Личното пространство..

Кое е вашето неприкосновено лично пространство?.... Къде не разрешавате да ви се бърника и ровичка (от страна на партньора)? Получавате ли разбиране от отсрещната страна? Вие самите уважавате ли чуждото пространство или пък започва да ви човърка още повече, с което дразните разбира се?
Кътате ли си разни ваши си минали тайнички, които за нищо на света не бихте споделили с партньора независимо от годините, преживяванията заедно, доверието, разбирателството и т.н.?
Де да знам....некви ей такива въпросчета...

На мен пък ми е чудно какво те наведе на тази тема...?Ти криеш ли нещо?
Ако няма неща,които да знаеш само ти не се чувстваш личност.Всеки има такива тайни,които инстинктивно усеща,че трябва да са само за него.Дори да бъде нещо малко и глупаво трябва да си е само негово.
Не държа на мен да ми се казва всичко,защото и аз самия не го правя.Старая се да съм откровен,но когато съществото ми започне да се бунтува - до там ми е с искреността.
Кое е моето лично пространство...?Ами като,че ли нямам много 'лични' вещи...които да са само мои.Уважавам самобръсначката си,леглото си,завивките си,боксерките си,камуфлажа си,колана си,полевите си кубинки,личното си оръжие,пастата си за зъби,четката си за зъби,маската ми тип 'чорап',другите джаджи в раницата си....Това е.Аз нямам нищо друго.

Сетих се за една моя бивша съседка - възрастна жена. Тя ми казваше така: "Мъжът трябва да те знае от шията надолу, а от шията наггоре да си е само твое."
Лично аз не съм съгласна с това твърдение. За мен е много важно споделянето с партьора. Разбира се, като всеки човек и аз си имам своите малки тайнички
А за личното пространство - всеки има нужда от него. При мен може би е малко по-силно изразено, но определено аз не го разбирам като пазене на някаква вещ Принципно - мразя някой друг да ми бърка в дамската чанта

Родена от пепелта!

Малките тайни да не са едни бульони??
А пък и кой нормален мъж ще рови в една дамска чанта??? Та там има всичко, само ред няма.

има И ред. Много мразя да ми пипат нещата, освен хора, за които знам, че ще се отнесат с тях така, както аз бих, но те се броят на пръсти. Но малките тайни не се намират в дамската ми чанта, а в главата ми.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Както казва и razbiram, тайните са в главата ми, а не скрити някъде.
И все пак имам вещи, които не обичам да ми се пипат - разни малки кутийки с късчета минало. И не обичам да ми ровят из тях не заради тайните, които носят със себе си, а защото ги чувствам твърде лични и неприкосновени. Малко са хората, които са допускани до тези кутийки, а все още никой напълно до всичко в тях. Това е въпрос на доверие, т.е. кого да допуснеш до миналото си и онзи човек в теб, който може би вече не съществува.
От друга страна под лично неприкосновено пространство, разбирам възможността да оставам сама със себе си, макър и в присъствието на другия, и заобиколена от много вещи.
Неприкосновеното ми лично пространство е правото ми на свобода , но не за да създавам нови тайни, а да мога да погледна себе си и другия отстрани.

Може да съм кучка, ама вярна.

Точно това питах

Чанта, шкафче, и-мейл ...... Темата на Космическо момиче с разпечатката на телефона ме навя на тези въпросчета... По-скоро питам дали позволявате да ви се правят проверки, да ви тършуват, да ви следят.....А отделно нали и мераците за поглъщане на всичко без оставяне на мъничко твое си местенце
Двойка познати едва ли не се изнудват един друг с цел да разберат всичко...ама всичко.....Да им имам затворническите отношения

"Двойка познати едва ли не се изнудват един друг с цел да разберат всичко...ама всичко"
Това се нарича обсебване!!!! Аз едвам се измъкнах от такава "любопитка". А особено е гадно, когато успее да измъкне нещо "лично" и после почне да го размахва пред очите ти при някой скандал...
Темата ти е много готина и с много интересни подтеми (така да го кажа), а аз преди малко се пошегувах... извинявай!

Мани ги вещите...... Питам и за ограничаването....за това да забраняваш на партньора.....да го притискаш.... да се налагаш...Свободата, лично пространство- всеки да го нарича как си иска...
А бе, човече, питам си ей така просто Ставам наблюдател на ужасно много връзки, пропити с ревност и на последвалите простотии.....Както и на такива, в които (предимно мъжете) изпитват някаква нужда да завладеят изцяло душата на приятелката си....Да я покорят....да я изпият...бляяяхх
Иначе - да...Крия си разни мои си работи....ама половината съм си ги разказала...та наред е останалата част и тя, колкото да е провокативна, да излезе на бял свят.....

Виждам, че питаш за разни тайни-майни, но това при мен изобщо не стои като въпрос.
Иначе съзнавам, че съм поставила големи граници на емоционалното ми лично пространство. Една част от тях съм начертала заради вътрешното усещане, другата поради необходимост.
Не вярвам много някой да успее да ги пресече.

Не обичам да говоря за пари и още едно нещо, за което толкова не обичам да говоря, че няма и да го спомена.

Тайни чак да кътам, не. Обаче ако не ме питат сам трудно си казвам и показвам скритата същност.

Не ме дразнят въпросите. Дразни ме ако са зададени в неподходящ момент пред неподходящи хора.

Понеже съм мъж с бъдеще, харесвам жени с опит...

пълен контрол и обсебване на другия не издава нищо друго, освен голяма неувереност в себе си и личните ти качества. Такива периоди има всеки, предполагам, в младостта си. Кофти е, когато продължат в по-зряла възраст или цял живот. Извънредно чувствителна съм на тема лично пространство дори и във физически смисъл. Пък и какъвто съм си индивидуалист…

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

...за показване по телевизията, бре моме!
Такова чудо още не съм видял: жена с подредена дамска чанта!!
Лелеееей, непременно трябва да видя такава дама!!!

дошъл на сбирката във Варна. Е не съм мома, де! Ама поне щеше да видиш подредена дамска чанта.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Ох...това лично пространство......
Аз явно съм сбъркана нещо....нямам нито тайни ,нито нужда от лично пространство....когато имаш човек до себе си се опитваш да обединиш личното си пространство с неговото....но явно другите са различни....
Имат свои виждания за свобода и лично пространство.....пазят си го ревностно и единствено за себе си и това е начин да се чувстват независими от другия....и нарушиш ли го ....го тълкуват по техен си начин и ...се оказва пагубно....
Аз се опитах...просто да намеря моето си място в това пространство / не защото ревнувам или съм несигурна в себе си както пише в едно от мненията/ защото така разбирам аз съвместното съществуване...да ама не.....отговора беше ти се опитваш да ме обсебиш.....
Така че това е явно много тънък момент ...личното пространство...трябва да познаваме добре хората и да сме достатъчно толерантни към представата им за свобода....но и това е сложно май...../поне аз се издъних за вас незнам/....
А и...от друга страна пък всеки трябва да си даде сметка този периметър на лично пространство дали не е прекалено голям за неговите възприятия и струва ли си да продължи една връзка оставяйки другия с необходимото му лично пространство, а той извън това пространство....някъде около него като сателит........

Открит човек съм. Даже много. Но...
Побеснявам, ако някой нахълта в банята докато съм вътре.
Тайни имам много малко, но за сметка на това никога няма да бъдат разкрити, при никакви обстоятелства!!!

В емоционален, а в определени случаи и в буквален смисъл :)
Зачитането на личната свобода е ключ към баланса във връзката. Без баланс отношенията са нетрайни и уморителни.
В практически аспект, зачитането на личната свобода предполага:
- да не се задават въпроси свързани с "предишните"
- да не манипулираш "половинката", така че да се подчинява винаги и изцяло на твоите желания, предпочитания, решения и вкусове (води до лишаване от индивидуалност)
- личната свобода започва с "джоба". Това включва всичко, което предполага твоето пространство- телефон (проследяване на разговори, съобщения, въпроси от рода "кой беше" и т.н.), поща, джобове, чанта и т.н.
- запазване на приятелския кръг (освен, ако очевидно не влияе добре, но това вече е специфичен проблем)
- търпимост към личните интереси, хобита и т.н., които може да ти се струват "глупави", но за другия да е необходимо удоволствие и отмора

Най- вероятно има и други елементи, но струва ми се, че това са от по- важните. Тъй като ревността включва всичко накуп, за нея въобще не споменавам като отделен признак ...

Защо не го написа това преди месец????????
Макар че аз нарушавайки една от точките ти най-малко съм искала да манипулирам когото и да било......просто имам друго виждане по въпроса....а и в нито един момент ревността не е била на дневен ред.....
Ох....

ще те успокоя ли, ако ти кажа, че има човек, на когото позволявам да ми навлиза изцяло в личното пространство? Вероятно една от сериозните причини е, че никога не се е натискал да го прави. Това е съвсем същото като да искам понякога по-силови игрички в секса ЕДИНСТВЕНО от някой, за когото съм разбрала, че няма грам насилничество в природата си или някакви си там глупави стремежи към доминация.
И си права, че е много деликатно. Обединението на личните пространства е раят на земята, също като истинската и споделена любов.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!