Посока за...грях

Ставам на падане. И се търкалям.
Луда е! Млада е...Тази трева.
Луда се казвам. Сега се представям.
И се харесвам. С висока глава.

Плъзват по кожата щурнати мравки.
И гъделичкат. И ме смешат.
Цялото тяло е...ситни задявки.
Скачат щурците. И ме крещят.

Малкото пръстче те сочи разглезено.
И те рисува. От въздух и смях.
Тъничка. Мъничка. Гривна на глезена.
Аз те измислих... Посока за грях.

Лявото рамо на хитри калинки.
Точкови бенки по мен се въртят.
Гледа ме слънцето. Станах на снимка.
И ми завърта без фокус светът.

Някъде точно в средата на лятото...
Винаги ставам ... на топлина.
Тежки божури. Гърдите. Богатите.
Вдигат очи. И ме правят жена.

Пак се търкалям. И пак ми е хубаво!
Луди направих...червените макове.
Знам че от някъде гледат ме глупаво
старите релси. И младите...влакове.

Павлина ЙОСЕВА
21.06.2005

много, много ми хареса
напомняш на Петя/казвам го в най-добрия смисъл/

благодаря ти.

това си е признание

:))
поздрав*
Поли*

Топла юлска утрин
с хиляди изгреви - нежни напеви,
с хиляди взори - копнежни дуели,
хладен килим оросен.

Нежни деца - засмени слънца
обкичили с поривите си смели
бъдеще мрачно, сиви картели
и напук на света - обичат цвета...



пп чудесно, продължавай

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

пращам ти юлска утринна усмивка*
Поли

Тук понеже няма раздели, примирявам се с божурите. И аз ще се потъркалям в тревата. След тия дъждове ще се и поизкалям, но нали съм от лудите ;))))))))))))
Търкуууууууул

ура...не съм само аз лудата за връзване:)))

цунк*

Strahotno 4uvstvo,mnogo mi dopada. Hvanala si liatoto s negovata bezgrijnost i zaka4livost.Liato bez zadryjki,bez zadyljenia,mladoto liato na jenata,koiato ne se strahuva da sledva sebe si.Bravo!:)

като да ти вливат калинки и вятър в кръвта...

Много е жив стиха ти, усеща се с цялата сетивност.
Изглежда го бях пропуснала, а си струва прочита !