Посъветвайте ме! Моля! Имам проблем ...

Вече съм писала в клуба за майка ми /лекар пенсионер на 70 г./ и ме посъветваха да потърся помощ и тук. Нямах никакво намерение да го правя, но възникна нов проблем:
Жената младее за възрастта си. Има добър външен вид. Твърде е активна и властна. Доскоро дори работеше. Докато започнаха проблемите със сърцето /вероятно/. Непрекъснато се чувства уморена, задъхва се, няма сили. В същото време видимо е много изнервена. По цели нощи не спи - гледа телевизия, готви, ... Радиото не се спира цяла нощ.
Месец януари тази година беше много зле. Едвам я вкараха в ритъм. Не доказаха инфакт. Прилошаванията зачестиха. За по два-три дни влиза в болница, вкарат я в ритъм - изпишат я, после пак. Пада вече няколко пъти на улицата, в автобуса. Ходи с бележка в джоба си с личните си данни, телефоните и адресите на мен и роднини. Ако се наложи... Нещата се влошават, а докторите не знаят какво точно става. Виждам, че няма да изкара лятото. Тя самата преценява, че й е необходимо болнично лечение. Изследвания. Може би и скенер на главата. Евентуално байпас ...
Вчера, отишла при личната си лекарка /с предварително записан час/. Джипито е в течение със здравословните й проблеми. Майка ми помолила за направление за болнично лечение. Лекарката не отрекла необходимостта от такова лечение, но отказала направлението. Като причина изтъкнала намалените клинични пътеки и отпускарския сезон /мисля си, че е премълчала ЕГН-то/. Вместо това, я запитала като бивш лекар дали няма работещ колега, който да й даде необходимото направление. Майка ми отговорила, че нейните колеги са били или нейни връстници или по-възрастни от нея и дори вече не между живите.
Личната лекарка не се отказала: А дали те нямали деца, които да са станали лекари???
Това ми звучи ненормално и нагло. Как мислите? Или на мен нещо ми има?!
При кардиолога, където е диспансеризирана, жената не желае да стъпи. Предполагам, човекът знае как да разкара неперспективните откъм парични средства пациенти.
Въпросът ми е: Ще ме посъветвате ли как да постъпя?
Не съм в състояние да й платя сама болничното лечение. В семейството ми се натрупаха доста болести, доста тежки, за доста продължителен период от време и спъпоструващи лекарства /в България забравихме думичката "животоспасяващи"/. Май се очертава перспективата да чакам кога ще си отиде сама жената.
Дано имахте търпението да изчетете всичко.

Препоръчвам ви да си уговорите прием в кардиологично или вътрешно отделение(зависи къде живеете),след което личния ви лекар не може да ви откаже направление.

много сме,луди сме!

Съзвездие, не се ослушвай, дай на жената компетентно мнение!

Не искам да обръщам темата или да обиждам GP-тата /ша прощаваш, Доки/, но това с отказа на направления под какъвто и да е предлог вече става масово явление.Особено ако пациентът е по-възрастен.......За съжаление нужда от лечение имат не само тези, които могат да си го позволят финансово.Явно нещо куца в самата система с направленията.

Изчетох внимателно всичко...и първо искам да отбележа, че дали ще изкара лятото или не си е божа работа, защото в тая работа ред няма!

Ако смятате, че някой не е прав, може да напишете жалба, в която подробно и четливо опишете случая до Здравната каса. Не знам от къде сте, ако сте от София адресирайте я до Директора на СЗОК и си я подайте на адрес: София ул. Енос 12-14, кв.Стрелбище.
Определено има резултати...не губете време!
Може и да информирате и да попитате какво да направите и на горещия телефон: 965 67 46

Може и да опишете накратко случая и да искате съвет и на сайта на НЗОК (ще ви отговорят до 24 часа)

сайта е: [линк]
отстрани ще видите банера, където ще видите реда : въпроси и отговори /кликвате в/у него и излизат 2 реда, единя е въпроси и отговори. Е там ще видите как да си зададете въпроса...и до 24 часа...а ако стане днес, може и в понеделник да получите отговор, защото има 2 почивни дни все пак!

Ами действайте, ако наистина толкова не можете да с еразберете с докторката!

Тина, моите уважения ама тук не е пазара на Красно село...все пак(((...

Е ка да ти се разсърди човек,...просто не може...ок...явно това ти е стил!))0 А аз уважавам fashio-нът!)))Аре бегай!

Благодаря за информацията. Добра е, но за друг случай.
Идеята беше жената да се лекува, а не да пише жалби. И какво да се пише в тази жалба? На четири очи, аз й казах, пък тя ми каза ... Не става!
Между другото, личната лекарка си е постигнала целта успешно. Майка ми вече казва, че не било толкова спешно да влиза в болница.
Знам, че не иска да ходи по лекари, пак да я унижават. Да, но аз я виждам как е.

За да почне да се лекува , трябва да се почне от някъде! И понеже проблема може да идва от личния лекар, нещата трябва да се фиксират! Има полза...имам наблюдения, защото не сте изолиран случай! ( А в жалбата мож еше да опише случая как и отказват талон...ка диспансерния и иска пари и всички неща от които не е доволна...
Както искате...това е типично за нашенската народопсихологоия...е за това колкото по малко съвети, толкова по-добре!
Айде със здраве!))) Оправяйте се!

P.S.Виждам какво прави и майка ми (и тя бай-тошовски пенсионер..реве си от доктора...а като и кажа дай-да пишем, да го поинспектираме малко..."Аааа не, аз си знам...имам си вземане даване с него...знам аз какво да направя..."
И вече не се оплаква от него, защото кой знае какъв алъш вериж има с него...защото той има син неженен като сестра ми, та нещо май на сводница се прави)))

Всеки трябва сам да си е лекар и сам да си помогне още повече, че майка Ви е лекар. Докато чакате различни направления след това прегледи, изследвания и хапчета ще мине време. 70 години не са много, за да се "отписва" човека. Както обяснявате налице е един невротичен синдром - безсъние, раздразнителност и другите оплаквания може да са свързани с това. Така, че нека се направи опит да се преодолее това, да се подобри съня, да се коригира и храненето, да се възстановят нужните количества вода, витамини, антиоксиданти, минерали, да се премахнат вредните навици(ако има такива). Към най-невинните помощни средства мога да спомена и билките. Не бързайте да обвинявате сърцето за всичко. Всичко в организма е свързано взаимно. И затова е хубаво да се направи едно добро изследване, за да се установи какво да се лекува. Непременно да се види и кръвната захар, щитовидната жлеза и т.н.

Като правиш такива обобщения, сигурен ли си поне, че не съм пробвала този вариант при друг случай, където имаше документи, а не разговор на четири очи?
Сигурен ли си, че срещу тази лекарка не са писани жалби? Не си, нали! Защото има такива жалби, но не от нас! И не желая да попада и моята майка в положението на онзи жалбоподател.
Не мога да разчитам на: Честна дума така си беше!
Считайте темата за затворена.
Както обикновено, ще постъпя както сама си бях решила. Поне за мен даваше резултат.

..и такова неприятно поведение...жалко(((

Aroma, благодаря за мнението!
Проблемът е, че не слуша за режим, хранене и т.н. Има самочувствието точно защото е лекар, а както вече казах е твърде властна и когато отсече: "Това си е лично мой проблем!", аз нямам думата. Вразумява се единствено след поредното излизане от болница. Предполагам, тогава е още под въздействието на уплахата. Щом се стабилизира, продължава по старому.
Моментът беше точно такъв. След спешното. Сама търсеше помощ, а личната лекарка й я отказа. Дори я е обидила! Знам какво е.
Пропуснах момента за действие. Пак решава сама.
Вчера молеше за болница, а днес замина на село.
Дано се върне!

... да, ама кисел!

Ти пък се пишеш много обидчив..., за нещо ..., за което аз трябваше да се обидя!
Ама нали и на мен се налага понякога да посетя доктор, та съм свикнала.

Първо някак си ми е странно да ми говорят в мъжки род...все още съм ж.р.!
И не виждам причин а, който и да боло да се обижда, най-малко ти, защото в случая ти гониш и търсиш разрешение на нещата си...и си в по неизгодната позиция...така че с риск да те раздразня още малко ще ти кажа, че нещо се преемоционираш повече от необходимото за майка си, каквото и е писано това ще е , още повече с този пролетарски неин характер)))... това е ...колелото на живота, тя поне е стигнала 70...а ти с тия нерви, как я мислиш?... Положението в страната като цяло, а особено здравеопазването е много сериозно кофти... майка ти си е майка ти...а ти гледай децата ти да те имат за по-дълго, че тепърва сигурно им предстоят моменти, когато ще си им необходима... а майка ти вече има нужда само да минават дните...за съжаление!

.............. кофти мислене ................

Извини ме, че се намесвам, не зная дали мога да ти дам съвет, но мога много добре да те разбера, защото съм точно в твоята позиция - майка-лекар /73/, три инфаркта, две коми и белодробна емболия /това са основните неща, за съпътстващите не си струва да говорим/, която спря да пуши едва след третия инфаркт и никаква земна сила не може да я накара да излезе от къщи, освен по изключително важен повод /това го преценява тя сама/, плюс ужасяваща промяна на характера, която стига до застрашителни размери в последно време.
Та на въпроса - ако майка ти е доволна от болницата, в която е лежала, нищо не пречи да отиде там отново и да се посъветва със съответните специалисти. Не мога да допусна, че ще и откажат, още повече, че е колега.
Аз този проблем го нямам - ние сме буквално като едно семейство с лекарите от интензивното отделение, в което досега е била 8 или 9 пъти, до степен такава, че ако тя не се обади дълго време, те започват да я търсят вкъщи за да разберат как се чувства.
Миналата седмица, след рутинен преглед пак там, решиха, че са и необходими допълнителни изследвания и на другия ден я приеха за няколко дена - никакво направление никой не е искал, въпреки че нямаме проблем да го вземем.
Тук е мястото да кажа, че никога никакви пари не съм давала, освен преди да получи група инвалидност по 3лв /май/ на ден, а сега и това не ми искат. Естествено аз съм връщала по някакъв /непаричен/ начин жеста.
Другото е, че е трябвало да си смени личния лекар, щом не е доволна от него, но за съжаление срокът вече мина. Живот и здраве - през декември, ако решите.
Най-накрая се питам защо ти не отидеш при личната и лекарка и да говориш с нея любезно, но неотстъпчиво и да вземеш това направление, ако наистина си сигурна, че не може да мине без него.
В думите на Лира, уви, има много истина, но поне аз съм неспособна да гледам така на нещата, а както ми се струва и ти. Не се сещам какво друго би могла да направиш, но е напълно ясно, че ще изживяваш и ще се тревожиш все повече оттук нататък. Човек има една майка и не може да вдигне ръце и да я остави ей така, защото била вече възрастна да си доизживява дните и докъдето... И затова те подкрепям в стремежа ти да се бориш дните и да бъдат по-леки, а качеството на живот - по-добро. Шанс винаги има, не си напъхвай в главата черни мисли, че няма да изкара лятото - никой не знае, но щом усещаш нещата така - вземи ги в ръцете си. Има Лекари, които са Хора и, каквото и да се говори, те не са никак пренебрежимо малко. Опитай да се справиш ти с проблема - възрастните хора са по-уязвими и чувствителни от нас, а и страдат, когато някой се отнесе грубо и непочтително. Не че ние вече сме свикнали, но тъй и тъй сме в по-непосредствен контакт с цялото безумие на човешките взаимоотношения и по-стоически понасяме това, а и не сме чак толкова безпомощни, че да се оставим да ни мачкат.
Желая ти успех във всяко начинание, но не отлагай много...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.