Моделирането ..

Няколко пъти вече чета инфантилни изказвания от рода: "Обичам го/я, той/тя е най-прекрасния мъж (-ната жена) на света, искам да съм с него/нея до края на дните си, но ... има неща у него/нея, които неистово ме дразнят и искам да знам как да го/я накарам да се промени, за да можем да бъдем щастливи!" Forever and ever and ever and ever ...
Та искам да попитам какво е това малоумие? Ако наистина обичаш един човек, значи обичаш цялото, а не частите. Човек не е само красив задник, пърхащи мигли, чувство за хумор, наточен пенис или висок интелект. Обикновено хората въплътяват в себе си бирено коремче или лека сприхавост, чувство за ревност, понякога нерешителност, понякога прекалена самостоятелност ...
Според мен избирателното харесване не е любов ...
И щом още в началото на една връзка към Другия се подхожда с намерението той да бъде променен в името на взаимните компромиси, според мен, това означава, че Другият очевидно не е правилният човек.
С какво право момчета и момичета заблудени, отивате при един човек, завъртате му главата, обещавате му вечната си любов и после започвате малко по малко да го променяте както ви се харесва?!
Че нали като се промени, той/тя няма да е човекът, на когото сте се клели във вечна любов? Дали комбинацията от новопридобитите му качества, безспорно всичките до едно удивително прекрасни (макар и само според вашите собствени преценки), ще е печеливша и дали всъщност страничните ефекти от промяната няма да се окажат разрушителни за връзката ви.
Моят опит показва, че обикновено моделирането, да си го кажем направо манипулирането, не успява. Накрая онзи, омачкания и “убедения” да се промени, или си взема шапката или ви хвърля един бой и установява нови правила на игра. В третия случай той – Новият човек – просто престава да ви е интересен. Играчката е станала скучна, хайде да променяме някой друг, щот така ни харесва.
Понякога търсения ефект може да се постигне и чрез промяна в самите вас. Но това предполага истински и дълбоки чувства, може би не точно Любов с all caps, но поне нещо много близко до нея. Отново не е препоръчително. Тогава пък страдате вие. Резултатите обикновено са в диапазона на гореописаните.

Знам, че стана много академично.
Въпросът ми е, толкова ли е трудно да се попадне на точния човек, който може и да пуши, но си мие редовно зъбите и дъвче дъвка, може и да няма пари, но затова пък има златни ръце, която няма перфектната фигура, но пък прави страхотни свирки, не е невероятно интелигентна, но пък рисува прекрасно ... Несъвършен човек, но който толкова много подхожда на нашите собствени недостатъци.
И кога ще престанем да мачкаме хората, за да ни е добре на нас самите?

Умната!

Crazy ... I'm crazy for feeling so lonely ...

Ух че съм съгласна с теб..
Щото нали ние сме перфектните, а на човека до нас все нещо му куца.. и после сме били нещастни.. направо сме си нещастници..

С нови очи, с ново лице.. с нова любов, с ново сърце..

Много хубава тема и като замисъл и като изказ, ама дали е за този клуб???

Amicus Plato sed magis amica veritas

Че за къде иначе?
На мен лично вече ми е омръзнало от тази криворазбрана "Любов", която ни залива тук.
И винаги е нещастна ... а според мен причината е именно тази - избираме си някой, заради това, в което може да се превърне, а не заради това, което е.
Кой си купува шедьовър (защото всеки човек е уникален и прекрасен, с изкючение на грешките на природата) за да го наплеска отгоре как му падне?

Любовта е прекрасно нещо. И хората, на които я предлагаме или от които я получаваме трябва да бъдат уважавани.

Crazy ... I'm crazy for feeling so lonely ...

...and i´m crazy for lovin you!

Pri men vse se opitvat da ubiat deteto.... no az ne im se davam

That's a fact - it is crazy to love someone!

Crazy ... I'm crazy for feeling so lonely ...

Разиграваш "Сам в къщи"?
Или си падаш по цицорести, пък попадаш на плоски?

Crazy ... I'm crazy for feeling so lonely ...

Poniakoga obicham da luduvam, a ne vsiaka jena gleda s dobri ochi na takova povedenie... i se pochva edna: kakvi mi bili priatelite, ama durjal sum se neseriozno, mnogo sum piel, vuzgledite ni (za gluposti kato tova koi aktior igrae dobre i koi ne) ne suvpadali i t.n. A ako obichash edin chovek, kakvo znachenie imat negovite vuzgledi? I vuobshte ima li neshto po-skuchno ot partnior, koito vsichko vijda kato teb?

Sega za cicite : Obicham gi vsiakakvi razmeri, po-vajna e formata im i tazi na zurnata - ima nai-razlichni formi i cvetove. Ama kak ne sreshtnah edna jena, deto da kaje, che neinite sa idealni. A na men pochti vinagi mi se struvat takiva

за съжаление си права - това е защото хората (егоистично) се влюбват в някаква представа, вместо в живия човек.

мълча като черна дупка, за риба не ми стига ... акъл

Примерно за "Споделено". Ако го изгладиш това и за философско есе става.

Мисълта ми е, че посетителите тук са или много млади хора, които още не са наясно със себе си или хора преживяли голям емоционален срив. Ма ти знаеш то си е като болест и тогава човек не може да разсаждава много трезво.
Та като гледаш "през сълзи" на света не можеш да сванеш добре "цветката картинка". Трябва да е малко в по бяло - черно за да е по-контрастно.
Това не го казвам с лошо чувство. Просто моето усещане е, че така стоят нещата. Може и да не съм прав.
Е "почешах си пръстите" достатъчно за днес тук.
Пожелание на всички за хубав weekend.

Amicus Plato sed magis amica veritas

"ima li neshto po-skuchno ot partnior, koito vsichko vijda kato teb"

А що бе, много е хубаво така даже, няма се мориш да го променяш и му обясняваш "как нищо, ама нищичко не разбира" (да речем от дзенбудизъм)

мълча като черна дупка, за риба не ми стига ... акъл

Ako partniorite sa na ednakvo (ili priblizitelno ednakvo) intelektualno i duhovno nivo, razlichiata vuv vuzgledite i interesite ne bi triabvalo da prechat na vruzkata, a naprotiv - shte ia obogatiat! Taka naprimer ti mojesh da razkajesh na partniora ti za Dzen-Budizma, a toi na teb za grajdanskata voina v USA naprimer...

Прав си - за определена част от проблема.
Дразни ме оформилата се трайна тенденция, а не това, че когато ситуацията стане напечена, хората не могат да преценяват трезво.
Боде в очите, когато някой напише "Той е прекрасен, но иска да отиде на вила с приятелите си без мен!". По дяволите, къде остана чувството за мярка и правото на малко лично пространство?
Няма да навлизам в детайли и да давам повече примери. Хората стават все по-егоистични, което само по себе с противоречи на идеята за същността на любовта като емоция и като мотив за поведение.
Не отричам детайлите в една връзка, вярвам в малкото щастие всеки ден, а не в голямото един път в живота. Но е глупаво, втренчени в дребното, да забравяме да поглеждаме на хората като цяло. Още в началото на една връзка. Защото започвайки с погрешна цел, финишираме с разбити сърца.

Мисля, че всички ще се съгласим, че в този клуб има прекалено много нещастни влюбени, разлюбени, не обичали и не обичащи ...
Броят се на пръсти тези, които са открили любовното щастие.
Понякога, разсъждавайки като компютър, изхождайки от чистата логика и извеждайки резултат от базата данни, стигам до извода, че любовта е нещо толкова нехуманно, че е странно как хората не са ампутирали това чувство от гените си.

Слава богу, че съм човек, разсъждавам емоционално оцветено, влюбена съм, всъщност обичам и отгоре на всичко съм щастлива.

Много бих искала да изброя клубарите, знайни и незнайни, които с в емоционално равновесие, да не кажа в любовно щастие в момента. Ей така, просто за да не умре надеждата за другите.

Crazy ... I'm crazy for feeling so lonely ...

Леле не му е лесно на този в който си влюбена, след като в състояние на любовно-щастие мислиш така аналитично.... Мани, мани като не разсъждаваш емоцинално оцветено сигурно четеш мисли

Amicus Plato sed magis amica veritas

Абсолютно ми допада посоката на разсъжденията ти - така още малко и ще прозреш истината, стара колкото света, че обичането не е ЗАРАДИ а ВЪПРЕКИ. Аз сега не се повтарям, ами направо се по N вам, където N клони към безкрайност, но не мога да пропусна да ти го кажа - щото цялата ти мисъл натам отива - като да стигне до този извод. Няма обичане заради нещо - обичането заради нещо се нарича харесване - харесваш например лице, бедра, гърди, пенис, начина по който прави свирки и т. н. и т. н. но не го/я обичаш заради това. Обичаш го/я въпреки, че му миришат краката и има бирено коремче, въпреки, че й е дебело дупето и гърдите увиснали, че е сприхав/ревнива и т. н. и т. н. Не забравяй - човеците сме създадени по образ Божи, а Бог точно така ни обича - въпреки че сме скапаняци, а не защото от време на време се сещаме да спазваме заповедите му.

Мислила съм и за обичането "въпреки". Не смятам, че това е пътят. Обичането въпреки е вид самонасилване - ти не харесваш някои страни, те те дразнят, противоречат на твоето същество, но ти ВЪПРЕКИ всичко устояваш на напъните да ги промениш, както и на своето негодувание срещу тях, само и само да останеш с любимия човек.
Моята постановка е по-различна. Обичаш с все целия багаж. Изведнъж откриваш колко очарователно е да целуваш мъж с брада, та дори и пушач. Колко прекрасен е звукът на споделеното мълчание, независимо от това, че си най-приказливата жена. Нещата, които са те дразнили преди у други хора, тук са си на мястото, вписват се в картинката идеално. Дребните пороци се превръщат в харизматичен ореол. Немислимите за правене и споделяне с друг човек неща се получават от само себе си и съвършено естествено.
В такава връзка няма недопустими пози, няма несподелени тайни, няма несъпреживяни моменти.
Няма и насилие - нито над другия, чрез опити за промяна и пренастройка на съзнанието, нито над себе си - опитвайки се да приемеш и дразнещите недостатъци.
Виждаш един изящно несъвършен образ. Според мен, любовта е естетско чувство. Това е способността да погледнеш в себе си и да видиш отражението на другия - и двамата несъвършени, но удивително точно допълващи се.
Не знам, дали се изразявам достатъчно разбираемо.
Обичала съм въпреки, и защото. Ужасно уморително е. В първи случай се бориш срещу вятъра, във втория все се стремиш да си на правилната вълна.
Независимо колко ще продължи, невероятно щастлива съм, че сега мога спокойно просто да обичам в пълнота.
Грокваш ли, малки водни братко?

Crazy ... I'm crazy for feeling so lonely ...

Виждам, че продължаваш да не изневеряваш на синия цвят в бележките си, с които ме радваше една студена зима преди няколко години

---
Patience is a minor form of despair, disguised as virtue.

Dokato stignesh do izvoda za tazi liubov oba4e da e spokoina i da obi4ah nqkoi zaradi samiq nego se minava prez momenta na nagajdane na harakteri i pre4upvane, osoveno kogato se saberete pod edin pokriv i iz4ezne rozovoto siqnie v o4i4kite i oreol4etata. A horata sme si takiva obi4ame ne nqkoi zaradi nego a zaradi sebe si po priroda sme si egoisti prosto. Ot tam idva i obsebvaneto na 4oveka do sebe si i kato se vmukne i tova, 4e se o4akva 4oveka do teb da reagira po na4ina po koito reagirash ti samiq i stava shoo kogato tova estestveno ne stava.
A kakto nqkoi skomena pove4eto koito terzaqt sa mladi i zeleni i za da stignat dotvoq izvod oshte dosta imat da si bluskat glavata i da se samozalugvat i da sa s oburkani predstavi.