Файл 5

Това е то големия въпрос - за себе си ли ще пишем, или разчитаме на определена аудитория, оглеждайки се за нейните очаквания, предразсъдъци, щампи на възприятието. Не унижаваме ли очистителният творчески порив с жалкото умилкване пред потенциалния читател? И в същото време, ако сме решили да излеем върху хартията някакви мисли само за себе си, а после да хвърлим ръкописа в тоалетната и да му драснем кибрита, даже тогава ние волю-неволю оставаме заложници на своето възпитание, епоха и култура, та нали душата е трансцедентна, а езикът е напълно рационален, изчерпаем. Тяхната опозиция се изразява в това, че текста, проявен върху листа хартия, никога не прилича на онова, което тече в главите ни. Това са като че ли две струни, на които никога не им е писано да зазвучат в хармония. Вечната трагедия на автора, от която ръцете се отпускат безволево, от която се сгъстява чувството на изначална самота и ти се иска да се напиеш. Но тя е и спасителният пояс, защото на всеки критик, пуфтящ от отвращение след прочитането на поредния ни опус, ние можем да кажем - господа, не бъркайте автора с произведението, те не са тъждествени!

Това толкова отвлечено и претенциозно въведение го написах от чист егоизъм, тъй като се опитвах да избегна къде-къде по-концептуалния въпрос - а поради каква причина, по дяволите, се пише въобще нещо подобно? Деца, аз пиша за себе си, и в същото време имам смелостта да разчитам на вашия интерес към тези бълнувания.
И така, да се захващаме за работа.

П.С. Моля, въздържайте се от коментари в темата. За тази цел има бележки.
П.П.С. За любители - ето го и архива:
Файл 3
Файл 2
Файл

Розите стояха вече три дена и дори и не мислеха да увяхват. За което получавах постоянни похвали от жена ми. Най-накрая започнах да крещя, че действително сам съм ги отгледал в парник в мазето и през последния месец съм ги наторявал с отбрани елитни лайна от най-добрите ресторанти на града. От скъпите суши-барове и пицарии - "най-добрата ресторантска дрисня на Центъра".

Тези дни един колега идентифицира цвета на новия ми велосипед с цена $1750 като "дрисня". Аз търпеливо обясних на колегата, че ако неговата дрисня има такъв стилен цвят, то той може да направи нелоши пари с боядисване на хай-тек велосипеди, автомобили Ферари, Mазерати и Бентли. Освен това предложих на всички присъстващи (историята се развиваше в ресторант с японска кухня, поднасяха японски мидички, уловени същия ден в съседния канализационен колектор, някакви лайненца, надупчено и вонящо като чорапите ми сирене, пица и прочее японски деликатеси), да обърнат внимание на цвета на дриснята си от търговска гледна точка.

Виното тази вечер беше отбрано, в смисъл - имаше на корем. Редувах чашите вино с халби бира, като истински европеец. По време на последвалите ритмични танци, в момента, когато музиката утихна и възникна случайна пауза в разговорите, доста гръмогласно изпуснах газове. Обществото си даде вид, че нищо не се е случило, само на диджея му се изплъзна иглата от грамофонната плоча.

С това, разбира се, никого няма да учудиш в днешно време. От маниерите и възпитанието не е останала и следа. В скъпите пицарии мляскат. На светските приеми се секнат в завесите. В японските ресторанти играят кючек и пърдят.

(Тук би било уместно да се запише социална реклама против безчинствата в ресторантите. Идеята е лаконична: Дълга подготовка за чайна церемония. Щателен подбор на чай, момичета, кимоно и татами. най-накрая влиза благородния самурай и сяда на татамито. церемонията започва. Благородният самурай неочаквано гръмко се изпърдява. Чайната церемония се превръща в кървава касапница. Самураят премахва всичките свидетели на своя позор и разбива всичката посуда в чайхана, после в задния двор си разчиства сметката с живота си в стил "кървава резачка")

От самосебе си се разбира, че това са само едни въздушни фантазии, и в днешното време, когато да пръдне може да си позволи дори Президентът Джордж Дабълю (макар че ако точно в този момент си държи пръста на копчето на ядреното куфарче, последствията са труднопредвидими), та в днешния момент е нужно овреме да заемеш пазарна ниша и да правиш от лайната бонбонки.

Например, дори олигофрените знаят какво е това "външна реклама", но не всички знаят за "вътрешната реклама". Вътрешната реклама - това са блестящи нерастворими микро-таблетки с логото на ресторанта, които светят в ултравиолет. Интимен рекламен ефект. Ниша на рекламния пазар в най-трепетните места.

Например такова лого: Бар Черво - на път към Канала! Или просто - "В канала".
Потребителското общество е отделително общество. Каналицивилизация.

Онова, което никога няма да могат да правят роботите, които скоро ще завладеят Земята, е точно да серат лайна и да пърдят миризливо. Точно по това ние - хуманистите на 21-ви век на първо място се отличаваме от бездушните машини.
ТХЕ ЕНД.

Ами да ,то с пръдня боя не става, както виждам и ти си разбрал,ама можеше само така да го кажеш,аз пак щях да разбера,що толкова сложно?

всичко е в ръцете ми:)))))

от досиетата "Л"? /лайн../

Уважаеми явертъ,
Отдавна не бях чела нещо от Вас, в което да се разказва за лайна. Ако обичате, напишете най - после нещо и по тази тема.

Език кости няма - кости троши!

...аз почти непрекъснато съм онЛАЙН. На Вашите услуги!

Не се ебавай с мен, кучко.

Език кости няма - кости троши!

Ако резюмираме всички данни, можем да кажем, че от 74 вида извънземни, които посещават Земята 5.6 вида са свързани с нас, но си траят загадъчно.
ТИП 1.-Те са същества с практически умствена енергия. Влияят върху мозъка на човеците. Изглежда са на Земята преди нас.
ТИП 2.-Сивите /поради цвета на кожата си са наречени РЕТИКУЛИАНЦИ/ твърдят, че са дошли от ДЗЕТА РЕТИКУЛИ! Ниски са - от 1.20 до 1.40 см. с голяма глава и много разнопосочно дръпнати очи. Владеят изключително телепатията. Те са се договорили с правителството на U.S.A. за внасяне в обществото на интересуващи ги идеи за екологично чисти генетични експерименти.
Именно на тях попаднах миналата седмица.
Бях на лозе и пренареждах буркани в мазата. Видех ги как кацнаха в двора и дойдоха долу при мен.
-Ти ли изпрати факс до Белия дом? - попита ме смразяващо единия ретикулианец с тенекиен глас и от гъза му взе да излиза пушек във формата на червени хапчета с надпис "извънземни червени хапчета".
-Какъв факс? - попитах аз и паднах готов на колене.
-Факса за експериментите с крави!!!! - уточни той.
-НЕ! - изплаках възразяващо аз.
-Сега ще направим експеримент с теб! - каза той и от гъза му пушека премина в едни искри, като все едно си запалил бенгалски огън.
Съблекоха ме гол, завързаха ме до големата круша на двора и извадиха от кораба едни шишенца пълни с некакви лекарства. Изпих по 2 лъжици от жълтото шише, 3 лъжици от синьото шише и ми биха 4 инжекции в гъза. Залепиха ми едни платки точно под мъдете и сега ми пречат да чета. След 27 мин. ми щръкнаха зърната и ми поникна коса в носа и ушите! И изведнъж O-O-O-O ЧУДО - проговорих на НЕМСКИ!!!
-Другата седмица пак ще дойдем ако искаш да пропишеш като явертът! - каза Джеки.
-Моля ви ЕЛАТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - казах аз.

А ти уважаеми читателю, свириш ли на некакъв инструмент?

Защо ме обиждаш?

дарлинг, че пишеш за себе си е ясно от само себе си, а бълнуванията се загубват вовеки веков ако няма някои буден наоколо да ги чуе.
обаче, това въобще не значи че трябва да/ще уважа молбата ти за въздържане от коментари - ами ако искам да коментирам написаното с други читатели, и те да коментират написаното от мен? бележките до теб, или до всички едновременно няма да свършат работа - за това си има т.нар. форуми където и се намираш.
та бих предложил, ако не искаш определена тема да стане 100 километрова, да пускаш бълнуванията си 2 пъти - веднъж във фаил темите като пост, и веднъж като отделна тема. наи малкото за да не го правя аз, с моят ник.

би могъл, също така, тук да пускаш само теми, а фаил-а да е събран на съвсем друг веб саит, специално направен за целта. нещо от рода на този саит би свършило работа, като идея:
[линк]
за самия педидж може да се ползва дифолт темплеита на всякакви сервери за свободен хостинг, а при наличие на малко свободно време може да си направиш и твои си дизаин с кои да е софтуер за дизаин на страници - въпрос на желание.

би могъл и нещо трето, което си решиш, извън тези две предложения, което да води до набелязаната по горе цел.

_____________________________
"Everyone is naked!", the king shouted

коментирайте колкото си щете.
А ако някой иска да прави сайт, моля, хелп йоселф.
Уважавам градивната критика.
Благодаря за вниманието.

1.
Плюшените човечета искат да ги обичат.
Жените им, мъжете им, приятелите им, началника им, подчинените им.
Плюшените човечета мислят, че любовта - това е главното в живота.
Но организмът на плюшеното човече не усвоява добре любовта.
Много е трудно да обичаш плюшено човече.

2.
Плюшените човечета са уверени, че техните тела и души са ценни.
Те пазят здравето и душевния си покой.
Плюшените човечета се боят от смъртта.
А на смъртта и е все едно.

3.
Плюшените човечета се боят от самотата.
Те се скупчват в групички и прекарват времето си сгушени, притискайки се едни в други и настъпвайки се по пръстите на плюшените си крачета.
Така им е по-топло, така им е по-лесно да се скрият от ледения вятър.
И така на плюшените човечета им се струва, че ледения вятър въобще не съществува.

4.
Плюшените човечета вярват, че някъде обезателно съществува "справедливост".
Те изобщо винаги в нещо вярват.
На плюшените човечета им харесват логичните, разбираемо изложени идеи.
Поради това е много лесно да ги излъжеш.

5.
Веднъж попитах жена си, начинаещ психолог, има ли научни разработки, посветени на поведението на простите, "типични", необезобразени от интелект хора, и, съответно, манипулирането на поведението им.
Тя отговори: "Да, разбира се, колкото искаш. Има дори цяла наука за поведението на такъв тип хора. Нарича се "психология".

6.
Много искам пак да стана плюшено човече.
Вземете ме във вашия мил, добър, разбираем и правилен свят.
Там, където има интересни книжки, красиво кино, весела музика и капучино в уютно кафе.
Пуснете ме обратно да вляза.
Възможно е дори да успея да живея там.

Приказка за админа

Имало едно време една девойка-юзерка, която работела като админ. Не че наистина била админ, ами я назначили понеже веднъж спасила един екселски файл на компа на началника си. Админва си, значи, девойката-юзерка мрежичка от три компа и си подсвирква. Понеже тя всъщност нищичко и не пипвала, а само се ровела с важен вид из Интернета и с разни негри-чикиджии от Хамериката си пописвала. Но веднъж Злите Интернетаджии я наплашили, "Вирусите, -казали те, - така си обикалят наоколо". "Хакерите", викат, "не спят и само гледат как да ти счупят мрежичката и да разпердушинят всичкото ви счетоводство". Изплашила се тогава девойката-юзерка, изпоизтеглила всякакви там гардове, файруоли и антивируси за без пари. Наинсталирала ги тя на всичките си машини и седнала спокойно да си пише писмо на поредния мазен дебелобърнест негритос. А антивирусите, файруолите и всичките там джамери се изпонамерили едни други по комповете, помислили се за неизвестни вируси и такава битка си спретнали, че всички компютри в офиса изгоряли на майната си. И седи сега девойката-юзерка и горко плаче, и реди на калкулатора писма на негрите. Понеже от всичкото това на нея и се разхлопала кратуната. Като на танк, дето вътре в кабината му се е взривил боекомплекта.

Приказка за любовта

Веднъж едно момче-юзерче се включило в Интернета и се заселило в чата. По цели дни и нощи чатило то, толкова усмивчици изписало, че ако ги подредим в една линия, щели да стигнат на половината път до Албания. И ето че веднъж в чата влязла една супер-пупер девойка-юзерка. С дълго инфо, строен мейл и очарователно кю. Момченцето-юзерче тутакси се влюбило, и хукнало веднага по приватите с нея да се занимават с цунки и гуш-муш, и само след месец узряло да я покани на среща. Спомнило си то къде е вратата на апартамента, къде спират тролеите и как да е след има-няма 5 часа се добрало до мястото на срещата. А там към него се приближил един такъв огромен чичко с космати ръчища и му заговорил: "А-а, ето какво си било значи момченце-юзерче? А пък аз съм самата онази супер-пупер гърла. Но всъщност аз съм един гаден педофил, така че хайде да тръгваме, момченце-юзерче - нали в чата се разбирахме отлично". И заплакало тогава горкото момченце-юзерче и беж да го няма от злия педофил. Добрало се някак си до вкъщи, но оттогава в чат вече и носа си не е подавало. Само до порносървъра смеело да ходи. Там поне има само неживи джипеги и оцифровани емпеги. И го подгонило оттогава нещастието. Така и си умряло после горкото от е-онанизъм.

Приказка за Линукса

Едно момченце-юзерче си имало в къщи компютър. Пуцало си то кротко в Лайнс и Дум-2 и не знаело никакви беди. Но ето че веднъж Злите Интернетаджии го включили към Мрежата. Съвсем се загубило момчето-юзерче в огромния Инет. Емпетройки теглило, в он-лайн игри играело, по форуми се мотаело всякакви. И навсякъде чувало: "Уинда Мастдай! Линух рулз!" какво да прави, момчето-юзерче също намразило Бил Гейтс, макар и да си нямало понятие кой е той всъщност. Започнало и то да крещи по форумите: "Уйнда Мастдай!". Но веднъж на момчето-юзерче му се счупил компа и то го отнесло на Злите Интернетаджии. И ги помолило да му сложат Линукс, понеже уинда мастдай. И им платило много долари. И му сложили Злите Интернетаджии на компютъра Линукс. Занесло си момченцето-юзерче компютъра в къщи, включило го, а там пингвина Тукс му се усмихва така, злобничко някак. И горко плаче оттогава момченцето-юзерче. Гледа командния ред, шепне "Уинда мастдай" и плаче. И дори порносървъра разглежда в текстов режим.

Приказка за злите интернетаджии

Веднъж едно момченце-офлайн се влюбило в едно момиченце-офлайн. И момиченцето също се влюбило в момченцето. А таткото на момиченцето имал цифров фотоапарат, с който те двамата се фотографирали. И решили веднъж те да си извадят снимките. Отишли във фотото, където работели Злите Интернетаджии, и помолили да им извадят снимките. А Злите Интернетаджии това и чакали, веднага изкопирали снимките им на своя комп, във фотошопа им отрязали главите и им ги залепили на някакво гадно латино-порно. И продали всичкото това на някакъв албански порносървър. И спечелили много долари. А таткото на момиченцето отишъл веднъж да погледа порно на албанския сървър, видял там своето момиченце заедно с момченцето, ядосал се и убил момченцето. А дъщеричката си я заключил в тъмния килер и я заставил да програмира на Пърл без компютър. Така си и стои досега горкото момиченце в килера и пише скриптове на тъмно.

Вчера мислите се блъскаха в главата ми, удраяха с всичка сила челото ми и дори не можех да смогна да дам отговор на всички. Безмилостни са, скачат от една посока в друга, а очите ми се разширяват все по-ужасено.
Хващам главата си с две ръце и я притискам, ще се пръсне всеки момент...тогава идва умората, а след нея безразличето. Никога няма да мога да подредя света, както аз искам. Това не зависи от мен....отпускам се и най-сетне заспивам.
Колко пъти пренареждаме живота и мечтите си отначало, всеки път с нова енергия, с нова надежда. Сега ми се стува, че никога няма да почувствам вярата отново, знам че греша. Ще ставам и лягам с празни мисли ден след ден, докато една сутрин се събудя и видя, че слънцето грее, ще се питам как ли досега не съм го забелязвала и защо хората така безумно усложняваме живота си.
Сигурно някъде, някой 60 годишен човек мисли същото....това така ме плаши, плаши ме че ще пренареждам, започвайки отначало още безброй пъти.
Като тази игра, в която картите се подреждат, като пирамида, стигаш до третия етаж и тя рухва, наново, наново и накрая откачаш, буташ цялата пирамида и зарязваш реденето...не може ли поне веднъж да сложа финалната карта, или поне пирамидата да не се срине до основи....

съвсем официално ти казвам
не съм ядосана все още
запазвам добрия тон
всичко е под контрол
ПРЕСТАНИ ДА СВАЛЯШ ЯВЕРТЪ, ДА ТИ ГО НАЧУКАМ!!!!!!!!!!!!!!!!!

Колко време точно ще ми го начукваш, десп, докато поискам да живеем заедно ли?.....отговори ми, може пък офертата ти да не е лоша...а инак аз си имам всичко, което ми е нужно, отхлаби колана.

остави
щом не ти е неудобно, няма смисъл да ти обяснявам

Съзнаваш ли, че в момента се намираме в клубовете на дира?))
Спокойно, десп, просто това ми се стори единственото подходящо място да напиша нещо по-сериозно, имаш думата ми, че от тук насетне няма да пиша в тази тема или в която и да е друга, в която се появи твоят човек
Това може да го включим също в темата за училищните лексикони, подхожда;)

умница
пиша сценарий за филм заедно с една друга маца
ще те поканя на премиерата, ако слушкаш

Шест години.

- Деца! Кой от вас зарови това котенце в пясъка? - ядосваше се дебелият чичко около пясъчника в парка.
- Ти ли беше, момиченце? Ела тук. Защо го направи?
Момиченцето се приближи - розова панделка, розова рокличка и сапьорна лопатка - миличко детенце.
- Леволусионна необходимос - неразбираемо изфъфли момиченцето, вкарвайки чичкото в състояние на лека замисленост.
- Момиченце, а ти на колко си години? - попита след недълги размишления той.
- Сес, - отвърна детето, и добави - веце цетили годинки в палтията, и две на нелегална лабота.
- А-а-а-а! - каза чичкото, посмущава се малко и попита, - а защо сте закопали котенцето в пясъка?
- И то така много питасе - отвърна момиченцето.
Чичкото си замълча.
И беше абсолютно прав!


Девет години.

Напразно, вие, другарче, се присламчвате към десните опортюнисти.
Ах, колко напразно! И за какво?
Заради единия евтин популизъм.
Не бъдете политическа курва!
Другарю, архиважно е да разберете -
политическата ви проституция ще доведе единствено до това,
че вас, като паднала жена, пролетариата ще ви използва както му хрумне.
А нашата работническа класа е доста талантлива.
Фантазия имат нашите другари.
Внимавайте, приятелю,
да не вземе вашата безогледна смяна на политическите платформи и безпринципност
да се превърне във фиаско.
Предупреждавам ви!
И въобще, другарю, върнете ми куклата!
МАМО!
ВЗИМАТ МИ КУКЛАТА!!!


Четиринадесет години.

Женските и красоти се изливаха от рокличката. На пръв поглед тези красоти бяха някъде към трети размер, и за четиринадесетте си години изглеждаха напълно оформени.
- Какво има, Чинаска? - омърлушено попита престарелият и заслужил преподавател по физкултура в училището Асен Доганов, наричан от любимите си ученици Рязания. Чинаска сластно размърда рамена и с въздишка попита:
- Кажете, моля, другарю Доганов, а минетът предателство ли е към идеалите на революцията, или не?
Преподавателят по физкултура не се смяташе за специалист по революциите, пък и по минетите също, затова за всеки случай я попита:
- А на теб защо ти трябва да знаеш това, Деспина?
- Просто, другарю Доганов, животът поставя пред мен въпроси, на които аз, - девойката въздъхна - същество без необходимия жизнен опит и с неукрепнала психика не мога да намеря отговор. И ето, реших да ви питам вас, като човек опитен и достоен, на който може да се има доверие.
Асен Доганов - Рязания импулсивно преглътна.
- Ти, Чинаска, да не си помислиш че съм някой изостанал тип. Аз на теб, Чинаска, ето какво ще ти кажа: минетът, значи, не противоречи на революционните процеси, а дори, ако мога така да се изразя, способствува... такова... осъзнаването от народните маси на собствената им историческа роля. Те така.
Учителят положи ръка върху рамото на ученичката си, присви добрите си очи и се усмихна под мустак.
- Наистина ли? - запърха с мигли девойката. - Не ме ли лъжете?
- Ама си и ти, Чинаска, та как може да се излъже сърце, предано на революцията?
- Благодаря ви, другарю Доганов! Аз да вървя, да зарадвам момчетата! - сведе поглед детето на революцията и побягна към съблекалнята. Мъжката.
Учителят по физкултура погледна след нея и замълча.
И беше абсолютно прав...