Какво мислите?

Кажете какво мислите за виртуалната любов/ не секс/? Моя приятелка от 6 месеца си чати с един по цяла нощ,докато детето спи а мъжът и е нощна смяна.Не са се виждали,но тя все повече се увлича.Вчера ми каза че поцял ден мисли само за него и чака нейния да тръгне на работа за да седне пред компа.Мъжът и вече не я привличал и едва го издържала.И отстрани се забелязва че са се отчуждили.Страхувам се че може да си разбие семейството заради глупост.
Може ли да се влюбиш в човек,когото не си виждала?

Ами не знам, аз не бих могла. поне така мисля. Но една приятелка близо 3 години си пишеше с българин, който живее в чужбина и като че ли беше влюбена в него. А накрая като се видяха, остана разочарована. Това, за което се беше представял и това, което е в действителност, бяха различни неща. Сякаш тя не е била влюбена в самия човек, а в представата, която той и беше изградил за себе си. Но на нея определено и трябваше време да го преодолее. Така че може би е възможно. Ако човек не е удовлетворен от това, което има, винаги търси липсващото му, под една или друга форма.

можеш , както можеш и да живееш с човек, когото виждаш , но не познаваш.

ако си истински измерението в което живееш е без особено значение

... нека съ срещне с негО на живО ... па след туй пОне да заобича мъжъ си още пОвече

Човек какви ли глупости не върши през живота си... Но Кънчо верно каза - нека се видят, та като го види що за стока е - пак да си заобича мъжа.

Абе то има случаи на след това оженили се та за една любов ли...
1. Правилно казват колегите - да се видят час по-скоро - ако не ги е страх!
2. Виртуалното влюбване е като влюбването от пръв поглед - само дето при пръв поглед се влюбваш във нещо видимо (чар , красота , илъчване) и се надяваш или въобразяваш не видимото да ти хареса(това което говори), а при чата се влюбваш в невидимото и се надяваш или въобразяваш видимото да ти хареса

Mudrostta e balans mejdu znaniata,intelekta i chovechnostta.

zawist grizliwo kytana pod blagorodni podbudi?:)
ti iskash li da chuwstwash liubow?
:)

аз мисля, че всеки е минал през този път...но нека се видят,защото има голяма вероятност да остане недоволна.Образът, който тя си е изградила може да е мнооого далече от реалния...и тогава е много кофти...така че колкото по-скоро, толкова по-добре...все пак е семейна жената

Адът сигурно е опустял...всички дяволи са тук....

Аз пък все си мисля, че така нареченото "влюбване от пръв поглед" няма нищо общо с външния вид. По-скоро някакво напасване на енергии и емоции... Това, което се постига в една връзка с времето (било то две срещи или две години), само че случило се в първия момент, с първия поглед и първата усмивка. Дето се вика...да сте настроени на еднакви честоти...или нещо такова. И тогава май видимото остава последното, което те интересува. А за останалото не се надяваш, просто знаеш, че вече ти харесва. Или пак ме тресе идеализма...знам ли

П.п. Поста ми е малко offtopic, но не издържах да не се изкажа

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

Боза...

мълча като черна дупка, за риба не ми стига ... акъл

”Може ли да се влюбиш в човек,когото не си виждала?”
не. но можеш да си измислиш човека и да се влюбиш във фантазията си.

и аз съм за това да се срещнат. ще й мине.

МОЖЕ!!!!!!!!
Аз съм живият пример за това.ПРеди три години се запознах в чата с един човек.Не разбрах,кога се влюбих.Не сме говорили за любов,нито пък за секс.Просто говорехме и говорехме.За всичко....Какво обичаме какво мразим,за какво мечтаем.После започнахме да си липсваме.Седях пред компа по цяла нощ - също като приятелката ти.И той винаги беше там. Не знаех,че това е любовта - онази,истинската,за която само бях чела.Един ден той ме попита "Усещаш ли мълниите, които прелитат през компютъра?"И тогава разбрах,какво съм усещала през цялото време,през всичките две години,докато си чатехме.Осъзнах, защо през тези две години нямах приятел - не ми е трябвал.Би било изневяра към истинската любов,която съм имала,без да зная. Срещнахме се . Тук някой беше казал, че така се влюбваш в душата.Вярно е .Не беше такъв,какъвто си го бях представяла - не бяхме говорили за външността си.Беше по-нисък от представите ми, носеше очила и беше съвсем обикновен.Но душата му беше същата онази, в която се бях влюбила. По-късно и той ми каза същото. Заедно сме вече повече от година,след две седмици е сватбата ни.И сме ЩАСТЛИВИ!!!!! Нищо че външно не изглеждаме така,както сме си представяли....
Ние имахме късмета и двамата да сме свободни - още преди да се запознаем,той беше разведен, а аз се бях разделила с приятеля си.Но главното е че през цялото време си бяхме говорили искрено - когато се срещнахме,между нас нямаше нито една лъжа. Ако при приятелката също всичко е честно - това е ЛЮБОВ! А ако обичаш душата, външността няма никакво значение!

Колегите???

Ами аз такова ... във връзка че тея дето пишем в клуба си ги чувствам че сме си едно и за тва колеги, не нещо друго

Mudrostta e balans mejdu znaniata,intelekta i chovechnostta.

А бе я да махнеш тоя ник глупаче и да си сложиш умниче
Права си ама аз сложих в скоби чар и излъчване също към външен вид - малко просто го разширих.

Mudrostta e balans mejdu znaniata,intelekta i chovechnostta.

Леле, колко добре си го казала! Точно така е това за влюбването от пръв поглед!