Приютена

Събуждаш се с умората до себе си,
/макар че е приятелка нощта ти/,
но пак не си могла да спиш
от глупавия бяг на вятъра,
заблъскал самотата ти по гънките
и дълго непреборил сляпото,
което ти отнемаше света,
облякло разумa ти в чувство.

Усещаш, че очите ти са пропасти,
затрупани с измамни хоризонти.
Забравила, изглежда, че ще носиш
докрай „проклетата” си рокля
от счупени надежди и сърца,
която нямаш воля да захвърлиш,
напълно убедена, че сълзИте
не винаги ще означават „тъжно”..

Утъпкани са вече и пътеките
от навика да бъдеш безпогрешна,
изминала жадуваните улици
с цената на допуснатите грешки,
дори когато будейки се виждаш
пред себе си затръшнати врати,
там всички катинари са поличби,
че утре вече няма да боли..

Домогваш се отново до пространство,
където си оставила смеха си,
събудена от виещите клАксони
ще бързаш да отключиш младостта си
с онези длани, същите които
си сбирала пред прашната икона.
Когато и ключалките се счупят,
ще бъдеш приютена и свободна

много ми хареса стихотворението/ята/
поздравления

това е писано за мен , ама съвсем наистина.!направо стоях втрещена 2минути. Слагам си го в 'архива" с ценни стихове- ако не възразяваш
Извинявам се много че изравям стари неща но ми хареса

тебе те чета от доста време,но едва сега реших да взема отношение. Само ще кажа, че поезията ти ми вдъхва някакъв респект и то може би от факта, че е задълбочена и НЕ ми оставя привкус на нещо пре(с)дъвкано милиони пъти. Интересни са ми интерпретациите ти на нещата от живота. Аз съм повече четец и ценител и се радвам на автори като теб.

Несъмнено това е нещо добро, но трябва да си поизясниш чувството, с което си го създала и да се пооправи логиката тук там, тъй като мисълта увисва от време на време. Дано да е отскоро, тъй като старите коловози трудно се изправят.

..знаеш ли , shravac, поезията е толкова относително нещо. За теб може да няма логика, за мен обаче има..може би, защото аз си разбирам настроението и чувството, в което съм била тогава..Но пък не е задължително всеки да го разбере по моя начин, има прочити и други прочити в зависимост от нагласата на всеки четец.
Странното е, че точно това стихотворение е печелило конкурс. Но е старо, да, от преди 2години някъде. Пуснах го наскоро, за да видя именно дали мнението на журито / критиците/ съвпада с това на читателите. Е, за пореден път се убеждавам, че не е така, което до известна степен е по-добре. По-важен е читателя..според мен.. Вярно - може да се коригира, но пък тая обърканост и някак пропадане на логичност просто подсилва моментът с абсурдностите / нелогиките/ в живота и чувствата/...

Много се учудих, че някой го е върнал..
Благодаря все пак