Японски/Български

От шест месеца изучавам Японски и съм изненадан от някои интересни съвпадения между двата езика :

1) Niwa (яп.) - градина Откъде произлиза бългаската дума "нива"? Дали има връзка с тракийската "нива" за която някои смятат че означава сняг(лат: "nives" )?

2) Суфикса -ин. На български го срещаме в думи като бакалин, аргатин и т. н.
(интересно е че на прабългарски се среща също в думи като "багаин" и "канартикин")
Тъй като японският е аглутиниращ език суфикса -ин има съответното обяснение: член(на дружество и др.). Среща се в думи като кайшаин - фирмен служител (кайша - фирма) кооин - работник във фабрика. Пише се с йероглиф #163 и ин е кун прочита тоест идва от китайски.

ПП. Моля нека темата не преминава във водите на историята и патриотизма.

а в българските думи "багаин" и "канартикин" -ин суфикс ли е?!
май никой не знае...

Не съм много вещ в морфологията, но предполагам че, най вероятното обяснение за багаин е че, бага означава бог а, ин е суфикс както е в богат. За канартикин? Ако въобще може да се търси някакво съответствие, то е в бактрийското име на бог Камирд което, буквално означава "глава" "вожд" и производното му камирдиго. Всъщност, тохарската форма (тохарски Б) е по близка: камартике (владетел), както виждаме без суфикса "ин".

Прочита, който идва от китайски е "он" прочит. Кун е японското звучене. Думите като кашаин и т.н. са чисто китайски / с японски акцент/ а китайския е изолиращ език. А това с аргатина и бакалина си е чисто съвпадение. Съвпадение е даже -ин в "бакалин" и "багаин" според мен.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Очевидно е че до доказване на противното горните са чисти съвпадения.

Кун е японското звучене.

Бях чел някъде че кун прочита съответства на китайското произношение от епохата когато е заимствана думата?

Съвпадение е даже -ин в "бакалин" и "багаин" според мен.


Имаш ли някаква идея откъде идва този суфикс в български?

Kun'yomi =японско четене
On'yomi =" съответства на китайското произношение от епохата когато е заимствана думата? "

Пример: първия "йероглиф" от името Токио се чете "тоо" - това е "он"
Ако същия се напише отделно със суфикс на хирагана, се чете като "хигаши"/ кун четене/ -истинскатая японска дума за "изток"

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

да, има интересни съвпадения...
Напр. Сузуки... На лакотски означава определена част от чо. тяло... Дали има някакви езикови връзки между лакота и японците?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Привет Black Wolf. На японски Судзуки е фамилно име и се пише с канджите судзу- звънец, камбана и ки дърво и няма определен смисъл . Доколкото не означава част от човешкото тяло едва ли трябва да търсиш някакви връзки между лакотски и японски.

Привет Craig, Идеята ми беше че думите четени като кун са заемки от китайски. Както знаеш останалите заемки се пишат с катакана.

Някои учени поставят Японския в алтайското езиково семейство, други го смятат за изолат. Например кадзан на японски е кратер на вулкан а на корейски е хазан, докато на турски казан май беше някакъв съд.... Разбира се, връзка с индоевропейските езици може да се търси по линия на ностратическото семейство чието съществуване е много оспорвано.

Разбира се, заемки са от китайски - исках само да кажа, че разменяш ОН и КУН. ОН са заемки от китайски, КУН са си японски думи, и какато казваш, не може да се свържат с никакъв друг език за сега. (японския език е изолиран, а китайския -изолиращ-различни работи са)
А за бакалите и багатур багаина Севар- вътрешното ми чувство ми подсказва, че нямат нищо общо като произход. Едното са военни титли, засвидетелствани предимно по разни каменни надписи, а другото - новобългарски имена на професии, и нещо ми намирисва на турско влияние- джелатин, серсемин, касапин. Езика на хората на Аспарух, какъвтои да е бил, е имало само локално влияние в Шуменски окръг. Има например старобългарски книги от източна България, където се срещат думи като "шаръчий", "книгъчий" - очевидно изковани с "пра"български суфикс. В западнобългарските книги такова нещо няма.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Да Он са китайските думи но това не променя нищо от нашия разговор. Изолиран и изолиращ не са ли различни категории, тоест несъвместими? Това което чета е че свързват японския с корейския.

Западните изследователи пишат че езика на Аспарух бил тюркски като го поставят в една група с хазарски и чувашки.

А професиите в турски не се ли образуваха с -джи например дюкянджи звучащо сходно с -чии.

Възможно ли е -ин да идва от турският родителен падеж (Налил-ин еви).

Ако причислим японския към алтайските езици (както немалко правят) сходтва с турския и прабългарския изглеждат логични ;)

А професиите в турски не се ли образуваха с -джи например дюкянджи звучащо сходно с -чии.


Това е ясно. Но според мен първоначалното -чии от аспаруховия тюркси български е било забравено и после наново импортирано от турците.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Кунните четения са чисто японски думи и нямат нищо общо с китайския.
А това за -ин в kaishain и подобни направо ме разби. Каква връзка с българския, какви пет лева?... Просто се използва китайския йероглиф, това са думи с китайски произход. А дори не знам в китайския дали този йероглиф се чете "ин" или нещо по-различно. Не можеш да търсиш аналогия с българския от квазияпонско четене на китайски йероглиф.
За niwa също е безпочвена връзката.
Виж - повече връзка можеш да намериш във факта, че както в японския, така и в много други езици, отрицанието се формира с частица, притежаваща буквата "н" (на български - "не, няма", на японски - "ikaNai, kakaNai", на английски - "never, noone, do not" и т.н.). Дори бях чел някакви изследвания по въпроса, ама беше отдавна и не си спомням вече.

Saint Seiya Tenkai

Не съм съгласен че не може да се търси общо между българския и японския. Между славянските и японския - да, не може. Но българския е търпял голямо турско влияние, а и прабългарско също. Това влияние, естествено, се е отразило само на лексиката, където и "откриваме" сходствата. По-скоро въпроса е дали японския е алтайски, с което можем да обясним евентуални сходства.

И ако "нива" е безпочвена, къде има повече почва

Привет Томое. Да беше чел по внимателно..... Казах вече за Кун четенето (-ин е ОН четене тоест китайска заемка) Но пък Niwa е кун четене тоест оригинална японска дума. Китайската заемка за градина в японски е "teien" и най-вероятно произношението и е от времето на заемането. Ти какво разбираш под това "Връзки с Български"?.....

Привет Glammy. Първо Алтайската теория не е толкова легитимна. Еднаквостите в "алтайските" езици могат да се обяснят и с продължително взаимно влияние както е при Албански- Български- Румънски.

Изказванията без конкретни факти не са полезни на никого. И още думи:
chawan- паница
booru- съд за смесване
chichi- баща
haha- майка
........

Много интересно... Не съм запознат с японския, но знам, че половината езиковеди го причисляват към Алтайското езиково семейство. Останалите го обособяват като член на отделно семейство, без да отричат приликите. Суфиксът -ин присъства в много алтайски езици (корейски, монголски, тюркски) със значение на "човек, принадлежащ към дадена група или развиващ дадена професия". Или просто като дума със значение на "човек". Следа от древноалтайското "ин" може да се открие дори в съвременния турски: в поговорката "Не ин, не джин!", в превод "Ни човек (хора), ни дух (духове)!", със значение на "безлюдно, пусто място". Българският суфикс -ин според мен няма турско влияние, тъй като в турския с това значение се използва -джи, -чи, съответстващо на прабългарското -чи, -ши. Но в един език не е задължително да се използва само един суфикс за дадено значение. Виж многообразието в съвременния български език (бакалин, хлебар, кавалджия, водач, кранист и т.н.). Най-вероятно суфикса -ин е прабългарска следа от древноалтайския език и нищо чудно този суфикс наистина да е родствен с японския. Бъдещите изследвания ще покажат.

Поздрави!