Tarkovski

Vse o6te ne moga da si otgovorq kak e vazmojno takova genialno kino da e taka li6eno ot lirizam!Nqkoy ima li otgovor:)Nadqvam se da podskaje

в иваново детство има лиризъм

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

Зависи какво разбираш под "лирика".
Мене ако питаш - лиризма на Тарковски е доста
отчужден е интровертен. Не че го няма, просто
е "неизразен" и малко грозноват. Имам предвид основно
пейзажите н кадъра и цветовете - хем от топлата гама,
ама стоят някак измити и студени. Пък са и едни широки
пусти пространства...

Лирика
Един от трите основни литературни рода (наред с епоса и драмата); в стихотворна форма. Отразява действителността, пречупена през чувствата и мислите на твореца.
Видове: елегия, ода, химн, епиграма, епитафия, еклога, епиталамий, дитирамб, мадригал, канцона, сонет и др. Тематично лириката е любовна, пейзажна, гражданска, политическа, философска, религиозна и др.
Взето от „[линк].

Мисля, че има лиризъм в киното на Тарковски, иначе не би ме развълнувало толкова.

Поне по моето разбиране за "лиризъм" в филмите на Тарковски има доста много от него. Примерно "Зеркало" е може би най-голямото доближаване на киното до поезията, което съм гледал.

За какъв лиризъм говорим? :)

Петела изпищява
името на любимия шпаньол...

Iskam da go vidq!,no mraka na celq film mi pre4i.A i s usilie 6tom 6te e...

"ot4ujden lirizam" e oximoron,pone za mene:)A za studeninata,o,da!,imenno tq ubiva cqlata atmosfera!

6to za valnenie,6tom rajda definicii!

i razli4noto razbirane za lirizam ni pravi razli4ni.Za tova i tarsih kluba!Na men li4no"Ogledalo"mi stdenee.Ne tolkova,kolkoto"Jertvoprino6enie",no nqma most.Vapreki,4e e genialno!

Tolkova mnogo li ima?!

Има лиризъм на кадъра, има лиризъм на идеята. При Тарковски втория е достатъчно силен, за да няма нужда от първия.

В отговор на:

---

хмм сигурно този авангарден член1 е "тарторът"

---

O,toy, lirizma sigurno e ne6toto,koeto idva nay-barzo bez"nujda"! I ne vapreki neq,a prosto nezavisimo ot neq:)A za kadara i ideqta,tova kato "parvo" i vtoro",zvu4i kato da e naistina taka:)Svarzano zvu4i:)

Не съм убеден, че разбирам, какво точно разбираш под лиризъм, пък като чета другите постинги, останалите също имат подобен проблем.
"Иваново детство" - въпреки болката и страданието, които струят от лицата и чернилката от екрана, има много поезия във филма. Само за пример - сънищата на Иван, които са антитеза на реалността и болезнен спомен за изгубения рай.
"Рубльов". Поезията, дето предполагам я търсиш, я има още в първия кадър - с летящия безименен мужик на парцаливия балон. Има я и след това, в Ролан Биков, който безкрайно се криви на мизерията, безпътието и каквото щеш още. Е ли е частушката поезия и има ли лиризъм в поезията? Продължаваме с картините на Теофан Грък, Рубльов, странното лице на лудата, пътя в житните (може и да не са житни ) поля ... Поезия има дори и в девствената бяла стена, омазана от ръцете на потресения Андрей след като разбира за ослепените майстори.
"Огледалото". Според моето лично мнение най-поетичния филм на Тарковски. Музиката на Бах (ако не се лъжа), картините на Брьогел, стиховете на баща му, многото и много дълги, протяжни, кадри, запазена марка на режисьора (спомни си оня с Терехова и Солоницин на паянтовата ограда и няколкото вълни на вятъра; пожара; или финалния кадър на филма с Терехова и старата жена), безкрайното обяснения в любов към Майката.
Прескачаме "Соларис" (не ми харесва, както и "Валяк и цигулка", което също си е доста поетична дипломна работа) и отиваме на "Сталкер". Много различен от "Пикник край пътя" и много по-поетичен. Лично за мене е най-поетичния Sci-Fi филм, който съм гледал. И (някой вече го е казал преди мен) поезията (вече си разбрал за мене това е синоним на лиризъм) е в кадрите и монтажа, основното изразно средство на киното. Но и в образа на Сталкера и неговата дъщеричка. Вярно, няма го този лиризъм, който го има в "Сибириада" излязъл заедно със "Сталкер"-а, но не е и необходимо.
За да не ставам дълъг и досаден ще завърша, че "Носталгия", отново по личното ми мнение, е една безкрайна песен, в която Тарковски е излял болката си, натрупана до момента, включително и от решението си да не се завърне повече в Русия (СССР към момента).
Тарковски казва, че прави прости, безхитростни филми, които да се разбират лесно. Може и да не е точно така на практика, но има толкова много неща скрити под повърхнстта, че всеки път да се открива по нещо. Та не ми е ясно какво точно търсиш във филмите на Тарковски, но аз съм убеден, че поезия във филмите му има и това е което продължава да ме вълнува, дори когато гледам някой негов филм за 4-5 път.
Поздрави!

"Жертвоприношение" - онуй самотно дърво дето седеше така изоставено в кадър,
винаги ме е съсипвало. Аз това се опитвах да обясня,
в по-преден постинг - общо взето във филмите му
има кал, безкрайни пусти полета - едни такива равни и изоставени,
че чак да те втресе от самота. Това не е ли лиризъм?
Ами в "Сталкер" Рижия и кучето сред блатото на Зоната?
Ама filmnotfun рече, че това били оксиморони
и май не го признава за лиризъм.

С изключение на момента с момичето и ябълката в фоайето на учителката, къде другаде има поетичност там? Че на мен ми се видя като редови филм, нищо общо с Тарковски, по-принцип

Хм, вероятно става дума просто за различни възприятия.
Ей на - не мога да разбера какво му харесват на Ларс фон Трир например -
на мен ми седи претенциозен (умишлено търсене на експеримент
във формата на изказ), действията на героите (особено в "Догвил")
не се подчиняват на никаква логика - вътре в самия филм,
не говоря за логическо отразяване на действителността
или подобна глупост. Обаче много хора му се кефят.
Та и с лиризма така - някой го усеща по един начин,
друг по различен. Аз затова избягвам да поставям диагнози на
филмите които гледам - тъпи ли са или велики - щото всичко е
въпрос на гледна точка и аз мога да говоря само от своята
и да кажа аз какво съм видяла или усетила.

Честно казано това кратко филмче съм го гледал доста отдавна в кино "Дружба" (за да съм коректен към момента на гледането) и спомените ми са съвсем изличени. Може и да не съм прав, но и нямам особено желание да го гледам отново за да си опресня впечатленията. Редови филм - ами все пак това е дипломна работа, да не съдим съвсем строго. Макар че, по-късно Тарковси е доказал многократно, че трудно прави компромиси.

Аз просто исках да разбера къде е видял той поезия. Това е всичко.

За Догвил (в частност) мисля (почти) същото..

Aaaaaaaa,tova li bil lirizma!...Pozdravi.Bqh fen na Tarkovski nqkade 85/90-ta.I vse o6te smqtam,4e nay-poeti4niq mu film e tozi za making-a na"Jertvoprino6enie".Ne govorq seriozno.No naistina blagodarq za proniknoveniq analiz:)Vsa6tnost,tova nali ne e analiz?Nali e opit prosto da si govorim,da se polu4i razgovor,ne gerdani ot monolozi.Kolkoto do lirizma itself,tova e vsqko ne6to,koeto prehvarlq sobstvenite si granici,bez vaob6te da se interesuva ot tqh.Taka mi se vijda na mene,ot vinagi skasenata mu distanciq.Lirizma e obratnoto na ironiqta.Dokolkoto tq jivee ot distanciqta! i dokolkoto lirizma izob6to moje da bade v poziciq na polyus na kakvoto i da bilo.A,да,красота във филмите на Тарковски има,вси4ко това,за което говори6,но е дале4на за мене.Все о6те.