Уличница

Да, аз съм уличница- както ме наричаш,
защото всички улици са мои,
вървят през мен вулгарно-неприлични,
привличат ме до край
до изнемога..
И винаги съм адски безпосочна,
такава...разпиляна и бездомна.
Наподобявам скитница, защото
примирието НЕ е моят дом.
Разбираш ли - не нося и часовник,
понеже да флиртувам с вечността
изглежда е любимото ми хоби-
типично е за улична жена,
продала се за нещо скъпо,
което е мечтала до сълзИ.
Е, аз ще се продам - престъпно
на Вятъра. А ти ме спри
и ако дръзнеш даже ме застреляй
с едната си (добра) праволинейност,
натрапена като потребна вещ,
която пазиш винаги до тебе.

Но ти ще видиш как ще прелъстя
последните ти стъпки по тротоара,
прилежно запечатали дъха
на всичките погубени желания,
които си убивал ужасЕно
от страх, че вече даже нямаш сили
да понесеш щастливото. Но мен,
но мен така не можеш да убиеш.
Да, улична съм - жалка и ненужна
за твоето изискано сърце.
Душата ми е уличница всъщност,
защото няма никога да спре
да търси най-щастливите посоки,
а твоята ще бъде предразсъдък -
притиснат под нозете ти, защото
след утре ще е вече твърде късно...

Поздравявам те за това творение. Много, много ми хареса.

Благодаря ти.

Понякога ми се крещи срещу именно тези хора, които си "затварят" мечтите, желанията, поривите за живот и търсене и ги слагат в рамки. Подтискат ги под някакво привидно биволско спокойствие и праволинейност, приобщават се към стадото с безропотно мълчание и приемане на съдбата и всички дадености, въпреки че сърцето им иска да е отворено към света и към новото. Ето това ме провокира и стихът се изля спонтанно.. Радвам се, че го споделяш !

И на мен ми се крещи и крещя, но все още не мога да стигна до решение, до някакъв отговор. Как се променят такива хора, как да ги накараш да прогледнат? Единственото, което винаги ми хрумва е примера, той май е най-добрия учител. Но факт е, че повечето хора приличат на работници във фабрика- вършат всичко механично, следват разни разписания, устремени са само към едно нещо - да постигат успехи и доволно се усмихват, когато друг такъв човек им завиди. Повечето хора просто обичат да има правила, едни неписани, но вечно следвани устави за живеене.
Аз изповядвам една много просто философийка : Щом нещо не ти допада, не е за теб и не те прави щастлив - таковай му таковата и го промени така, че да ти пасва.

Много близко-до стила, който харесвам, до мислите и усещанията ми.Хубаво!

Браво, момиче!

страхотно е!
бъди си уличница и все така пишИ:)

Много убедително и с превъзходен ритъм, но една малка лъжичка катран разваля цяло буре с мед.
"Но ти ще видиш как ще прелъстя
последните ти стъпки по тротоара,"
Струва ми се, тук че има една сричка в повече и ако се замести "тротоара" примерно с "паважа" удоволствието ще е пълно.
Бъди весела и щастлива.

...с теб се познаваме или поне задочно, само че ти вече не влизаш в другия сайт за поезия ...и много се радвам, че си оставил мнение, защото твоето е особено ценно. Прав си за "тротоара", не ми е хрумнало паваж, понеже стихът ми се "изля" буквално в главата и дори не съм си правила труд да го редактирам ..

Благодаря на всички за добрите отзиви - хубаво е да вкарвате и критика и пак ви благодаря !

страхотно - като стих, като послание, като гняв, като визитка;)

харес)

Благодаря за прочита,
благодаря за споделянето
и затова, че сте го усетили точно така,
както ми се искаше да го предам на читателя!
Искрено благодаря

Здравей Тъмна,
Там вече почти няма нищо интересно, освен в момента едно твое, струва ми се и на една друга приятелка-Теди. Имаше един поет Пишурка, за който беше писал някой голям Поет.Иска ми се да го намеря и да го поместя за малко назидание.
Бъди весела и щастлива.

това за робота и механиката си го казал/а адски точно!!! И философийката ти е добра, но при мен това с "таковането на таковата" не винаги се получава поради разните му там обстоятелства , задължения и пречки... Рамките - да, дават сигурност и известна доза защита, но те "смачкват" вътрешно, с което никак не мога да се примиря.
Освен да си покрещим заедно тук ..

Поздравявам те. Адски добро.

харесвам твоята уличница.

твоя начин*

харес*
Поли

Това е едно от наистина малкото които съм изтърпял да изчета докрай . Няма смисъл да пиша нищо повече - просто е чудесно .

Накара ме да мечтая...

"Бърнс е на всички!"

Това е 4удесно!Браво!Ти навярно си една свободолубива,открита и 6ироко скроена ду6а.

Един път казваш, че стъпките му са запечатали дъха на погубените желания. Втори път твърдиш, че душата му е предразсъдък притиснат под нозете му. Кое всъщност искаш да прелъстиш?
В последните три стиха "защото" води до безсмислица.
Иначе стихотворението ти е хубаво. Хареса ми.

Благодаря ти за задълбочения прочит - мразя повърхностни прочити, а такива , които успеят да ти зададат въпроси..При теб се е получило нещо такова с логиката на стиха вероятно.
Сега ще ти отговоря..честно казано не обичам да анализирам точно затова, защото всеки усеща и разбира един стих по различен начин и никой не може да знае какво е искал да каже авторът в съответния момент със съответната строфа. Но да, имаш право да питаш
Душата му е предразсъдък именно, защото е оставила желанията да бъдат ПОГУБЕНИ заради поставени рамки, наложени от някого за нещо си. Така че не мисля тук да има противоречие..Това с "прелъстяването" е един вид начин
за провокация към "него" - пасивният лир. герой, защото прелъстяването е действие, което не е нежелано от другата страна, но по някакви причини страната е останала пасивна - тоест желанията ги има, но се погубват заради предразсъдъците, страх, примиреност и т.н.. Лирическата героиня в случая иска да ги РАЗПАЛИ отново..Така че прелъстяването е насочено към желанията , а не към душата.
И по въпроса за "защото"...От една страна "безсмислицата", за която говориш е факт, точно защото такова едно погубване на желания и мечти е безсмислица, НО аз по-скоро съм оставила изречението "защото..." недовършено.. Имала съм предвид, че ако не осъзнае това, което губи сега, ще е невъзможно да се промени каквото и да било, защото утре вече ще е късно...
Надявам се да си ме разбрал, макар че поезията е въпрос на усещане..