Мъдрост

На какво е резултат мъдростта?
На много болка, на много щастие, на много любов, на много четене на книжки? На мислене или на ген? На емоции, на талант, на писане, говорене или на опит?
Как се трупа мъдрпост според вас? Познавате ли мъдри хора? Какво им е особеното?

И един много важен въпрос - къде е толерантността в цялата работа? Дали между двете има връзка и каква?

Много въпроси, извинете за което...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

малко са ти объркващи въпросите ;), примерно за толерантността....да не показват, че са нещо повече, за такава толерантност ли имаш предвид?

Това е само филм. Една илюзия. И все пак, боли.

Не, просто се чудих дали когато човек помъдрява и неизбежно става по-толерантен. Според мен просто това е единствената посокана "развитие", ама не знам дали ще мога да го обясня. Иска ми се да видя и други мнения.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

:) почнах да сващам какво имаш предвид, макар и да не съм сигурен, че има такъв процес на помъдряване, специално в емоционално отношение. а и съм забелязал, че с възраста хората се променят по различен начин, определено не всички стават по-толерантни.

Това е само филм. Една илюзия. И все пак, боли.

Пък аз и това наблюдавам - помъдряване в емоционално отношение, освен на акъл. Много е интересно, защото точно там се вижда как се развива толерантността. Всяка допълнителна частица опит носи и по частица разбиране-и-приемане на другия...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ако наблюденията са за хората около теб значи си щастливка , аз говорорих принципно, а и ми е писнало от заобикалящите ни определено НЕтолерантни пенсионери, макар че тема ти май нямаше предвид тях :)

Това е само филм. Една илюзия. И все пак, боли.

Около мен...
За пенсионерите, знам ли... Има нещо такова, че е трудно все пак, защото това означава да се учиш - от грешките си, от грешките на другите и от всичко, което ти се случва. Ако не го правиш, се пенсионираш на същия акъл, а през това време като че ли животът ти е сервирал все едно и също с упоритата вяра, че ще се справиш. И си остава за твоя сметка, ако се провалиш, ще играеш в същия филм отново и отново и това е.

Иначе - движението напред май неизменно трябва да ни доведе до признаването на свободата на човек да е дори такъв, какъвто на нас може би не ни харесва. И аз го наричам толерантност. Ама знам ли...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

да спреш да се опитваш да промениш човека до себе си, да се опитваш да го направиш "съвършен", като в мечтите си....хммм незнам, може и толерантност да се нарече предполагам, но според мен е просто любов..както бе казал някой - Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.

Това е само филм. Една илюзия. И все пак, боли.

на натрупан опит и осмислянето му.
и наистина се появява толерантност, защото си разбрал, че е добре да оставиш и другите да живеят така, както искат.

може би там и тогава друга съм била...

Просто любов, ех... Мдам, може би си прав, само че любовта понякога и егоистична може да бъде. И хич да не й пука, че трябва да мислиш не само за себе си.
А това е трудно, така ми се струва, да си наложиш да мислиш не само за себе си. И да погледнеш и ти в "онази" посока, даже и ако това не е "твоята" посока.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Така е.
А аз се чудя опитът какъв точно може/трябва да бъде. Дали може да е само емоционален, житейски или и двете, или и други някакви видове. И дали човек може да помъдрява от чужд опит. Или задължително всичко трябва да мине през твоята собствена глава...

А иначе - да, добре е да оставиш и другите да живеят така, както искат. Въпросът е как да го направи човек, като го разбере това "добре".

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

хммм.....ми при една такава егоистична любов се стига до момент, дължащ се вероятно на постепенно придобитата мъдрост , в който трябва да се избира дали ще погледнеш в "правилната" посока или ще се разделите

Това е само филм. Една илюзия. И все пак, боли.

Може да се окаже че да си мъдър значи да си толерантен... в общи линии това е приемливо, а не знам това ли искаш да имаш предвид...

Мъдри хора може би няма, но е сигурно че има глупави - поне в две отношения - нетолерантност се получава или защото

а) много се иска да се постигне нещо, всички може би пречат, малко са тези които помагат, няма време, бърза се, стремеж към непрекъснатост и никой да не пречи на това което сме захванали, заобикаляне колкото се може по-отдалече всеки който се изпречи или изглежда че ни задържа това че не го разбираме - нетолератност.

б) точно противоположното - насеченост, всяка колебание е може би възможност да тръгнем този път по правилния път, въпреки че не знаем кой е правилния и няма кой да ни го (по)каже, нервно оглеждане да не се пропусне нова посока в която да може да се поеме, запомняне и задържане, постоянно нащрек за да върнеш всеки направен ход назад и да се върнеш в изходно положение за да не загубиш възможността да тръгнеш накъдето и да е, но предимно не отиваш никъде защото стоиш във възможността да имаш всичко - но само потенциално.

Примерна среда между насичането и непрекъсването е мъдрия човек - който спокойно уцелва как да бъде себе си или всеки друг без бързане, но неспирно и без помайване...
За да се достигне до такъв оптимум трябва желание, и може би не само...

опитът за мен е житейски като цяло, щото емоциите са част от живота. и въобще всичко е живот, условно казано. понякога допускаме да помъдреем от чуждия опит - вслушваме се в родителите и приятелите си, колегите. понякога сме недоверчиви и искаме сами да разберем и проумеем. понякога повтаряме едни и същи неща, които сами оценяваме като грешки. има неща, които трябва сами да преживеем - злополучна и неподходяща първа любов...

що се отнася до другите ли - може би най-важното е да не даваме съвети, когато не ни ги искат, да не критикуваме без цел и без да си даваме сметка за начина, по който го правим, да не забравяме, че срещу нас стои човек - силен, слаб, добър, глупав, красив, горделив, суетен... и да помним, че всички сме хора.
не е много лесно да си толерантен. особено когато ни учат, че е най-добре да бъдеш егоист.

може би там и тогава друга съм била...

Ами то така или иначе друг вариант, освен тези двата, май няма.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ммм, вас на това ли ви учат?

Права си за съветите, сетих се само, че е хубаво така както към другите се опитваме да сме толерантни и към себе си да бъдем. Защото и ние сме си "човек - силен, слаб, добър, глупав, красив, горделив, суетен".

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ти си ми един от примерите за мъдър човек. Въпреки че съм сигурна, че няма да се съгласиш с мен.
И може би точно поради това последното - човек, който спокойно уцелва как да бъде себе си или всеки друг без бързане, но неспирно и без помайване... За мен това не е мъдър човек, това е свръх човек и не знам дали подобно нещо е възможно да се случи в дългосрочен план на практика. Всъщност знам един пример - баща ми.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

е, не знам под вас на това ли ви учат какво визираш. това не съм го научила в университета.
а за себеуважението темата е друга - там е по-трудно

може би там и тогава друга съм била...

мъдростта е побеляла розова брада

нищо повече



...I follow you...

Шегувах се, спок.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.