Бранник
25 отговора
1913 прегледа
Re: Бранник
Сравнение между "Бранник", от една страна, и Комсомола и Хитлер-югенд, от друга страна.
Прилики: казионност. (По показателя казионност "Бранник" се противопоставя на легионерите и някои други, които не са били казионни.)
Разлики:
1. "Бранник" е безпартийна организация, а не е младежка организация на някоя "Партия".
2. "Бранник" е по-скоро монархическа, а не вождистка организация.
3. Членуването в "Бранник" не е било задължително. Имало е никъде нечленуващи младежи, както и младежи, членуващи в неказионни организации.
Прилики: казионност. (По показателя казионност "Бранник" се противопоставя на легионерите и някои други, които не са били казионни.)
Разлики:
1. "Бранник" е безпартийна организация, а не е младежка организация на някоя "Партия".
2. "Бранник" е по-скоро монархическа, а не вождистка организация.
3. Членуването в "Бранник" не е било задължително. Имало е никъде нечленуващи младежи, както и младежи, членуващи в неказионни организации.
Бранник(за Варна)
ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ "БРАННИК"
1941-1944г.
Фашистката организация "Бранник" в страната е създадена през 1941г. с цел да приобщава младежта към преданост на царя и държавата. Предвижда се да бъдат обхванати всички младежи от 10 до 21 год., а за студенти до 30г. Наред с това на организацията "Бранник" се предоставя правото да разрешава образуването на други младежки организации и да контролира тяхната дейност.
Във Варна са изградени следните браннически дружини: 55 бранническа дружина "Черно море", 7 бранническа дружина "Камчия", 58 браннически венец "Върбинка", 50 браннически венец "Водна лилия", 42 орлова дружина "Кръстю Ив. Мирски", а в гр. Провадия – 47 бранническа дружина "К. И. Костов", браннически венец "Анемония" и 46 бранническа орлова дружина "Александър Кондаков".
Дружините се ръководят от областния браннически воевода, който има седалище в гр. Варна.
Дейността на бранническите дружини се изразява в организиране на сказки, в устройване празненства, физкултурни и туристически занимания, в трудови прояви, в организиране на летни станове и самарянски курсове.
Организацията "Бранник" е разтурена след Деветосептемврийската революция.
От дейността на дружините са образувани малко архивни материали, които от своя страна не са запазени изцяло.
Окръжни от организацията на българската младеж "Бранник" при МВР (1942-1943) по приемане на гимнастическото дружество "Юнак" и Юношеския туристически съюз за колективни членове на "Бранник", по реорганизиране юношеския туристически съюз; по бранническата просвета, по организиране на стан-школи, по провеждане на спортни състезания, по уреждане на курсове за самарянки и пр.
Заповеди за назначаване на браннически ръководители; списъци на бранници; схеми на пагоните и знаците на бранническите униформи.
Преписки по организиране на браннически сборове, по чествуване на годишнината от присъединяване на България към Тристранния пакт и други годишнини, по разпространение на бранническите издания, по изпращане на бранници на трудова дейност, по организиране на младежки станове и пр.
(1941-1944).
Преписки с Полицейското комендантство, гр. Варна, с началника на ІІІ армия, гр. Варна и други с донесения за младежи с комунистически убеждения, членуващи в "Бранник", рапорти за съдържанието на изнесени сказки и пр.
(1944).
Донесения и рапорти на бранническите ръководители за извършена организационна, политическа, просветна, физкултурна и трудова дейност от браннически дружини, браннически венци и орлови дружини (1942-1944)
Поздрави
1941-1944г.
Фашистката организация "Бранник" в страната е създадена през 1941г. с цел да приобщава младежта към преданост на царя и държавата. Предвижда се да бъдат обхванати всички младежи от 10 до 21 год., а за студенти до 30г. Наред с това на организацията "Бранник" се предоставя правото да разрешава образуването на други младежки организации и да контролира тяхната дейност.
Във Варна са изградени следните браннически дружини: 55 бранническа дружина "Черно море", 7 бранническа дружина "Камчия", 58 браннически венец "Върбинка", 50 браннически венец "Водна лилия", 42 орлова дружина "Кръстю Ив. Мирски", а в гр. Провадия – 47 бранническа дружина "К. И. Костов", браннически венец "Анемония" и 46 бранническа орлова дружина "Александър Кондаков".
Дружините се ръководят от областния браннически воевода, който има седалище в гр. Варна.
Дейността на бранническите дружини се изразява в организиране на сказки, в устройване празненства, физкултурни и туристически занимания, в трудови прояви, в организиране на летни станове и самарянски курсове.
Организацията "Бранник" е разтурена след Деветосептемврийската революция.
От дейността на дружините са образувани малко архивни материали, които от своя страна не са запазени изцяло.
Окръжни от организацията на българската младеж "Бранник" при МВР (1942-1943) по приемане на гимнастическото дружество "Юнак" и Юношеския туристически съюз за колективни членове на "Бранник", по реорганизиране юношеския туристически съюз; по бранническата просвета, по организиране на стан-школи, по провеждане на спортни състезания, по уреждане на курсове за самарянки и пр.
Заповеди за назначаване на браннически ръководители; списъци на бранници; схеми на пагоните и знаците на бранническите униформи.
Преписки по организиране на браннически сборове, по чествуване на годишнината от присъединяване на България към Тристранния пакт и други годишнини, по разпространение на бранническите издания, по изпращане на бранници на трудова дейност, по организиране на младежки станове и пр.
(1941-1944).
Преписки с Полицейското комендантство, гр. Варна, с началника на ІІІ армия, гр. Варна и други с донесения за младежи с комунистически убеждения, членуващи в "Бранник", рапорти за съдържанието на изнесени сказки и пр.
(1944).
Донесения и рапорти на бранническите ръководители за извършена организационна, политическа, просветна, физкултурна и трудова дейност от браннически дружини, браннически венци и орлови дружини (1942-1944)
Поздрави
Редактирано от NoNaмe на
Re: Бранник(за Варна)
Като си постнал този материал,
какво ще кажеш например за ...Кръстю Ив. Мирски?
Виждам, че на негово име е наречена една от
бранническите дружини.
Струва ми се, че ако се изяснят политическите възгледи и дейност
на този бивш варненски кмет , може да се направят
и косвени възгледи за характера и насочеността
на бранническото..движение.
какво ще кажеш например за ...Кръстю Ив. Мирски?
Виждам, че на негово име е наречена една от
бранническите дружини.
Струва ми се, че ако се изяснят политическите възгледи и дейност
на този бивш варненски кмет , може да се направят
и косвени възгледи за характера и насочеността
на бранническото..движение.
Re: Бранник(за Варна)
Кръстьо Мирски оставя ярка следа в културния ни живот
Красимира Томова - завеждаща Музея за история на Варна
Известният общественик, публицист и книжовник Кръстьо Мирски е кмет на Варна два пъти - от март 1888 до октомври 1890 г. и от септември 1905 до август 1906 г. Той е роден на 15 януари 1852 г. в Котел, в рода на Гаврил Кръстевич. След завършване на основното си образование работи в Добрич, Цариград и Тулча. Заминава за Табор, Чехия, където учи в земеделско-индустриално училище. През 1875 - 1876 г. е учител в Тулча. Във Варна се заселва през ноември 1878 г.
От 1 юли 1880 г. до 30 май 1881 г. и от юли до ноември 1887 г. е назначен за председател на Варненския окръжен съд. Член е на Демократическата партия. Избиран е за народен представител на III, IV, VIII и ХIV обикновено народно събрание и в IV велико народно събрание. Участва в работата на различни организации - археологическото дружество, читалище "Славейков", Червения кръст.
Още с идването си във Варна Кръстьо Мирски открива първата книжарница и съдейства за преместването в града на печатницата на Райко Блъсков. По негова инициатива на 21 март 1883 г. се основава "Българска книжевна дружина", чиито книги през 1887 г. образуват основния фонд на Варненската общинска библиотека.
Значителен е приносът на Кръстьо Мирски за полагане основите на театралното дело в града. Първото представление по пиесата "Стоян войвода", се играе от театралната трупа при кръжока на любителите през март 1879 г. Мирски е и известен публицист и книжовник - автор на повече от 250 статии, учебници и преводна литература. Той е един от първите членове на Българската академия на науките. През неговото управление се реализират основни въпроси по благоустрояването на града и културно-просветното му развитие. По негова идея през 1888 г. започва да излиза "Варненски общински вестник", където се публикуват решенията на общинския съвет. Изработват се "Постоянно действащи правилници и наредби", които регламентират задълженията на отделните служби, организации и ведомства. Техническото отделение в общината изготвя нов план на Варна. Изправят се и се разширяват улици, през 1889 г. е направено тяхното първо официално преименуване.
През лятото на 1888 г. се изготвя първият план за разширение на Морската градина, който предвижда оформяне на пътеки и определяне местата за засаждане на растителност. Година по-късно се изграждат първите модерни морски бани на железни релси, построява се Часовниковата кула и първата театрална зала "Съединение" по проект на арх. Сава Димитриевич. На най-бедните варненци се раздават дворни места на ниски цени.
През мандата на Мирски се построяват 3 училища и се прави разширение на училище "Св. Методий". Общинската библиотека се премества в по-подходящо здание на площад "Мусала".
Кръстьо Мирски умира на 7 май 1920 г. Улица зад драматичния театър "Стоян Бъчваров" носи неговото име.
Поздрави
Красимира Томова - завеждаща Музея за история на Варна
Известният общественик, публицист и книжовник Кръстьо Мирски е кмет на Варна два пъти - от март 1888 до октомври 1890 г. и от септември 1905 до август 1906 г. Той е роден на 15 януари 1852 г. в Котел, в рода на Гаврил Кръстевич. След завършване на основното си образование работи в Добрич, Цариград и Тулча. Заминава за Табор, Чехия, където учи в земеделско-индустриално училище. През 1875 - 1876 г. е учител в Тулча. Във Варна се заселва през ноември 1878 г.
От 1 юли 1880 г. до 30 май 1881 г. и от юли до ноември 1887 г. е назначен за председател на Варненския окръжен съд. Член е на Демократическата партия. Избиран е за народен представител на III, IV, VIII и ХIV обикновено народно събрание и в IV велико народно събрание. Участва в работата на различни организации - археологическото дружество, читалище "Славейков", Червения кръст.
Още с идването си във Варна Кръстьо Мирски открива първата книжарница и съдейства за преместването в града на печатницата на Райко Блъсков. По негова инициатива на 21 март 1883 г. се основава "Българска книжевна дружина", чиито книги през 1887 г. образуват основния фонд на Варненската общинска библиотека.
Значителен е приносът на Кръстьо Мирски за полагане основите на театралното дело в града. Първото представление по пиесата "Стоян войвода", се играе от театралната трупа при кръжока на любителите през март 1879 г. Мирски е и известен публицист и книжовник - автор на повече от 250 статии, учебници и преводна литература. Той е един от първите членове на Българската академия на науките. През неговото управление се реализират основни въпроси по благоустрояването на града и културно-просветното му развитие. По негова идея през 1888 г. започва да излиза "Варненски общински вестник", където се публикуват решенията на общинския съвет. Изработват се "Постоянно действащи правилници и наредби", които регламентират задълженията на отделните служби, организации и ведомства. Техническото отделение в общината изготвя нов план на Варна. Изправят се и се разширяват улици, през 1889 г. е направено тяхното първо официално преименуване.
През лятото на 1888 г. се изготвя първият план за разширение на Морската градина, който предвижда оформяне на пътеки и определяне местата за засаждане на растителност. Година по-късно се изграждат първите модерни морски бани на железни релси, построява се Часовниковата кула и първата театрална зала "Съединение" по проект на арх. Сава Димитриевич. На най-бедните варненци се раздават дворни места на ниски цени.
През мандата на Мирски се построяват 3 училища и се прави разширение на училище "Св. Методий". Общинската библиотека се премества в по-подходящо здание на площад "Мусала".
Кръстьо Мирски умира на 7 май 1920 г. Улица зад драматичния театър "Стоян Бъчваров" носи неговото име.
Поздрави
Re:
Интересно как отчето се е навило да носи знаме с езически символ, все пак можеше да държи и бълг. знаме без по него да е имало творческа намеса.
А ето и бранниците с фанфарите. Забележете какво има по знамената във върващата зад нях група (а също кой е върви край тях). Това май решава въпроса какви са бранниците.
[линк]
[линк]
, все пак можеше да държи и бълг. знаме без по него да е имало творческа намеса.
А ето и бранниците с фанфарите. Забележете какво има по знамената във върващата зад нях група (а също кой е върви край тях). Това май решава въпроса какви са бранниците.
[линк]
[линк]
Re:
Аз лично не съм чувал Бранниците да са горили книги по площадите, да са линчували евреи по улиците или да са нападали магазини...
Имате ли информация за някакви крайни прояви от тяхна страна?
Ето ви малко техни материали:
Arguing online is like running in the Special Olympics. Even if you win you are still retarded.
Имате ли информация за някакви крайни прояви от тяхна страна?
Ето ви малко техни материали:
Arguing online is like running in the Special Olympics. Even if you win you are still retarded.
в отговор на бaш бyrapaш
#19
Re:
А някой да е видял в устава на ДКМС нещо за изпращане в Белене? А да е видял в публикуваните в централния печат от соц. периода програми, тезиси и пр. на БКП, нейното ЦК, на ДКМС, на ОФ, на БЗНС нещо за лагерите?
То и от германските фашистките лозунги е по-известен "Доичланд юбер алес" (Германия над всичко), но не се сещам за "Евреите в Бухенвалд".
[линк]
[линк]
То и от германските фашистките лозунги е по-известен "Доичланд юбер алес" (Германия над всичко), но не се сещам за "Евреите в Бухенвалд".
[линк]
[линк]