не ще да даде развод

как бихте постъпили, ако сте с мъж, който отдавна не живее с жена си, но тя, понеже се чувства застрашена, или-от ревност, или- просто за да постигне своето, или-защото се надява той да се върне някога, не му дава развод? вероятно най-пичовско би било да не съм по-дълго с него, и да го оставя да си се разправя.аз го обичам и той ме обича, но нямаме бъдеще, защото жена му не ще да се развежда.сигурно и е трудно, животът и сигурно е ад без него, но той няма да спре да се грижи за бившето си семейство-и тя го знае. просто не иска да му даде свободата.не искам да съм на нейно място и ми е много мъчно за нея.но аз нямам вина.и с мен, и когато си отида, той пак не е с нея.така че вината, че любовта им си е отишла си е тяхна.аз обаче много страдам,защото се чувствам като някаква натрапила се капризна фръцла.в ркайна сметка ще победи жена му и той никога няма да е щастлив.е,това ли е целта на брака?!вие сте патили-вие кажете!

Здравей!

В адски шибана ситуация си. Признавам си най-чисто сърдечно, че съм в положението на жената за която говориш - тоя гад, дето не дава развод. Е, има някои разлики - развода не ми се иска настоятелно, а и имам основания да мисля, че има още шансове (не си го измислям).

Както и да е, моята помийка си е моя.
Пиша ти не за да те посъветвам, по-скоро за да видиш, че някой чете и му пука (понякога е важно).
Юристите в клуба ще ти кажат какви са начините да "си вземе" развод. Аз само предполагам, че щом така се е запънала, то с нея трябва с добро и по-метода на човешкото убеждаване да се действа.

благодаря ти, дето пишеш...аз не мисля, че някой е действал по друг метод, освен с добро, ама може и мен да ме мотаят-де да знам.аз не се познавам с въпросната съпруга, но ми се вижда малко сякаш тя няма гордост-представяш ли си мъжът ти да не живее отдавна с теб, да обича друга жена, да ти дава всичко, от което имаш нужда, да не иска да те нарани, изобщо-изцяло да ходи по твоята свирка, но да е абсолютно сигурен в едно-че не иска да се върне при теб, и ти да не му даваш развод?при положение, че ще те издържа и теб, и семейството?не е ли малко напук това?само и само да не е щастлив с друга?или бъркам?разбира се,по-скоро той си е виновен, не тя.а страдаме всички до един!е това ако не е идиотско, а?!

пък и не е ли всяка връзка и всеки брак доброволен съюз, а не насилствен?аз поне тка се отнасям към тези неща, но може би греша?!

А защто не вземеш малко нещата в свои ръце.Нали в любовта и воината всичко е позволено.На теб ти е мъчно за нея,а на нея ще и е мъчно ли за теб.А може и да разбереш и колко си обичана,но дано няма разочарования дано...

Не разбирам - след като той не живее с нея, а е с теб, какъв ти е проблема?

Тои малко или много се раздвоява,а това е кофти.

Абе невероятно - но факт! Тия дни точно чух много подобна история - не е твоята, защото се е развила преди няколко години - мъжът напуснал семейството, грижел се за него, имал дългогодишна приятелка... и в един момент съпругата се заинатила, намерила свидетели, които да твърдят, че те са едно прекрасно семейство, разбират се чудесно... междувременно го напипала пиян и забременяла с второто им дете... Звучи като латино сериал, нали? Приятелката не издържала и го напуснала, защото драмата се проточила няколко години с помирителни срокове и тем подобни... Той се върнал в семейното жилище, намерил си друга съвсем официална любовница - в момента живее с жена си на едни съжителски начала. Не мога да коментирам такъв живот, защото ми е всъщност непонятен. И аз не мога да разбера тази жена - нито този мъж... ама а де! Те си знаят...
Но пък ти правиш едно такова предположение - "нямаме бъдеще"... Единствената пречка, като гледам, е, че няма да можете да сключите официален брак, докато той не се е развел. В клуба доста често се обсъжда идеята за съжителство (и поява на деца) без официален брак. Възможно е за теб (или близките ти) това да е много важно - узаконяването на отношенията. Но пък от друга страна ТОВА ли е най-важното за теб? Просто трябва да си подредиш приоритетите и да решаваш едва след това. Фактът, че той формално е в брак и формално ти си злата любовница, която разделя доброто семейство вероятно ти е много неприятен... но пък то наистина насила хубост не става, така че не се нагърбвай с излишна вина, която едва ли е твоя. Всъщност няма да си единствената в подобно положение (евентуален бъдещ живот без брак) - значи въпросът е дали, ако искаш да запазиш тази връзка, си готова да рискуваш в очите на бабите и комшийките да си Лошата - или ще махнеш с ръка на т.н. обществено мнение (представяно от въпросните баби и комшийки) и ще решиш, че собственият ти живот и щастие е по-важен...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Двама души могат да се мразят, да се бият и ненавиждат, но това не означава, че ще се разведат. В този аспект твоето място не е редно да е там преди да се разведат.

Дано всичко да се разреши по възможно най-добрият начин и за тримата. То че няма добър за всички е ясно, но поне да е по-малко болезнен.

Късмет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

може да е така както описваш историята си ,ама съвсем сигурна ли си че не те залъгва твоят любим
няма да е нито първия ,нито последния дето уж не се разбира и не живее с жена си ,а тя нищо не знае и си мисли ,че всичко е наред
сигурна ли си ,че той иска развод
с тебе ли живее постоянно или просто кръшка от къщи
ако се крие и те води само по разни забутани местенца помисли си добре защо го прави

и на мен ми хрумват 2-те въпросчета, който мярнах, че и други си ги задават... :)

1. Как така не му дава развод?! Няма такова нещо "не ми го дава"... самата постановка "не живеем заедно отдавна" е достатъчен повод за развод - останалото е малко желание да се занимава с досадни неща като съдебните дела примерно, приличен адвокат и постижима сума пари.
Ти сигурна ли си, че изобщо е поставял въпроса за развода пред жена си?

2. Изобщо има ли някакво значение за кого е женен? Живее с теб, обича теб - каква по-голяма свобода от това? :)

Виж... с най-добри чувства и пожелания, ама свободата не се дава като подарък, за нея се воюва .
Ако приятелят ти се чувства достатъчно свободен в брака си, значи просто няма нужда от развод и от друга "свобода" (разбирай женитба) - за какъв *** му е да скача от един трънак в друг, след като и така си има всичко, което е пожелал?


Ти имаш ли?

всички сте прави. не ме боли мен това, че няма развод, а нея. т.е.-явно тя страда и живее с надежда, че все някога той ще се върне.и сипе обвинения, че я е изоставил.еми, не я обича вече!да не дава господ, и на мен ми се е случвало,ама не съм връзвала мъжа с белезници-разделяла съм се.
той от своя страна, не живее нито с нея, нито с мен.което понякога ме притеснява, но общо взето не мие толкова важно.онова, което ме тревожи не са и бабите и комшийките, въпреки, че те не пропускат да попитат той при жена си върща ли се, което е доста обидно.важното е, че не се връща.искам да кажа-ако иска да е снея-нека си се върне, но той не иска.и аз не съм поставена в отвратителната ситуация на любовницата, която чака мъжът да поспи с жена си и да отдели час от обедната почивка за мен.нито веднъж.но...най ми е болно, когато виждам че го карат да се чувства виновен за едно красиво чувство.добре,ако двама души не се обичат вече, по-добре явно единият/виновният за раздялата/ да е нещастен, отколкото щастлив.така излиза.ако той е нещастен-тя ще е отмъстена. нещастен-да не е с мен.това е цената на развода, явно.питате какво значи "не му дава"?ами по българското законодателство, ако той е "виновен" и той я е напуснал, изоставил, чупил се е-тя трябва да го обвини.а тя не иска-какво ще прави после-в материален и всякакъв друг план?въпреки, че той винаги ще я издържа, това е сигурно. другият вариант е по взаимно съгласие, а тя на него не е съгласна.той не иска да я притиска, прави всичко, което тя поиска, грижи се за всички там, за които тя смята, че трябва да се грижи, защото не иска да я съсипе.но не живее там много отдавна.и се знае, че обича друга.това е най-големият проблем, разбирате ли, че е щастлив!затова се опитваме да се разделим, щото той да не се чувства виновен, че е щастлив, а тя-нещастна, че той е щастлив.
а иначе сигурно не ще да му се случи отново-достатъчно си е патил човека.ама като съм голямата му любов,разбирам чудесно, че една любов без перспектива, която тъне и кисне във вина и обвинения, не е читава и няма бъдеще. а иаз съм човек, и искам да имам живот.мой си.извън неговия ад.живот с любимия, с детенце, де да знам...явно греша.
мина толкова време, че сама се отвращавам от себе си-явно отдавна е трябвало да го напусна.явно той не е взел решение и самият не знае иска ли всъщност да се разведе.явно наистина се чувства мнго виновен към детето си.къде се забърках?!

а може би ме лъже, но коя е тая жена, която би търпяла мъжът и да е с друга, занейки, че е с друга, месеци наред, дори и той да се връща от дъжд на вятър?това не ми се струва вероятно.

общо взето се чувствам отвратително,защото станах заложница на романтиката,страстта и красивите думи, а в реалността не знам какво ще ми се случи утре.виждам един човек, който се разкъсва от вина и отлага категоричното решение на проблема, защото е подложен на системен шантаж-ти ще ме убиеш и т.н.и затова предпочита да убива бавно любовта, с надежда, че някой ден всичко от самосебе си ще се нареди.ясно е, че няма да се върне там, но чака я тя да си хване гадже, я аз-за да не пада върху него отговорността, да не е той "лошият".така че аз май правилно съм се отдръпнала...

...и отлага категоричното решение на проблема...
Прости ме, но не е виновна жена му, а само и единствено той. Напразно си хабиш енергията да я обвиняваш нея и да го съжаляваш него. Какво значи, че тя го шантажира - това са пълни глупости, става дума за възрастни хора, все пак...Той много добре знае какво прави, но въпреки това го прави - значи така иска.
А защо - нека сам ти обясни, не бих рискувала с предположения.
Абе, не е луд, който изяжда зелника, луд е, който му го дава...
Решението е само твое.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

И аз на свой ред да попитам що е то "Не му дава развод"?!
Ако той иска да се разведе - ще го направи. Варианти много - с търсене на вина, без търсене, по взаимно съгласие .... може да се проточи, може да стане и за 3 седмици ....
Поговори с него и го попитай за собствената си роля в неговия живот ...
това е само мнение ...

обясних вече, че тя не иска да се развежда-значи по взаимно съгласие не може-тя не ходи в съда!после казах, че ако той е виновен-той я е напуснал, няма как той да я осъди по нейна вина-трябва тя да го съди него.а тя, както казахме вече, не ще.единствения начин е да я нарани, да стане грозно, да я обвини я за алкохоличка, я за луда, така да я обвини.но всъщност виновният е той-той е напуснал семейството, оставил е детето.по българското законодателство не може виновният да се признае за виновен и да поиска развод,разбирате ли?!

...yes, yes, yes!

без да счупиш яйцата. Подкрепям казаното от всички дотук. Където има желание, има и начин. Страха от разбиване на статуквото и навлизане в новото и непознатото е характерен за всички. Може би партньора ти е слабоволен. "Не иска да е лош", "да не го обвиняват"... а може би също тайни мисли в главата му като "за кво ми е болест на здрава глава", "квато тая, такава и другата...".

И уверявам те, ситуацията със съда съвсем не е така както си го написала. Достатъчно е да се докаже непоправимо разстройство на брака. Свидетели за това че двамата не живеят заедно ще се намерят. Също и че съпругата е инициирала сканадали, че има несъответствие в характерите. Процедурата по развода е доведена до един съвсем формален конвеир, вЕрвай ми.
Обикновено започва трудно, но в около 80% от случаите страните постигат споразумение след завеждането на исковата молба. Психологическият момент е около това да се демонстрира сериозност в намеренията, след това е лесно.

Е, ако намеренията не са сериозни, говорим за друго, нали?

Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.