готови за бебе?

Чувствам се малко странно. Живея с приятеля си заедно от 4 години, държим един на друг, помагаме си, заедно посрещаме хубавото и лошото, обичаме се и си вярваме, изобщо всичко изглежда чудесно, но досега никой от нас не е споменавал нито дума относно това да си имаме деца. Аз съм на 24, той на 26. Би могло да се каже, че ни е време. Аз не съм повдигала въпроса, защото ми е неудобно някакси, а и усещам, че той все още не иска да имаме дете. Веднъж, преди години спомена, че аз нямало да бъда добра майка, или не съм готова, или нещо от сорта. Вярно, отдавна беше, но ми е кофти, защото знам, че ще бъда добър родител.
Според вас, да повдигна ли въпроса или да чакам той да направи първата стъпка? С него си говорим открито по всякакви теми, близки сме, но да говоря за това ме е срам

Щом си стигнала до етап да питаш нас, значи е време да говориш и с него. Кой знае той с каква идея го е казал това преди сто години, така че хич не му мисли. Какво срамно има? Ей, децата са златно нещо, бре!

и кво срамно има??

Ами, винаги съм мислила, че той трябва да повдигне въпроса пръв. А от друга страна родителите му си мислят, че аз нещо се дърпам и ме юркат 'Хайде, няма ли да си имаме внуче вече'. А не него - нито дума, странно

спираш предпазни мерки и викаш аре вътре и да не се пазим и ще му видиш реакцията.

Те мъжете май никога не са готови! Прецени си! то хубаво е да има баща. Ама можеш ли сама да се справиш. тук-там гледах Големия брат. точно когато мацката на Здравко му каза, че чака дете. И той кво От кого??? На такъв му режа квитанциите веднага.

Въпросът със създаването на деца на днешно време май не опира само до психическа и физиологична зрелост.
Помисли преди това, готови ли сте да създадете семейство, дом и после постави въпрос за дете.
В смисъл достатъчно ли сте независими двамата финансово, за да осигурите издръжката и отглеждането на дете........

Мисля, че в това отношение сме готови. И двамата работим, имаме собствен дом, е, винаги има какво още да се желае откъм финанси, но сме ок с тенденция нещата да вървят все по-добре

щом пита "От кого" значи е на ясно, че малко вероятно да е от него

Тогава няма срамно да му пошепнеш в ушето, че ти се ще и бебеееееееееееееееееееееее


п.п. Не, сега сериозно...........често се получава и това недуразумение.
дамата се срамува, а на мъжът му е неудобно да я притеснява с въпроси за бебе, да не би тя да си помисли, че той гледа на нея като на "възпроизводителна колба"..............

Ние с половинката също сме от 3г. заедно и ще ти кажа при нас как протекоха тези разговори.
Преди около година и половина моя брат и неговия брат чакаха бебета почти едновременно. Темата си беше съвсем на дневен ред така че още преди да се родят си говорехме колко е хубаво да преживяваш подобно нещо. Още тогава бяхме на едно мнение, че поне емоционално сме готови за бебе. Естествено и двамата осъзнавахме, че трябваше първо да си стъпим по-стабилно на краката, да свършим някой започнати неща и т.н. но важното беше, че имахме обща цел и съзнателно започнахме да се подготвяме стъпка по стъпка за нея.
Друго важно нещо - вече знаех, че дори и да забременея случайно, бебето няма да е нежелано, може само да ни е малко по-трудно. Така че от този момент нататък започнахме и да не се пазим толкова стриктно

С други думи важно е да знаеш неговото мнение, за да прецениш как да продължиш нататък. Трябва да имате еднакви цели, за да останете заедно. А и предполагам че ти вече имаш представа как ще реагира , не вярвам нито веднъж поне да не е ставало въпрос за децата по принцип

Аз съм също на 24 г., приятеля ми на 25. Обсъждали сме това, но той не е готов. Аз му казах, че още 2-3 г. максимум ще се съглася да изчакам. Като се замисля, наистина е прав. Но не ме е срам да говоря за това. Почти през месец, два обсъждаме въпроса и други важни за нашата връзка неща. От 5 г. сме заедно, тепърва ще живеем под един покрив. Мисля, че има време и всичко ще се нареди, дай Боже. Успех на тебе! Но говори за това, за да бъдеш наясно за себе си, което е най-важно.

Отново си прав, Вълчо. Аз гледам малко едностранно на нещата. Смятам, че когато имам сериозна връзка, трябва да е с 1 мъж. Не говорим за случайните.....

"Би могло да се каже, че ни е време"-Времето ве е точно тогава, когато и ДВАМАТА сте готови физически, психически и материално за това!
Физически отдавна сте готови,психически и финансово означава да имате желание да създадете и отгледате един човек и да имате финансова стабилност за това!
Говори!Говори за всичко важно и винаги с твоя партньор само така можеш да изградиш основа за една пълноценна и стабилна връзка!
Успех!

Благодаря ти за споделения опит
"Трябва да имате еднакви цели, за да останете заедно." - много съм съгласна с теб. За това, може би вече е дошло време да си изясним целите и вижданията си за бъдещето. Познавам приятеля си много добре и знам, че е отговорен и сериозен човек, а и по принцип се радва не децата и намира общ език с тях, в тази връзка го виждам като добър татко
Та, мисля даотворя въпроса тези дни

Браво, ти поне знаеш мнението му по въпроса (или състоянието му на неподготвеност да влезе в тази роля )
И ние обсъждаме други важни за връзката ни неща, но въпросът за детето е доста деликатен, поне за мен.
Честно казано, мен ме е малко страх да подхвана темата, защото ако се окаже, че не е готов или че, не дай Боже, по принцип не иска да имаме дете, тогава до голяма степен връзката ни ще се окаже безперспективна - почти 5 години се забавляваме двамата, добре ни е и тн., но усещам, че е време за ... бебе

Миличка, колкото по-рано знаеш нещо по въпроса, толкова по-добре. Поне така е за мен. Не бих стояла и две минути повече с този човек, ако знам, че той не иска деца от мен. Нито минута дори.

А защо толкова бързаш?!... Имаш доста време пред себе си за тази важна крачка. Аз не мога да си представя да пришпорвам мъжа до мен относно въпрос като този.

и аз не мога да го пришпорвам, затова и не го правя все още....
а за 'доста време', вярно е, имаме време, но сега се чувствам готова. а за него, не знам.....

Имам две приятелки, които са на 25. И двете имат по една връзка от десет години насам (тоест от 15-годишни са с гаджетата си). Обаче някак и двете гледат на това да имаш бебе на този етап по-скоро рационално, отколкото емоционално - тоест гледат някак в перспектива - как ще се промени животът им, ако имат бебе, и дали са готови да направят компромис с някои неща, при появата му. Претеглят за и против, а не са подвластни на някаква спонтанна емоция. Едната от тях е акушерка впрочем.