Да ви попитам...

Имам втори брак,никога не съм се занимавала с издръжки,не съм съдила бившия,не съм търсила нищо от него,но.....Няма да разказвам как не търси дъщеря ми,няма празник на който да се е обадил да я поздрави,един лев за нищо не е дал...това са подробности.Споменавам само,че живееме блок срещу блок,заведението му е на края на нашата улица,цялата му рода живее около него..Годините които минаха ме изпълваха с гняв,но той беше бързо потушаван от прекрасния ми съпруг,който не даде възможност за миг дори, дъщеря ми да си помисли,че дефакто няма баща.Детето ми завърши на 15 юни с пълно отличие основното си образование,единствения пълен отличник от всички завършващи класове.Почувствах се много горда,безкрайно щастлива...но се огледах в училищния двор и видях други щасливи родители,децата им завършваха,не чак с отличие,но това няма значение.Бяха баби,дядовци,майки,бащи,сестри,братя...много.А моето момиченце се оглеждаше,дали освен мама и татко(който я гледа)няма някой друг,от другата рода..но не.Нямаше никой!Знам че майка и татко ако бяха живи щяха да са много горди да присъстват на нещо толкова важно,като първото завършване на внучката....любимата внучка,която с толкова любов отгледаха докато могат.....Изпаднах в странно състояние,което дори с мъжът ми не споделих,злоба,ярост,болка,обида като майка....Пуснах му смс,като най вежливо му съобщих новината, и помолих да и звънне да я поздрави.Но-Не,не се обади,въобще....Без да искам споделих това с дъщеря ми и на нея и стана много много мъчно...само ме попита:Мамо,неговата дъщеря(има дете на 3 год)повече ли е от мен,защо всички нея обичат и се грижат,а за мен само ти и Д....Наближава рождения и ден,аз знам че никой няма да се обади....цялата съм скована от ярост и жестокост..Реших най-после,ще го съдя,за всичко за което се сетя.Молбата ми към вас мили момичета е да ми дадете малко инфо,за добри адвокати(не много скъпи)какви дела мога да водя срещу него,въобще всичко което знаете.Извинявам се за дългия постинг,но сега се чувствам по-добре...

Не искаш това да чуеш, но не ми се сърди - недей се разправя е моят съвет. Дотук си го докарала, имаш ново щастливо семейство, детето ти го е приело като свое, чувствате се добре тримата. Бъдете и занапред щастливи, и живейте в мир и сговор. Стисни зъби и не оставяй яростта и гневът /съвършено справедливи всъщност/ да ти помрачат щастието. Повярвай ми, не си заслужава. Бих оправдала подобна стъпка, ако нямаше възможност да си гледаш детето, но ти я имаш. Няма да го направиш от нужда, а от обида и желание да отмъстиш за болката на детето си.
Нищо на този свят не остава ненаказано, но не сме ние, които трябва да съдим.
И за да не мислиш, че си приказвам ей-така, без да зная за какво става дума, ще споделя само това - най-страшният момент от моето родителство беше денят, когато излизах от болницата с бебето и ме посрещнаха майка ми и приятели - всички ни се радваха, но детето беше само мое - другият човек, който трябваше да е там, го нямаше. Както го нямаше при първата усмивка, първата дума, първите стъпки и т.н. до днес - 18 години. Естествено и аз не съм търсила нито издръжка, нито нищо. Оказа се, че по-лесно се справих сама с неминуемите проблеми при отглеждането на сина си, отколкото с радостните мигове, които само родител, а не роднини и приятели, може да изживее по същия начин, по който ги изживяваме ние с детето....Дълго време ми горчеше, че никой не може да го погледне с моите очи, че няма как да споделя неговите малки успехи, накратко, че няма кой да се радва заедно с мен...не че нямаше хора около нас, но все си мислех, че не е същото.
Нейсе, свиква се с времето и в един момент се претръпва и не се мисли повече.
Не си вгорчавай живота с отрицателни емоции. Насила хубост не става! Всеки на тоя свят отговаря сам за постъпките си...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

... право да реагира така, както описваш.

За твоят случай не мога да коментирам, понеже информацията е прекалено малко и е емоционално едностранна. Вие си знаете най-добре каква е причината да се стигне до това положение.

Можеш да го съдиш, да му пратиш мутри, да го съсипеш финансово и физически, но винаги има един друг съдия, който ще отсъди кой е прав и кой крив. Там се плаща жестоко и няма никакво измъкване. Помисли си какво точно искаш и се моли да не сгафиш!

Късмет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Личния ми съвет е да не му прощаваш за издръжката. След като човека има заведение то значи може да си позволи да плаща издърка, но по отношение на останалото е добре да помислиш малко и да изчакаш да отмине огорчението, защото така ще нараниш и себе си.
Адвокатите могат да ти обяснат по-добре от мен тези неща, но ми се струва, че преди време някой беше написал, че ако в споразумението имате определени часове за виждане на бащата с детето то неспазването от негова страна на тези часове е подсъдно.
Нека обаче те си кажат тежката дума а моят съвет е да изчакаш няколко дни преди да направиш каквото и да било.

Нет свободных падений с высот, но зато
есть свобода раскрыть парашют!!!

Говоря от личен опит. Нашите отношения с бившите не са чак такива, но изпадайки в моменти на силни емоции като бяс, ярост и подобни, съм си казвала, че ще ги съдя до дупка. Потрай, успокой тези емоции, които ти вредят, а и вредят на хората около теб. След това си търси законните права, но без да крадеш от себе си наливайки се с неприятни емоции.

- неплатената издръжка + лихвата (предявяваш изпълнителния лист). Трябва да се посочи изпълнителен способ - запор на работна заплата, опис на движими вещи и т.н.;
- иск за увеличаване размера на дължимата издръжка;
- лишаване от родителски права (ще продължи да дължи издръжка) - това ще ти даде и възможността да извадиш паспорт на детето и да пътувате с него в чужбина без да ти е нужно съгласието на бившия;
- неплащането на издръжка представлява престъпление и по тази линия може да го зарадваш;
- запор на паспорт за задгранично пътуване (осн. чл.75 от ЗБДС).
Това е всичко, което можеш да му стовариш на главата!
Успех и късмет!

Аз само ще кажа, какво може да се направи чисто юридически:
- неплатената издръжка + лихвата (предявяваш изпълнителния лист). Трябва да се посочи изпълнителен способ - запор на работна заплата, опис на движими вещи и т.н.;
- иск за увеличаване размера на дължимата издръжка;
- лишаване от родителски права (ще продължи да дължи издръжка) - това ще ти даде и възможността да извадиш паспорт на детето и да пътувате с него в чужбина без да ти е нужно съгласието на бившия;
- неплащането на издръжка представлява престъпление и по тази линия може да го зарадваш;
- запор на паспорт за задгранично пътуване (осн. Чл.75 от ЗБДС).
Това е всичко, което можеш да му стовариш на главата!
Според мен е важно да го лишиш от родителски права, за да не се съобразяваш с него, както и да си търсиш неплатената издръжка (+ увеличаване размера и), защото компромис с това не следва да се прави.
Успех и късмет!

Благодаря за отговорите,ще се възползвам от професионалното мнение на Cтpeйнджъp.Благодаря!

Моето скромно мнение е , че само ще си отровиш живота, пък не се знае и настоящият ти съпруг вътрешно как ще изживее нещата, да не стане еднаа....мътна работа...
Ето едно по-оптимистично предложение: Правите си едно бебе, така и ти ще имаш с какво по-градивно да се занимаваш , детето ще има братче или сестриче...таткото свое дете...и всичко си идва по местата...онзи да го ...)))нали знаеш, мъдрата приказка...
Е, ще ти е трудно в тия години, ама представи си какви слънца ще има около теб)))

на омразата - и то на най-лошата омраза. Тази, която е породена от безсилие. Сама знаеш, че нищо няма да постигнеш, нито да спечелиш с действията, които възнамеряваш да предприемеш. Нещо по-лошо - въздухът около тебе ще се насити с негативизъм, ще се вмирише на болка - така ще помрачиш и радостта на детето си, злобата ще се настани трайно в теб, измествайки любовта към сегашния съпруг. Що за спорт подхващаш? Погледни се в огледалото и виж какво аура си кроиш!


Love should be everything or not at all...

каква омраза бе ? тя пита да си търси ли правата

И все пак, оттук до омразата/отмъстителността пътят е кратък (поне за едната страна). Отчасти съм съгласен със Stefan.
Щом има щастлив и смислен живот, по-добре да се концентрира върху него.

От факта, че толкова години не си търсила нищо от него, оставам с впечатлението, че си човек, който знае какво е достойнство.
Издръжка за детето бившият ми съпруг плаща точно две години след развода, после спря без обяснения. Стори ми се недостойно да моля и съответно ми се наложи да работя на две места, в къщи - допълнително, за да осигуря необходимото за детето ми. Въпреки това останахме в добри отношения, защото не исках детето да страда. Междувременно таткото намираше време за дъщеря си на всяко тримесечие за по няколко минути...
До тази година, когато изведнъж забеляза каква голяма, умна и хубава дъщеря има. И изведнъж започна да се интересува от всичко около нея, да й купува скъпи подаръци и да дава пари, дето никой не му ги е искал.
Допускам, че може да е имал финансови затруднения преди, но те не биха му пречили да се вижда с детето си, нали? Във всеки случай сега дъщеря му вече много добре знае, че обич с пари не се купува.
Казвам ти всичко това, защото е напълно възможно и вашият "татко" в един момент да пожелае да се радва на порасналата си дъщеря. Дали ще му позволи, това ще реши самата тя. Затова по-добре не предприемай нищо, което би попречило на бъдещите им отношения. Ще се унижиш, а не би искала детето ти и обичаният от тебе мъж да те видят такава.
Повярвай ми, децата могат да бъдат много жестоки. И не бих искала да съм на мястото на оня родител, заслужил презрението на детето си...

Love should be everything or not at all...