Надявам се, че

не злоупотребявам, но все пак за никого не е задължително да чете, ако не се интересува.


Понеже в клуб Семейство си върви темата за самостоятелността:

онази тема, свързана с образованието...

Аз ще помоля за прошка, че пак ви занимавам с това, но не мислите ли...погледнете последните спорове там.....към края на темата....дали все пак родителите не носят отговорност, ако са си възпитали неправилно децата и те не могат сравнително навреме да станат самостоятелни и да се научат сами да определят живота си, включително и въпросите, свързани с ученето?


Провокира ме мнение на kem.kem, който се нахвърли върху мен. Аз твърдя най-отговорно, че самостоятелността е нещо, което се възпитава от родителя. Ако детето ти не почувства нужда да се отдели от теб, това значи, че цялото родителско възпитание вкл. от бебешки години не струва пукната пара. При това ми се струва, че повечето бг родители изпитват панически страх от това, че децата им няма да се отделят навреме. Аз не помня някога да съм се страхувала, че няма да изляза от дома на родителите си, нито дали моето дете някога ще стане самостоятелно.


Как мислите, до каква степен родителите предопределят с възпитание и личен пример и с всичко останало...включая психика (твърдя, че страховете и параноята по въпроса изострят обстановката и отношенията в един дом) и дали не е точно там причината за конфликта между поколенията на тема самостоятелност?


Аз мисля, че никой не се ражда научен и че основна задача на един родител е да възпита отговорно и съзнателно дете, което в един прекрасен ден САМО да се почувства готово да напусне родителския си дом.

Но ако това не се случи, кой тогава носи вината?

Едва ли детето....мисля си аз...по-скоро родителите...защото това е родителска отговорност, в която детето е пасивна страна, която по-скоро помага и се учи....но със сигурност инициативата трябва да идва от родителите.


И така....защо бг родителите толкова се страхуват от липсата на самостоятелност...толкова много, че се нахвърлиха всички върху мен...толкова много, че не им пука колко е готово детето им, само и само на около 20 вече да е изритано навън...толкова много, че всяка подобна тема ги изкарва в истерия и бяс?

Моята дъщеря мисля като й дойде мензиса и да я изритвам от в къщи. М, кво ще кажете?

Абе Рокси, ти къде си видяла у нас тука някой да си изрита детето и да му каже "Вече си на двайсе - оправяй се разбираш ли!" Докато самото "дете ", не
рече да излети самичко кой е тоя дето го е натирил?! Аз досега такъв случай не съм видял. Ако някой твърди, че така ще стори - говори глупости! Може да му се иска, ама после друга песен ще запее...

Щом не става, зарежи го!

Чудесно!
Така ще станеш челник в експеримента. После почваме наред.
А бе, изобщо голямо ритане ще падне!

Аз съм виждала, човек на който са му казали вече си на 18 оправяй се ние бяхме то тук.
Това е най-отговорния и точен човек който познавам.

Значи не съм казала аз това, но изчети пак с какъв фанатизъм се говори и с какво отношение. Лично аз бях шокирана от крайните мнения по въпроса....кога едно дете трябва да излезе от в къщи. И....една молба.....



Позамисли се кой ще го направи с ритници и шутове. Родителите почват офанзива по въпроса...изплашени...почват се въпроси, увъртания, виждала съм родители, които зорлем набутват детето си на работа чрез ходатайства, само и само да намерят начин тихомълком да се освободят от тази отговорност.


Колко всъщност са родителите, доживели детето им да си хване малко джобни пари и малко багаж и самичко да се изнесе....защо се стига до родителски терор и тормоз.

Твърдя, че е родителски тормоз да почнеш да насъскваш детето си по всякакви начини - като му намираш работа или го караш да кандидатства за учене...като му спираш примерно джобните пари....нима не е по-правилно така да си възпиташ собственото дете, че то

сам самичко да пожелае.....


да се отдели?

И не е ли някак по-достойно...



PS:

сега ще скочат всички по въпроса, който си поставил. Дори за единия срам много родители не натирват позорно собственото си дете, да.


Но не мислиш ли, че използват доста по-коварни начини да изхвърлят детето си и че точно родител, който наистина е изхвърлил детето си, няма никога да си признае това дори пред себе си?

Според мен границата е там и в тоя момент, в който детето се почувства готово и самичко напусне родителите си.

Затова е цялата истерия...кога това дете ще ни напусне, пък как ще ни напусне....ако не ни напусне, дали да не го посритаме малко....поне да го попитаме обвинително кога смята да се махне....ей такива неща.


Как мислиш?

Абе то, аз мислех още на седем да я пратя чобанче с овцете, ама пусто стадата много намалели...

какво значи да си възпитаваш правилно детето. никой неможе да каже категорично кое е правилно.
пак ти казвам заеби ученето.
това колко бързо ще се отдели детето си е до голяма степен и природа.
Излизането от дома незначи самостоятелност. Може да живее на друго място ама ако му се обаждаш всяка вечер за по два часа или постоянно ходиш у тях, каква самостоятелност е това? А може детето да си е вкъщи и пак да е по-самостоятелно.
Освен природата, родителите до голяма степен предопределят с възпитание и личен пример, целия образ а наследниците. А темата самостоятелност е една малка част от този образ.

уесно нема

Такова чудо ми се случва за първи път в живота...................

Жена да ме обвини, че съм се нахвърлил върху нея, ох, ще падна от смях..............., отгоре на всичко и хистерик.............

Кефиш ме

И какво направи "най-отговорния и точен човек", когато децата му станаха на 18?

Така ли?


Е, да цититам ли доста крайните ти и изключително обвинителни мнения ?

Няма нужда, всеки може да ги види и в другия клуб.

Клубът не е заключен. Ако на някой му е интересно, ще иде да види.
Продължавам да твърдя, че не съм се нахвърлял върху теб, изказвал съм принципни мнения.
Ако продължаваш да твърдиш обратното ще си първия случай в живота ми, когато съм нападнал жена, па макар и с думи.........

така/в което няма кой знае колко лошо в зависимост от подбудите/ накараха ли го да речем да си събере багажа и да напусне жилището им? Отаказват ли да му съдействат когато има нужда от тяхната подкрепа? Ако иде и име каже - събрал съм да речем 3000 ако имате още 1000 дайте ми, че не ми стигат за това и това ще го отрежат ли? А после ще натякват ли ако не ги върне цяла година?

Щом не става, зарежи го!

Малеййй, ама плюеш и съскаш на всички страни............

В отговор на:

---

Малеййй, ама плюеш и съскаш на всички страни............

---

Колко пъти и къде си позволих аз подобни квалификации?


Именно че всеки може да те прочете.


Сега да чуя разумни контрааргументи за какво точно плюя и съскам.

В отговор на:

---

Цитирай къде съм казала нещо в дух "На днешно време, просто е отживелица децата да остават вкопчени в родителския пухкав корем, пък след това родителите на свой ред да се вкопчват в децата си. "

---

Искам сега да обясниш на всички къде точно казах, че: децата да остават вкопчени в родителския пухкав корем, пък след това родителите на свой ред да се вкопчват в децата си.



Искам да цитираш точно къде казах нещо в тоя дух.

Защо тоя страх бе хора! Защо ви тресе тоя ужас, че децата ви няма да станат самостоятелни!


Не мислите ли, че от вас самите зависи това......длъжно ли е едно дете от бебешка възраст да ви чете мислите и да знае какво искате от него? Ако вие не го научите като родители, кой очаквате да го научи?

Не е живял в тях, не са му давали пари, а той на тях.
Сега редовно му звънят да им праща пари и той праща, защото има и защото е добър.

В отговор на горния въпрос, няма деца на 18, но никога няма да направи това което са направили на него. Живота учи да не повтаряме грешките.

Написах го за да видите че има и такива родители.

защо бг родителите толкова се страхуват от липсата на самостоятелност

Айде бе ..... страхуват се...... В БГ проблемът е точно обратен. Такива каквито ги описваш не съм ги виждала, ама с такива, които се страхуват, че децата им ще станат много самостоятелни и няма да имат нужда от тях, е пълно.

виж сега, все пак родителите обичат децата си нали така?Най-много от всичко на света. Това е нормалното, общосрещаното положение. Сега ако от желание да направят добро някъде сбъркат - е случва се, хора сме.
За това да намерят на детото си работа или да го накарат да учи по скоро според мен показва грижа за бъдещето му, разбира се идеалния вариант ще е този който ти описваш, но той за жалост е не често срещан и не толкова лесно осъществим. Макар да е наистина достойно и редно. Просто времето сега е трудно, преди 10 г. не беше по-добре. Аз примерно се явих на най-ранната възможна дата на държавен изпит и така взех диплома около 5 м. преди 70% от състудентите си/които използваха това време да си отживеят на рахат за последно/ за да почна работа. Ако обаче не ми бяха помогнали /мъжът на леля ми/ едва ли щях да почна веднага по специалността си и то там където почнах, а от тук сега едва ли щях да съм това което съм сега.
С ритници никой според мен няма да изхвърли детето си, ако и да афишира, че му е омръзнало мвече, че му е трудно, че не може да го носи на гърба си...
Мен примерно винаги нашите са ми помагали - за жилището, и за когато нямах своя кола карах тази на баща си, и не само финансово-просто щеше да ни е много трудно на мен и жена ми например когато се роди дъщеря ми, ако не бяха двете баби. Обратното също е вярно - жена ми и сестра и платиха когато се наложи да оперират на тъста, просто той вече си беше раздал спестяванията на тях двете. А мисля знаеш колко може да събере един пенсионер.
Питаш кога? Не знам дали има точна възраст, не мога да си представя родител изобщо /разбира се ако има възможност/ след определена възраст да не помага на децата си. Поне аз няма да мога за дъщеря си. Е разбира се да рече да излезе на квартира за да е "самостоятелна", а аз да я плащам също няма да стане.

Щом не става, зарежи го!

Че плюеш и съскаш е верно. Върни се да видиш какво го правиш онова там "мишлето".
Другият цитат, никога не съм ти го слагал в устата. Това е част от мое мнение, къде успя да си го лепнеш...........

Това със страха, ужаса и другите хорор сценарии са си твое дело. Такива думи аз не ползувам безпричинно.

а според теб не може ли да има вариант когато са две деца обичта да се пренесе върху едното ,а другото да остане изолирано и реално лишено от това което се дава на другото???Рокси е права ,че има семейства където принуждават децата им да напуснат семейното огнище,колкото и неприсъщо това да е за българина и психологията му.Всеки тук изхожда от своята си гледна точка и опит по въпроса,на теб са ти помагали,а аз от 18 се оправям сама със всичко.Никой за нищо не ми е помогнал досега ,а и не ща да ми помага.Никой не ме наритал с шутове разбира се,но ясно беше,че трябва да започвам работа и да помагам на семейството си и да не се офлянквам.Всичко е въпрос на материално положение,но пък понякога и това не помага.Не знам кое е важно.Почнах да пиша,че ако имам 5-6 бона месечни доходи е много елсно да науча децата си на самостоятелност,но се сетих за една моя приятелка ,която няма доходи,разведена е ,не работи ,без ток седя по-миналата зима,но детенцето и е най-гъвкавото и хитро човече.Така ,че и аз не знам каква би могла да е причината,комплексна е май.На прословутия запад започват работа със заплата хората на по 18-19 години която им осигурява добър стандарт и самостоятелност,но тук не е така(все клишета от сорта "трябва да се реализираш и тогава ще говорим за пари") и хората на нашата възраст са зависими мисля,че доста време от родителите си.
А ти сорка за съвета,ама си плащй квартирата на дъщеря си.Според мен на едно момиче трябва да се дава повече,отколкото на едно момче.От старите хора го знам: " на момиче дай,от момче вземи".Но общо взето нямам кой знае какво мнение по целия въпрос де.