Когато..

...бягството вече не е решение. Когато знаеш, че обичаш и когато знаеш че си обичан. С такава любов, с каквато си мислиш, че има само в сапунените серияли, и знаеш, но не вярваш. Когато знаеш, че имаш всичко от него, а всъщност имаш само неговия егоизъм, който малко или много е хубав, тъй като взимайки своето, дава на теб. Когато той е мисълта във всеки един момент, а понякога имаш нужда да бъдеш сама с мислите си, но не искаш да оставаш без него и там... И когато се превръщаш цялата във ревност при мисли... измислени... съществуващи... ситуации, които не си виждала, а знаеш че ги има – в реалността и във въображението ти, а най-много цениш свободата – своята, и на всеки друг. Когато нямаш сила да прегърнеш по начина, по който крещи и иска тялото ти.. и няма думи, и няма докосване, което да изрази желанието.. да преминеш от себе си в него. И може би трябва да търгнеш, и може би трябва да избягаш, дори и от себе си, и отново да видиш и усетиш любовта и да искаш да останеш... на мястото, където е той, и не е... И "не"-то убива.. убива теб..

И когато трябва да бягаш. Но не и от себе си. Никога! А Той е цялото ти съществуване...
Когато не се криеш под брадичката, под бузата... не обръщаш гръб, а искаш да вдишваш недовия дъх... искаш да дишаш Него..

Тогава бягството не е решение.
А кое е?

...просто Обичаш...

Прав е падналия ...на тоя миш-маш от чувства му викат любов.

...когато се раздаваш изцяло....до край,
когато "Той е цялото ти съществуване...",
тогава поне не се изненадваш...щом откриеш,че не ти е останало нищо.

Всъщност решение на какво търсиш....на любовта?

Решение.. на чувството, че всяка част от тялото се свива.. до болка, когато си тръгва.. на непоносимостта на гледката на отиващия си Той.. на изчезването на времето и пространството заедно с него.. на промяната на целия свят.. на нахлуващия студ и на отмиването на цветовете.
Понякога имам чувството, че сърцето наистина боли. Сякаш някой го е взел в ръцете си и го стиска със страшна сила.. а аз не мога да извикам. Може би това съм самата аз. Мисълта за бягство сковава цялото ми тяло, и не мога да направя първата крачка, едно малко движение, към собствената ми свобода..

Какво бягство бе момиче.. Хората мило и драго дават за такава "споделена любов" и цял живот я търсят.. а ти ще бягаш?! От какво и към какво ще бягаш?

Колко споделена може да бъде една любов с човек, споделящ живота си с някой друг? Колко споделена, притихнала и свита в тъмното, очакваща да чуе неговия глас може да бъде тя, когато там, в другата част от живота му може би докосва други ръце, целува други устни. И може би иска да е при теб, и може би ще те обича отново чак на сутринта. Вярно, наистина ще те обича, но мисълта за несъществуващата ти, там, тогава, прави тъмното още по непрогледно и тишината още по глуха. И те е страх да протегнеш ръка, защото навярно ще докоснеш самотата си.

Ами не е трябвало да го изпускаш???

Някой бил казал навремето( цитирам по памет) : "За любовтта,живота си бих дал...за свободата,бих жертвал любовтта "
Мисълта ми харесва,защото се покрива с моите виждания...но винаги съм се надявал никога да не ми се налага да правя такъв избор...така,че ти съчувствам.

Но не знам решението....защото то си е твое. По всичко ,което пишеш подозирам,че си намерила такова,но те е страх....страх,че ще се наложи да го вземеш и търсиш друго,по-безболезнено...
Пожелавам ти успех..
понякога обаче няма безболезнени решения...

Не си е тръгвал от моя свят... дойде в него.

Много хубав цитат. Свободата Санчо:))
Искам си свободата, но искам и него. И може едното. Безболезнено решение няма... да... Понякога се питам за какво ми е свободата без него. Затвор на собствените ми чувства? Смъртна присъда на емоциите и усещанията? За нещастие има разлика между искам и трябва. Някой имаше сигнатура гласяща нещо от рода - който иска - намира начин, който не иска - оправдание.

Жлези...

Ами отиди в неговия, или е твърде късно??...

Не си е тръгвал от моя свят... дойде в него.

ако беше дошъл , щяхме ли да си пишеме сега?

Мммдааа, а знаеш ли когато обичаш, и те обичаш се чувстваш най-свободния човек на света..разбира се, изключвам малкия проблем, поради който не сте заедно, който сигурно е сериозен :(((((((

Като се замисля... така е. Но имам предвид нефизически неща. Което пък казва, че не е точно така.

Свободата,свободата...ама и салама е важен.Да не го забравяме :)))
"който иска - намира начин, който не иска - оправдание"??
Ма нещо не ми звучи да ти кажа...като не искам нещо - пред кой да се оправдавам,и защо...а да не ти разправям пък колко пъти съм искал,но не съм намирал начин. Да речем,че съм некадърен,та за тва...но познавам и доста други ..и те кат мене,завалиите....карай,такава ми средата )))
Виж,май има един друг лаф : "Едно е да искаш,друго е да можеш,а трето и четвърто е да го направиш".Ако се опиташ да го напаснеш с горния,свят ще ти се извие..)))Не се пробвай,де...
Много много не си падам по афоризмите. Гледаш избрал си някой девиз и го развява кат байряк...ще рече би трябвало да го спазва,ама тц...нъцки,дет се вика..то било само за лустро
Абе изобщо,тупането в гърдите за някви ненарушими принципи все ме е изпълвало със съмнения.Щото нали..."По-добре да умра отколкото да престъпя....(там еди кво си)" би разделило света на клетвопрестъпници и мъртви. Тогава въпроса би опрял до оцеляване...и не би имало кой знае къв избор,нали?:))
Всъщност не мога да давам съвети...щото не знам правилните....пък и общо взето всички съвети опират до едно - да продължаваш напред.
Може и да си оперираш жлезите,де...ама тва пък съвсем не ти го препоръчвам )))

Развесели ме:) хубав цитат от хубаво разказче, а принципите.. те си се изменят според случая:) на кой както му е угодно, и накрая за продължаването напред.. първо трябва да излезна на пътя... от там нататък е ясно:)

любовта е едно,ума- друго/нямат нищо общо помежду си/.

Добре:)

And let there be no sun ray to dry the tear of the face of the one who suffers, before I wipe it...

Дали, с обвързан (женен или не) човек връзка не се прави! Нищо добро не може да излезне от това. Няма какво да бягаш, а бъди силна и прекъсни връзката -сега-. И смятам, че ако уважаваш себеси би оценила, че струваш повече от това да делиш 1 мъж с някой!

Ама че хора..

ами и аз за нефизическите говоря, иначе щеше ли да изпитваш страх да протегнеш ръка, защото навярно ще докоснеш самотата си.