равел

пък бил искал с
gaspard de la nuit да напише нещо, което 'да е по-трудно от балакирев.

представете си.

Ами да, даже успял. Да му мислим тия, които ще го свирим, мали-мали. А ти, космато чудо, изхаби ли пръстчета със Скарбото?

цъ. неизхабяеми са :)

[линк] - пусни си го оттук :)

Привет,Боза Космата!
Равел е успял да надмине трудностите в "Исламей",струва ми се!В
"Gaspard de la Nuit" те са далеч по-разнообразни-като се почне от бих казал утопично сложното "ostinato" в "Le Gibet", и се стигне до секундовитв ходове в "Scarbo".
Не се сещам за нищо по-сложно от Моцартовата "sonata facile" обаче!,Ако се стремим към съвършенство,разбира се!

здравеи, charlus,
мислиш ли, че в писането на почти технически неизпълними неща има нещо тенденциозно?
на мен sonata facie ми звучи като намигване, шега, подигравка, като
ироничното клоунстване на съвършенството, с оная ми ти светла фриволност, която все привиждам у моцарт.
а равел ми звучи свръхпреднамерено. на теб?

Понякога и техническата сложност е вид изразно средство, не мислите ли?
А трудността на простотата е въпрос на личностен ресурс, а не на инструментално майсторство (според мен )

мисля. :)

Да,струва ми се,че Равел е бил доста преднамерен,пишейки "Gaspard"-като повечето французи между другото!И не само преднамерен в търсене на технически трудности(смесвайки стила на Лист и Скарлати),но и в обострената си рафинираност,в образа на денди-декадент...
Все пак ефектът е потресаващо гениален!-зад техническите страхотии намигат страхотиите на Ада...
P.S.-горещо препоръчвам записа на Benedetti-Michelangeli,както и на френксия му колега,който по нищо не му отстъпва,но не е достатъчно популярен у нас-Samson Francois!