Stiga veche!

Aide stiga s tia reklami ot tipa minah, vidiah i slu4aino zapomnih 50 zaglavia na diskove v Diukiana. Yavore, ako iska6 da ni informirash za neshto, pravi go direktno, niama problem, ima hora, koito naistina se interesuvat. Ama tia smehorii sas slu4ainite minuva4i-tseniteli sas slonska pamet malko vzeha da pisvat...A da namerish diskove na e pak 4ak tolkova nevazmojno. Ne6tata, koito predlagate ne sa ot nai-redkite.

А аз почнах да се чудя , как човека има такава памет.

Aman ot reklami! Kato ne mogat da si prodadat cdtata,se pravjat na interesni.

Това не е реклама, а споделяне на информация между хора с общи интереси. Ако не се интересувате от класическа музика на CD - просто не го четете.
Освен това Явор няма нищо общо с тези постинги, той дори не знае, че ги пускам, но вашето комерсиализирано съзнание сигурно не може да приеме подобни факти.
Накрая - списъците с дискове естествено не съм ги запомнил, "минавайки" през Дюкяна, а ги поисках от хората там, за да ги споделя с клубарите. Слава Богу, че не всички са тук са като Вас и се радват на всяка частица добронамерена информация, която ни придвижва заедно напред.

Скъпи Владимир Илич,
Ние, обитаващите далечната тундра, нямаме друга възможност да се допрем до класическата музика, освен благодарение на такива самоотвержени люде, ценящи знанието и проявяващи милосърдие и добронамереност.
Никаква комерсиалност не съзираме в това начинание и още по-малко заплаха за НЕП-а, който Вие, тов. Улянов, създадохте в онези гладни времена. Спете спокойно в мавзолея, защото Дюкяна не може да се мери по мащаби и всеобхватност с пл. Славейков.
И накрая, бащице наш, проявете милост и ни просветете къде другаде можем да намерим подобаващи записи, защото, ако за Вас не е чак толкова невъзможно, представяте ли си какво е пък за нас, простите чукчи, да бием път със снегоходки и елени през тайгата, за да се сдобием с някой и друг диск. Вече четвърти впряг стана на сушено еленско...

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Отдавна се дивя на тази твоя "епитафия" от Аризонската мечта и се сещам за една любима притча на Чингиз Айтматов - "Шареното куче тича край морето". Там иде реч за рибари-ловци от племето нихви, за Рибата-жена, която ражда началото, за прегръдката на смъртта, когато вярваш, че можеш да ходиш по морето и разни други работи...Нещо като Старецът и морето, но доста по-добро...:о))
Та, исках да те питам: що за странен езичник си ти, Чукча, само на еленско ли караш или може и на нерпи?

Ехххх... нерпи... Редки животни са те... само по Байкал се въдят, ама далечко е. Трима шамана вече пратихме за нерпско месце, а те магьосниците му с магьосници, CD-та донесоха, цели впрягове напълнили. Еленчетата ни живи ни умрели от теглене. И сега кво? По цели нощи само слушаме... слушаме... Ей онази нощ на 11 ноември срещу 26 април слушахме само Сибелиус. Ама много наш човек излезе, в душиците ни бръкна, навън снега пожълтя от... слъзите ни .
А за рибата... мъдро животно е рибата, дълго живее, океана обикаля. За какво й е да мисли? Всичко е видяла, знае го.
Айтматов, казваш... май умен човек ще да е... щом за рибите пише, няма да е глупав. Говорят, не бил от нашите, не му е чукско мисленето. Значи... има и от него какво да се научи...

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Нищо лошо няма в това да се съобщават за дискове с класическа музика, намиращи се някъде в продажба.
Зная отдавна за този дюкян "Меломан", за това, че това едва ли не е Мека за любителите на класическа музика. Но никога не съм бил там. Причините са разбираеми. Разбира се, че има и други, които не са го посещавали. И винаги ми е било интересно, какво се предлага в него.
И ето Ценителят дава тази ценна информация. Не съм бил там, а зная вече какво се предлага. И то от високо качество. Мога само да благодаря.

Скъпи, Чукча,
позволявам си да отговоря на въпроса от името на уважавания другар Ленин, щото той май е подкарал дългия сън и скоро няма да Ви обърне внимание.
Интернет, както знаете, е голямо нещо и много неща могат да се намерят из него, вкл. и записи на класическа музика. Та, Дюкяна е хубаво нещо, но е само една от многото възможности, които съществуват за търсене. Човек като се поразрови ще намери неща, които ДМ не предлагат, а и на по-ниски цени от техните (не във всички случаи разбира се), а и по-бързо идват, като си ги поръчаш. Така че, простите чукчи трябва да намерят 3, 4 - 5 свестни електронни магазина за класическа музика, да си ги добавят към списъка с фаворитите редом до ДМ и да поръчват, поръчват ... Докато свършат парите от рибния улов.
Аз мога да Ви препоръчам няколко сайта (най-вече английски), но не мисля че е необходимо.

Уважаемо Миткало,
Необятен е нета като тайгата, дълбок е като голямата северна вода - има да бродиш и да не го пребродиш, да плуваш и да не го преплуваш...
И ние, простите, сме поръчвали това-онова по нета. Тук обаче стана дума за дуго: Е ли е публикуването на списъка със СD-тата реклама на Дюкяна или не. И тезата на защитниците като мен е, че е хубаво да се публикуват такива неща, къде какво има - било по Дюкяните, било и на други подобни места.
Работата е там, че много издания официално вече са изчерпани и могат да се намерят само 2-ра ръка. (Повечето от CD-тата в 'Оня списък' са именно 2-ра ръка.) Преди години бях неприятно изненадан по този повод. Открих в един каталог ранните записи на Караян (между 30-те и 40-те години), но се помайвах доста време преди да ги поръчам и те изчезнаха от хоризонта. Сега напразно ги търся по каталозите, ама ги няма. Мога да се надявам само на добри хора.
Другата причина човек да ходи по дюкяните е, че там може да попадне на интересни и неподозирани неща съвсем случайно, които иначе в нета трябва да тъси целенасочено. Освен това, в каталозите не винаги се дава изчерпателна информация за интересуващия ме запис. Например, за Фуртвенглер е изключително важно да се знае дори датата на даден запис, защото всяко негово изпълнение е уникално, а в каталозите това не винаги се указва.
И накрая, за някои хора да се ровят в купчини CD-та е като да се ровят в прашни книги по рафтовете. Току виж, отнякъде изпраднала картата с острова и кръстчето на 7 крачки от стария дъб - т.е. да намериш не просто запис, а Записа или както още му казваме тук в Чукотка - 'The Запис' . Е, тогава към парите от рибния улов, ще трябва да се добави и някоя и друга кожа от самур или сребърна лисица, няма как...
Та това е, добро Миткало, тундра голяма, народи много... Слава на духовете, че не всички са като нас, чукчите - има и по-умни и по-образовани. Но каквито и да са, нека елените им да не се изморяват и канутата им да не потъват...

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Здрасти, Чукча!
Не съм разбрал че за 2-hand CD-ta става въпрос. Прав си, че тръпката да се ровиш в купове от дискове е голяма, още повече, ако оттам изскочи нещо, което много си търсил. Ще си позволя да препоръчам един английски сайт, който е само за използвани дискове - [линк]. Много са бързи (ако диска го има на сайта, в София идва за около седмица) и много любезни - спокойно можеш да заявиш какво точно те интересува и започват да го търсят. Не винаги го откриват за кратко време, но поне полагат усилия за това (предполагам). Има и други подобни места из необятната мрежа, разбира се, но аз съм ползвал този и смятам, че е добър и надежден.
Поздрави от слънчевия юг и много музика!

Поздрави и на теб, Миткало. Хубави неща каза. Ще се възползвам от тях непременно. Големи благодарности

А, и тук сега е топло - цели 8 градуса под нулата. Жега
То при нас лятото е кратко. Миналата година, например, беше във вторник

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

И мен ме хваща жегата, когато виждам колко лекомислено и небрежно запращаш нерпите в Байкал. Уж за прясно знаещи немислещи риби и титанични добичета си говорехме, а непрекъснато те избива на готово изсушено еленско. От солта е, да знаеш, не от вечното лято.:))) Без да подозираш колко само неожиданние случки бьiвают в том времени. В някои тайгИ, например...
Чакай сега да ти разкажа един спомен, че с ровенето по тия, наречени от теб, "прашасали" книги и дискове, ме уби направо.
Шматкам се преди 10-на години в Хамбург и се набивам в първия музикален (естествено) магазин. Взимам си една най-огромна количка, от онези, с които пазаруват като завинаги и започвам. Отляво, отдясно, напред, назад - напълних количката с всякакви Моцарти, Бахове и каквото ти хрумне, и се изтъпаних пред касиерката. Тя маркира и вика - 600 марки! А на мен ми бяха останали около 1000 и честно, приплака ми се. Айде наабарот, поразтоварих, колкото успя да ми се откъсне от сърцето и пак пред касата. Мацката вече се подхилваше и каза - тоя път само 400. Преглътнах, останах горд пред русолявата невзрачна швабка и платих достойно.
Вечерта, в хотела, отбелязах прилежно в бележника: вече имам 600 марки!

Това за нерпите го прочетох в нета - живеели в Байкал и били единствените сладководни тюлени. Ако пак са ме излъгали, язък за пътя дотам и обратно... Аааа... значи затова шаманите се върнаха със CD-та вместо с нерпско... Еееххх, проста глава, бавно стопля...

За Хамбург - представям си кръвта, дето е капела от сърцето ти докато решиш какво да върнеш обратно на рафтовете
Аз пък имах преди няколо години едно подобно преживяване в Атина. Там, както много от вас вероятно знаят, има един мегаголям музикален магазин в центъра - Метрополис (май беше на 5 етажа) с всякаква музика. Класиката и джаза естествено бяха на последния етаж. Та щъкам си аз горе и си трупам на едната ръка CD-та подобно на дърва за печката, подпирам ги с брадичка и пусто око ненаситно, оглеждам се за още и още. А 'още' дала Атина Палада... В интерес на истината, правех си някаква сметка наум, че да не се издъня долу на касата, щото там маркират стоката на конвейр и то на фона оглушитена музика - иди се обяснявай, че си прекалил
И изведнъж.... виждам Бах, Матеус пасион с Караян (записа от 70-те). Това изпълнение го търсех под дърво камък от много време. То е колосално, но за това - друг път. Ще отбележа само, че и най-големите критици на Караян признават, че това му изпълнение е велико. Ама цената беше колкото поне половината от награбените от мен CD-та. И аз кво? Както си стоях пред кутийката с Пасиона, кротко изпуснах на пода всичко, дето го държах в ръце (малей, какъв грохот се разнесе) и прегърнах златната кутийка и заслизах като зомби по стълбите към касата. А там изпитах ужас, че трябва да се разделя за 5 секунди със съкровището си, за да може момичето да го маркира. В тези 5 секунди преживях кошмара, че ще се събудя вкъщи и.. край със съня
Между другото сега това издание отново е в каталозите на DG, но тогава беше свалено, та затова и тръпката беше неописуема

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

За нерпите те оставям да се измъчваш безмилостно, защото си виновен. Затова, че не вярваш на перестната ми безкористност спрямо теб!
И наказанието ти са кошмарните 5 секунди, превърнали се в полярна нощ! Ако беше гледал преди години "Новия политик", когато накрая преди да се загащи погледна часовника и каза с осъзнато превъзходство:"53 секунди, ставам все по-бърз!", нямаше да подминаваш последното изречение от снощния ми пост и щеше да разбереш убедено колко си приличаме (не казвам с кого).

Но да оставим щуротиите (засега) и да те питам: откъде е картинката с катедралата, която съпровождаше тройките на Бах? Че я мацнах и на двата компа като бекграунд, а вкъщи разни мъници ми задават въпроси за нея и аз се червя незнаещо. Благодаря.

Пък ако има нещо, прощавай.

ОК, даваме по същество:
Картинката е на катедралата Св. Стефан във Виена (Stefansdom).
А я избрах за илюстрация на това вълшебно органово 'парче', защото като го чух за първи път все едно видях слънчевите лъчи през витражите, прашинките в тях и, както допълни един приятел, даже се усеща мириса на катедрален прах. Тази картинка според мен най-много се приближава до това усещане заедно с величието и тишината, която излъчва.
Иначе Зилбермановия орган, нa който Карл Рихтер го свири, е в друга катедрала, ама да не бъдем педанти

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Вчера открих следното хайку:

"Луна -
увиснала в небето.
Замръзнал облак"

Тундра, студ, облаци, чукча гледа към луната... но за орган нищо не се споменава. Чукча, поправи неправдата, пусни още нещо хубаво тук. Е, и персонажите от хайку-то могат да се включат... ако успеят да се размразят

Е, сега какво да кажа .
Освен като магаренцето Йори: 'Ама това хайку за мен ли е? За МЕН? О!' и след кратък размисъл: 'Това, дето се говори за чукчата под луната, нали? Без органа? О!'
Как да не откликне човек на такава молба. Имам предвид нещо . Ще го сложа до ден-два

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Най-после една свястна тема в този форум -музика и литература - след всички злобни писания по повод диригенти и директори. Продължавайте все така!

Давай нещо, де. Какво само подкокоросваш