Хари Потър Superstar

Никой още не коментира абсолютната истерия около “Хари Потър.” Тълпи от възторжени дечица и майки се мъкнеха на талази из книжарниците, отворени днес до 2 през ноща, а някои май и до по-късно. То не бяха викове, то не беше радост из местните Barnes&Noble. Кой го организира това чудо ... пак ли Saatchi&Saatchi ...? Това ли е съвременното LSD – хем не ти поврежда тялото, хем те зомбира, изряден консуматор в новия век? И за майките добре, най-сетне отрочетата им да седнат да прочетат нещо, а не да им се мотаят из краката или отрано да почват с наркотиците (а дали?) Колко добре си беше едно време като си тичахме по двора и се целехме с фунийките, хем здравословно, хем забавно, а и хич не ни минаваше през ум да пълним нечий джоб играейки. Не че и тогава нямаше глупости като “Алиса в страната на чудесата” (дето си ги знаехме, че са глупости и много-много не им придиряхме), ама чак пък до такива истерии и манипулации не си спомням да се е стигало. Светът се развива и накрая май съвсем ще се развие ...

1. Алиса е една от великите творби на човешката мисъл изобщо. Това - според мен, разбира се.
2. Хари Потър ме кефи. Това - пак според мен, разбира се.

Колко добре си беше едно време като си тичахме по двора и се целехме с фунийките, хем здравословно, хем забавно, а и хич не ни минаваше през ум да пълним нечий джоб играейки. Не че и тогава нямаше глупости като “Алиса в страната на чудесата”...

да не би да намекваш, че четенето на книжки изобщо е излишен лукс, сравнен с фунийките? тук не съм съгласен! бих приел твърдението що се отнася до Хари Потър и компютърните игри, но не и за Алиса, Мечо Пух и останалите. заради "класическите" детски книжки си струва човек да остави фунийките за малко.

П.С. ЛСД не влияе почти никак на тялото.

my soul swims gently in her pool

Хари Потър е не чак толкова лошо книжле,
ако трябва да сме честни. Харесва ми. На много
от приятелите ми също, въпреки че купуват поредицата за
децата си и сме минали детската възраст, в която се
четат книжки за магьосници. Но пък цялата фамилия Уизли
ми е страшно симпатична.
Оставам с впечетлението, че основното дразнение в случая е,
че нечий джоб се пълни. Ами да се пълни, какво от това?

Saatchi&Saatchi мисля че се преименуваха и нямат пръст
в рекламната кампания, но може и да греша.
Да наречеш "Алиса" глупост е голяма грешка.

“да не би да намекваш, че четенето на книжки изобщо е излишен”

Да ти кажа правото, не съм далеч от тази мисъл вече. Ще ме попиташ защо. Хари_Потър-истерията ме отврати окончателно, но има и предистория.

Тук спонтанно си организирахме един читателски клуб и на месеца веднъж-дваж се събираме, за да обсъдим книгата, която на предишната сбирка сме решили да прочетем. Сума ти и книга се прочете. То не беше The Life of Pi, Sophie’s World, Corrections, The Feast of the Goat, Lecturer’s Tale, A Heartbreaking Worк of a Staggering Genius, Brave New World, Candide, Island, DaVinci Code, Ulysses, The Phantom Tollbooth и какво ли не още... Просто ти ги изреждам, за да видиш за какви книги става дума ...

И какво излезе от всичко това – изводът беше, че трябваше да прочета всичките тези книги, за да разбера, че изобщо не е трябвало да си губя времето да ги чета. Да си ги четат със здраве и да им се радват и на тях и на Нобеловите си награди дето си ги раздават.

Сега чета тук прекрасните разкази в конкурса на Нинджата, а и в другите теми и виждам какви невероятни таланти има, дето никой никъде няма да ги чуе, защото са се родили и творят на неправилното място (не според мен, а според разни Нобелови комитети, Хари Потеровци и Алиси ведно с пълните си глупости.)

Както и да е. Пожелавам все пак на _desp, garconne, окаяния ястреб, Нинджата, бозата, лелята, вятъра, мю-то, К-то ... карам по памет и сигурно ще пропусна много талантливи ... Роузи, Лил, reader и т.н., и т.н. да си творят и да им идва още по-голямо вдъхновение ... читатели ще има (да живее интернета!) и ще ги ценят, нищо че читателите няма изгледи да са от някакви нобелови или не знам какви си комитети и business-oriented creative-writing support groups ... (да, и да пълнят нечий джоб -- тъкмо да пусна постинга и съгледах отговора на Малката Мю ...)

Ама аз никакви разкази не съм писала,
за никакви конкурси! Само се опитах да лобирам за
разказа на леля, при това - признавам си -
с меркантилни цели.
Обаче, ако бях получила дукатите, щях да ви поканя на кръчма

Абе, по инерция ... нали знаеш, покрай сухото гори и мокрото ...

Тъкмо да те залича от списъка и изведнъж ръката ми се дръпна от клавиатурата. Явно, или никът ти ми харесва подсъзнателно, или съм прочел хитри критики от теб и сърце не ми дава да те заличавам. А за дукатите ... не забравяй, и на критиците им пада по някой дукат от време на време ... а някой от тях даже и не забравят поканите си ...

пич, такива "невероятни таланти" с лопата да ги ринеш из интернет пространството, наистина по букви, хули и подобни форуми повечето майстори маскарят т.нар. поезия с напъните си да мерят реч, но се срещат и достатъчно разказо-списвачи, че и "романисти" има.


човек става все по-извратен и по-извратен. хари-потър-истерията е един пример за това. изглежда, че за да изпита човек удоволствие от една книга сега се нуждае от рекламна кампания, която месеци преди това да го "подгрява". на мен ми е странно, защото всички неща, които са достигнали до мен, независимо дали книги или филми са ме изненадали неподготвен. мисля, че когато си неподготвен, когато нямаш очаквания, тогава хубавите неща могат истински да те изненадат, да те развълнуват. това се убива от една рекламна кампания. това се убива от разните там фенски настроения. а юлисис има също не малко фенове, така е с шифъра на леонардо. какво им е удоволствието на хората от това? ами струва ми се, че удоволствието да си купиш последната книжка за хари потър е малко като това да притежаваш последния модел маратонки на найк. а пък интелектуалната чикия да четеш юлисис е сравнима с това да притежаваш рядка монета, която само още 10 човека в света имат.

ако се замислиш литературата също е подвласна на модни тенденции - и ако някога дънките са били бунтарска дреха, а буковски е бил битник, то сега ги продават фабрично изтъркани, че да изглежда все едно си изръшкал стотици километри с тях, а ти всъщност си висиш в къщи и пригласяш на разни отминали ценности без никога да си ги живял и познавал истински.

някой в един друг клуб мрънкаше как се бил скапал джулай морнинга. че разбира се - та това е толкова старо, толкова комерс... даже химичното поколение на уелш, същото това дето се друса и краде в трейнспотин почва да застарява и да нищи смисъла на живота, приятелството и срането в последните му писания. модата може и да се върти по спирала, ама нещо много бързо се врътка, та не мога да я следя вече.

е да - дрехите са необходими пък и казват, че по тях посрещат, но в крайна сметка най-хубавите неща в живота на човек му се случват, когато е гол.

все по-малко и по-малко ми дават книгите, които чета напоследък. сигурно щото и аз се мъча да ги навлека като дрехи, а това не ми доставя очакваното удоволствие. а другото... другото май само децата могат да го виждат.

аз съм за фунийките.
освен това човек така и така трябва да си препрочете мечо пух на стари години. независимо дали го е чел като дете.

мен потърките ми приличат повече на безкрайните томове индиански романи, отколкото на класики като пух и алиса. лично аз не бих чувствал голяма загуба, ако не се бях кьоравил на синовете ..., карл май, майн рид и т.н.

Още веднъж се убедих, че не трябва да купувам нещо, толкова силно рекламирано. Голям фен съм на поредицата, макар че от четвъртата книга насам, качеството й непрекъснато спада, а броят страници расте. В шестата книга първите 200 страници са като написани от ученичка. Разтеглено, елементарно, непрекъснато се повтарят описания и изречения от предходните книги. Оттам нататък авторката влиза малко в обичайния си ритъм. За разлика от първите книги, в които всеки детайл имаше някакво участие в завръзката, тук направо се е отплеснала да се прави на психолог - то не бяха майчински чувства, не бяха учители, влюбени в учениците си, не бяха тийнейджърски любови (които, интересно, включват активно целуване и нищо друго. Имам предвид разговори вътре в двойката, разбира се ). И както й е станало навик, пак уби главен герой без някаква съществена причина, само за да остави Хари с един поддръжник по-малко.
Не съм особено очарован. Съжалявам, че си я купих, защото още в края на деня я имаше на торент в интернет. Определено не си струва парите. Всъщност това си личи още от мащаба на рекламата.

Обичах си фунийките и още повече двуцевната надцевка, а сега Потъра се яви далеч по-убийствено ефектен. Или ефективен.
Дето викаш, "развива се светът". До отвинтване ще да е
Да разчитам ли?
Колебая се още.:о)

Хаха! Това за най-хубавите работи, когато си гол...
...истински ме изкефи!

аз съм даихард ХариПотъровафенка, така че,
макар и временно пребиваваща по Българско. търчах по нощите и си гепих книжката,
сега съм на трета глава.
яд ме е, че нямах островърха шапка и черно наметало

това за Алиса е вярно
основна Велика книга
за Хари Потър вече казах
другите ВЕЛИКИ книги
са Пипи Дългото чорапче, аз съм нейна възпитаничка
също
Маншон и Полуобувка
Малкият принц, Мечо Пух и Андерсън
също Хайди и
Сърце
(само да е посмял някой да нарече последните две сантиментални и му прегризвам гърлото)

като малка четях като откачена
не че сега пак не го правя
спомням си баба как тропаше по прозореца ми
в 4 часа сутринта и викаше застрашително "заспивай"
(те с дядо ми спяха в лятната кухня)
а аз с натежали очи поглъщах страниците
баба ме учеше да плета, за да не чета толкова много
единственото което ме откъсваше от книгите
беше морето

"Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада"...даа, чудесна е:)


Коронацията предстои.

нали е уютна?:)

хайде, хайде
и Хари Потър е написана точно по същия начин за кеф и удоволствие,
е , верно че на български няма как някой от многокинтоимащите да прочете нещо,
но кво ви пука?:))

уютна е една от точните думи:)


Коронацията предстои.

Долу нобеловите комитети!

Ех, аз загубих надежда, че някога ще разбера /или почувствам и т.н./ "Алиса" или най-малкото ще намеря някого, който да ми я обясни!