Къпане децата ?

Онзи ден гледах един филм за това как един мъж си беше осиновил детенце , което не обичаше да се къпе /да е било на 5 / и той го къпеше с бански, защото незнаеше как трябва да го прави, за да не се срамува детенцето, нито пък знаеше законите и пр. , за да не се сметне за ... незнам... детенцето седеше във ваната с вода с бански, а той го поливаше с голяма гъба по косата./филмът беше американски/. Това ме накара да си задам някои въпроси, като например:

1. До каква възраст къпете децата си ?
2. Кога ги научавате да се къпят сами и как ?

---

С уважение и искрени пожелания за благополучие от :
Зефирна пламъчка

Къпехме сина си до към 5-6 годишна възраст. Много обичаше да му напълним ваната. Взимаше си играчки и си играеше, а после го изкъпвахме. Мисля, че той прояви желание да се къпе сам. Имаше период, когато само давах наставления - сега това си сапунисай, после онова ... и после почна съвсем сам. Само от време на време проверявах как вървят нещата, особено ако не си бърбори нищо и стане много тихо.

Значи скоро да чакам да я хване музата моята Цвета, в момента е на 5 г. Ама тя иска чат-пат и баща й да я къпе, срама няма!

[img]
Цвета - 09.05.2000 г.

Не виждам проблем в това, майка да къпе сина си или баща - дъщеря си. Докато са малки, мисля че е естествено. Като порасне, Цвета едва ли ще допуска баща си в банята .

Синът ми започна да се къпе сам, когато вече не искаше да го къпя аз (от срам естествено) и това стана някъде в първи клас. Сега баща му от време на време влиза да га проконтролира, защото в началото имаше големи куриози. Например веднъж след половин час престой в банята главата му на тила беше абсолютно суха.
С дъщеричката ни е друго. Тя е още малка и мисля, че няма нищо нередно баща й да я мие от време на време, обаче пък той не иска. Голяма била вече (на 4). Мисля че няма правило - децата сами ти подсказват.

От родителска гледна точка не мога да се изказвам. Но от гледна точка на дете, не ми се струва нормално родителите да се разхождат голи или да се къпят с детето.
Естествено причината за това е, че аз не съм била къпана от голия си баща и е нормално да не го смятам за нормално.
Най-ранните ми спомени за престой в банята са, че се къпем заедно със сестра ми, която е с две години по-голяма от мен. Престой на родители в банята по време на тази процедура не помня. Трябва да съм била на около 4, защото се плациках седнала в коритце. Това продължи, докато не можех да се побера в него, да кажем да съм била първи клас. Тогава вече се къпех сама под душа.

Много ми е странно като чета тук за разни 10-годишни деца, дето още родителите им ги къпят. Нищо не намеквам, просто ми е чудно какво е това десетгодишно дете, което няма да може да се изкъпе само. Чудно с чорапите си сутрин как се справя...

Науката, да, науката ще уреди всичко. А ние можем спокойно да си гледаме телевизия.

Баткото го къпехме някъде до петата година. Малката- до третата, защото после се къпеха с баткото. Не помня кога започнаха да се къпят отделно.
Как ги научихме? Ами, първо го правеха под мой контрол и със съответните наставления, после спрях да ги контролирам.

Стига простотии бе, тате!

Мойте синове (вече на 11,5 и 4) и двамата се къпят сами от около 3,5 г. възраст. Преди това ние с таткото (понеже ги къпехме и двамата - който има повече сили ) сме показвали всеки път какво и как. Важно е да има купон във ваничката - играчки, чашки и канчета за поливане, гумени играчки и весели гъби. Разбира се, къпането е под надзор, ама от кухнята примерно (при нас помещенията са долепени едно за друго). И двамата се къпят с удоволствие всеки ден, та трудно преживяхме водния режим