Хиперактивност

Детето на съседката ми, едно прекрасно, живо и интелигентно дете, бе диагностицирано със Синдрома на хиперактивността и намалената концентрация. Майката, една изключително симпатична мацка от ГДР-то, е страшно притеснена, вчера ми донесе брошури от психиатърката и на чашка кафе ми се оплака. Наблюдавам я от четири години как го отглежда това дете, как се старае, колко сили, енергия и всичко от себе си влага. Сурова, дисциплинирана, но обичаща с цялото си сърце. Чак понякога и се възхищавам на всеотдайността, аз не съм такава...А детето - съвсем си е нормално. Буйно е, но не повече например от моите синове. Тих не е в никакъв случай, но не е и хулиган или някакъв невъзможен необуздан немирник.
Всичко започнало няколко месеца, след като детето тръгнало на детска градина. Учителката започнала да се оплаква, че момчето "пречи". С какво пречи? Ами по време на сутрешната проверка не седяло кротко на столчето, ами правело смешни муцунки и така разваляло дисциплината и реда. След няколко месечен натиск от страна на възпитателките и забележете родителите на няколко деца от групата, моята съседка била принудена да заведе детето на психиатър. Той пък на драго сърце поставил диагнозата, за която вече писах.
Прочетох много внимателно брошурите и стигнах до извода, че тази измишльотина е един страшен медико-фермакологичен комплот. В Германия имало 500 000 "болни" деца, което прави средно по 1 - 2 деца във всеки клас във всяко училище. Синдромът засягал 3 пъти по често момчетата отколкото момичетата, срещал се и между тинейджърите , а също и между възрастните. Причините неизяснени. Може би наследственост. Но в никакъв случай не резултат от грешно възпитание. Мнението на "специалистите" е категорично: Това е болест, болест, болест. И разбира се като при всяка болест, трябва да се вземат хапчета. Всеки месец по една опаковка, по едно на ден. Цял живот. Иначе... проблеми в училище, лош успех, неудачен живот, социална изолация, миз..
Падна ми долната челюст от изумление, с каква самоотверженост тукашното общество е готово да натъпче едно живо и активно дете с таблетки, да му отумани мозъка, да го стафира, за да го подчини, да го направи послушно и кротко като овца, само защото е било на моменти непослушно.. Писхиатъра да получава редовно хонарара и, от контролните прегледи, а фармакологичните магнати да ти тъпчат и без това претъпканите джобове, още повече.
Освен това на детето е лепнат етикета хиперактивяга вече за цял живот. С характеристиката от детската градина отива в училището, оттам в групата на социално непълноценните. Разбира се, след 20 г мозъчни "стимулации" с таблетки, къде другаде.
На милата ми съседка не смея да и кажа нищо. не смея да споделя с нея мислите си, защото ще я объркам още повече. Тя е обикновена жена, без образование и претенции, за нея мнението на спеца е като закон божий, не се оспорва и осмисля. Аз на нейно място бих теглила една майна на даскаличките, на психиатрите и най-вече на хапчетата, бих се преместила на друго място, в друг град, в друг Бундесланд дори и бих започнала всичко "на чисто", а детето си бих го пазила от всякакви фармакологични и псевдопедагогично посегателства. Но тя не е аз. А пък много искам някак да и помогна с нещо повече от съчувствие и разбиране.

С нищо не мога да ти помогна, освен да кажа, че споделям мнението ти...че в кой ли клас/група в детската не е имало по едно "зрънце", което да е разваляло дисциплината...не мисля, че е основание да се тъпчат децата с лекарства. Категорично не!
Мога обаче да ти предложа линк към подобна тема, която се обсъждаше наскоро в клуба...

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Знаеш ли, наскоро се чудех и аз дали да не пусна такава тема. Не познавам детенцето на твоята съседка, но имам много близки познати, чийто дете е със същата диагноза. Родителите са трудолюбиви и образовани хора, културни и възпитани. Наеха едно момиче със специалност "социална педагогика" да се занимава със сина им. Накратко детето наистина е свръхактивно, постоянно измисля разни щуротии, бих казала повече от обикновените деца, палав е, в същото време е интелигенто и будно дете. Дете, дете, вече ще бъде в трети клас. Но още след първата година понеже изиквал от учителката да му обръща постоянно внимание, разбирай: задавал всякакви въпроси, само и само да е център на внимание, трошал химикалките на съучениците си, говорел и др. нарушавщи дисциплината дейности, родителите на съучениците му на родителски съвет решават да настояват за неговото изключване с мотив, че пречи на образователния процес. Детето се премести в друго училище, но и там бе същата ситуация, та накрая принудиха родителите, да мине обучението му на индивидуален план. Та сега пък е изолиран от всякакви социални контакти с негови връстници, което пък ми се вижда много крайно. Хапчета те не му дават, понеже са твърдо против.
Лошото е, че забелязвам напоследък да се акумулира огромно количество агресия в него: веднъж подпали шкафа на съседката им на вилата, втори път смачка новоизлюпените й пиленца, уморявал е й други животни. Родителите са силно притеснени и ме питаха за моите възпитателни методи и съвети, но аз не знам какво да им кажа.
Моля за съвет! Мака, съжалявам, че използвам темата ти, но мисля, че въпросите които поставих ще ти помогнат да се ориентираш за какво става дума и дано някой даде адекватен съвет.
Предварително благодаря на всички!

[img]
Цвета - 09.05.2000 г.

Не съм специалист, но имам свое мнение по въпросите в двете теми. Според мене, с тези деца трябва да се работи много и индивидуално. Мисля, че децата трябва да бъдат заангажирани максимално в различни видове извънкласна форма на обучение, спорт, компютри, книги, изучаване на чужди езици, може би пеене, рисуване, свирене на някакъв музикален инструмент. Просто трябва да се потърси онова, което е интересно на тези деца и да се използва енергията им да де развиват в съответната област. Сигурно е трудно, но не е невъзможно. А това с таблетките ми звучи ужасно!!!

Напълно подкрепям това твое мнение. Същият съвет им дадох и аз, но по въпроса със спорта, те казаха, че искал само таекуондо (дали правилно го написах?), и после научените хватки прилагал в занималнята - преди посещаваше такава. Та ги посъветвали да спре с тренировките на силовите спортове.
Забравих да напиша, че детенце е изследвано за евентуални мозъчни отклонения, такива не са установени.
Преди време се практикуваше изписването на Фенобарбитал в такива случаи (имах съученичка, която имаше припадъци и се затрудняваше в учебния процес, та тя пиеше това лекарство), Фенобарбиталът го изписваха както на изоставащи деца, така и на хиперактивни. Интесно ми е какво е сегашното мнение за него, от чисто любопитсво питам, ако някой знае.

[img]
Цвета - 09.05.2000 г.

ами фенобарбитал се даваше някога и на деца които дигат много висока тепература /39,5/ и бълнуват.

един вид да предпази мозъка им

сега не е позволен - само със зелени рецепти. питах специално тъй като децата бълнуват ужасно като са болни, всичко им се струва реално и брррррр.... ад

представете си детската Ви стая да е безкрайно дълга, тавана да е безкраино високо и от него да тече някаква чернота която Ви облива и не можете да дишате, да мърдате.... и после през стъклата минават някакви неща с остри нокти и тъмнината ги пропуска, понеже са остри и студени.....

да, може би високата температура направо им топи мозъците на децата

по темата за хиперактивността - с много внимание и насочване децата лека полека влизат в пътя. и пак са палави, но свикват да кротуват. но най-важното нещо за успех е детето да уважава и вярва на учителя си, наставника си или човека който се е наел с обучение, възпитание, гледане

хиперактивността не е трайна, тя преминава

моя съученичка има такова дете и го записаха на шорт трек
Мисля идеята за максимална заангажираност е наи доброто
мозъка му трябва да е зает защото работи на 200%
бих казал също и мноооооооого стрикна предварително планирана програма и следене за изпълнението
без това такива хора си страдат след това цял живот от "обърканост"
Баба ми имаше приказка "носят ме влачат ме"

а за медикаментите не само фармацефтите са винивни - ние консуматорите не по-малко сме - мнофо по-лесно е даглутнеш хапчето отколкото малко да са напънеш и да се опиташ да промениш начина си на живот - а те? те просто използват това - пазарна ниша

Извинявай, че се закачам за теб
Напоследък в Бг става доста популярно едно ново лечение, което е съвсем безвредно. То прилича донякъде на хомеопатичното, но при него не е необходимо човек да посещава хомеопат. Всеки преспокойно може сам да определи собствената си комбинация, както и тази на децата, съпруга и околните...
Това е лечението с цветните есенции на д-р Бах. Ето един интересен сайт, в който много добре е обяснено за какво става въпрос:
[линк]
Искам да добавя, че използвам тези есенции от няколко месеца, както и всички у дома, а и доста голяма част от приятелите и роднините ни
За пример ще дам дъщеря ми, която от истерично, тръшкащо се и не разбиращо от дума дете стана една послушна малка сладурана Дори лелките от яслата бяха изумени как за 1 седмица успя да се промени толкова много - започна да спи и да яде, не плачеше постоянно и т.н. и т.н. А преди това бяха вдигнали ръце от нея...
Това е, не го приемайте като реклама, а по-скоро като нещо, което би могло да помогне на малките палавници

Ралица, 20.Х.02г.

Метилфенидат се нарича лекарството, което се препоръчва тук за лечение на Синдрома на хиператимността и намалената концентрация. На едно място в брошурата пише, че няма странични явления, а на друго, че има - изредени са гадене, намалена апетит, сънливост.
И как човек може да има доверие?

А на моята дьщеря в детската градина, защото беше тиха и срамежлива, и измислиха друга диагноза(аз и забравих името) и учителката ме препращаше кьм никаква организация за проблемни деца да я лекуват. Какво преживях не искам да ви описвам. Добре, че не я послушах, а си заведох детето при една много свесна докторка и тя направо ми каза да не давам на детото си лекарства, а да я преместя в друга градина.
Имам чувството че в Америка не понасят различно поведение при децата, примат го за disorder и си пробутват лекарствата, за които не се знае след продьлжителна употреба какьв ефект имат.
Всьшност проблема е, че учителките искат работата им де е по-лесна. Проблема на моята учителка беше, че дьщеря ми я беше страх да отиде до тоалетната сама и понеже те пестяха пари и често имаше само една жена с децата, тя не можеше да остави другите деца сами за да помогне на детето ми. Както и да е, голямо разочарование беше за мен сбльська ми с американските детски градини...
Аз бих посьветвала твоята приятелка да не дава лвкарства, а да се посьватва с друг лекар или психолог.

Още едно заболяване измислено от фарамцевтичните компании за да си продават Риталин-а и Консърта-та и подобните на тях стимуланти за зомбиране на нещастните деца. А и за да е по-удобно за учителите... Това е една от причините поради която домашното обучение набира пълна сила в Щатите.

Що пишете глупости???
Хиперактивното дете не е просто палаво или буйно, като всяко здраво дете...
то не е интелигентен индивидуалист, не е специално....хиперактивното дете е просто болно дете...това че има психични проблеми, не възприема средата адекватно и съответно поведението му е неадекватно, в много случаи има проблеми с двигателния апарат, равновесието и говора,често заеква, променят се безпричинно емоционалните му и психически състояния и има проблеми в общуването - това са симптоми на заболяване а не просто моменти в израстването...с възрастта хиперактивността не отзвучава от самосебе си - напротив регресира в тежки психични отклонения ако не се лекува навреме и правилно...
Родителите често не приемат диагнозата, срамуват се от нея, отказват адекватно лечение и с това усложняват и без това тежкото състояние на децата си...със спорт, музика и чужд език, както и с въэпитателни методи хиперактивността не се компенсира...
Болестта трябва да се лекува!
Проблемите в адаптацията и социализацията на хиперактивното дете са следствие на болестта...те не са проблеми извън детето породени от някакво "лошо" или специално отношение...

P.S. Имам позната която отказва да приема факта че има хирепактивно дете...
смета че просто заеква и има хиперпазия на става...отказва да го лекува за хиперактивност и смета че проблемите на детето идват отвън...от лошото отношение на другите към него...как да обясниш на жената че детето й е хипарактивно и требе да го лекува???Майка е и отказва да приеме истинската диагноза защото се страхува и се срамува...простотията ходи по хората...най-лесно е да търсим вината в другите, макар че хиперактивността е болест и за това никой не е виновен...

Чакай сега, не се пали толкова!
Никой не казва, че хиперактивното дете е просто буйно и палаво.
Тъкмо обратното, казвам че много често просто буйни и палави деца прибързано/погрешно се квалифицират като хиперактивни.

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Ето и тук има информация!Интересното е,че и този случай е в Германия.
[линк]

Хиперактивността е заболяване, но в никакъв случай не е толкова широко разспространено. В Щатите Риталин се изписва безпичинно, много деца са хипердиагностицирани, да не кажа болшинството от тези, поставени на стимуланти. В мног случаи "хиперактивността" се коригира лесно с приложението на алтернативни методи, които са НЕТОКСИЧНИ и нямат страничните ефекти на стимулатните. Нека не забравяме, че убийците от Колумбайн също бяха на Риталин!
Има сериозно преекспониране на проблемите с хиперактивността и фармацевтичните компании със сигурност имат сериозна причина да се поддържа тази тенденция.
Мисълта ми е: не всяко дете, което е по-буйно и активно е с ADHD. А за тези, които имат този проблем, стимулантите трябва да бъдат последната стъпка в лечението.

Що сте се загрижили за американците...
У нас кой лекува хирепактивните деца???!!!

преди триста години като не са знаели, че децата им са хиперактивни, а са си мислели, че са палави, как тези деца са оживявали?

Стига простотии бе, тате!

Ами виж, то си е наука - околната среда се променя, хората не толкова бързо, затова настъпват хормонални и още куп смущения, което води до наличие на много повече проблеми. Ти не си ли чувала думите "Ние като бяхме млади не бяхме толкова изнервени"? Е, аз ги чувам. Гледах филм на ББС точно за хормоните и стреса.
Относно хиперактивността, то тя не е само палавост, изразява се с още някои черти - неспокоен сън, треперене на ръцете, неадекватни понякога реакции. За това дете:то просто е тръгнало на градина, не е свикнало с обстановката и порядъка, затова се е държало така. С времето свиква и няма нищо страшно! И по-добре да дадеш на някого съвет, отколкото да си мълчиш да гледаш грешката му безмълвно, нали? Затова и жената по-скоро да събере мнения и инфо и да ги предаде на майката.

Аз казах ли ви! Мариииин!

О.К. стресът си е стрес, но лечението на стреса с лекарства на тази никаква възраст ми се струва ужасяващо. Виждала съм как влияе фенобарбиталът на възрастен човек, пък на дете не ми се иска да мисля. А някой спомена, че и с това ги лекуват.

Стига простотии бе, тате!

Аз не съм професионалист и пиша в качеството си на родител, който има син със същия "проблем" - това не е болест, а е състояние и детето може да го преодолее в никакъв случай с медикаменти - категорично НЕ, а с малко по-специално отношение от страна на родителите/на първо място/ и от страна околните, които имат контакти с него. В това число влизат госпожите в детската градина, а по-късно и госпожите в училище. Аз казвам как би трябвало да се процедира при такива състояния на детето, а не как е в действителност. И в тази област нашата образователна система има големи пропуски.....за голямо съжаление, защото тези деца се превръщат в "черните овци" на групата/класа. Пишейки по специално отношение, имам пред вид - търпение, внимание, съпричасност ...има немски сайтове, където се описва това състояние и как трябва да се работи с такива деца , за да не се нанесат трайни увреждания в тяхната психика , поради факта, че понякога биват изкуствено изолирани.