Да попитам....

Разведена съм от 5-години
през цялото това време се грижех сама за сина си,на бившия беше присъдена издръжка в размер на 60-лева,обичайно си плаща издръжката минимум с един месец закъснение,но дойде ли летния сезон ги натрупва по 3-месеца закъснение.След последния ми опит да разговарям с него ми беше обияснено ,че не му плащали и той за това не ги превежда,доколкото знам е на доста висока държавна заплата.След като се опитах да му обясня,че така не може да продължава тои ми затвори телефона.Мисля,че това ме амбицира и реших ,че е време да заведа дело за запор на заплатата и увеличение на издръжкта.Проблема е ,че детето след няколко месеца навършва 18,а и съда излиза в лятна ваканция.Понякога се питам-дали си заслужава?

Сама си знаеш заслужава ли си.
Според мен не. Полза за теб - никаква, само предполагаема вреда за него.

не искам да вредя на никого,
просто искам детето да си получи това което му е присъдено,отдавна тези пари му се дават на ръка...,а сега попаднах в ситуацията да се оправдавам,че няма пари за летни дрехи

Нещата стоят така – иск за увеличаване на издръжка, но трябва да обосновете нарасналата нужда на детето и да докажете възможността на бащата да плаща издръжка в по-голям размер (последното се доказва със справка от работодател за размера на работната му заплата за период от последните 6 месеца).
Завеждане на изпълнително дело (трябва да имате неплатени 2 последователни издръжки). Изпълнителния лист в оригинал се прилага към молбата, като се посочва изпълнителния способ – а именно запор върху работна заплата.
Това е в общи линии, може да му образувате и наказателно дело, но първо е губене на време, второ е нерви и трето, не е нужно да се стига до такива крайни решение при положение, че все пак плаща от време на време.

В такава ситуация не бих завела дело,не защото не мога да го накарам да плати някаква дребна сума,а защото нервите ,дето ще изхабя са ми по -важни
Детенцето също вече не е малко , едва ли 20 - 30 лв повече ще му решат проблемите
По -добре да си намери работа през ваканцията и да си купи дрешки каквито иска,хем ще се научи да работи,хем да не мисли ,че някой е длъжен вечно да го издържа ,аз така правя с моите деца и то още на 15 ,16 години
При такова голямо дете по -добре да оставиш то само да поддържа контакт с бащата и ако е необходимо ,да иска финансова помощ за по -сериозни неща като обучение и тн
Все пак ти си решаваш ,

Ами аз по принцип се боря заради самата кауза - ей така, за да има справедливост.
Но в твоя конкретен случай , като се замисля - бих оставила нещата без промяна- воденето на дела - не си струва нервите и времето !
А и ако няма съдебни разправии - за детето може би нещата ще са по-ясни и ще му остане вратичка за общуване с таткото след години...Нищо не се знае.
Може таткото да съжали един ден, че не е направил достатъчно за детето си - с възрастта някои мъже ги обхващат угризения.

Non nova, sed nove.

мисля,че и аз съм като теб,въпроса опира точно до справедливост и колкото и да не ми се вярва,че трябва да направя това само заради няколко месеца реших да пусна иск за увеличаване на издръжката....
консултирах се с адвокат ,а също така и с детето си-то е наясно ,че може да
се получи конфронтация за момента,но си дава и ясната сметка че баща му не се грижи за него....
Вратичката към бившия за общуване с детето никога не е била затваряна както от мен така и от детето,но ми се струва,че това немарливо отношение към проблемите на детето трябва да бъде наказано с деиствия....Не мисля,че неговите угризения които дълбоко се съмнявам,че ги има могат да ни помогнат да оцелеем,сега и за в бъдеще......

Здравей,
и аз така мислех преди време -за нервите,да ги щадя/може би защото си бяха доста разклатени/,но сега разбирам ,че не съм била права....независимо от това,че аз съм поела ангажимента да се грижа за детето бившия,не се освобождава от задълженията на родител,както той си е въобразил....и колкото и смешни да са сумите които се присъждат в България,това де факто са пари на базата на която аз си правя семейния бюджет....
Предполагам,че ще си намери работа,така както всяко лято прави....но ще е доста тежка и уморителна и аз като всяка майка се опитвам да му улесня доколкото мога живота
Баща му иска да си подържат само интелектуални контакти,но не и финансови

твоето решение.
Ти нервите си ги хабиш така и така, представям си какво ти е да не можеш да отговориш на нуждите на детето си /нуждите, а не капризите/.
Предполагам, че то е ученик и доколкото зная, би трябвало да си получава издръжката докато учи, но най-много до 25 /не съм сигурна във възрастта, адвокатите ще кажат / години. Щом законът го допуска, няма какво да се колебаеш - интересно защо ти трябва да си притеснена и да ти е неудобно, а не този, на когото не му пука за детето му.
През целия си живот съм се нагледала и нагледала на такива случаи...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Благодаря за подкрепата,
незнам....тежък развод беше....
дълго време носих в себе си чувството за някаква вина....може би внушена от бившия....
а може би съм си такава,не обичам провалите......

издръжка се дължи докато детето учи
ако следва ....

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

да казаха ми....
ще учи още една година-до 12 клас....
тайничко се надявам да продължи и след това,но е нетърпелив да започне сам да се осигурява....
бъдещето ще покаже

на тази възраст, остави колко е важно за самочувствието и приемането в заобикалящата го среда точно през лятото да са на лице средствата, а може и да се травмира от такова дебилско отношение към потребностите му, нали го обича.

стискам ти палци, не толкова за парите, а и за детенце- може да се нучи, че има право да има потребности и да изисква да бъдат уважени.

правила съм нещо подобно за три месеца. ако правя равносметка, за 10 години имам платени 5 месечни издръжки, три под запор. не ми е било до парите никога, независимо, че в началото беше болезнен недоимък, а при мен са 300 лева.

В края на краищата някой трябва да защити интересите на детето - ако това не е бащата, тогава трябва да е майката. Друг е въпросът дали има нерви за това.
Аз подкрепям инициативата за дело, и то точно в интерес на детето - още повече, че жив и здрав да е студент, тази издръжка ще продължи още доста време.
имам близка, която не е разведена, но понеже бащата /макар и под един покрив с останалите от разпадащото се семейство/ не дава пукната пара за каквото и да е в къщата, включително и за детето си, синът заведе дело за издръжка и го спечели - като редовен студент. след първоначалния бяс бащата бая се е позамислил и май в добра посока се развиват там нещата