Продажба на МПС

Колеги, помогнете:
Фирма продава МПС (5 места) на друга фирма за 30 000 лв. с ДДС
МПС-то е било закупено за 40 000 лв. от физическо лице и не е ползван дан.кредит.
Амортизация до момента - 19 000 лв.
Застрахователна стойност - 30 000 лв.
Въпросът ми е следния:
1. Как трябва да бъде пусната фактурата - 25 000 + 5000 лв. ДДС и отделно дан.дебит известие за сума от 1000 лв. ДДС?
2. Или както одиторката ни каза - фактура 25000+5000 и с/ка 609/4531 за 1000 лв.- в дневника като протокол???
От друга страна трябва да се съобразя с чл. 29 (5) и чл. 30(2) от ЗДДС.

не че разбрах много въпроса, но ако 30 000 е продажна с включен ДДС
22000+8000 ДДС...


ако продажната е 36000 общо фактурираш 28000+8000ДДС


данъчната основа според мен ти е 40 000лв

Според мен също, ако се позовем на чл. 29 (5) от ЗДДС - данъчната основа не може да бъде по-ниска от дан.основа при придобиване на стоката т.е ДДС във фактурата да е върху 40 000 лв.
22 000 - аритметично действие
8 000 - 40 000*20%
обща фактурна стойност- 30000 лв.
А и 40 000 лв. е повече от застрахователната стойност от 30 000 лв.
Но защо одиторката, каза да пуснем фактурата 25 000 дан.осн+5000 ДДС и разликата от 1000 лв.(изчислени като вземем застр.стойност 30 000*20%=6 000)ДДС да се отнесът в сметка 609, без да се пуска каквото и било.
Тя взима под внимание само застрахователната стойност!

ами питай нея....

Скъпи колеги! Тук излагам ред от мисли които смятам, че биха могли да помогнат.
1. Данъчната основа при придобиването на МПС е нула лева, защото просто такава основа не е формирана по смисъла на ЗДДС - при покупката не е издадена данъчна фактура, покупката е извършена от физическо лице на база договор и протокол за приемане-предаване. Извод: в този случай чл. 29 (5) е неприложим
2. Четем чл. 30 (2) - ДДС в особен случай, какъвто е продажбата на МПС.
Данъчната основа е по-голямата измежду определената по чл 29 (а това е продажната цена виж (1)) и застрахователната стойност - 30 000. Очевидно е, че застрахователната стойност е по- високата, т.е. данъчната основа при тази сделка е 30 000 лв.
3. Дължим данък за доставката е 30 000 х 20% - 6 000 лв.
4. Продажната цена е 24 000 лв.
5. Предложение за фактурата
Във фактурата може да опишеш начина по който е получена данъчната основа, т.е на отделен ред да се запише, че застрахователната стойност е по-високата от стойността по чл. 29 и е 30 000. На друг ред да се изчисли ДДС-то върху 30 000. Долу като стойност се пише 24 000, ДДС - 6000, обща стойност на сделката 30 000.
По подобен начин се фактурират продажбата на сгради.

Много благодаря!
1.Данъчната фактура:
Дан.основа-24 000
ДДС в/у 30000-6000
Общо: 30 000
2. За дневник продажби
Дан.основа-30 000
ДДС в/у 6 000
Общо: 36 000

много интересна версия по т.1 от твоето мнение... определено не съм съгласен, но после ще потърся нещо за да те убедя.....

случайно обаче попаднах на това...... което ми е странно

Решение № 7950 от 28.07.2003 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2003 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева

чл. 29, чл. 31, ал. 1 ЗДДС

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С решение от 16.10.2002 г. по адм. Д. № 519 от 2002 г. П. окръжния съд е отменил Решение № 269 от 20.02.2002 г. на директора на РДД - П. и потвърденото с него Писмо № 11-02-7492 от 11.05.2002 г. на началника на ДП "Център " при ТДД - П., с което е отказано " С.-Р ", ООД П. на връщане на недължимо начислен ДДС в размер на 591,34 лв., като същевременно е върнал преписката на директора на РДД П. за ново разглеждане.
Против това решение на окръжния съд Регионалната данъчна дирекция е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването.
Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК.
Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е основателно защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Окръжният съд, за да отмени решението на регионалния данъчен директор, е приел, че жалбата срещу отказа на данъчния орган да върне недължимо внесен ДДС, следвало да се разгледа като жалба против данъчен ревизионен акт, издаден срещу дружеството (жалбоподател в производството пред окръжния съд). Това становище на окръжния съд е неправилно. Срещу кой данъчен акт е насочена жалбата, се определя от последната. В разглеждания случай, както се вижда от жалбата, данъчният акт, който се атакува е Писмо № 11-02-7492/11.05.2002 г. на началника на ДП "Център " при ТДД - П. на, с което е отказано да бъде върнат на дружеството начисления ДДС по Фактури № 0553/12.04.2001 г. и № 0555 от 20.04.2001 г., а не срещу някакъв данъчен ревизионен акт. Впрочем никакъв данъчен ревизионен акт не е представен с жалбата и не се сочи пред окръжния съд. При тези данни окръжният съд не може да премине по своя инициатива (служебно) от жалба срещу отказ да връщане на недължимо платен ДДС към жалба срещу данъчен ревизионен акт. Това е така, защото в случая не се касае до правна квалификация на данъчното правоотношение, а до предоставена от закона процесуална възможност за правна защита на заинтересованата страна. В конкретния случай окръжният съд е бил обвързан с данъчния акт, посочен от страната в подадената жалба, а именно, че жалбата е против отказа на данъчния орган за връщане на недължимо внесен ДДС. Освен това, в данъчната преписка има данни, че данъчният субект е обжалвал данъчния ревизионен акт и въз основа на тази жалба е образувано данъчно производство. При това положение срещу един данъчен ревизионен акт не може да се подават повече от една жалба и по повод на такива жалби да се образуват няколко отделни производства. Срещу един данъчен акт данъчният субект може да подаде само една жалба, поради което срещу един данъчен акт може да се образува само едно административно или съдебно производство.
От Молба вх. № 11-02-7492 от 18.12.2001 г. се вижда, че данъчният субект е поискал връщане на неправилно начислен ДДС в размер на 166,67 лв. по Фактура № 0555 от 20.04.2001 г. за продажба на лек автомобил от внос и по Фактура № 0553/12.04.2001 г. в размер на 424, 67 лв. или общо за 591,34 лв.
От твърденията на данъчния субект се вижда, че по първата фактура той не е ползвал като данъчен кредит начисления данък за внесения пътнически автомобил на основание чл. 65, ал. 2 ППЗДДС и поради това счита, че не следва да начислява ДДС при следващата му продажба. Това становище на данъчния субект е неправилно. Съгласно цитираната разпоредба начисленият данък за пътническия автомобил при неговото придобиване, няма качеството на данъчен кредит и не подлежи на приспадане или възстановяване когато основната на дейност на регистрираното лице не е прехвърлянето на собственост върху такива автомобили, оказването на ремонтни услуги с тях, ремонтирането им, отдаването им под наем или извършването на подготовка на водачи с такива автомобили. Обстоятелството, че при вноса на лекия автомобил не е ползван данъчен кредит, не означава, че при препродажбата му в страната не следва да се начислява ДДС. В този случай продажбата на автомобила от внос представлява облагаема доставка на общо основание, защото е местна доставка и е осъществена от регистрирано по ЗДДС лице.
Също така от твърденията на данъчния субект се вижда, че по втората фактура при продажбата на придобит от внос пътнически автомобил данъчната основа следвало да бъде не митническата облагаема стойност, а продажната му цена, която е по-ниска, като данъчният субект се е позовал на заключението на вещо лице. И това становище на данъчния субект е неправилно. В ал. 5 на чл. 29 ЗДДС, която е в сила от 1.01.2000 г., е предвидено, че в случаите, когато стоката е внесена, данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или от данъчната основа от внос. Под данъчна основа при внос съгласно чл. 31, ал. 1 ЗДДС следва да се разбира митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз.
Това означава, че съгласно чл. 29, ал. 5 ЗДДС данъчната основа при продажба на автомобили от внос след 1.01.2000 г., както е в случая, не може да бъде по-ниска от митническата облагаема стойност. Следователно, вносителят заприходява стоката по цена на придобиване, увеличена с разходите по доставките, ползва като данъчен кредит начисленият в митническата декларация за внос данък, а при последваща продажба на транспортното средство начислява данък върху стойност, еквивалентна на митническата облагаема стойност съгласно чл. 29, ал. 5 ЗДДС ако продажната цена и пълната застрахователна стойност са по-ниски от нея, както е в този случай или върху данъчната основа съгласно чл. 50, ал. 2 ЗДДС, ако тя е по-висока от митническата облагаема стойност. Всички данни по продажбата - определената между страните цена, данъчна основа и начислен ДДС върху данъчната основа - се отразяват във фактурата, с която се прехвърля собствеността върху вещта.
Хипотезата на ал. 6 на чл. 29 ЗДДС визира случаите, когато са извършени продажби на загуба или с печалба, значително по-ниска от обичайната или е определена митническа облагаема стойност при внос, по-висока от максимално допустимата пазарна цена на внесената стока. В цитираната алинея съществува изискване данъчно задълженото лице да докаже по безспорен начин наличието на пазарни предпоставки, според които пазарната цена на стоката при всички случаи не може да достигне размера в частност на митническата облагаема стойност. В настоящия случай, заключението на вещото лице не съставлява доказателство за целите на ДДС.
Следователно, противно на това, което се поддържа в искането на данъчния субект, начисляването на ДДС за продажбата на автомобили от внос е съобразено със ЗДДС и сумата на данъка не подлежи на връщане на доставчика, така както не подлежи на връщане и приспаднатия данъчен кредит от получателя.
Най-после, всяка промяна в стойността на доставката, а и от там в сумата на ДДС се прави с последващ документ - дебитно или кредитно известие. Следователно коригиране на сумата на начисления данък, за който получателят е ползвал данъчен кредит, може да се извърши само при спазване на условията и сроковете, предвидени в чл. 95 ЗДДС, от което следва, че в такъв случай не може да се иска връщане на недължимо платен ДДС по реда на чл. 112, ал. 2 ДПК. В този случай не е налице недължимо платени или събрани данъци, тъй като не е налице първоначална липса на правното основание, на което е направено плащането или е налице отпадане на правното основание в последствие. Начисленият данък във данъчните фактури е бил отразен в справка-декларацията за съответния данъчен период и съдържа признание на изпълнителя по доставките за извършените от него облагаеми доставки. По смисъла на чл. 144 ГПК тя представлява частен документ. Този документ съгласно чл. 144 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, съдържащи се в него, са направени от лицето, подписало го. Той е съставен нарочно и задължително за нуждите на данъчните органи за начисляване на ДДС. Затова изявленията, които се съдържат в справка-декларацията, могат да се противопоставят на лицето, което ги е направило. Ако в справка-декларацията се е налагало да се направят промени (корекции), това е следвало да се извърши по реда на чл. 61 ДПК, както правилно е преценил директора на РДД. Всичко това сочи, че връщането на неправилно начислен ДДС, ако има такъв, защото, както се изясни, в случая няма такъв, не може да стане и чрез обжалване на данъчен ревизионен акт.
Като е приел друго окръжният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от ДПК и ДДС, поради което решението му следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДДС, с което да се отхвърли подадената жалба.

Уважаеми Скромен, завидно е желанието ти да защитиш позицията на одитора, който в случая не носи никаква отговорнист и му е все тая дали ще даде правилен или грешен отговор, но подобно тълкуване въобще не може да има по отношение на ЗДДС. Това, че първоначалната сделка е била за 40 000 лева и тогава не е бил начислен ДДС изобщо не значи, че не е имало дан.основа. В случая дан. основа е точно равна на тези 40 хил.лв, за които държавата не е прибрала данъка и за което е измислен и валиден този чл.29.ал.5, та рано или късно да се начисли това ДДС /особено за леки автомобили/
Подкрепям мнението на Lanski считайки го за 100% вярно

Аз бих се съгласил с Вашето мнение, ако ми посочите, къде е начислен ДДС при придобиването щом има данъчна основа при покупката на МПС от неригистрирано лице.
Моля само да не излезе накрая, че сами е трябвало да си начислим ДДС при придобиването:)

ДОБРО УТРО И УСПЕШЕН ДЕН НА ВСИЧКИ!
ДНЕС Е ГОЛЕМИЯТ ДЕН ЗА ПУСКАНЕ НА ФАКТУРАТА!
ВЕЧЕ ЩЕ ПОЛУДЕЯ.

Никъде не казвам, че е бил начислен ДДС при покупката но твърдя, че данъчна основа при сделката с нерегистрирано по ЗДДС лице има и тя не е 0, а е = на ст-стта на сделката

ако беше начислено ДДС.... щеше да попаднеш в хипотезата на чл 62 ЗДДС.... въпреки, че това решение на ВАС уби всичко детско в мен.....

Добре, явно ще се наложи да вадя тежката артилерия:)
1. Да уточним нещо. Първоначалната сделка е между неригистрираното лице и регистрирано лице, като нерегистрираното лице извършва продажба;
2. чл. 24 ЗДДС Понятия - Данъчно събитие е доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 7-10, извършени от данъчнозадължени лица...
3. Чл. 25 (3) - На датата на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
4. чл. 28 Данъчна основа - данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или неначислява данъкът в зависимост дали доставката е облагаема или освободена

От тук поне на мене ми се набиват няколко основни извода:
- ДДС се начислява от регистрирано по закона лице, когато има данъчно събитие и данъкът се начислява върху формираната при сделката данъчна основа.
- За да има данъчно събитие следва да си регистрирано по този закон лице
- ако не си регистрирано лице няма данъчно събитие, няма задължение за начисляване на данък, а как да има данъчна основа, щом трябва да начислявам или да не начислявам данък в зависимост от това дали сделката е облагаема или необлагаема. За да начислявам или неначислявам данък трябва да съм регистрирано лице.

ДАНЪЧНА ОСНОВА НЯМА!

мОЛЯ АКО НЯКОЙ РЕШИ ДА СПОРИ ДА ВАДИ АРГУМЕНТИ ОТ ЗДДС

Аз лично съм прилагал чл. 62

Имах покупка на лек автомобил, като за целта е издадена данъчна фактура и е начислен ДДС. Но съгл. 4л. 65 (2) нямам право на данъчен кредит, тъй като местата за сядане без това на водача не превишават шест.
След време продадох автомобила, но не начислих ДДС тъй като е спазена разпоредбата на чл. 62 (1).

абе то ясно....ама чете ли решението дето съм постнал..... там си пише.... в пряк текст...като го продаваш - начисляваш ДДС..... това ме изуми - верно, че не е тълкувателно обаче........... - лудница

То по твойта логика няма и да се регистрираме по ЗДДС - я виж чл.108 ал.2
Защо ли се споменава изобщо за данъчна основа, след като според теб няма такава?

Това е поредния абсурд.....

Естествено, че неригистрираното лице следва да следи облагаемият си оборот, но в чл. 108 (4) е записано, че при неговото определяне се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие, т.е. това е едно от процедурните правила за регистрация по ЗДДС. Но това не означава, че на самата дата на сделката, нерегистрираното лице формира облагаем оборот и данъчна основа. В противен случай би следвало да се начисли ДДС.

Тази тема взе да ми омръзва. Мисля да не отговарям повече. Нека хората сами извлекат полезните неща от този дискусия.

Намерих нещо из бумагите:

Решение № 70/07.01.02
Нормативният текст на чл. 30 ал. 2 от ЗДДС визира, че при продажба на МПС дан.основа е по-високата от двете стойности-определената между страните продажна цена на автомобила и пълната застрах.ст-ст. В случая се касае за продажба на МПС, за което по делото съществуват данни, установяващи пълната му застр.ст.ст.Видно от приложените удостоверения издадени от ЗК...., застр.стойност на продадените автобуси е в посочените размери- 7000 лв., 4000 лв., 7000 лв. Продажната цена по фактурите за продажба са съответно-7 000лв., 4167 лв. и 7500 лв. Така, че като е начислил и внесъл ДДС по продажната стойност на автобусите, която е по-високата от застр.стойност, дан.зад.лице е спазил разпоредбите..............


Решение № 7337/05,10,01
......................
Съгласно действащата разпоредба на чл. 30 ал. 2 от ЗДДС при прехвърляне на собственост върху МПС дан.основа е по-високата между определената от страните и застр.ст-ст.

Позовавайки се на съд.решения смятам, че покупната цена - 40000 лв въобще не трябва да се взима под внимание за ДДС-то, а само продажната в случая 25 000 лв. и застр.стойност от 30 000 лв

Farfi, ако намериш такова решение и за ЛЕКИ автомобили обещавам, че няма повече да давам мнения и ще се извиня за своята некомпетентност.

На всички ни е ясно, че чл.29 ал.5 е норма, която трябва да отпадне от закона, но докато я има сме особено уязвими при продажбата на ЛЕКИ МПС.

Все пак решението си е твое и отговорността също