преяждане

39 отговора 984 прегледа
#1

преяждане

Кажете как да се справя с преяждането и постоянната мисъл за храна.Единственото,което до момента ми е помагало са антидепресантите,но ефекта разбирасе е временен.

Редактирано от pandemona на

Отговор
в отговор на pandemona #2

Аз имам голям опит в тези работи

Съвсем сериозно. Разказвам личен опит.

Най-напреде реших да отслабвам с движение и физическо натоварване. Пълнех една раница с книги за да тежат много и драсвах към Витоша. За 1 ден смъквах 4-5 кг. Но...... Това НО е най-важното. Само с една вечеря си възстановявах смъкнатото и даже добавях по нещичко отгоре. Резултата бе трагичен.

Ядосах се! Реших да сменя метода. Спрях всякакъв хляб и каквито и да било хранителни вещества, от които се дебелее. Половин година бях само на кисело мляко и марули. Резултата беше отчайващ - само 4-5 кг. за 6 месеца нечовешки мъки. Ядосах се още повече и седнах да се нахраня. Резултата беше пълно възстановяване на предишните килограми и даже добавих 10-15 отгоре. Представяш си какъв глад е било! Е, тогава бях млад и издържах на екстремни идиотщини, но ако си на средна възраст не те съветвам да рискуваш без лекарски контрол. Даже и тогава е опасно.

Сега вече спрях всякакви опити. От тях само се дебелееше.

А сега ще ти кажа какво мисля, че е полезно за отслабване.

1. Разделно хранене. Не че самото разделно хранене смъква теглото, но е крайно безвкусно и оттам човек яде по-малко. Пробвах го веднъж - издържах само един обяд разделно да се храня. Предпочетох килограмите си. Пък нали колкото повече килограма е един човек, толкова повече тежи на мястото си?

2. До колкото зная, Дънов препоръчва бавното и дълго дъвчене на всеки залък. Спомням си, че трябваше всеки залък да се дъвче 40-50 пъти преди да се преглътне. Пробвал съм го - има ефект. Така се наяжда човек с по-малко. За съжаление бях го забравил и чак сега покрай твоят постинг се сетих за този метод.

Зная, че това, което описах няма нищо общо с психологията, но съм убеден, че ще ти е от полза.

Е, дано да имаш късмет с отслабването! Ако нямаш не се притеснявай! Според мене всичко опира до ген, а него човек не може да промени.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Отговор
в отговор на pandemona #3

Re: преяждане

Пробвай с някои от продуктите на herbalife..

Те точно с това се занимават.

Виж тука :

[линк]

- По цели нощи не спях и мислех:" Откъде са ми тези кръгове под очите?".
Отговор
в отговор на Trendi #4

Re: Аз имам голям опит в тези работи

Човека не те пита как да се справи с килограмите си, а с преяждането.
Той те пита "как да спра да ям", а ти му казваш "ми като спреш да ядеш". Умнооооо!

Отговор
в отговор на pandemona #5

Re: преяждане

Хора,злоупотребата с храна е су6то толкова сериозна пристрастеност колкото алкохола и наркотиците,задулжително е нужна психологи4еска помо6т,вапроса ми е-някои има ли представа какво подтиква към такава зависимост?ген или?

Отговор
в отговор на pandemona #6

Re: преяждане

Психолозите не са съвсем сигурни за това какво подтиква към тази зависимост.
Има теории.
Свързано е с типа привързаност която са изградили родителите ти в тебе. Но това е дълга тема. А и тебе не те инересува какво по принцип подтиква към тази зависимост, а какво тебе е подтикнало. На този въпрос можеш да си отговориш само с помощта на терапевт.
Ти правил ли си опити да се лекуваш?

П.П. Гена има много малко общо.
Но е нещо с което можеш да се справиш. Особено ако много го искаш. А ти до колкото виждам го искаш и си наясно с проблема си което е първата крачка, че и няколко след това.

Отговор
в отговор на Marina #7

Re: преяждане

моляте, разкажи ми пове4е за тази привързаност,аз полу4их зависимостта си когато бях на 11,сега съм на 23,тоест не винаги я е имало!

Отговор
в отговор на pandemona #8

Re: преяждане

Не може винаги да я е имало. Човек не се ражда с това. Гените имат общо само що се касае до предразположеност.

Наистина е много дълго за разказване.
Ако ти имаш желание и смелост обаче можеш да ни разкажеш за родителите си каквото можеш и искаш. Какво детство имаше? Какви са ти спомените от него? Имаш ли братя и сестри? Въпросите са много, много...
Но най-добре за тебе би било да проведеш този разговор с терапевт и на живо.

Свързваш ли с нещо в живота си появата на зависимостта? Какво се случи когато беше на 11 и започна да преяждаш?

Отговор
в отговор на Marina #9

Re: преяждане

да,слу4и се не6то,едно гадже ме заряза а и на6те се разведоха,тогава запо4нах да намирам утеха единствено в храната.но за6то това несе промени след толкова много години??????

Отговор
в отговор на Marina #10

Ехо...!!! Ти що ма тормозиш, като...

... даваш негативни оценки на мене?

Човека яде. Преяжда. Значи много яде. От това се пълнее. Последното е лошо за организма. Значи се намесвам съвсем резонно.

Не ма тормози повече! Не е честно! Не казвам, че ти не си честна. Всъшност честна ли си?

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Отговор
в отговор на pandemona #11

Права си в констатацията

Наистина редовното ядене в повече от необходимото е вид пристрастеност. Мился че както гена си оказва своето значение, така и различни психологически фактори. Аз по време на изпити като студент се хранех повече от нормалното, но в същото време други постъпваха точно обратното. Според мене не може да се каже еднозначно, че при дадени психологически условности човек започва непременно да яде в повече. Може само да се очаква някаква промяна на хранитвлният му режим.

Чувал съм, че след големи социални кризи (войни, бедствия, хиперинфлации и др.) хората са склонни да се хранят в повече. Организмът сякаш се стреми да се презапаси с храна. Това лесно се обяснява от гледна точка на психологията.

Искам да ти обърна внимание, че психологията не е еднозначна наука и при нея не се говори винаги с някаква степен на вероятност и условност.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Отговор
в отговор на Trendi #12

Re: Ехо...!!! Ти що ма тормозиш, като...

В една друга тема с ПЪТника си говорим дали може да се помага тук в нета.
Не знам дали може да се помага, но със сигурност може да се навреди. Това е много по-лесно от помагането.
Твоите мнения освен, че са ужасно некомпетентни и доста глупави, много често са и вредни.
За това им реагирам. Не е заяждане, а опит да залича вредите които можеш да нанесеш.

П.П. Не съм честна.

Отговор
в отговор на Marina #13

Re: преяждане

marina,predi6niq mi post e za teb,kaji mi kakvo misli6,molqte

Отговор
в отговор на pandemona #14

Re: преяждане

Когато си бил на 11 едно гадже те е зарязало?
Какво правехте с гаджето си тогава? Държахте се за ръцете? Или ти й дърпаше плитката?
Не си започнал да преяждаш, защото гаджето ти те е оставило.
Защо си започнал да преяждаш обаче не знам.
Психотерапевт би могъл да ти помогне.
Не е възможно да проведем толкова дълъг разговор в нета.

Отговор
в отговор на Marina #15

Re: преяждане

az sum momi4e,prava si,spored men pri4inata e samota, 4rez hranata se zapulva praznotata...

Отговор
в отговор на Marina #16

Как може да имат някаква стойност думите на...

... човек, който е нечестен?

Мислиш ли, че е допустимо за някой, който има претенции в психологията да нарича другият глупав? С това ти за пореден път доказваш нивото си.

Не за първи първи път те засичам. Няма да е и за последен, защото ти пак ще гафиш. Когато човек се вманиачи в собственото си величие, обикновенно това е завинаги.



Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Отговор
в отговор на Marina #17

Страхотна "психоложка" си

Даже не разбра, че пишеш с МОМИЧЕ, а си седнала акъл да даваш! Добре че си само безполезна, а не вредна.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Отговор
в отговор на Trendi #18

Re: Страхотна "психоложка" си

ami az se bqah predstavila kato mom4e,zatova,ne vikay po jenata

Отговор
в отговор на pandemona #19

Да бе.... МОМЧЕ.....!!!

Мислиш ли, че не се познава?

Гледай сега, Жената както ти я наричаш, си има своите достойнства и може и да ти помогне. Само дето аз лично не бих разчитал никога на някой като нея. Знае и признава единствено Фройд. Даже и тебе те хлъзга в тази посока. Все едно да лекуваш всички болести с аспирин. Какво да се прави - казва че учи за "психоложка" в Нов Български... Това и стига за да не я обижда човек повече.


А сега по твоята тема:

Аз съм мъж и от тия работи много не отбирам, но все пак ми направи впечатление възрастта, в която е започнал проблемът ти. Не мога да не направя връзка с хормоналното ти узряване. Помисли си дали е възможно да е провокирано точно от това. Иначе лапачката определено може да се дължи на психическа основа, но чак пък толкова години да продължи...! Не забравяй и гена. Старите хора казват: " Виж майката и ще разбереш каква ще стане дъщерята". Допускам за възможно и гена да ти е такъв.

Знаеш ли, бих ти предложил да се поровиш повечко в различните източни теории за храненето. Някои от тях са коренно противоречиви, но в същото време са доста добри. Не става дума за рационално хранене, а за философията на храненето. Това може да ти бъде полезно, а определено ще ти е интересно.

Успех!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Отговор
в отговор на Trendi #20

Re: Да бе.... МОМЧЕ.....!!!

hormonite nemogat da te podtiknat kum preqjdane,a dori da mojeha tova trqabva6e da prikliu4i s kraqa na puberteta...nqama ni6to sramno da se u4i v nby,tam prepodavatelite sa ot sy.4ela sum vsi4ko de 6to ima,az li4no si padam po izto4nite filosofii

Отговор