Колко време?

Ох, от доста време ме мъчи една мисъл и не ми дава покой. Седмици наред се каних и все не стигах до клубчето за да ви питам. Днес обаче мисълта стана непоносима и се реших .
Знам, че еднозначен отговор няма, но моля ви споделете субективните си преки наблюдения! Може да се получи някаква осреднена картинка, която все пак да ми даде някаква представа. Благодаря ви предварително!

И остана въпроса:
Колко време ви трябваше за да преодолеете раздялата? Да се почувствате истински свободни и да не се тормозите от новините за бившия/бившата (че ще се жени или че ще има деца или колко е щастлив и т.н.).
Колко време след раздялата с бившия/бившата срещнахте нова любов?
Колко време след раздялата срещнахте ИСТИНСКИЯ партньор/ка за вас? И срещнахте ли го/я въобще?

въпросите за новите любови са два, защото може да се влюбим, но да се окаже че нищо няма да излезе...и това не е новия човек!

Дори и разсъжденията, тип - това е тъп въпрос, отговора няма значение и тям подобни ще са ми от полза. поне ще спра да се тормозя. Какво да направя като съм нетърпелива

За себе си лично мога да ти кажа, че за две години нищо не съм преодолял....май и тя не е съвсем.

Много зависи какви са ви били взаимоотношенията и причините за равода. Ние бяхме в пълен антагонизъм. Шест месеца ми трябваха докато разбера, че на този свят имало такова нещо като мъже. Връзката се оказа успешна, макар и неперспективна. Извади ме от едномерната потенциална яма. Пак започнах да се възприемам като привлекателна жена. Три месеца по-късно, когато взаимоотношенията ни се изчерпаха, сегашният ми партн'от започна да ме ухажва. След още три месеца кандисах да пробваме. И така вече осем месеца сме заедно. До този момент не сме си казали една дума накриво, камо ли някаква по-голяма кавга или спане всеки в собствената си половина. Мисля, че се оказах голяма късметлийка!

И аз ще кажа- зависи.Все-пак при мен беше следното:
Опит за нова връзка година след развода.
Начало на успешна връзка (което обаче установих 4 месеца по-късно)- година и половина по-късно.
Нов брак ( с гореспоменат) - 2,5 год. по-късно.И бебе...виж долу.
Щастлива съм.

Смятам, че човек трябва да се обича сам себе си и да си вярва, да не се самосъжалява. Затова не му трябва време. за да се отърсиш от старата си връзка трябва да си повярваш, да почувстваш вътрешни сили. Да оправиш прическата си, облеклото, да се усмихваш пред хората, така че да те забелязват и харесват. Трябва да се почустваш значима пред себе си. Да загърбиш старото. Още днес и сега. Така скоро ще срещнеш и любовта. Но най-важното е да си повярваш още в този момент.
Аз съм успявала, значи и ти можеш. Желая ти успех!

Знаеш ли какво се сетих, докато ти четях темата и отговорите по нея? Преди време някогашната ми най-добра приятелка така се опитваше да ме успокоява и да ми вдъхне надежда: Млада си, хубава си, ще си намериш някое добро момче и ще се оправиш.
Много си я обичам тази моя приятелка, не искам да споря с нея, но някак не го виждам това точно така. Защото на мен това ми звучи като да обиколиш достатъчно много магазини, за да си намериш перфектната блузка за онова панталонче, дето иначе ти стои убийствено. Ама... нали не върви да си го носиш самостоятелно, та затова трамбоваш два дена улиците и накрая Бинго, право в десетката. Плащаш и си щастлива.
Е, не мисля, че живота е точно същото. Можеш да намериш, а може и да не намериш. Никъде не е писано, че живота ти дължи щастие и любов. Не искам да те отчайвам, не ме разбирай грешно. Просто аз си мисля, че нещата не опират до срокове, до бройки, до каквото ще да е там. Да, нагласата може да помогне, доре е да се стегне човек и да не се отчайва и затваря в себе си. Знаеш какво имам предвид.
Но това, че един е намерил щастието след два месеца, не означава, че ще стане и с теб, с мен, с него, с когото и да е. Просто всеки се движи по собствената си пътечка и едва ли има начин да мине по краткия път, ако пътечката му е от дългите. А може и да има начин, не знам.

Разбирам, че ти е кофти ден, има моменти когато е непоносимо наистина. Но трябва да вярваш, че това всичко ще мине един ден. Просто не се знае кога точно ще дойде. Запази оптимизма и усмивката си. щастието идва при щастливите хора. Това и от опит мога да ти го гарантирам . Всичко с времето си. Може би сега е момента да се концентрираш върху нещо различно. Но и другото ще дойде. Търпението е най-трудно да го придобиеш, ако го нямаш де. Аз още се уча щото

Успех, миличка, много щастие ти желая.

ПП. А междувременно, не пречи да продължаваш да си споделяш тук тежките дни. Не знам за кой път го казвам, но тук е едно чудесно място за групова терапия. На мен ми помага винаги, хората са невероятни. Мисля, че май си го усетила вече ;)

Поздрави!

Уважавам мнението ти, но не съм съгласна с тебе!
На човек не му е дадено да понася повече от това с което сам може да се справя!
Човек може да променя ситуации и събития чрез мисълта си, ако много силно го желае. На мене в решителни моменти ми се е случвало поне 10 пъти. Трябва да умеем да насочваме силата на мисълта ни за наше добро.
Ако се отдадем на скръб, чувство за вина или желания за мъст сме обречени.
Аз лично ти предлагам следното: седни удобно на тихо място, дишай дълбоко и се концентрирай върху себе си, върху личната ти енергия, след това си изгради мислено стратегия за това как от утре ще се усмихваш на хората и те ще ти се усмихват, ще си положително настроена към всички, ще забравиш за болките, обидите и разочарованията, те вече не съществуват. Ако достатъчно силно го желаеш , то вече е станало. И не чакай. Започвай веднага. Желая успех!

Хехехе , май трябва да питаш тия дето вече не пишат тук! Те тия дето са преодоляли раздялата и /дай боже/ са си намерили нова раздяла не са толко нахилени и общителни ,а може и да ги е срам от нас. Сигурно за това ги няма... тука.


И аз и ти можеме, но козата...

Сигурна съм, че 99 процента от хората са преживявали раздяла някога.
В момента имам щастлив брак и то точно заради това, че винаги съм вярвала в себе си. Честно казано разделите не ги преживявам толкова тежко. Когато някой се разделя с някого по един или друг начин връзката се е изчерпала.
Казваш си, че не те заслужава и се зареждаш за нов живот. Животът е низ от спадове и възходи. Трябва да се приемат философски.

Около две години до стабилизация, която аз смятам за приемлива за да бъда годен за сериозна връзка. Партньор за момента нямам.

Нет свободных падений с высот, но зато
есть свобода раскрыть парашют!!!

За съжаление тия неща не могат да бъдат преценени обективно, сигурно.
Интересното за мен беше, че телесната осезателна липса, която беше просто непоносима, когато мъжът ми си тръгна, изчезна за няколко месеца, т.е. оказа се, че това да се връщаш сам и при теб никой да не се връща не са толкова трудни за научаване неща. Това за мен беше направо изумително, защото с мъжа ми никога не се бяхме делили и мислех, че физически няма да мога да оцелея просто.
Сега нямам тоя проблем.
Което е тъжно. Явно с всичко се свиква в един момент.

Според мен не е нормално човек да не се интересува какво е станало със съпруга му и не вярвам да постигна някога такова "съвършенство". Не знам, де, ако е бил някой изрод, може би е добре човек да забрави...

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...