Родители...

[Тази тема специално заради вуйчо е на кирилица! ]
Така, кажете кво мислите за родителите и какви права имат те над нас неузрялите тийнейджъри или пук на порасналите момчета (мъже)...

Общо взето до 18-тата годишнина,те имат всякакви права...но тъй като повечето от тук присъстващите са свободолюбиви,всичко ства много сложно...

Браво!
Когато дечурлигата са под 18, родителите имат права.
Над 18 заповедите се превръщат в съвети, за които се смята, че децата имат достатъчно разум да преценят дали да послушат, а не сляпо да отхвърлят.

Нямам време да разискввам подробно тази тема, тъй като трябва да съм на работа след 10 мин. Като се върна, може да добавя нещо.


Приви Управлява

Ще кажа само едно............................РОДИТЕЛИТЕ СА ЕДНО ГАДНО ПЛЕМЕ.
Понякой път са в състояние да ти съсипят живота!!!!......давам един от многобройните примери,които мога да изложа......седя си аз с една нова блузка и се приготвям да излизам навън с Мила.....(мали това не трябваше да го казвам,сори Мацко....,но все пак знаеш че те обичам повече от МИла)...та,обличам си аз блузката и един маслено зелен панталон и тръгвам да излизам.....
"Какво си мислиш че правиш???"-тва е мама...
"Ми....излизам"
"С този панталон?"
"Ми какво му е на панталона?"
"Навънка е лято и е 25 градуса а ти ми излизаш цялата в тъмно и с тъмен грим и с този тъмен панталон,който избщо не ти отива на блузата!!!!"
После ме накара да си обуя един бял панталон...а аз с тази сиво-зелена блузка и с пентаграмата на врата изобщо не бях за бял панталон!!!!!

Както и да е.....накрая излезнах с черния панталон,ама мама през краткия си живот не съм я виждала така да ми крещи и да се кара че съм излизала като циганка

Друг пример е мизерната ми парола на компютъра...не че не я знам де,но все пак,,,,баси от къв зор ще ми я слага тати,така му се нервя понякога на тоя човек че няма накъде!!!!Снощи ме сгащи че седях в 12 в леглото и си пишех в дневника и дори не ме остави да му обясня какво правех,каза че напоследък нмого съм го дразнела!!!!

А тва за обицата просто да не си говориме.....попитах ги кога ще мога да си сложа още една обица на ухота,а тати ми каза че само когато стана на 18!!!!,а мама не уточни,но не беше съгласна дори за 16!!!!


А ми кажете сега какви са родителите.....ГАДНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!




......но аз на пук ще си сложа обица!!!!

хахахах......ето защо се радвам че търпя само един родител


на мен ми провали рожденият ден

хахахах......ето защо се радвам че търпя само един родител


на мен ми провали рожденият ден

Само един?.....

Как ти го е провалил?

ми да само майка си имам
но и тя е достатъчна
мникак ядоса ме много....

Родителите според мене са ненужни след 15 годишна възраст ма те понеже са си свикнали да се налагат се правят на велики и след това...А когато усетят че вече не могат да си налагат безапелационно правилата и забраните си раждат още едно дете и само го чакат за да порасне за да му почернят живота,,,
само да стана на 18 и два часа и се изнасям от нас ако ще и на улицата да живея!

еее нямаш ли роднини

някой случайно изпаднал братчед в студентски град?

I az si nqmam tatko, oba4e sujalqvam, 6toto sum 4uvala, 4e ba6tite sa po-liberalni kum du6terite si...a az jiveq s baba mi (GUGUTKATA) i maika mi...UJAS!!!Tri jeni v razli4ni etapi ot svoq jivot v edin dom....tva e AD ponqkoga, kato zapo4nat da mi bru6tolevqt tehnite morali i gluposti tipi4no za konservi kato tqh!!!

изглежда ми познато...........

Повечето родители буквално се заяждат с децата си за дребни и не до там съществени неща и в същото време не забелязват реалните проблеми на обстановката, в която живеят децата им. Повечето родители, също така, са живели във съвсем различна среда, с различни морални нрави, което им пречи да приемат разликите между техните разбирания за живота и тези на децата им.

Nothing lasts.
Nothing is lost.

Кофти....

Да бе да...по либерални некой друг път!!!!...
Слушай баба си........
бащите са най-големия проблем!!!!...

Това няма да се случи(да живееш на улицата)....до тогава се надявам да сме си осигурили прилично жилище....
Ако не,двете ще живееме по кофите за боклук...или на магистралата...

Мдам, а представи си след години за частици от секундата ти като си родител да припознаеш грешките на твоите родители, ама направени от теб! Не казвай, че е невъзможно... възможно е и още как...

Светъл пример - моята майка (с баща ми почти не съм живяла, слава богу). На 15 години не ми е правила такива изпълнения, каквито ми ги прави сега... 12 години по-късно! Преди беше готина, запилявала съм се из какви ли не купони като живеехме заедно, а сега като живея отделно от нея изисква глупости - да й споделям, да й се обаждам през ден...

Към по-мъничките вампита: да не ви пука! Най-лошото, което могат да направят е да ви спрат за малко джобните... Носете си тъмните дрешки в 40 градусова жега, а на техните думи просто се усмихвайте ... може и накриво

This is a soul dance
Embracing me
This is the first chance
To put things right

Хранят ме гадовете аз не че чак толкова ям..ама все още им спя под покрива...ако ми кажат да се махам-знам че ще оцелея някак, но няма да ми е приятно. Може пък и мъж да стана междувременно.
Нека обаче помислим малко по-дълбоко. Всеки нормално развиващ се тук има влечение към другия пол. То хубаво любов, целувки, че и секс ако стигне дотам, ама след време тези отношения прерастват в нещо по дълбоко. Макар Дъга да смята , че нужда от семейство няма , не е точно така. Човек винаги търси някаква сигурност в половинката си. Инак връзката не е здрава. Така се получава семейството-то е един вид саможертва-доброоволно отричане на егото си и на полигамния начин на мислене/живеене. И незнайно защо, като го стигне критическа възраст, човек иска да види дали ще се справи с най-голямото предизвикателство-а именно да създаде живот.
Нии мъжете сме лесни в това отношение-една вечер любов и после 9 месеца грижи за жената..(много мъже дори не се грижат колкото е необходимо за дамите си, ама хак да ви е-повечето все попадате на кочове не знам как става това). Но бягам от темата-ето вече сме родители. Грижим се 10-15 години за едно малко, сополиво и проблемно създание с променливи настроения и то взело, че станало тиинейджър. И иска да бъде като другите. ДАли ще пафка марихуана, дали ще си слага обици на носа...трябва да се реши какво да му се позволява. Ами ако детето се провали и стана наркоман, побойник, проститутка или просто кофти човек? За какво сме го гледали като писано цвете едиколко си години и сме влагали надежди, че нещо от нас, ще остане в него! Че то ще е готово да носи своя кръст? А и когато си имаме проблеми и се връщаме в къщи, единствения отдушник на чувствата ни е семейството...
Дерзайте..мислите ли, че можете да влезете в положението на родителите си?
И защо виждате по-скоро гадната им страна?

и аз съм само на майка...ама мойта е готина доколкото може

и е по-откачена от мене (предполагам ви е трудно да си я представите)

а и Уимпи , сладко, малко лапе, благодаря за кирилицата!
Не забравяй , че злобния и гаден чичо, който крие нещо не много приятно от света все пак държи на теб, макар и малко...