Пък аз...

защо ще подаваш молба след като нямаш желание да го правиш ?

Ако намериш вариант или отговор, ми го кажи и на мен, защото като те чета все едно че аз съм те писала. Само дето на мен още не ми стиска да подам молба. Само едно искам да ти кажа - ако подаваш молба само за да го провокираш, се подготви психически той да не приеме шанса и да се разведете наистина.

Нормално е след раздяла да полу4аваш "шамар след шамар",хората се променят ,и когато става дума ,за раздяла ,разбираш всьЩност ,4е не познаваш ,4овека до себе си ,и 4е той теб не те познава.
Грозната истина е тази

Ритуално погребение му е цаката - поне така ме посъветва един психолог. Човекът, който си познавала, обичала, уважавала е умрял за теб. Тва е. Адски крайно ми се видя и на мен, но пък кой знае може и да помогне. Просто той отсега нататък е друг човек, такъв дето все повече и повече ще се отдалечава от спомените ти за това, което е било . Та с една дума - хич ама хич да не му се учудваш или ядосваш. Хех, теоретично е много лесно, ама на практика ...само ние си знаем кво е

" Ако има начин да се преглътне такъв факт, бих искала да го знам."
Абе, то има сигурно начин, но човек не винаги успява чак такова самообладание и спокойствие да запази...че и добронамереност

Кофти, наистина.
Ще те изтърпим, то е ясно
Кураж и колкото можеш, запази добро в себе си. Ей сега ти давам акъл, който ми става все по-трудно да следвам, ама к'во да се прай - вярвам че така трябва.

Виж... възможно е да е обратното - той да те познава прекалено добре и да разчита, че реакцията ти ще бъде точно такава, каквато е - да бъдеш прекалено отстъпчива като се стигне до развод. Според мен той очаква да го започнеш ти и също очаква да бъдеш "мека Мария". Приготви се психически, че може да получаваш шамари докато трае всичко, и пробвай да притъпиш емоциите доколкото можеш, за да не ти влияят. Той се е изнесъл и перфектно знае в какво положение те оставя - и емоционално и финансово.
Дори и да не си готова да се развеждаш, щом обстоятелствата изискват ти да започнеш развода, значи му е дошло времето.
Аз когато се заразвеждах се усещах като че света ще свърши. Обаче един ден, след като всичко е приключило, ще ти се отворят много нови шансове за щастие, вярвай ми. Може дори един ден да си мислиш, че си чакала твърде дълго докато предприемеш стъпката за раздяла. Сега си разстроена и имаш да мислиш за хиляда други неща. Но щом всичко свърши и се утаи мътилката, ще видиш как в новия ти статус може да има и позитивни неща.
Разводът е борба на психики. Опитай се да се справяш с проблемите един по един, по реда, в който идват към теб, и не мисли за далечното бъдеще. В един момент ще си готова да погледнеш по-надалеч от утре, но не още.

God?
The absence of proof is not a proof of absence.

"...на всяка сричка "? Получила си писмо, или декларация, или предварително споразумение - освен това си решила за утре. Изглежда ми като крачка за разрешаване на кризата. Като крачка към края, който ти е нужен.

С тебе се разминахме в един друг клуб, аз се появих по-късно. Тези дни само те гледам и си казвам "Няма да се намесвам! Нямам думи за нея. Ако и бях приятелка, може би аз, тя и Джак Даниелс - ред сълзи и ред сополи, без много думи, щяха да облегчат болката за момент."

Сега, обаче има развитие и аз искам да говоря с теб, а и ти показваш, че искаш думи. Приеми това развитие от положителната му страна. Уверявам те, че има положителна страна. И това е, с което започнах - крачка към края. Защото, колко дълго ще издържиш така - дни с безброй въпроси и нощи с безброй кошмари? Знаеш, казват "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. " Приеми го така - днес е последният ден от моята безтегловност. Утре започва борбата.


Бих искала да мога да направя нещо, наистина. Но решенията са в теб, каквото трябва да се направи, трябва да се направи от теб. Само още нещо - запази психиката си. Остани на тая планета! Независимо от провокациите. Ако можеш, поспи тази нощ и утре не отивай в съда разтреперана. Той няма да е там. Късмет!

Не те съветвам да взимаш каквото и да било решение в това състояние. Никога не е късно човек да отреже.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Като не разбира от добро - бой по мутрата с черпака и толкоз. Тъп и прост съм и ти давам простичко мнение, ама в една стара книга е казано око за око, зъб за зъб и само един е бил този, който е подложил и другата си буза, когато са го ударили.

Нет свободньiх падений с вьiсот, но зато
есть свобода раскрьiть парашут!!!

Поддържам мнениети си в предните постинги, от миналата седмица. Пожелавам ти успех и много сили - ще ти трябват. Има да свършиш много неща, и първото е да се свържеш с адвокат, за да се погрижи да твоите интереси и за тези на детето ти, и бих искала да наблегна, дано не досаждам, бъди неотстъпчива, взискателна и твърда.
Искаше ми се на мен да имаше кой да ми каже нещо такова тогава. Стискам палци.

Здравей Безсънна,

Строшаването на партньорската връзка е съпроводено (причина или следствие) с изкривяване на пространство-времето, в което се намирате. Той и ти - вече сте различни, а рецепторите, чрез които се възприемате не са настроени, както преди.

Не очаквай да те познава - ти за него си друг човек, той за тебе - вече също.

Проблемът е, че сте в плен на очакванията си и двамата се разочаровате от несбъдването им, и допълнителен антагонизъм между вас се създава. Освен чудо някакво да стане - прогнозата е негативна - още преди месеци ти писах, че ситуацията на пасивно бездействие не трябва да продължава дълго, защото невидимата ръка на илюзията навива пружината на очакването, създавайки напрежение, което избива драматично.

Не се потрисай - това не е човекът, когото си обичала. И ти не си онази, за която той готов е бил на всичко. Тъй е вече. Разминали сте се и толкоз. Нека остане споменът за хубавото. Уважавай туй, което е било, а настоящето - не му се връзвай. Трябва да го преживееш, трябва да се пребориш за важните неща, да стъпиш на добра основа и да продължиш напред към бъдещето.

Не бъркай хубавото от миналото с грозното от настоящето. Те не контрастират, защото други хора, в друго време сте били. Не увеличавай грозното - не нападай, не унижавай, спазвай добрия тон и си дръж на думата, защото дори когато не срещаш същото - правдата е на твоя страна и силата ще бъде с теб :). Не очаквай нищо, но дръж на своето.

Така че не се опитвай да преглъщаш факта - непреглъщаем е в сегашния си вид и форма. Няма кой да оцени благосклонното ти поведение и разбирането. Да го очакваш - значи да измъчваш себе си и да живееш в измислен свят.

Считай себе си свободна. Даже и направо късметлия - ще видиш! А житейските несгоди ще преминат.

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

навъпреки.

Ако виждаш че те разбира, може да се разбирате в такова формулировка , но щом виждаш че не те разбира - последствията от това неразбирателство ще са предимно срещу теб, затова не давай шанс

можеш да го подъвчеш този факт още дълго или съвсем кратко, но в един момент ще го изплюеш и ще престане да те трови.

Не знам дали има правилно или погрешно решение в такива случаи... лично за мен критерия е абсолютното душевно спокойствие след взимането на важното решение.
Ей така, все едно някой е махнал с магическа пръчка, бурята изчезва и грейва слънце.

Няма как да следваш един път, ако собственото ти АЗ е против, нали?


Ти имаш ли?

Още в предишната тема ми се щеше да ти кажа нещо точно такова... подготвящо - за разумните хора. Разумният и добронамерен човек обикновено има уникалната склонност да приписва собствените си черти на хората около него - не че обратното не е вярно - лъжците и злите да подозират другите в подли измами и лоши намерения...
Та за съжаление ти също приписваш собствената си разумност и желание за добри отношения на този човек. Очакваш от него да се държи точно така, както ти би се държала с него в подобна ситуация. Очакваш да си държи на думата, да спре да руши и без това разрушеното с действия или думи; очакваш да постъпва поне лоялно и честно към теб; очакваш да не те очерня пред детето или общите ви познати и приятели... въобще много очаквания - а отсреща имаш просто един човек, който си е себе си, не теб, и следователно не можеш да очакваш от него да постъпи по твоя начин.
Значи най-добрият вариант е нещо подобно на това, което казаха и другите - да премахнеш всичките си очаквания за бъдещите му постъпки и да очакваш и нищо, и всичко. Да не се опитваш да мислиш какво би трябвало да направи, защото винаги ще те изненадва и дори наранява, в общия случай. И в същото време да очакваш всичко - и немислими за твоите представи неща... Отървеш ли се от очакванията си, хем ще дишаш значително по-леко, хем ще си винаги подготвена каквото и да прави, хем няма толкова болезнено да приемаш издънките... всичките ни разочарования са предизвикани от собствените ни несбъднати очаквания. Тогава, знаеш ли - ще можеш да действаш с много по-голяма трезвост и да преценяваш нещата... когато нямаш определени очаквания, виждаш много повече възможни варианти - и когато един от тях се случи - вече ще си подготвена как да действаш.
Другата полза от отърваването от очакванията е истински бонус - ако отсрещната страна направи нещо хубаво - знаеш ли каква радост ти е на душата - все едно си получила неочакван подарък или печалба от лотарията! Ами точно защото не си го очаквала...
Късмет ти желая и да си знаеш, че всички ти стискаме палци! Шъ съ опраиш! Досега си се справяла, каквото и да си мислиш в момента (я хвърли един поглед назад и ще видиш, че съм права!) - и занапред ще се справяш!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Знак е за това, че е нещо дребно, несъществено; нещо, което се случва на повече от половината семейни хора у нас. Т.е. на милиони хора.

Усмихна се, надявам се Също така предполагам, че в някоя обедна почивка ще свършиш и тази работа...

колко сш права!

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!