да се оплача

Здравейте мами....Сега ще се оплача така, както мога ще се нарева словесно, та белким ми поолекне..Не зная какво е това душевно състояние..за следродилна депресия май ми е малко късно, но факт е, че по-ужасно не съм се чувствала през живота си..Не знам от къде да започна...Само зная, че ми се иска да крещя, да викам от безпомощност. Чувствам се ужасно..Чувствам се тъпа, неспособна, ненужна ( нужна единствено на малкото ми момиченце), безсилна..нямам желание за нииииииищооооооо
Постоянно съм в ужас и паника от нещо, постоянно ми се плаче, изпитвам непрестанен страх, че може да се случи нещо лошо на детето, на родителите ми, на брат ми, на мъжа ми....Имам усещането, че живота ми върви надолу и само надолу, сякаш съм в тъмен тунел и не виждам и искрица светлинкаВечер не мога да заспя, събуждам се, плача от този преследващ ме страх, от мисълта, че не ме бива за нищо, от това, че виждам само трудности занапред и нищо хубаво..А отстрани знам, че много хора ми завиждат, всико изглежда розово, но само аз си знам какво ми е на душицата...Този постояненн стрес ме съсипва бавно....Моля ви кажете ми как да се спася от това потъване...Единственото хубаво нещо в живота ми е малкото слънчице и това, че попаднах на добър съпруг...но и той понякога не ме разбира....В по-голяма депресия не съм изпадала....истинки кошмар е.... Извинете ме, че ви натоварих, но знам. че ще ме разберете, та поне от това малко ми олекне

Не си сама. И мен ме тръснаха лошите периоди по това време някъде. Според мен е от преумора - поне при мен очевидно това беше.
Аз бих ти предложила да почнеш работа за да си натовариш ума с други неща. Или някакво друго разнообразие. Нормално е след 9 месеца в гледане на дете да "полудееш". Помисли си само за толкова кратък период през колко много неща си минала. Имаш огромна нужда от разнообразие, почивка и силна храна.
Бъди сигурна, че това със затъпяването и прочие е само внушение. Най-лошото е, че колкото повече си внушаваме толкова мозъка се опитва да не ни противоречи. Повярвай ми всичко си идва на мястото с времето.
Колкото до този постоянен страх - нека да кажат специалистите дали имаш нужда от специална помощ.

Здравей!
Ето какво мисля аз :
1) намираш гледачка за детето (или го поверяваш на някой роднина)
2) отиваш да поспортуваш / пазаруваш / разкрасяваш /разхождаш или каквото друго ти е на сърце.
Аз лично не съм стигала до депресия, но определено щях да полудея от стоене вкъщи към 6-тия месец на детето! Сега работя и понеже яслата почива, съм намерила една страхотна жена, която го гледа. Съжалявам, че не съм имала гледачка по-рано, за да мога да си обръщам повече внимание и да спортувам или дори да изляза за няколко часа от вкъщи.

Това според мен се нарича психомоторно безпокойство. Защо не пробваш да пиеш цветните есенции на Бах, това са капки... помагат.

Благодаря ви за съветите и за разбирането. Честно казано нямам желание нито за пазаруване, нито за спорт..абе за нищо..а самата мисъл да оставя бебка на чужда жена ме подлудява..това ще ме накара да се чувствам още по-зле...Изобщо омагьосан кръг...
Елфче, би ли ми казала нещо повече за тези капки? Продават ли се свободно в аптеките?

Ето тук можеш да прочетеш. Хомеопатия са, но са създадени за самолечение.
[линк]


Ето още една тема.

Аз също мисля да ги пробвам като се върнем от България. Лекуват предимно психични състояния доколкото схващам.
Успех ти желая! И споделяй с нас, това помага и олеква.

Май, че има нещо вярно в това, че животът ни е на приливи и отливи. Сега явно се намираш в отлив. Успокоителното е,че след него винаги идва прилив.

Да дам съвет не мога.Просто ще кажа,че състоянието ти ми е познато и при мен става по-силно напоследък.Близките ми казват,че не съм човека,които са познавали.Сега съм се заела с 5 излишни килца (търся си някакъв стимул за действие;не че не ходя и на работа,но и там не е същото).
Ами трябва да се справим някак си.Малките пиленца са толкова красиви и имат нужда от спокойни мами, нали?

Пиле, това все едно аЗ съм го писала! Спокойно, точно следродилна депресия е, не е късно, тя може да се появява периодично преЗ цялата първа година. Всичките препоръки на мамите са много добри, направи неЩо За себе си, поработвай малко, ако имаШ въЗможност, и най_важното, опитай се да се смееШ. Приемай с доЗа хумор и самоирония тия пристъпи, повтаряй си, че са временни и скоро Ще отминат, че ето, всички други мами кукат точно като теб, и това някакси Ще ти се види не толкова страШно.
Има три стъпки За лекуване на женски депресии. ПочваШ с първата, ако не помага, минаваШ на втората и т.н.
1. Купи си неЩо ново
2. Смени си прическата
3. Смени си любовника.

Горе главата!

Мами, аз винаги съм го подтискала това нещо в мен, но ето че вие ме накарахте да споделя
Детенцето ми е на 1.8г, обаче имам чувство , че чак сега ме хваща нещо подобно, възможно ли е
Имам страх от всичко, започнах работа преди известно време, от тогава е така. Притеснявам се за всяко нещо касаещо семейството ми, особено детенцето. Дразня се на мн неща, какво да правя колко време държи това чувство

Благодаря ти за инфото. Ще гледам да си набавя такива капки.
Благодаря и на всички за разбирането. За съжаление нито покупки, нито прически ми носят радост...Сякаш живея в кошмар и събуждане не се очертава
Бъдете здрави и щастливи и дано никога не изпитате това, което изпитвам аз сега
Ще се опитам да се преборя, но така като ви се нарева, сякаш ми поолеква...

Ами предполагам може и неограничено да е. Но явно с времето се свиква
Друг полезен съвет: гледайте какво ядете или пийте витамини. Аз вчера му направих диетка със спаначена салата и изненадващо сутринта станах рано и си побягах малко /нещо което не ми се е случвало от бремеността - все се събуждам едвам едвам, което е нетипично/.

Не Знам дали е депресия или просто страх, че не ти контролираШ всичко. То и аЗ съм малко така, все си мисля, че като ме няма, мъжа ми не се справя с бебка. Но начина е да се принудиШ да се отдалечаваШ понякога от детенце, инак се вманиачаваШ и не правиШ услуга никому. Успокой се, няма небето да му падне на главата докато те няма, както каЗваШе старейШината на селото на Астерикс. Не е полеЗно За самите нас да сме неЗаменими. Но да подтискаШ такива чувства съЩо не води доникъде, поговори с мъжа си За това, надявам се да те раЗбере и подкрепи.

Хей, не се притеснявай - чиста проба депресия, дали е следродилна, не знам, мен ме тръшна към 7-я месец, преди това бях цветя и рози :))) Гадно е и напълно разбирам какво ти е, защото минах оттам.... Освен да те посъветвам да намериш нещо, което те радва, колкото и да е трудно....И някой да споделяш всичко, дори да ти се струва глупаво, някой, който да изслушва всяка твоя мисъл, дори хаотична в този момент.... аз така се спасих с помощта на един виртуален приятел, който всеки ден ми повтаряше колко съм готина и добра майка - благодаря му! И клубчето оревавах на воля Пиши тук, ние ще помагаме, дано скоро ти размине - живота е хубав и най-хубавото ти се случва в момента - в ръцете ти расте едно прекрасно същество - твоето дете!
Стискам ти палци!


Рая

Оххх....насълзиха ми се очите като четох постинга ти...честно Съзнавам колко си права, но когато трябва да споделя с някого и изниква една бариера-защо трябва да натоварвам човека с моите проблеми? Всеки си има предостатъчно свои, че да слуша и чуждите...То и преди да пиша на вас, се чудих, чудих, но като гледам какви сте умни, находчиви и мъдри, реших, че мога да досадя....Надявам се да мине скоро, че иначе...лошо...
Иначе, няма кой да и помага за бебка..гледам си я самичка..срещаме се с приятелки, когато мога(и малката е с мен винаги)и слушам как ме вразумяват, но ефекта е докато сме заедно. Прибера ли се и ааййййдееее...пак ме натискат черните мисли....Ще се опитам да намеря тези цветни есенции, които ми препоръча Силвер Елф, дано ми прочистят мозъка..Поздарви от нас двете и пожелания за приятен ден:-)

Ето още един линк за цветните есенции:
[линк]
Мога само да кажа от личен опит, че наистина действат

Ралица, 20.Х.02г.

на дете се оказа най-трудното нещо, с което съм се захващала аз лично.
и често няма нищо общо с рекламките и филчетата, а дори и с някои от темите тука, особено на бременните мамчета (защо няма линк към темата на десикв поне в най-горната тема, апропо).
СТРЕСЪТ Е ОГРОМЕН, това е истината, и ако няма кой да ти помага (както при нас), затворен по цял ден с едно дете, можеш просто да се побъркаш.
изкарахме една кошмарна зима, никога през живота си не съм се чувствала ТОЛКОВА САМОТНА. после се изпролети, омешахме се с хора по парка, ходим нагоре-надолу.
приятелите са много важни! трябва да споделяш!
като си кажеш, автоматично смъкваш голям процент от стреса.
говори, споделяй, излизай с детето.
навън нищо не е толкова страшно, колкото между 4-те стени.
а сега тръгнах и на работа. пак се превръщам в стария човек. но с едно съществено допълнение: ей го отдолу на снимката .
дано да съм ти била полезна.