Ревност

Момчета и момичета, помогнете! Ебава ми се майката!

И ко праим? - четем sms-и, вгорчаваме излизанията, развиваме собствените си следователски заложби, вчерняваме дните, организираме разпити на лунна светлина... Или "само" поливаме подозрението... за да расте?

Вложеният в думите ми смисъл не е от значение, важна е свободата да бъде интерпретиран.

Най-абсурдното е, че нямам НИКАКВИ основания. Но допускам. Отива тя до тоалетната, а аз си казвам - "Сега отива да пусне SMS на някой си". Болен мозък!

Собствената несигурност може да се прогони.
На какво се дължи - предположения?

Вложеният в думите ми смисъл не е от значение, важна е свободата да бъде интерпретиран.

В себе си съм 100% уверен. Но алтернативи винаги има, нали знаеш?

***разминаване в понятията

Себеувереност или пък недоверие в себе си...
Нямаш основания да се съмняваш /по твоите думи/, но съмнението постоянно те човърка... Вярваш ли си? - на своите възприятия за нещата или на представите за това как може да изглежда случващото се

Човек през целия си живот прави избор - съзнателно или несъзннателно.
За дребни или съдбовни неща.
Често да избереш не е геройство. Трудно е да видиш алтернативите.

Наивен глупак, който не вярва на факти ли си или улавяш вълните на сетивата си от току-що съпреживяния ви миг заедно?

От какво заблестяват очите й?

Вложеният в думите ми смисъл не е от значение, важна е свободата да бъде интерпретиран.

Бил съм свидетел как човек е уверен в себе си, вярва, че всичко с гаджето му е наред, и е бил убеден, че му е вярна. Това е действителността в неговото съзнание. На същия този човек благоверната му е сложила доста рога - това е ОБЕКТИВНАТА действителност. Оттук и моите опасения, че това, което знам за истина, може да си е само в мойта глава. Следват допусканията. Оттам и ревността.

А изяснил ли си за себе си кое в настоящия момент е по-важно за теб -
Абсолютната убеденост, че тя е изцяло с теб или това, че е щастлива с теб?
И в двата варианта е излишна загуба да се луташ в дебрите на съмненията.
Ако имаш някакво основание да се съмняваш, няма да мине време и ще се спънеш в потвърждения за това, но защо сам да падаш, преди да си достигнал препятствията. Ако те са само илюзорни, ще я накараш и тя да участва в същите халюцинации.

Виждал ли си хора, които изправени пред някаква природна, културна или прочие забележителност, като първа тяхна реакция е грабването на фотоапарат, за да "запечатат" мига, за да може в по-късен етап да разказват за него, да го споделят със задна дата...., но не съумяват истински и дълбоко да се насладят на този момент, да откъснат съзнанието си от това - какво биха казали другите и как изглеждавсичко това през нечии очи или пък изобщо как ще изглежда този момент след време...

Рядко си позволявам да давам съвети или препоръки, но сега ще опитам - наслаждавай се на връзката ви, обогатявай я, за да е пълноценна за двама ви, а не се изгубвай в подобни фотосеанси, в които гледайки под лупа моментната снимка да не виждаш главното, което не се поддава заснемане.
Можеш да видиш, че танцува с друг, но мислите й да прочетеш в този момент или да предвидиш?
Може да танцува с теб, но да си спокоен и уверен в ситуацията, когато е с друг партньор и да си сигурен, че само тялото й следва твоите стъпки...
Варианти...
Зависят и от теб.

Вложеният в думите ми смисъл не е от значение, важна е свободата да бъде интерпретиран.

Ох, не знам. Отвсякъде си прав(а). От друга страна желанието ми да обхвана действителността отвъд моето съзнание, т.е. такава, каквато е, а не такава, каквато аз я виждам, не ми дава мира. Знам, че наказвам себе си по-този начин, но веднъж след като си на едно ниво на мислене, трудно можеш с усилия на волята да слезеш на по-ниското.

В случая не се иска да слезеш на по-ниско ниво, а да се качиш на по-високо:)))) Поне според мен...
1во: имам въпрос: ако наистина си уверен в себе си, защо допускаш вероятността тя да иска друг?
2ро: Щом нямаш причини и поводи да мислиш, че ти изневерява, защо го мислиш? Ако вземеш много да й го повтаряш и на нея й писне от изблици на ревност, току виж наистина ти наденала рога или, още по-лошо, ти била шута.
3то: И аз подкрепям мнението, че докато си затормозяваш мозъка с мисли: Тя сега за кой ли си мечтае?, ще изпуснеш най-прекрасните мигове от връзката.
4то: ако въпреки всички разумни доводи против ревността, продължаваш да ревнуваш и да се мъчиш, себе си и нея, може би е най-добре да потърсиш компетентна помощ - психолог ли, терапевт ли... някой който ще ти помогне да откриеш причините за тая ревност. Веднъж откриеш ли ги, ще можеш лесно да ги пребориш. Не бързай да отхвърляш този вариант с думите: "Аз да не съм луд!", щото тия хора не се занимават само с луди.
Гаджето на сестра ми беше по-зле и от теб. Винаги когато не бяха заедно, той си представяше, че тя се "чука" с друг. И тия простотии за малко не им развалиха връзката. То не бяха скандали, кавги и прочие и прочие. Само до бой не се стигна. Ама слава Богу, разбра човека че има проблем и го пратихме при позната психотерапевт-ка. Та сега малко от малко взимат да се оправят нещата. По мои наблюдения, има ефект...

Няма такова място "Далече"!

"ако наистина си уверен в себе си, защо допускаш вероятността тя да иска друг?" - Защото знам, че едното няма нищо общо с другото. Колкото и да съм уверен в себе си, това си е моята лична увереност и тя няма нищо общо с нейното отношение към мен. Така че тя (увереността) по-скоро би ме довела до заблуждаващо мен самия самочувствие.
"Ако вземеш много да й го повтаряш и на нея й писне от изблици на ревност, току виж наистина ти наденала рога или, още по-лошо, ти била шута." - Слава Богу, не съм повдигал въпроса досега. Това са си само мои наблюдения.
За психолога съм мислил - не смятам, че те са за лудите. Затова и пиша тук. Знам, че това е МОЙ проблем.
Оправянето при сестра ти и нейното гадже следствие на това, че той се е успокоил ли е, или на това, че тя (сестра ти), наистина не се е чукала с друг? Щото тя може и да се е чукала, а той да си мисли друго (писах по-горе за различните действителности) и поради това да се чувства спокоен?

Оправянето се дължи на факта, че младежът най-накраяразбра и осъзна факта, че сестра ми не се чука с друг. Ама трябваше доста да поработи върху себе преди да успее да го пребори тоя проблем. Мисля, че терапията беше решаващ фактор. Разбира се, трябваше по едно време да ходят и двамата. Доколкото знам наричат го "семейна терапия".
съгласна съм, че тя ако ще ти изневерява, причината ще е в нея, а не в теб. Но когато ти тормозиш себе си, причината е в теб, а не в нея.
Това, че още не си повдигал въпроса пред нея е нож с две остриета. Може и да е добре донякъде, защото не я натоварваш с проблема. Но пък от друга страна, насъбираш в себе си отрицателни емоции и не се знае кога ще изригнат като вулкан. А и ако поговирите, току виж сте намерили решение на проблема.
Пък сега да ти кажа като жена колко е важна мъжката увереноста за отношението на жената до теб. На жените, поне повечето / в това число и аз/, им се иска да имат до себе си човек, който е достатъчно уверен в себе си, не се чуди как да си избие комплексите, вярва, в способностите си, знае какво иска и как да го постигне. Не се сещам за жена, която да тръгне да изневерява, ако има до себе си такъв човек. Разбира се, това е моето мнение и макар да е потвърдено от 90% от познатите ми, не гарантирам че е абсолютно точна извадка.
Според мен, проблема е в твоята глава. И разбира се, като всеки проблем, има начин да се реши. Ама не да го решаваш ти сам, а двамата заедно!

Няма такова място "Далече"!

Трябва да те почерпя. Тенк ю!

Много е права жената, послушай я!!!!

Хайде сега вдигни малко самочувствието, що да ходи да се чука с други, като има мъжкар до себе си момичето. Бъди мъжкар, не ревльо, който се побърква всеки път, когато и се припишка.... усеща се това - от мен да го знаеш...
И още нещо от мен - не я побърквай, че наистина може да си каже - я, така и така човека е сигурен, че му изневерявам и ми взима акъла на лягане и на ставане, поне да има за какво....
Пък и любовта си заминава така......

Хайде... КУРАЖ, успех и бъди мъжкар - това искат жените!!

Мъжкар не значи да я биеш, ей.... това е едно друго състояние, нали се сещаш....

Става:) Да знаеш кафе не пия:) Обичам Chivas Regal:))) Ако може отлежал:) И едни френски бонбони ма забравих как се казват:Р
Айде сега покажи и на тая мацка, че като тебе друг няма:)

Няма такова място "Далече"!

Показах и. Май и показах пътя. Не знам дали сгреших... до утре!

Ух:) ти трябваше да показваш пътя на себе си, не на нея:))) Кажи сега кой път си й показал и какво стана?:)

Няма такова място "Далече"!

Всичко е точно. Май го преодолях. Благодаря ти! Обичам я, знам, че и тя - мен.