Marcel Proust

Dano da nqma klub"Fenovete na Proust"!Taka mi se iska da ne sme zatvoreno ob6testvo nie,koito naistina go haresvame!A ne6to dale4 po-normalno!I moje li da ima takava iz4an4ena rabota sled kato ve4e ima satelitna TV:)

Neka ima pyk!

100 години от рождението на нобеловия лауреат Елиас Канети в Русе

Такъв клуб за щастие няма,пък и не би могло да има!Ценителите на толкова изтънчена проза винаги ще се броят на пръсти...-но веднъж потънеш ли в магията "A La Recherche..."измъкване няма!-за мен поне...

Всеки открива нещо от душата си там. аз например открих множко от разглезения малък Марсел...И от неуспехите му с жените.

100 години от рождението на нобеловия лауреат Елиас Канети в Русе

Да,така е-доколкото може да става дума за жени в живота на Пруст...Клетата Албертин- до края на романа читателят не може да установи пола и...

Определено съм бил влюбен в жена, подобна на нея ( даже и по отношение на гоморянството) и съм сигурен, че си е жена.Друг е въпросът трябва ли да има такива жени.

Аз съм сега на "Пленница" и не мога да кажа повече.

100 години от рождението на нобеловия лауреат Елиас Канети в Русе

Това наистина е мн. интересно. Самият аз разбрах, че Пруст е бил хомосексуалист (чист?) от външен източник (енциклопедия), едва след като прочетох повечето части от "По следите..." (вкл. "Содом и Гомор", "Пленница" и "Бегълката").
Повествователният Аз, спирайки се подробно на сцените с "третия пол" в "С. и Г.", изрично заема една полукритична дистанцирана позиция спрямо техните "любовни чудатости".
Това, доколко Марсел е проецирал и сублимирал в образите на Майката (от първа част) и Албертин хомосексуалните си аспирации е за мен още отворена и съвсем неизяснена тема. Защото не може да се отхвърли и по-семплата, но не по-малко валидна версия, че тъкмо в образа на момичето Албертин, сътворен и живеещ в света на идеалното (литературата) Пруст засвидетелства пределния си пиетет към женското начало, което е толкова свято, че той го експлоатира само текстуално, а в реалния си живот ползва любовно само мъжки тела.

'Il n'y a pas de hors-texte' - 'There is no outside-text' Derrida

O,Charlus!Kakvo ime:)...A prozata naistina e iztan4ena!I az si mislq,4e izklyu4va masovkata,no ne samo zaradi tova.Vsi4ki izdadeni ne6ta li si 4el?

Neuspehi?! s jenite,nedey taka!Тои едва ли за това говори:)По-скоро за не6тата,които излизат извън самите себе си

Ами!не може.И това Шарлиус ли го казва:)

Хм,човек не може да разбере за Пруст ли става дума или за Фройд!Що за проекции!Човека не е седнал да пише в "Космополитън",по социалната тема за отношенията м/у половете!

Интересното при него е(в Пруст впрочем какво ли не е интересно),че образите му не остават впечатление за хомогенност-вероятно първоначално е искал да опише жена с гоморийски нрав(нещо като вариант на Одет),но по късно в романа образът започва все по и по да наподобява на Алфред Агостинели,който е бил любовник на Пруст...Поне изживяванията на разказвача след смъртта на Албертин са същите,които самият Пруст е принуден да изживее след инцидента с Агостинели.
Но Марсел е Авторът-такъв,какъвто си спомня,че е бил...т.е. не съвсем това,което в действителност е...-та нали това е и целта на книгата в крайна сметка-да опровергае действителността пред величието на Спомена!

A,kolko interesno:)Nikoga ne sam mislila da tarsq homogennost pri Prust!Naprotiv,4ara na cqloto mu"cote" e,4e nikoy ne se nujdae ot homogennost.Ne6to pove4e,s vsi4ki sili iska da q presko4i!,da se osvobodi ot usilieto za neq,ot neynata tejest.I "razkazva4a,takav kakavto E"-toy nqma use6tane za tova,pak,toy se bori imenno protiv opredelenostta.Nqma"takav ,kakvto e",tova e ne6to prekaleno oTgrani4eno,nasilstveno otgrani4eno ot takanta na celiq toq bezrazdelen svqt.Golqmoto priklyu4enie na Prust za mene e,nasred celiq toq kre6tq6t ,prenaselen s tejki misliteli dialekti4en svqt,nasred cqlata sku4na elementarna dialektika,da se ostavi na svarzanostta m/u ne6tata i taka,kakto si varvi,da q otkriva

Само със забележката, че "неща такива, каквито са" не съществуват- любовта според него е илюзия, приятелството- също, а може би и щастието, и изкуството? Всичко тръгва от Аза, всичко е вътре в него.

100 години от рождението на нобеловия лауреат Елиас Канети в Русе

>Хм,човек не може да разбере за Пруст ли става дума или за Фройд!<

Това е все едно да питаш: "За земното притегляне ли става дума или за Нютон."
Какво точно не разбра?

'Il n'y a pas de hors-texte' - 'There is no outside-text' Derrida

Radvam se,4e fenovete si govorim na edin i sa6ti ezik:)A lyubovta,priqtelstvoto,izkustvoto,kato dumi na razkazva4a,sa ponqtiq,prekaleno opredeleni, dori za vatre6niq az.Tova neprekasnato se opitvam da kaja

Napravo ne sam te " 4ula!Vrazkata prosto me prispa!Freud i Prust!- da,nqkoi pi6at,4e bili"rodnini".No tezi nqkoi ne znaq s koi o4i sa 4eli.Moje,Freud da e nadni4al s ey takava golqma lupa v tetradkite na Marcel i da e prepisval v 4as,no daje i carski pi6tov da si be6e prigotvil,pak mnogo zle se e spravil.

"Po sledite..." e palno otricanie na vsqkakva dialektika.Par excellence!Sa6tata tazi dialektika,na koqto e postroena cqlata fokusni4eska imperiq na Freud.Kakto ve4e mnogo pati sam kazvala,ve4e sme na satelite TV i za dialektika mqsto nqma.Prust e moderen,Freud otdavna umrq-zaedno s tezi,koito cql vek se opitvat da go"pereustroyvat".

Явно говорим за различни неща.
Аз съм напълно съгласен, че психологизма в творчеството на Пруст не може да се сведе до някаква си психологическа теория; без уникалния художествен стил и конкретните описания на хора, ситуации, усещания "По следите..." си е просто белетристична версия на доминиращите в нач. на 20 в. във френския интелектуален климат идеи на Бергсон.
Но аз не говорих за това. Не говорих за "психологът" Пруст, а за Пруст - производителят на виртуозни художествени конфигурации, свързващи по уникален начин в потока на повествователното търсене-връщане автентични моменти от преживяванията на тогавашното френско висше общество.
Също споменах доста вероятната информация, че Пруст е имал в реалния си живот хомосексуални отношения.
Сега, дали ще ползваме някои от концепциите на чича ти Зигмунд за да свържем интерпретационно текстът от документите за реалния живот на Марсел с текста от многотомния му роман, това е лично решение на всеки читател. Но споменаването на тази възможност - образът на Албертин като територия за персонализирана реверсивна художествена проекция на хомосексуалното желание - само увеличава хоризонта на четенето и в никаквъв случай не го изчерпва.

'Il n'y a pas de hors-texte' - 'There is no outside-text' Derrida

Е-е сори, с цялото ми уважение като към читателка на Пруст, ама компаративният ти културологичен анализ не издържа критика.
Както споменах в другия постинг, ако въобще търсим някаква теория (естетическа, психологическа) имплицирана в "По следите", то това е интуитивистко-творческо-еволюционната философия на Бергсон - самият мотив за търсене и пренамиране на изгубеното време, рамкиращ и титулуващ в една цялост различните части на прустовото повествование е несъмнено бергсонистки.
Бергсон принадлежи на тази спекулативна философско-психологическа традиция в прехода между двата века (философия на съзнанието), за чието западане и заменяне физиологът и психиатърът Фройд има голям принос (с неговата психопатология на несъзнаваното) - не само научно-академичен, но и общо културен - огромно е въздействието на лекциите и публикациите на Фройд (и учениците му) върху светогледа и литературното творчество както в Европа, така и в "Новия свят" (Фройд е чел лекции наживо пред широка американска аудитория и дори, макар с нежелание, е публикувал статии в тамошни популярни неспециализирани списания).
В ерата на висшите информационни технологии като светогледни ментори са изместени и такива като Пруст и такива като Фройд, но историческата добросъвестност изисква да признаем, че културното влияние на бащата на психоанализата е със значително по-осезаем съвременен резонанс, отколкото това на френския гений на потока на съзнанието.

'Il n'y a pas de hors-texte' - 'There is no outside-text' Derrida