,което предизвика предателството на Юда.Това е и също съблазнение на религиозните водачи по онова време.Че Исус Христос прави себе си равен на Бога.

Йоана 314 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,
15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

Да не повярваш,че Христос е Бог е равно на вечна смърт.Хората ,които не са повярвали ще бъдат съдени,заръди неверието си,а не за онова което са правил в живота си.Защото то е следствие от неверието им.