вие бихте ли?

бихте ли настанили робителите си в старчески дом?

Зависи от дома.
Ако е от ония, гъзарските, подозирам, че сами биха ме молили да ги настаня там


Но в мизерия не

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Настаняването в старчески дом се прави обикновено по две причини - ако нямат къде да живеят или ако са в тежко здравословно състояние и се налага да са под контрол.
Но старческите домове са много различни. Има такива, в които хората биха се чувствали по-добре, отколкото ако са сами някъде и такива, в които биха се чувсвтали много по-зле.
Преди една година участвах в една анкета, свързана със социалната политика на България, във връзка с предстоящото присъединяване към ЕС. Жената, която водеше изследването беше исландка и ми зададе точно този въпрос за старческите домове. Остана безкрайно изненадана, след като и казах, че в България има едно негативно и предубедено отношение към идеята за старчески дом. Даже и да е от този с най-хубавите условия, човек би се чувствал изоставен от децата си и би го било срам да иде в такъв.

Абе я по-добре да не продължавам...

Науката, да, науката ще уреди всичко. А ние можем спокойно да си гледаме телевизия.

Ако са тежко болни и не мога да намеря подходящ човек да се грижи за тях (защото се предполага, че аз ще работя, за да си гледам децата)- да.

Стига простотии бе, тате!

Същото мисля и аз

Покойният ми баща беше в много тежко здравословно състояние три месеца преди да си отиде......
Изискваше постоянни грижи и аз се спрях на вариант първо специализиран санаториум, а после сестра, която да го гледа денонощно в дома му, защото там имаше условия да се чувства добре в последните си дни......

не бих.

бих им взела човек да се грижи за тях и да му плащам, но в старчески дом няма да ги пратя.

Why men love bitches

В къщи старите хора, нямат уловия да контактуват помежду си, затова според мен старческия дом е по-добрия вариант, особено ако е с добро обслужване и самостоятелна стая с баня. Там имат зали, където да прекарват свободното си време в компания, а и режима на храненето не е никак лош , защото възрастните хора губят чувството си за ориентиране в здравословно хранене и се тъпчат през два часа с какво ли не. Друго е когато това става в определени часове и на определена диета.

Не бих.

---

С уважение и искрени пожелания за благополучие от :
Зефирна пламъчка

Аз още не знам, дали бих или не бих - зависи от много фактори, за които слава богу още не ми се налага да мисля. Но майка ми от сега заявява, твърдо и категорично, че ако дойде време да не може да се грижи сама за себе си, иска да я настаним в старчески дом или да плащаме на човек - не искала да тормози нас. Баща ми е на малко по-различно мнение по отношение на домовете, но общо взето и двамата мислят, как да ни спестят грижите.

Та така...

Освен ако няма някакво заболяване, при което не трябват по-специални грижи. Но и тогава бих и наела човек , и бих я оставила у дома, ако е възможно.

---

С уважение и искрени пожелания за благополучие от :
Зефирна пламъчка

Ако нямаш друг избор,
защо не
Има случаи, при които и при най-голямото си
старание не можеш да се справиш.
Това си е личен избор.

Много е относително за да може да се отговори еднозначно.
Противно на традиционната мислене в България, че възрастните хора в страческите домове са изоставени от децата си, вече има и такива домове, в които обитателите им се чувстват щастливи в старините си.
Аз знам един такъв дом - този в кв. Главиница край Пазарджик.


Елица-28/04/2003

Доколкото знам, повечето старчески домове не са точно за тежко болни хора, така че ако имам тежко болен родител, сигурно ще наема болногледачка да се грижи за него у дома. Според мен негативното отношение към старческите домове идва от гнусната практика (има я в България, а може би и другаде, не знам) да се натирват родителите от дома им, за да освободят място на "младите" (които явно не са си седнали на задника, за да си осигурят сами дом, а смятат, че родителите са им длъжни). Иначе не виждам какво страшно и безчовечно има, ако мястото е с хубави условия, възрастният човек е останал сам, а децата нямат възможност да са често край него.

И все пак да не забравяме, че много възрастни хора и без това се чувстват ненужни и са болезнено чувствителни на тази тема, така че... по-полека.

Не.. но бих ги поощрила сами да го направят, ако имат желание за това. Все пак не забравяйте, че говорим за големи хора със собствено мнение и желания. Като прочетох горните мнения останах с впечатлението, че на възрастните хора се гледа като на малки деца, които не могат да вземат сами решения. Не мисля, че ние имаме право да решаваме вместо тях, освен ако не става дума за някое сериозно психическо заболяване разбира се.

Иначе съм силно "за" старческите домове - далеч по-добре отколкото по цял ден да изкукват от скука хората, ако сами не могат да си намерят забавления.

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

Въпреки, че ги обичам и че те също смятат това за обидно, смятам да ги настаня в старчески дом, ако имат нужда от постоянна грижа. Щастлив съм ,че откакто съм станал пълнолетен живея отделно от тях и благодарение на този факт имам щастливо и обично семейство. Присъствието на родители вкъщи, дори и за кратко винаги изнервя обстановката.

Всичко в живота си съм го постигнал сам, а и жилището си е мое и на жена ми. Родителите ми от доста отдавна ми заявиха, че никога няма да ми припишат апартамента си, така че нямам никакви такива амбиции. Те си живеят само за себе си, така живея и аз. Мисля, че е напълно справедливо да бъдат настанени след време (ако се наложи) в старчески дом. Даже и аз бих го направил един ден, ако остана безпомощен, вместо да тормозя децата си.

Интересно ми е дали за да вкараш някого стареца там е нужно съгласието му или е достатъчно да го решиш лично. Така, стягаш багажа на бабата, транспортираш я до входа и я оставяш да прилага цялата си "мъдрост", с която дотогава те е тровила, върху себе си.

Щото аман от тоя двоен стандарт. Да се разправяш чрез разговор със старците е толкова достойно или смислено, колкото да се опъваш на пияница. Гадно е да нямаш близки, но да се доверяваш на предателски душици хич не си е работа.

Старците, за които сега се сещам са вманиачени на тема контрол и се правят на луди, за да те накарат да застинеш в угодната им картинка. Третират младите около себе си като глупаци и действат извънредно безкритично: малко хора в силата си плюят дотам на своя фасон, че да не се чувстват зле, участвайки в дребни и зли игри, както старците. Впрочем и на тях самите им е кофти. Чудят се после защо е така и - хвърлят вината върху младите, чийто нос трябва да бъде натрит, които все не се държат достатъчно добре с тях. Вместо да отдадат дължимото на собствените си завист и амортизация.

До неотдавна защитавах старците пред възмутените от наглостта им, сега обаче ми се чини, че няма да е зле да попаднат за известен срок сред себеподобни, за да започнат да ценят повече компанията на младите хора и добронамереността им.

За това ли са заслужили, горките хора!?