ЗЕМЛЕМОРЯ(SUPER)

Здравейте за пръв път пиша тук и искам да разбера вашето мнение за
Землеморя от Ле Гуин защото това е любимата ми книга след тази на Салваторе "Трилогия за мрачния елф" но никой който познавам не я е чел
и за това се чудех за вашето мнение

Благодаря предварително!

Виж ти, човек, който харесва Салваторе, харесва и Урсула.
Обикновено хората навикнали с автори по-ново поколение не харесват особено стила и изразните средства на ЛеГуин.

Преди време тука се развихри един турбо-спор за крал и кралица на фентъзито. Та Землемориите бяха в яростна борба с Хари Потър за трона.

Землеморийте специално са сред малкото книги, които НЕ са копнали по нещо от ВнП (Властелина на пръстените). Най-много харесвам Магьосника и Най-далчения бряг (който сам по себе си е просто направен на роман "Думата за освобождение", но пък е сред най-любимите ми разкази).
Мене лично Урсула ЛеГуин ми е сред особено любимите автори - и като стил, и като идеи, изобщо един от най-добре пишещите сериозни автори на фентъзи и фантастика.
Като че ли ЛеГуин не е пише комерсиално, а за собствено удоволствие. В тази връзка - струва ми се, че писателите пишат по-добре, когато печалбата не е сред основните им цели, а го правят или за да пробият, да реализират нова идея, или за да дадат нещо от себе си. Фентъзито често се пише в многотомници и обикновенно първите няколко книги са много силни. Но после, когато навлезе комерсиалния елемент, нещата се разовдняват. Примерно Колелото на времето, Черният отряд, Мечът на истината или Амбърите.

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Хмък. Толкова харесваш книгата, а не си си направил/а труда да запомниш и напишеш правилно заглавието?? Лошо, Седларов, лошо.
А иначе цялата поредица "ЗемлеморИя" е прекрасна. В личната ми класация за фентъзи отдавна си е извоювала челното място. Не е клиширана приказка за борбата между доброто и злото. Смислена и многопластова история, разказана майсторски от баба Ле Гуин.
Но точно защото е по-смислена от дебелите фентъзи саги, с които ни заливат напоследък, често е пренебрегвана от (да речем) по-невръстните читатели. Жалко, но факт.
Винаги се радвам, когато някой оцени "Землемория".

To hear, one must be silent.

Любимото ми фентъзи. А Техану е една от най-силните книги, писани някога. Новите две попълнения, част от потока романи и сборници, с които Ле Гуин се завърна (почти плашещо продуктивна ), още не съм ги чел. Може би защото бях разочарован от идеята да се пишат още книги за света. От друга страна, колкото неентусиазиран бях за новите Землемории, толкова силно се радвах за новия Хейнски роман - The Telling. А той се оказа средна работа - силна идея, зле като изпълнение (колко добра повест или новела можеше да излезе от тази история...). Та мисълта ми е, по тази логика, Другият вятър и Историите сигурно много ще ме зарадват .

Последното, което четох от Ле Гуин, беше Changing Planes - напълни ми душата. Абсолютна красота.

we all have earned a lightness
carry my joy on the left
carry my pain on the right

Мен "Другият вятър" не ме зарадва особено. Някак атмосферата ми се стори малко студена и чужда. Но може би ще е добре да я прочета още веднъж.
Подразних се и на превода - харесвам изключително много стила на Ле Гуин, а този превод ми затри до голяма степен удоволствието от четенето. Мрън!

П.П. Сподели нещо за Changing Planes, плийз. Даже не съм я чувала.

To hear, one must be silent.

Changing Planes е от миналата година (май) и представлява сборник от свързани помежду си разкази. Обединяващата идея е следната: една жена, която често пътува със самолет, открива начин да се движи из различните светове, докато чака за забавен/отложен полет на летището. Нейният метод за пътешествие е труден за обяснение и не е описан детайлно от авторката, но се казва, че е лесен за изпълнение и се подпомага от такива фактори като нервно напрежение, пълно отегчение и проблеми с храносмилането, предизвикани от продължителното чакане по летищата . Така, човечеството се 'отваря' за нови възможности за туризъм и всякакъв вид отмора из безкрайно многото светове на Вселената (или други измерения на Земята).

Всеки разказ е история, споделена от близки на авторката или прецивяна от самата нея. Различните светове са доста странни, някои са абсурдни, други направо сюрреалистични. Най-често служат за коментар на Ле Гуин върху всякакви теми - от манията на британците по кралското семейство до опасностите от намесата в човешката природа (това последното е в един абсурдистки и смешен разказ, който в края си сменя тона и се превръща в доста мрачна и тъжна история: Porridge on Islac). Моите любими са The Nna Mmoy Language, The Flyers of Gy, The Island of the Immortals, Great Joy.

Текстовете са разнообразни като стил и форма - типични разкази, анекдоти, легенди или просто цитати от The Handy Planetary Guide (може би затова сравняват книгата с Пътеводителя, но двете са много различни като атмосфера), Ле Гуин пише както обикновено - невероятно добре, хуморът е на ниво, въобще, останах много доволен .

Някои от историите могат да се намерят онлайн:
The Flyers of Gy
The Seasons of the Ansarac

we all have earned a lightness
carry my joy on the left
carry my pain on the right

Много мерси за изчерпателното инфо.
Тези двата разказа си ги имам от доста време, но още не съм ги чела. След тази препоръка, непременно ще ги изровя и прочета.

To hear, one must be silent.

Трол, слагаш зарзават до ябълките.

Пътят е бодлив и тесен.

"Другият вятър" е чудесна книга, макар и може би една от по-слабите в поредицата по мое мнение...в оригинал обаче, българският превод е плачевен. Kолкото и да обичам "Техану", не бих казал, че нейния отворен финал е особен подходящ за завършек на поредицата.

Иначе по принцип за поредицата - най-доброто фентъзи лично за мен, много пред всички други, които съм чел. Изумителен стил, мъдрост, красота, смисъл, въображение - всичко има, и с всяко препрочитане ми се струва все по-добра. Особено "Гробниците на Атуан" и "Техану", които са ми любимите части.

Празно височество, изяснете се, щото на тролите требе да им се обяснява простичко и с много думи, докат загреят.

П.П. Все пак позагрях нещо. Но независмо от вкусовете и предпочитанията ни, не можем да си затворим очите, че чисто технически погледнато разтакаването и еднообразието в последните книги и на четирите поредици ги обединява.

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Точно обратното на моите предпочитания. Ни харесвам особено Техану, а Гробниците намирам за ужасни. Но колкото и да харесвам стила на баба Урсула, все пак в това отношение "Тигана" ми е номер едно. Голямо нещо са тва канадците, ей!

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Книгата е страхотна, филмът е боза!

Напротив Торбалан, напротив, независимо от вкусовете и продпочитанията ни, не можем да не си затворим очите, че написаното от теб във втория абзац, е само личното ти мнение :)

Както и моето два реда по-нагоре :)

Пътят е бодлив и тесен.

Напротив, Ваше Височество,
Всеки с обективен и непредубеден поглед ще призне, че вторите пет Амбъра са значително по-слаби от в сравнение с първите и ще забележи западането на качеството. Същото важи за последните няколко Джордъна, за по-късните Отряди (макар и все още не видяли бял свят у нас, доста хора са ги чели) или за Мачът на истината. И личното мнение няма кой знае колко общо с всичко това.

Фанатичната защита на любим автор е едно, а затваряне на очите и отказ за признаване на слабостите е друго. Това вече е лично мнение.

"Всеки с обективен и непредубеден поглед.."

Ок, темида.

Пътят е бодлив и тесен.

Ееееей, най-сетне загря, че те бъзикам!

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Твърдо не съм съгласен , независимо и че за мен първите 5 Амбъра са по-добри. Това мнение на всички нас се гради на стериотипа, че Амбърите трябва всички да са като първите 5 книги. Просто със смяната на героя автора е трябвало по някакъв начин да промени нещата и в самите книги. Лично аз познавам двама човека , които казват точно обратното, че вторите книги са по-добри, но и двамата са чели в реда 6-10 и след това 1-5

Nothing is as bad as it seems