Къде

си?

Навътре в мен е океан от самота...

никога не е там където ни се иска ...

Stranded .. lost inside myself
my own worst friend and my own closest enemy...

...когато не е тук,
е в сърцето.

Навътре в мен е океан от самота...

ти вече знаеш...

защото шанса да срещнеш онази част от теб, която те допълва, не е толкова малък. нужно е само да погледнеш напред и да имаш надежда...лесно е!
нали?

I expect nothing. I fear no one. I am free.

Тогава,когато престанеш да го искаш на всяка цена,престанеш да се озърташ,за да го видиш,престанеш да търсиш чертите му и думите му навсякъде,изведнъж ще се събудиш,ще се облечеш,ще излезеш на улицата...и ще се блъснеш в него!

Простотията и вселената са безкрайни,но за втората-не съм сигурен!
Айнщайн

Той е навсякъде, щом е в мен, значи не мога да спра... А може и да мога, някога...


Навътре в мен е океан от самота...

Ако я напиша тук, дали ще се сбъдне?

Искам да ме вземе и да ме отведе някъде за една нощ. Да запалим свещ, да седнем на леглото, сгушени един в друг и да говорим. Да говорим, да говорим, да говорим, докато не изговорим всички хубави думички заедно. Искам да свършим думите за дни напред. Да пресъхнем този непресъхваем думов извор за колкото време е възможно.

Не става въпрос за секс дори, липсва ми онази близост на сърцата, когато сте само заедно, тъмно е и никой не нарушава този покой. Планините само ви прегръщат с хладкия си дъх и приспиват тревогите за една нощ дори. За това мечтая напоследък.

Навътре в мен е океан от самота...

оооооооооох, дано ти се сбъдне! искрено ти го пожелавам!

...ми то дори и до Дядо Коледа се пишат писма! Иначе си мисли че са били непослушни децата :-)

данодано

Навътре в мен е океан от самота...

до Коледа има прекалено много време.

Навътре в мен е океан от самота...

не се опитвай, няма смисъл. просто погледни на живота си с усмивка. тогава нещата...хората...положителните емоции сами ще започнат да идват при теб. и там, някъде сред тях, ще познаеш този, който е създаден да бъде с теб.

I expect nothing. I fear no one. I am free.

Сигнатурата ти ми харесва.

Навътре в мен е океан от самота...

просто неща, в които се опитвам да вярвам

ти срещна ли магията, която би ти дарила поне миг истинско щастие?


I expect nothing. I fear no one. I am free.

В сърцето си погледни
нали там ме носиш
или напразна надежда тая
в него да съм още ....
сама реши ..и ми кажи
къде съм аз ..къде съм

Срещнах я, омагьоса ме, и даже не само за миг. Може би съм щастливка.

Навътре в мен е океан от самота...

"...или напразна надежда тая..."

Спомените, нашите най-близки братя и сестри,
се хранят от себе си. Канибали са те,
самоизяждат се един друг
и когато със спомени спрем да подхранваме спомена,
той умира от глад. Загива от жажда по миналото,
изсъхва от липсата, за да бъде заместен от друг.

Знам, че не е хубаво да се живее в миналото. Но понякога липсва другият начин.

Навътре в мен е океан от самота...

Къде съм?

Много, много далеч. На 900 км. от всички.
Тук има слънце, и море, с вълни с бяла пяна и сирени, които вечно пеят. Техните гласове пропиват във всичко- в белите къщи и синьото небе, в маслиновите дървета, в пясъка.
Аз съм тук. Но далеч.

Parliamo Italiano!

Спомените тези най красиви консервирани мигове
вадим ги и се наслаждаваме все едни и същи и винаги различни макар 4е за един и същ си говорим
уж спомен а се променя всек ипът нов е ........и е разли4ен
какво ни кара да го преиначаваме ...желанието да се завърне да го направим по истински ...спомена за това как е било ..........