Спомени...спомени...спомени...
8 отговора
285 прегледа
Спомени...спомени...спомени...
Амиии...докато си седях пред компютъра и пукясвах от скука(Бенджамин ти си виновен за това
)ми дойде идеята, че може да си отворим тема където всеки да споделя някакви негови спомени от близкото и далечното минало. Аз понеже от години си живея в спомените и те са единственото хубаво нещо в живота ми съм се вкопчила в тях и те все още ме държат да не падна в бездната на тъгата, мъката и разочарованието
.
)ми дойде идеята, че може да си отворим тема където всеки да споделя някакви негови спомени от близкото и далечното минало. Аз понеже от години си живея в спомените и те са единственото хубаво нещо в живота ми съм се вкопчила в тях и те все още ме държат да не падна в бездната на тъгата, мъката и разочарованието.
в отговор на the_damned_witch
#2
Елин Пелин,
Еее Вампир не може една бира да изпие без да му се скараш:) Стига и ти с това отчаяние:( нали ти казах, Ще се оправят нещата недей тъжи щото ще дойда и ще те ступам (шегувам се;) )
Родното ми градче:)))))
Имам куп спомени от товя райско местенце:))) Стария Съд (който сънувах кошмари, че зомбясват децата в Града и почват да се растахождат по площата), Училището Христо Ботев (дето учих 1-2 клас:)))) оххх носталгия) Игриштето от чиято 2метрова ограда скочих като бях малък из а малко да пукна, ПЛощада красив дето беше където си прекарах цялото детство да седя на тротоарите по цял ден, "Дияна"
Дияната беше една 3-етажна постройка на площада до кафето на "Таки" където имаше една интересна миризма понеже имаше парфюмерия на същия етаж и където си взимах дискети под наем за телевизионната игра "Терминатор" , спомням си блокчето в което живеех с Майка ми и Баща ми където бяхме на 1-вия етаж където имаше голями поляни зад блока, които ги гледах с часове, Целия Град е едно вълшебно място
Спомням си Как по цели нощи се събирахме децата из града да играем на стражари и апаши из нощите до здрач, Как стояхме на едни бетонови блокове и си говорихме страшни неща...
Спомням си как един авер от онези Елин Пелинксите "Криси" който беше намерил метална руда и викаше, че е паднала от летяща циния и ние му се връзвахме.
Спомням си когато баща ми имаше все още коса и не беше дебел как го заглеждаха Елин Пелинските Мацки на площада беше много смешно
Спомням си Как Елин Пелинската църква биеше камбани всяка неделя за умрелите и как имаше голями погребения с целли конвои от хора облечени в черно и Ай седях отстрани хлапе и гледах как пренасят ковчезите,
Спомням си как баща ми ме учеше да стрелям сигнални ракети с Револверът му който вече е мой...
Спомням си как Разни Елин Пелински каки ме щипаха по бузите и викаха
"Иххх какво сладко детенце" и това беше много смешно..
Спомням си Как с Брат ми ходихме да се гъзарим на площада с Малборо
това беше много смешно също...
Спомням си как За пръв Път прослушах ДЖА мюзик Демек Реге в Елин Пелин на 6 години, Татко ми беше донесъл от София една касетка "Bob Marley & The Wailers - Legend"
Спомням си как с Баща ми докато бях на 7 ходихме да сваляме мадами в Кафето над Киното в Елин Пелин, и татко викаше "Бъди Джентълмен Синко"
Спомням си как, се държах за кобинките на баща ми като излизаше рано сутрин за работа (Той работеше в Кримиковци) и крещях, "Тати не ходи да работиш купи ми кола и дъвка"
Спомям си как майка ми беше се разболяла от грип и Ай с една бяла ризка един черни джинси и една папионка (като дете бях с руса коса) и стоях пред вратата на хола с един компот в ръка и крещях "Тате Оти ми Аз ноша Попок"
Спомням си как Като Малък към 5,6 си дръпнах от пурите на баща ми (той тогава беше виден тютюнджия)
Спомням си ВЕЛИКИЯТ ЕЛИН ПЕЛИНСКИ ПАРК
как с Майка ми и Баща ми ходихме всяка вечер на растаходки и заведения и Как в парка имаше прилепи и виках на майка ми:((( (Мамо има Летящи Ватмани) носталгия!!!!
Спомням си с Един от онези Авери, Влади с който не съм се виждал от 6 години, как стояхме пред паметника на Елин Пелин В града...на площада и го замеряхме с кокичета...:(((
Спомях си като малък как отмъкнах заплатата на Майка ми и накупи 100 сладоледа и се натрових...
Спомням си Как Свалях Елин пелински момиченца на 8 като седях на една купчина въглища и крещях "Татко ми е бил Войник"
Спомянм си как стояхме пред читалището в града и се биехме с пръчки,
Спомням си Как излизахме с баща ми той с пура Ай с захарна цигара, И ме водеше в славното "ФламингО" кафе близо до площада...И там се правихме на баровци...
Спомням си как имаше един изкоренен дънер от зад на блока на който ходих през полунощ и се качвах на него и гледах звездите на 6-годинки...
Спомням си Как с баща ми (който беше метъл тогава) ходихме до славните Елин Пелински гробища и ме развеждаше показвайки ми снимки на умрели хора...това беше много смешно и то...
Спомням си...ОХХХ спомянм си как с баща ми ходихме в Кметството и ме качваше на изоставени трактори и линейки ай се радвах и се правих, че карам:) въртях кормилото и прочие:)))))
Спомням си Как с Майка ми ходихме в Парка и тя ме учеше за Любовта и Живота а Ай бях само на 7.
Спомням си как пре ноща седяхме децата и бяхме седнали в ремаркето на един зил,
Спомням си как с Баща ми ходехме в Пушарнята, там той ме учеше да пуша Ротманс
Спомням си Как бръкнах с игла в контакта,
Спомням си как Майка ми се беше вбесила от мен защото цял ден ревах, че баща ми не е в къщи ами е на работа...
Спомням си как всеки път преди да си дойде баща ми Се криех под масата и като дойдеше ми носеше Кола и Дъвка...:(((( Колко ми липсват тия времена:(((
Спомням си как Баща ми ни караше с МАйка ми до София и там Майка ми ми копуваше кифли и понички и играчки от ЦУМ...
Спомням си Родилното В Елин Пелин където се бях родил преди 16 години...
Споням си Как баща ми пушеше в нас и Ай се кефих много на дима и махах с ръце да го развявам...
Спомням си много неща:((((((((((((((( Носталгия...там ми бяха най-щастливите години в Елин Пелин...от 5 години не съм ходил там
Странно е как може човек толкова много да се откъсне от корените си:((
Извинявам се за правописните грешки, но не доскивам нещо копчетата...май се овъртях малко с Биричките...много се извинявам
Родното ми градче:)))))
Имам куп спомени от товя райско местенце:))) Стария Съд (който сънувах кошмари, че зомбясват децата в Града и почват да се растахождат по площата), Училището Христо Ботев (дето учих 1-2 клас:)))) оххх носталгия) Игриштето от чиято 2метрова ограда скочих като бях малък из а малко да пукна, ПЛощада красив дето беше където си прекарах цялото детство да седя на тротоарите по цял ден, "Дияна"
Дияната беше една 3-етажна постройка на площада до кафето на "Таки" където имаше една интересна миризма понеже имаше парфюмерия на същия етаж и където си взимах дискети под наем за телевизионната игра "Терминатор" , спомням си блокчето в което живеех с Майка ми и Баща ми където бяхме на 1-вия етаж където имаше голями поляни зад блока, които ги гледах с часове, Целия Град е едно вълшебно място
Спомням си Как по цели нощи се събирахме децата из града да играем на стражари и апаши из нощите до здрач, Как стояхме на едни бетонови блокове и си говорихме страшни неща...
Спомням си как един авер от онези Елин Пелинксите "Криси" който беше намерил метална руда и викаше, че е паднала от летяща циния и ние му се връзвахме.
Спомням си когато баща ми имаше все още коса и не беше дебел как го заглеждаха Елин Пелинските Мацки на площада беше много смешно
Спомням си Как Елин Пелинската църква биеше камбани всяка неделя за умрелите и как имаше голями погребения с целли конвои от хора облечени в черно и Ай седях отстрани хлапе и гледах как пренасят ковчезите,
Спомням си как баща ми ме учеше да стрелям сигнални ракети с Револверът му който вече е мой...
Спомням си как Разни Елин Пелински каки ме щипаха по бузите и викаха
"Иххх какво сладко детенце" и това беше много смешно..
Спомням си Как с Брат ми ходихме да се гъзарим на площада с Малборо
това беше много смешно също...
Спомням си как За пръв Път прослушах ДЖА мюзик Демек Реге в Елин Пелин на 6 години, Татко ми беше донесъл от София една касетка "Bob Marley & The Wailers - Legend"
Спомням си как с Баща ми докато бях на 7 ходихме да сваляме мадами в Кафето над Киното в Елин Пелин, и татко викаше "Бъди Джентълмен Синко"
Спомням си как, се държах за кобинките на баща ми като излизаше рано сутрин за работа (Той работеше в Кримиковци) и крещях, "Тати не ходи да работиш купи ми кола и дъвка"
Спомям си как майка ми беше се разболяла от грип и Ай с една бяла ризка един черни джинси и една папионка (като дете бях с руса коса) и стоях пред вратата на хола с един компот в ръка и крещях "Тате Оти ми Аз ноша Попок"
Спомням си как Като Малък към 5,6 си дръпнах от пурите на баща ми (той тогава беше виден тютюнджия)
Спомням си ВЕЛИКИЯТ ЕЛИН ПЕЛИНСКИ ПАРК
как с Майка ми и Баща ми ходихме всяка вечер на растаходки и заведения и Как в парка имаше прилепи и виках на майка ми:((( (Мамо има Летящи Ватмани) носталгия!!!!
Спомням си с Един от онези Авери, Влади с който не съм се виждал от 6 години, как стояхме пред паметника на Елин Пелин В града...на площада и го замеряхме с кокичета...:(((
Спомях си като малък как отмъкнах заплатата на Майка ми и накупи 100 сладоледа и се натрових...
Спомням си Как Свалях Елин пелински момиченца на 8 като седях на една купчина въглища и крещях "Татко ми е бил Войник"
Спомянм си как стояхме пред читалището в града и се биехме с пръчки,
Спомням си Как излизахме с баща ми той с пура Ай с захарна цигара, И ме водеше в славното "ФламингО" кафе близо до площада...И там се правихме на баровци...
Спомням си как имаше един изкоренен дънер от зад на блока на който ходих през полунощ и се качвах на него и гледах звездите на 6-годинки...
Спомням си Как с баща ми (който беше метъл тогава) ходихме до славните Елин Пелински гробища и ме развеждаше показвайки ми снимки на умрели хора...това беше много смешно и то...
Спомням си...ОХХХ спомянм си как с баща ми ходихме в Кметството и ме качваше на изоставени трактори и линейки ай се радвах и се правих, че карам:) въртях кормилото и прочие:)))))
Спомням си Как с Майка ми ходихме в Парка и тя ме учеше за Любовта и Живота а Ай бях само на 7.
Спомням си как пре ноща седяхме децата и бяхме седнали в ремаркето на един зил,
Спомням си как с Баща ми ходехме в Пушарнята, там той ме учеше да пуша Ротманс
Спомням си Как бръкнах с игла в контакта,
Спомням си как Майка ми се беше вбесила от мен защото цял ден ревах, че баща ми не е в къщи ами е на работа...
Спомням си как всеки път преди да си дойде баща ми Се криех под масата и като дойдеше ми носеше Кола и Дъвка...:(((( Колко ми липсват тия времена:(((
Спомням си как Баща ми ни караше с МАйка ми до София и там Майка ми ми копуваше кифли и понички и играчки от ЦУМ...
Спомням си Родилното В Елин Пелин където се бях родил преди 16 години...
Споням си Как баща ми пушеше в нас и Ай се кефих много на дима и махах с ръце да го развявам...
Спомням си много неща:((((((((((((((( Носталгия...там ми бяха най-щастливите години в Елин Пелин...от 5 години не съм ходил там
Странно е как може човек толкова много да се откъсне от корените си:((
Извинявам се за правописните грешки, но не доскивам нещо копчетата...май се овъртях малко с Биричките...много се извинявам
Редактирано от Benjamin_Andre на
в отговор на the_damned_witch
#3
Re: Спомени...спомени...спомени...
Ако започна да изреждам спомени, най-после ще разбера, дали има ограничение за дължината на съобщенията.
Но ето едн апрясна случка:
Мързи ме и затова ще ви дам линк. Ако твърде много ви мързи да го отворите и да прочетете всичко, не заслужавате въобще да го четете
[линк]
Но ето едн апрясна случка:
Мързи ме и затова ще ви дам линк. Ако твърде много ви мързи да го отворите и да прочетете всичко, не заслужавате въобще да го четете
[линк]
в отговор на the_damned_witch
#4
Re: Спомени...спомени...спомени...
Спомени.....както страдам от УКТП,много сложно мога си спомня нещо(а и сега още повече че ме мъраи така че...)
Bloo rulzz
Bloo rulzz
в отговор на Benjamin_Andre
#5
ясно е изразено
духовното израствена на Бенджи...той не е просто онзи спамът , който беше едно време...тача си го аз бенджито...
в отговор на underworld_5
#7
Re: Спомени...спомени...спомени...
На мен ли ми гоказваш туй за УКТПТО? Аз съм го получила в троен размир! Вече не моа да си спомня какво пих и от какво ме боли толкова главата и то какво ми се спи толкова много...жхйукъъуутфитъик Оппа...може за момен да съм си полегнала върху клавиаатурата Извинете право писните грешки, подпиинала съм Ама все пак мога да си спомня...мога да си спомня...
Извинете право писните грешки, подпиинала съм Ама все пак мога да си спомня...мога да си спомня...
в отговор на the_damned_witch
#9
Токчета и клавиатури
Искате да си разказваме спомени?
Приготвила съм ви цели два.....
Първата история е от 14 април тая година. Бяхме се събрали в един колега, Николай, на поредния запой! Тия запои са винаги многоооо весели.......... Събрахме пари, купихме си пиене и храна. Сготвихме набързо и заседнахме на масата. Както винаги имаше ожесточен спор каква музика ще се слуша! Разбира се чалгата беше безпощадно нокаутирана!:-Р И така... Няма да ви разправям как аз и едната ми колежка, Мартина, се натряскахме с ром... Към три часа вече почти никой не беше на себе си и повечето решиха да си тръгнат, пък и на другия ден имахме гадни упражнения в университета (които не можаха да си тръгнат сами, бяха извозени с товарни колички). Останахме само аз, Мартина, бившото ми гадже и естествено домакина ни, Николай.
Решихме че няма по-добър начин от гледането на филми да доизпием водката и рома. Натръшкахме се четиримата на спалнята (да ви успокоя – не правихме тройки и четворки:-) и си пуснахме някакъв филм (убийте ме не помня кой беше). По-смешното беше че двете с Мартито усилено се възхищавахме на един от актьорите (най-честа реплика към него: „Леле к`ъв е готин! Малееее само да ми падне! Направо се подмокрих!”) И актьора не помня кой беше! Да не говорим, че така и не разбрахме за какво става дума в тоя филм....
В четири и половина решихме че страшно моного ни се играе на Quake 3! С дружни усилия се завлякахме до най-близката зала и..... тупаника почна! Нямате си на представа колко е весело да се играе на пияна глава....а може и да знаете (да не забравяме и факта, че с размазан поглед почти нищо не можеш да нацелиш)! В един момент обаче героя на Николай престана да мърда.... Поглеждаме дружно в негова посока и що да видим..... спи си сладко нашия колега върху клавиатурата и за нищо не му пука.....
Вторият е съвсем пресен „спомен”, от два часа някъде. В 15:00ч. Имах среща с една кучка от Общината, директор на дирекция „Култура”. Трябваше да й взема едно тъпо интервю. Отидох аз пет минути преди уречения час, изкатервам изтощена от жегата и останала без дъх четирите етажа, добирам се до кабинет 410, пооправям се, поемма си дълбоко дъх, почуквам и.....нищо.... Почуквам пак, да не би да не е чула патката.... пак нищо..... Натискам брявата – заключена! [последваха няколко сочни псувни] Пооглеждам се, потропвам нервно с крак... Тая пача вече 10 минути никаква я няма! Питам в съседната стая дали ще се върне, а там ми отговарят да я потърся след час, евентуално може и да се е върнала! [грррр! Мразя да ми връзват тенекии!] Преглътвам поредната доза сочни псувни, усмихвам се вежливо и пожелавам „Кошмарен ден!”. Юрвам се бясна надолу по стълбите! Поглеждам злобно охраната на партера и излизам от сградата. Тъкмо преполовявам жарко напечения площад пред Общината когато изведнъж...... оставам с един чехъл...... Това вече беше върха!!! Без да забележа съм стъпала между две потрошени плочки и токчето ми се заклещило там и току се изхлузила обувката от крака ми! Половин час се дупондрих докато си измъкна гадната обувка от паважа..... Такъв срам брах, че просто не е истина.... На всичкото отгоре половината поне дето минаха покрай мен през това време ме познаваха! УжасТ!
End of hope...
End of love...
End of time...
The rest is silence...
Приготвила съм ви цели два.....
Първата история е от 14 април тая година. Бяхме се събрали в един колега, Николай, на поредния запой! Тия запои са винаги многоооо весели.......... Събрахме пари, купихме си пиене и храна. Сготвихме набързо и заседнахме на масата. Както винаги имаше ожесточен спор каква музика ще се слуша! Разбира се чалгата беше безпощадно нокаутирана!:-Р И така... Няма да ви разправям как аз и едната ми колежка, Мартина, се натряскахме с ром... Към три часа вече почти никой не беше на себе си и повечето решиха да си тръгнат, пък и на другия ден имахме гадни упражнения в университета (които не можаха да си тръгнат сами, бяха извозени с товарни колички). Останахме само аз, Мартина, бившото ми гадже и естествено домакина ни, Николай.
Решихме че няма по-добър начин от гледането на филми да доизпием водката и рома. Натръшкахме се четиримата на спалнята (да ви успокоя – не правихме тройки и четворки:-) и си пуснахме някакъв филм (убийте ме не помня кой беше). По-смешното беше че двете с Мартито усилено се възхищавахме на един от актьорите (най-честа реплика към него: „Леле к`ъв е готин! Малееее само да ми падне! Направо се подмокрих!”) И актьора не помня кой беше! Да не говорим, че така и не разбрахме за какво става дума в тоя филм....
В четири и половина решихме че страшно моного ни се играе на Quake 3! С дружни усилия се завлякахме до най-близката зала и..... тупаника почна! Нямате си на представа колко е весело да се играе на пияна глава....а може и да знаете (да не забравяме и факта, че с размазан поглед почти нищо не можеш да нацелиш)! В един момент обаче героя на Николай престана да мърда.... Поглеждаме дружно в негова посока и що да видим..... спи си сладко нашия колега върху клавиатурата и за нищо не му пука.....
Вторият е съвсем пресен „спомен”, от два часа някъде. В 15:00ч. Имах среща с една кучка от Общината, директор на дирекция „Култура”. Трябваше да й взема едно тъпо интервю. Отидох аз пет минути преди уречения час, изкатервам изтощена от жегата и останала без дъх четирите етажа, добирам се до кабинет 410, пооправям се, поемма си дълбоко дъх, почуквам и.....нищо.... Почуквам пак, да не би да не е чула патката.... пак нищо..... Натискам брявата – заключена! [последваха няколко сочни псувни] Пооглеждам се, потропвам нервно с крак... Тая пача вече 10 минути никаква я няма! Питам в съседната стая дали ще се върне, а там ми отговарят да я потърся след час, евентуално може и да се е върнала! [грррр! Мразя да ми връзват тенекии!] Преглътвам поредната доза сочни псувни, усмихвам се вежливо и пожелавам „Кошмарен ден!”. Юрвам се бясна надолу по стълбите! Поглеждам злобно охраната на партера и излизам от сградата. Тъкмо преполовявам жарко напечения площад пред Общината когато изведнъж...... оставам с един чехъл...... Това вече беше върха!!! Без да забележа съм стъпала между две потрошени плочки и токчето ми се заклещило там и току се изхлузила обувката от крака ми! Половин час се дупондрих докато си измъкна гадната обувка от паважа..... Такъв срам брах, че просто не е истина.... На всичкото отгоре половината поне дето минаха покрай мен през това време ме познаваха! УжасТ!
End of hope...
End of love...
End of time...
The rest is silence...