чудих се

кои са условията за добро, трайно, нормално съжителство с мъж?? най вече ми се иска да чуя женените от вас. аз лично до скоро страдах от заблудата, че любовта е достатъчна, но се оказа, че не е
на приказки съм чувала да казват: като го срещнеш правилния, ще го познаеш и ще живеете двама честити дълго и щастливо...ама на практика май не е съвсем така??
тук често става въпрос за изневярата (във всичките й форми), но аз нямам само това предвид. колко еднакви трябва да са двама човека, за да могат да живеят заедно без мн сътресения и евентуално да създадат семейство.
и други такива чудинки се чудих, ама за тях ще питам по-късно..

Условията са много, но според мен най-важното е, че:
само жената избира дали едно съжителство ще го бъде или няма да го бъде
ако се умориш да прощаваш, да се грижиш за него, да го съветваш, да го следваш, да му угаждаш, да го насърчаваш, да не го дразниш, да го подкрепяш, да му готвиш, да го гушкаш, да го разбираш и т.н. - няма да го бъде!

Лоялност

Търпение, много търпение

Доверие

Нежност

Общуване

Великодушие поне от една страна (обратното на дребнавост)

Отговорност спрямо нуждите и очакванията на другия

Общи виждания по главните неща - пари, ежедневие, роли в семейството, деца, религия, политика, професионално развитие, социален живот

За обшите интереси, ако ги няма, мисля, че трябва да има поне някакви умения да се постига консенсус.

Подкрепям Маргарита Илиева.

Не си ли още мъничко да мислиш за брак?Естествено,че само любов не е достатъчна.За живота трябват и други неща,като най баналното са парите.С красиви думи няма да нахраниш семейство и дете.Не напразно в природата ,в света на птици и животни(което ти е специалност)женските подбират най добрия мъжкар да им направи потомство,за да е читаво поколението.Просто експонирай знанията си за света на птиците в живота на хората.


Ти го плюеш то мисли,че дъжд го вали

не мисля за брак!! това няма да го бъде.
въпросът ми беше за връзките въобще. питах предимно женените защото те по условие имат такава дългосрочна връзка, та да споделят опит.

ако ти кажа, че голям процент от птиците са моногамни Старче?? това ли да очаквам от тоя дето ще ме дари с поколение??

попаднах на някаква архивна тема за "отворените връзки" в някакъв др клуб. та там момичето което я е пуснало (стори ми се е момиче) се опитваше да формулира идеалната връзка. т.е. само положителните неща, а всичко което внася дисбаланс, води до конфликти, до рутина и което съсипва връзката...просто да го няма. Примерно (copy-paste от темата за която говоря) :
Т.е. какво пречи да има връзка в която има:
- съжителство (на семейни начала)
- дълготрайност
- любов
- свобода в секса
- честност и доверие

и няма:
- вричания
- изневяра (защото няма вричане - просто терминът е неприложим)
- отчети
- съмнения, угризения

колко отворена може да бъде една връзка?? как такива взаимоотношения могат реално да се сбъднат?? и има ли нещо, което можем съзнателно да направим за да преодолеем разрушителния ефект не времето върху любовните взаимоотношения??или с времето любовта просто си умира и не ни се влагат повече усилия, като търпение, лоялност, общуване ...
м??

Не се надявай на моногамност.Човека е полигамен.

Ти го плюеш то мисли,че дъжд го вали

Много ми е трудно да говоря така общо, а каквото и обща рецепта да измъдрим тук, не знам как ще я ползваш. Аз вървя с интуицията си.

Конфликт не може да няма, конфликтът не е нищо нередно, дори е полезно, защото така се научава повече за другия и за себе си. Много е важно как реагираш на конфликт и как го разрешаваш. Тук вече идва умението да се контролираш и да правиш компромиси.

Подкрепям Маргарита Илиева.

UJASSSSSSSSSSSSSSSSSSSS
toia maj da ne e dete -idiotche

Всякакви лични качества подходящи за един, са погрешни за друг. Общо взето съжителството с друг човек - особено този, който ти е толкова специален е трудно и сложно нещо и единици са късметлиите, на които всичко им идва отвътре. / ако трябва да сме честни такива не познавам, но много хора твърдят, че при тях е така.../
Мога да ти дам 3 съвета: /общо взето открити с кръв и пот/ и това, че съветите са правилни, не значи че са лесни за спазване. Но за всяка грешка се плаща...
1. Всеки ден почвай отначало. Не пренасяй вчерашните грешки в днешния ден; Не натоварвай себе и околните с очаквания претенции и наставления. Ясно е, че нещата няма да са каквито си ги представяш, че мъжа колкото и мъж да е, все пак е само човек и че любовта има приливи и отливи. Съсредоточи се върху хубавите неща. Не се отказвай.
2. Всеки човек има изяви в три жизнени полета: в семейството си, сред приятелите си и в работата си. Ако имаш проблем в едно поле то другите две полета компенсират: ако в работата нещата не те удовлетворяват то семейството и приятелите остават за да подкрепят, ако се скараш с мъжа си можеш да отидеш на работа или да пиеш кафе с някой на който да поплачеш... Старай се да имаш и трите полета отворени пред себе си. Ако се вживееш само в семейството си, твоето вечно наблюдение и над най малките несъответствия много ама много ще измори хората край теб. Ако само излизаш с приятелките си и им се оплакваш от мъжа си и следваш съветите им, ще спреш да познаваш човека, с който живееш. Ако винаги работата е на първо място и заради нея не отделяш внимание на другите 2 неща скоро ще почнеш да мразиш живота си и да се чувстваш не съвсем пълноценен човек.

3. Никога не приемай съвети на чужди хора за твоята връзка. Всеки човек е различен , всяка връзка уникална и се гради от двама, от тяхните мисли чувства и желания. Нещо, което е немислимо за една двойка за друга е съвсем естествено. Но кой знае защо всеки се чувства длъжен да натрапи своята позиция на другарчето си. Ако една жена изневерява на съпруга си то тя счита всички, които не изневеряват за грозни, тъпи, повлекани без дълбок вътрешен живот. Ако една жена не поглежда встрани, то тя счита всяка изневеряваща за развратно, долно, змиеподобно създание без грам ДУШа... Така че ако не искаш да те вкарат в нечие клише избягвай да слушаш чужди съвети...

Много ми хареса.
И само да те допълня, че в жизнения път на човека крепящите елементи освен семейството, приятелите и работата са и здравето и почтеността.
Вероятно не са много хората, които успяват да крепят всички тях в равновесие.

благодаря ти за отговора

просто се замислих за това, което каза стареца, че има и съвсем прагматични аспекти във връзката. често се оправдаваме с еволюционна наследственост от мамуните (особено мъжете), но в целия останал животински свят нещата са толкова категорично уредени по отношение на социалните прояви. само при нас ВСИЧКО е СТРОГО ИНДИВИДУАЛНО (понякога се чудя какво правим в сборище като това, като сме толкова индивидуални)

и все пак какви ли не книги се изписват за "кризата на третата година", "кризата на седмата година".... и като се закъдрят тея кризи -> щастието просто го няма.

сякъш всеки вижда баланса по различен начин и в този смисъл двама са много...

рутина. Тя убива...

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Ако го допуснеш.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ако наречеш рутината опит... тогава може да видиш и добрите страни...

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

тва ми беше въпросът... как да не го допуснеш?!?

Няма защо да се страхуваш от това! Светът е толкова динамичен, дните не си приличат един с друг. Днес ще отидете на бирфест, утре на плаж, и т.н. Все ще измислите нещо, достатъчно е да отворите някое списание или да се поровите в нет-а. Същото се отнася и до секса. Малко разнообразие и едва ли ще търсите други партньори.

Всички май си имаме и някакви домашни навици. Ракийка и салатка, гледане на хубав филм, каране на колела ... Всичко това е и въпрос на време и съгласуване.

Абе верно е това, че като го срещнеш ще го познаеш. Само да не направиш грешката да помислиш, че всичко ще е безпроблемно и като в приказките. Взаимни компромиси му е майката. А ако наистина държиш на човека, няма да е кой знае какъв проблем да ги правиш. Но и те трябва да са взаимни.
Не е зор да са съвсем еднакви, то е и невъзможно. Ама пък и ако са прекалено различни не става някак си.
Абе това е отговорът... като го срещнеш ще го познаеш.... Не знам дали любовта е достатъчна. Но е най-важното условие за връзка. Без нея просто не става

според теб? Според мен е този който е сериозен и има възможност да издържа семейство и го прави и изобщо дава на жената всичко от което има нужда.
Иначе деца всеки от мъжки пол може да направи... даже и пиян или ментално болен и къв ще да е... стига да му става пишката

За да бъде трайно и нормално съжителството с един мъж според мен е необходимо и двамата да се научат да правят компромиси, да бъдат на едно интелектуално и професионално ниво, да имат общи интереси, жената да се научи да бъде наистина "жена". Имам предвид това, че на мъжете им е приятно да закрилят жените и децата си. Също смятам, че е много важно жената да управлява семейството, но да оставя впечатление в мъжа, че той има водеща роля. И не на последно място разбира са парите и секса. "Празна кисийка, вдига гюрлотийка"
Това са изводите, до които съм стигнала от моя семеен живот.