какво не е наред

Какво не е наред с брака като житейско явление,седя и си мисля откъде се получава това ужасно разминаване с човека ,с когото съм искала да преживея живота си.
Един куп проблеми с които се борех през последните години сега изведнъж се решават ,оказа се ,че това ,което исках от брачната си половинка преди да стигнем до развод,сега се прави от него без никакво затруднение.Имам чувството ,че бракът ни превръща във врагове,вместо да ни направи партньори,сякаш самия факт ,че сме семейство ,събужда духът на противоречието и се наказваме един друг ,вместо да се обичаме и уважаваме.
Може би самият брак вече е отживелица и не трябва да съществува поне в този си вид ,какъвто е в момента .
Имам големи деца ,скоро може да се наложи да решават дали да сключват брак или само да съжителстват с някого
Не знам какъв съвет да им дам ,ако се допитат до мен?

Всичко си е наред! И брака си е както си трябва ,просто модата е друга! Яяяя ,полите вече не са до глезените /о, тва е било отдавна - еманципация/! А! И мъжете почнали да се епилират /и не само..- феминизация/! Оохоо... ма ти имаш само един брак и то официален /не те ли е срам ,ми я се огледай/!?!? Сега ,когато може да имаш поне три /не деца ,тва не е на мода/! Модна линия ,кво да се праи! Ся ви е паднало - разведете се /поне веднъж/! За децата не го мисли ,модата може да се смени до тогава!


И аз и ти можеме, но козата...

Живота се промени и съответно това дава отражение и до брака.

Помисли си само - преди години комуникационните възможности на човек бяха доста по-ограничени в сравнение със сега. Това дава повече възможности сега брачните партньори да търсят "щастието" си извън семейството.

От друга страна сега животът е диста по-несигурен. Все повече хора започват да живеят ден за ден. Това трудно може да се вмести в един брак.

Не на последно място е и всичко, което ни се внушава през медиите - чалга, филми, политици, мутри и др. за приятен и безотговорен живот.

И може би най-основното (според мене), което се е променило у нас е наличието на голяма разлика в материалното положение на хората. Оттам и по-голямата комерсиализираност на хората. Когато следва разочарование от материалното положение на партньора много бързо се стига до развод. Да оставиме настрана и вероятността да се купи богат съпруг срещу плът. Поогледай се и ще видиш колко много плът се продава (скрито и директно). По-скоро ще ти бъде трудно да видиш колко рядко се срещат чисти взаимоотношения. Мъж съм и само да платя някъде с по-едра банкнота и .... разбираш за какво става дума. Същото е и при платежоспособните момичета - навлеци за пари има колкото не можеш да си преставиш.

Навярно има и други причини. Опитах се да опиша основните.
Аз бих те посъветвал всеки, който е тръгнал към венчилото да не се жени, а да предпочете съвместното съжителство. В днешно време брака е едно от най-нестабилните и лъжовни неща. Не си струва.... А децата... - с какво един брак би ги защитило? Практически с нищо. Голяма част от семейните, които парадират с добро семейство ме гледат с нескрита завист затова, че съм разведен.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Прав си за почти всичко което казваш,особено за комерсиалната страна и комуникациите ,макар че това явление,търговия с плът не е от новите ,а от най-древните.
Все пак аз имам предвид нещо друго,чисто психологически .
Предполагам ,че трябва да потърся отговор повече от мъжете
Лично за мен навикът в брака не е бил проблем,даже напротив ,тъй като обичам да се чувствам сигурна и на позната територия, ценя спокойствието и не си падам по промените.
Обаче като размишлявам не само за моя брак ,а и за други по -дълготрайни връзки ми се струва ,че самият факт на задължението да си с някого проваля
Спомням си как като ученичка имах хоби ,много ми харесваше да се занимавам с тази дейност ,но в момента когато започнах да се занимавам с това по задължение като част от обучението ми,спрях и интереса ми се възвърна близо 15 години след това.
Може би факта ,че си задължен да си с партньора си предизвиква тази съпротива ,тази вътрешна война
Имам чувството ,че в семейния ми живот много неща не ставаха просто защото аз ги исках ,а не защото не са били правилни ,разумни или приятни
Случвало ли ти се е да не искаш нещо само защото партньорът ти смята ,че е необходимо
Аз съм се опитвала да бъда обективна ,но сигурно също имам своя дял във вътрешната война

Ами точно това ми е въпросът, бракът ли проваля връзката?
Все ми се струва ,че ако партньорът ми не се чувстваше задължен да е с мен и ако не смяташе за мое задължение да изтърпявам какви ли не издънки нещата щяха да са по -добри ,но може и да греша
Предбрачните договори ще улеснят финансовата страна и аз съм напълно за тези договори,но това не оправя психологическата страна на нещата

И си права и не съвсем. Хората нали все пак не решават да живеят заедно по задължение, правят го, защото се искат (така се предполага, де).
Иначе много от разсъжденията са верни.
Проблем има, според мен и в нарастналия индивидуализъм. Както и в това, че днес семейството не е до такава степен (както може би в миналото) задължителна за оцеляването институция. Защото тогава като сгрешиш (никой не е застрахован), просто си налягаш парцалките и траеш....заради 8-те деца, заради кравите, покрива на плевнята, защото няма къде да отидеш и няма кой да те вземе и т.н. Че и смисъл и щастие са успявали да видят в това изтърпяване.
А днес, като ни гепи бясната любов и хайде почти тийнейджъри още - в ритуалното (за себе си говоря). А после, като видиш, че не ти е кеф, съвременното общество дава възможност да го промениш. А защо не ти е кеф и какво не ти е кеф е твърде широко. Сигурно е и от това, че не винаги мислим като се женим, както и на сбърканата представа днес, че живота трябва да е песен и винаги по течението, капризи и т.н. Без да отричам, че има сигурно случай, в които при раздяла не става въпрос за каприз, а за оцеляване.
Ама не знам дали това дето го изписах е така де, само си разсъждавам.

...задължение. И двете могат винаги да се разтрогнат. По-скоро проблемът идва от факта, че една от двете страни смята брака за задължение.

При връзките е същото - ако една от страните смята че тя е задължение и има съответните претенции към другата, то автоматично с това поставя края на връзката. Човек не обича да му налагат едно или друго. Понякога може интереса му да го кара да търпи, но това означава, че при първа по-добра възможност би преориентирал интересите си.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Моите впечатления са, че хората вече не гледат съвсем сериозно на брака, а и да гледат ежедневните проблеми така ги смазват, че няма начин лека по лека живота да не се обърне и да започнат да гледат в различни посоки. Неудовлетвореността от съвместния живот и проектирането на собствената неудовлетвореност върху другия водят до сривове в брака. Размяната на ролите също води до това – жена кариеристка, мъж детегледачка. Въобще факторите са много, безпаричието е сред основните обаче.

Ние сигурно сме от поколението с доста насадени скрупули и предразсъдъци.
"Ожени се млад", " Отгледай си децата рано", "Какво ще кажат хората, ако..."
Та, в тази връзка- нека всеки си направи равносметка би ли посъветвал сега децата си да направят същото като нас- родителите си, като се заженят.
Аз казвам - НЕ! И обяснявам защо. А нека все пак изборът да е техен./ на децата/

е ,ако много мислим като се женим ,съвсем ще се затрием като нация
започваме с това ,че се искаме ,да ,но скоро след това започва една върволица от задължения ,неизбежни и поглъщащи нашето време и мисли
При една сериозна връзка е същото.
Самотата също не е особено привлекателна
Май става така ,че трябва да се избира по -малкото зло ,а не доброто

Ами това си е основен женски грях ,да смятаме че брака и връзката е задължение
Да носим ярема заедно , набляга се на заедно

Може би не всяка жена ,но повечето ,когато им е добре и много хубаво искат да задържат мига .
Това е проблема ,как да задържиш хубавото и да избегнеш последиците
Май този въпрос не е за нашия клуб

Като няма пари ,зле ,като има много ,пак зле ,но по други причини
Като няма деца ,лошо ,като има е много трудно
Като не ти върви кариерата ,в къщи не се диша ,като ти върви,домакинството се скапва
Като не даваш свобода на партньора си,си тиранин,като даваш ,ти се качват на главата
Мога да продължа така до утре
Струва ми се ,че успешния брак е пълна илюзия и има ли тогава смисъл да се товарим с предварително обречени на неуспех каузи

Бракът е желан от много младите жени (мечтата за бялата рокля) и от много възрастните (страхът, че няма да има кой да ти затвори очите на смъртното ложе).

Някъде по средата им е все тая... задълженията и отговорностите си ги има с или без брак, кариера може и да нямаш, ама хляба е с пари... дали ти се занимава с къщната работа или не няма никакво значение, ако няма кой друг да ти я свърши...

Успешният брак не е илюзия, просто е нещо с начало и край. И не е задължително развода да е края... лично за мен фразата "докато смъртта ни раздели" е на порядъци по-ужасна.
Ужасявам се, че може да надживея човека до мен.


Ти имаш ли?

Права си ,*докато смъртта ни раздели *е много по- гадно,
разводът си е друго нещо ,далеч по хуманно

... да не се присъединя към това мнение!
Аз също съм забалязала, че "голяма част от семейните, които парадират с добро семейство ме гледат с нескрита завист затова, че съм" ... разведена.

Все пак семество и то добро, може да има и без брак, когато двамата са отдадени един на друг.

Non nova, sed nove.