Уфф много ми е тъпо!

Само да се обадя, че съм тук – гледам от време на време, не чета много, че ме тресе хипохондрия. Иначе резултат няма – пак задържах фоликулярни кисти. Пак съм с Дуфастон, и си чакам и чакам... ще правя хормони, но до 10-ти трябва да ми дойде, че иначе отиде направлението :(
Идва ми да ревна, но и сълзи не ми идват. Тресе ме някаква депресия, която ми избива на лъскане и чистене, готвене и пране. Мъж ми даже се притесни, че съм луднала... истината е, че имам потребност да съм майка и ужасно ме убива факта, че явно съм неспособна да износя бебе или поне на този етап нещата изглеждат така. От друга страна всеки месец си правя тестове като ненормална и хем ми се иска, хем не... защото трети спонтанен няма да преживея. Уф изплках се, след малко ще се стегна. Някак ми е по-леко сега!


Целунах жабка, а тя била принц!

Ей-ей, Бубенце малко, недей така! Радвай се на малките неща в живота, тези ежедневните, на които обикновено не обръщаме внимание, виж какво хубаво слънце пече навън. Помечтай си малко за нещо хубаво - море, планина. Направи си една шопинг терапия и се усмихни, моля те. Не позволявай на проблема да те депресира.
Поздрави

Добрите момичета отиват в рая, лошите - навсякъде

Я хващай мъжкото под мишничка и довечера в Майновград


[линк]

Бубенце, много добре те разбирам, мила - и аз съм в същото настроение, с тази разлика, че ме е обзела тотална апатия и с нищо не ми се занимава. Самонавивам се, че трябва да свърша едни куп неща, естествено нищо не правя, времето си минава, а аз се обвинявам. Как излизам аз от ситуацията:
1. Най-добре ми действа разговор с мъжо - вкусна вечеря, бутилка водка и приятна музика. След няколко чашки задължително ни избива на философстване за нещата от живота, наприказваме се и двамата и после в леглото
2. Срещи с приятели. Няма значение дали ще е под формата на гостуване, кръчма или излет в планината. Компания от жизнени и интелигенти хора, умеещи да водят разговор, винаги ми действа вдъхновяващо и ми връща вярата в хората.
3. Кафенце/биричка с майка ми или с приятелка. Разговор чисто по женски във всички аспекти (клюкарстването, ако е добронамерено, често помага да се отпусна, въпреки че след това далеч не се чувствам толкова възвишена и интелигентна... ама поне съм си начесала крастата).
4. Разходка в планината. Дълга, на моменти изморителна, с предчувствие за студената биричка, която може да се пийне в края на прехода, с вдъхване на всички истински и плътни аромати, различни от тези в София, с отмарянето на очите, гледащи зеленината, а не монитора, с подадената ръка, за да прескочиш някое поточе, с гъделичкане, гоненица и пеене с цяло гърло на някоя песен (фалшиво, разбира се), на която едва ли знам точно текста и всички други дребнички неща, които ме карат да се усмихвам.
5. Ден, свободен от всякакви ангажименти. Ама предварително трябва да е сготвено и изчистено, за да нямам угризения. Пращам мъжо да играе шах с кумеца си, а аз се отдавам на глезене - спане до късно, дълъг душ, разкрасителни процедури, купа плодове, с които да изгледам хубав филм, книжка (най-разтоварващо ми действа фантастика/фентъзи), с която да се гушна в леглото, музика, слушана със затворени очи, караща ме да мечтая (Бийтълс или Цепелин)...
Ако имаш нужда от още идейки - аз съм насреща
Хайде, прегръдки от мен и горе главата - животът е прекрасен, стига да се сетим, че го живеем

Бърз правописен справочник

Бубе, Бубе, мила, споко. Чисти, лъскай, ще ти мине . И споко, мила. Всичко ще се нареди!

Напълно те раzбирам. Едно от наи_ големите ми притеснения е да не се побъркам. И със zъби и нокти се боря да не пропадна в някоя депресия, 4е трудно се иzлиzа. За сега удържам, докога ли? Основното правило, което съм открила zа себе си е _ никаква по4ивка. И никога не се поставяи в ситуации, които могат да те накарат да мислиш сантиментално zа проблема си. Мисли zа тях като zа смъртоносни.
Моми4ета, ще снимаме игрален филм с една приятелка и пишем сценарии zа 5_10 мин. филм. Приемам вси4ки предложения.