#2

Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието!Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син!


Като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: \"Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона\". А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра.И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат.Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост,та оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот!

айде напиши и цитатите откъде са

аз си признавам- нередовно чета Библията и ще ми е от полза.

Галатяни и коринтяни май:)

Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

ех, и аз се ориентирах, че е Новия Завет, ама все пак..малко по-точно...

Галатяни
2:16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

Галатяни
3
7 Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;
8 и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благославят всичките народи".
9 Така щото тия, които имат вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.
10 Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведният чрез вяра ще живее";

Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

другите сега не ми се търсят

Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието!Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син!


Като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: \"Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона\". А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра.И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат.Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост,та оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот!

Все пак определи някаква основна цел:)
Така повечето хора не разбират.
Ето Прокимен се опита да помогне в другата тема:)
Поздрави.

Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

«ПОМИЛУЙ МЕ, БОЖЕ»[/blue


«Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост,
и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми»
(Пс. 50:3-4).



При четенето на 50 - ти Псалом, човек остава впечатлен от смирението и съкрушението на автора му.
Този псалом е написан от свети пророк и цар Давид, след като той съгрешил в прелюбодейство и убийство.
От страниците на Св. Писание знаем, че пророк Натан изобличил със строгото си слово царския грях и Давид, осъзнавайки падението си, принесъл дълбоко покаяние и се поверил изцяло на Божията милост. Той не произнесъл нито една дума в свое оправдание, въпреки че би могъл да излъже, да започне да се оправдава или дори да накаже смъртно пророк Натан. Вместо всичко това, Давид приема истината на пророческото сурово изобличение с дълбоко смирение: "Съгреших пред Господа..." ( 2 Цар. 12:13).
В своето сърдечно съкрушение, цар Давид горещо просил и от все душа Божието милосърдие: " Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост! "
В молитвата му обаче се забелязва известно дръзновение. Той просил от Господа още и да изглади (заличи) Той неговия грях.
Несъмнено, цар Давид четял словото Божие и знаел от него, че Господ е "Бог е човеколюбив и многомилостив, дълготърпелив, многомилостив и истинен, Който пази милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказани; Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода" (Изх. 34:6-7).
Господ се обръщал към народа Си чрез пророк Исайя: "Дойдете - и ще отсъдим. Да бъдат греховете ви и като багрено, като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля" (Исайя 1:18).
Старозаветните пророци възвестявали на богоизбрания народ Божията любов, а Въплътилият се Единороден Син Божи и наш Спасител Иисус Христос я явил, извършвайки изкуплението на човешките грехове. На Голготския кръст Той прие върху Си греховете на всички земнородни и умря Праведникът за неправедните.
Покайният псалом на свети цар и пророк Давид се явява свидетелство на прощаващата Божия милост. Човекът, който познавал Господа и ходел по Неговите пътища, се препънал и паднал в грях, но Всеблагият Бог Вседържител простил Давидовите съгрешения и възстановил общуването с него. Господ може да прости и нашите грехове, независимо от тяхната тежест, стига само да пристъпим към Него с искрено и дълбоко покаяние, след като действително осъзнаем тежестта на извършените от нас съгрешения.
Нека обърнем внимание на немаловажния детайл, че молитвата на цар Давид се състои от две части. Първата част съдържа изповядване на греховете му. Оттук следва извода, че не може да има прошка на греховете без тяхното реално изповядване.
В свое време, Мартин Лутер е казал, че ако не разберем какво е грях, то не ще познаем и величието на Божията благодат. Светите Отци пък ни казват, че няма грях по-голям от Божието милосърдие и от Свещеното Писание знаем, че Бог не желае "смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив" (Иез. 33:11).
Душевното състояние на пророк Давид при написването на покайния му псалом ни показва колко е тежко да се окаже човек под бремето на греха и да изпитва угризение на съвестта си, от която не може никъде да избяга.
В Давидовата сърдечна изповед има признаци на истинско покаяние. Той казва: "беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене" (ст. 5). Той не се опитва нито за миг да оправдае с каквото и да било греховете си. В това именно е и главната отличителна черта на Давидовото покаяние. Понеже в момента на духовен размисъл и миг на изповеден вопъл той поел всичката вина върху себе си, затова именно и Бог приема покаяние му.
За да можем и ние трезво да осъзнаем величината на нашите лични грехове, необходимо е въздействието на Божията благодат. Всеки извършен човешки грях е мерзост пред Бога. Твърде често обаче човек е склонен да прикрива своите грехове или да омаловажава личната си отговорност и дял на вина.
Свещеното Писание ни учи, че Бог прощава само дълбоко осъзнатите и изповядани грехове, като ни предупреждава, че всички неизповядани наши грехове остават върху нас.
В своето душевно терзание за извършеното нарушение на Божия Закон, цар Давид разбрал същността на човешката греховна природа. "Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми" (Пс. 50:7).
Нашите грехове - това не са само ред неволни грешки. Не, те произтичат от нашата греховна природа. Човек е грешен по рождение и затова е склонен да върши грехове. Трябва да помним, че всеки човек се ражда в наследството на прародителския грях на прародителите Адам и Ева и по тази причина се нуждае от духовно възраждане.
Човешката порочност е описана твърде ясно от св. ап. Павел: "Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. Защото не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене" (Рим. 7:18-20).
Цар Давид осъзнал, че неговият грях представлява престъпление против Бога: "Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд" (Пс. 50:6).
В тези думи се чува покаен вопъл на виновната душа, на пробудилата се съвест от силата на изобличителен глас на пророк Натан.
Нашите лични грехове се явяват не само престъпление против нашите ближни, но и против Бога. Всеки грях е противление на човека спрямо своя Създател, въстание против Бога и Неговите святи заповеди.
За съжаление, мнозина са онези, които пренебрегват библейското учение за греха. В свое оправдание хората казват, че напомнянето на греха ги води до униние или с други думи казано – до депресивност или малодушие. След надлежноа самокритичност и осъзнаване на своята вина, човек може да намери освобождение от преследващите го мисли, покой, жизнена радост и светлина за душата си. Ето защо, за да получи избава от властта или връзките на греха, необходимо е всеки един от нас да разбере всичката сила на греха и неговите не всякога видими, но действително разрушителни последствия.
"Не здравите имат нужда от лекар, а болните" (Мат. 9:12), казва Спасителят. Небесният Лекар изцерява онези, които чистосърдечно и добросъвестно се признават за духовно болни и идват при Него в душевната врачебница - Светата Църква.
Втората половина от покайния Давидов псалом свидетелствува за получената прошка и възстановената връзка с Бога.
"Сърце чисто създай в мене, Боже" (Пс. 50:12).
Словото Божие казва: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда" (1 Иоан. 1:9).
Ние трябва да се поверим на Божията милост. Величието на Божията благодат се състои в това, че основата на нашето помилване и прошка е в пролятата божествена Кръв на Спасителя Иисус Христос. Небесният Отец прощава всекиго, който пристъпва към Него с покаяние и искрена готовност за промяна.
В Своето човеколюбие, Господ чул покайните стенания на Давид и снел от него товара на греховете му. Това Той може и желае да направи с всекиго от нас. Голготската смърт на Христа е умилостивение за греховете на целия свят.
"И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен" (Иоан. 3:14-15).
За да получим от Всемилостивия Бог не само прошка, но и радостта на спасението,
нека не къснеем да изповядаме нашите грехове пред Праведния Съдия и заедно с пророк Давид да Му речем от дълбочината на съкрушените си сърца : "Господи, пред Тебе едничкия съгреших и лукаво пред Твоите очи извърших".
Нека внимаваме над себе си и се предпазим от обезобразената форма на днешната изповед, пристъпвайки пред Бога с истинско, а не формално и показно покаяние.
Чрез покаянието именно християнинът може и трябва да се убеди в това, че религиозният живот е път на свободен възход на човека към Бога и че този възходителен път започва само от покайната изповед или с нея той се обновява и възобновява и далече не се изчерпва.
Смисълът на православната изповед не е във формалното изброяване на нашите грехове. При извършването на това църковно Тайнство трябва да се "зачене" новият човек, с обновена съвест, с ново чувство за лична отговорност.
Покайният катарис не се прекъсва между две изповеди, макар и да е сам по себе си откъсване от "стария" и начало на "новия" човек - достоен да се нарече християнин.
Нека Бог докосне душите ни със Своята животворяща благодат и ни даде време и начин за покаяние. Нека скъпим даруваното ни време и сторим труд за самопроверка и побързаме да очистим и примирим съвестите си с Божията святост.

А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра.И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат.Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост,та оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот!Амин!Алилуя!

МОЛИТВА КО ГОСПОДУ НАШЕМУ ИИСУСУ ХРИСТУ

Господи Иисусе Христе, Сыне Бога живаго, Творче неба и земли, Спасителю мира, се аз недостойный, и паче всех грешнейший, смиренно колена сердца моего пред славою величества Твоего преклоняя, воспеваю и величаю безмерное страдание Твое и благодарение Тебе, Царю всех и Богу приношу, яко благоизволил еси снити с небесного Престола Твоего и воплотитися от Пречистыя Девы Марии ради спасения человеческаго. Бесплотен сый, плотское естество Божеству совокупляя, богат сый, волею обнищал еси, да человека во Царствии Твоем обогатиши, труды и всякия человеческия беды, яко Человек, на Себе понесл еси, да всем во всяких печалех и нуждах пособствуюши.

Четырядесять дней постивыйся, всем к воздержанию путь показал еси, множецею от лукавых искушен был еси, всех от искушений всяких избавляя. Вем, всесильный Владыко, яко вся сия Тебе непотребна быша, но человеческаго ради спасения вся претерпел еси; предан был еси за тридесять сребреник, да человека искупиши от лютыя работы вражия; от немилостивых иудей, яко незлобивый Агнец, похищен был еси, род человеческий от поглощения волка мысленнаго исторгая; на судищи пред Анною и Каиафою предстал еси, всех от осуждения огня вечнаго отводя; связан, поруган, оплеван, от ложных свидетелей оклеветан и на поносную смерть осужден, человека от всякой напасти, мучения и от вечныя смерти свобождая; Пилату, никоего зла содеявый, предан был еси, и ко Ироду послан, и паки поруган, человека от злаго обстояния и от поруганий вражиих избавляя.

Что убо воздам Тебе, Владыко Человеколюбче, от всех, яже претерпел еси мене ради грешнаго, не вем; душа бо, и тело, и вся благая, от Тебе суть, и вся моя Твоя суть, и аз Твой есмь; точию на безчисленное Твое милосердие, благоутробне Господи, надеяся, пою Твое неизреченное долготерпение, величаю неисповедимое смотрение Твое, славлю Твою безмерную милость, имже преклонился еси мене ради осужденнаго, да аз оправдан буду.

К столпу, Спасе, привязан и без милости биен, милостив сый, разреши мя, молюся, от грехов моих; тернием венчан, души моея греховное терние искорени; тростию биен по главе, сокруши главу змия, уязвляющего мя жалом греха; в багряну ризу облечен и мучителем предан, просвети мя, Царю Пресвятый, одеяние душевное, да вниду в чертог Твой всекрасный; с разбойники вменен и Крест на раму Своею понесый, разбойника врага, ищущаго душу мою убити, Твоим Крестом прожени.

Вем Тя, Иисусе долготерпеливе, люте уязвленнаго; от верху главы Твоея святыя, даже до стопы ножныя, не бе в Тебе места цела.

Что же возглаголю о неизреченном человеколюбии Твоем, Христе Спасителю; точию в сокрушении сердца моего поклоняяся Твоим пречистым страстем и вселюбезно Тыя лобызая, вопию: помилуй мя грешнаго.

На Кресте пригвоздитися изволивый, пригвозди заповедем Твоим сердце мое; воздвижен со Крестом на горе Голгофе, воздвигни мысли моя к небеси, да всегда горняя мудрствую; желчию со оцтом напоен, огорченное ми грехом сердце услади любовию Твоею и жаждущаго напой потоком сладости Твоея; руце Свои пречистыя распростый на приятие всех, приими мя грешнаго; нози пригвожденны имевый, хотя всегда со грешники быти, буди со мной грешным, возбраняя ногам моим от всякаго пути лукаваго; сердце отверсто имевый, яви мне благодать Свою грешному; главу Пресвятую на Кресте преклонивый, услыши недостойныя молитвы моя.

О пречудная и неизмеримая глубино милосердия, Христе Боже, за враги распинатели Своя Богу Отцу моливыйся, даждь и мне грешному сию благодать, любити враги моя и молитися за них; разбойнику кающемуся рай отверзый, воззри, Свете мой, на мя грешнаго, подаждь покаяние, и отверзи ми двери милости Твоея, и помяни мя недостойнаго во Царствии Твоем.

Наконец Духа Своего Пресвятаго предавый в руце Богу Отцу, приими, Создателю, дух мой во время кончины моея; со Креста снят и во гробе яко мертв положен, Спасе, живый во свете неприступном, возьми от мене тяжкое бремя греховное и не возгнушайся, Человеколюбче, вселитеся во гроб сердца моего недостойнаго, на умервщление моего плотскаго мудрования; яко да не кому себе бренное создание Твое, но Тебе, Господеви и Богу моему, живый Твоим, о Всемилостиве, благоутробием сподоблюся видети Тебе, Создателя и Спасителя моего, за приятие смерти крестныя, славою и честию венчаннаго, во свете неприкосновенныя Твоя славы; идеже со Безначальным Твоим Отцем, и с Пресвятым, Благим и Животворящим и Единосущным Твоим Духом царствуеши прежде век, ныне и присно и во веки веков. Аминь.