Наказана

за това, че постъпих честно. Искам го този човек в живота си, но не мога да му дам ... взаимност? Май това. Той иска дом, семейство и деца, аз - сигурно също, някой ден, някога, но не неговите деца, това поне знам. Жените рядко се лъжем за тези неща. И понеже знаех, че се влюбва в мен, се опитах да му обясня. Всичко друго - да, има тръпка, смях, доверие, хубаво ни е. Но не съм онова, което търси. Сега ми липсва ужасно и все повече. Дори няма на кого да тропна с краче като разглезено дете и да кажа 'Не е честно пък!'.

Много е хубаво, че си постъпила честно спрямо него и спрямо себе си, разбира се.
Не разбрах за какво си наказана, това, че си сама и ти липсва НЕ той, а човек до теб, любов, внимание, нежност......НЕ той, а всички тези неща.
Мисля че си постъпила правилно, защото е лошо да лъжеш себе си.

Какво му имаше на този мъж, че да не искаш деца от него? Питам, защото изглежда другите важни неща ги е имало.
Ако кусур няма освен интуицията ти, може би си сгрешила.





Унеси меня, ветер,
На другую планету,
Где чёрное небо,
Где меня не найдут.

Не, точно той ми липсва, именно заради онова, другото, което си го имахме заедно. Не търся оценка за онова, което съм направила, а споделям колко е... тъпо, всъщност

Не разбирам какво ме питаш, май? Не е въпроса да му има нещо или да му няма нищо, тези неща просто се знаят; има доста хора, сигурно, с които човек може да има и пълноценна връзка, и да си създаде илюзията, че това е, което е, но това няма да промени фактите. Не съм ясна, като че ли, но не знам как да ти обясня

Ами не разбирам, защо след като се разбирате и ви е добре заедно, си усложнявате отрано връзката с идеи за 'неговото' или 'твоето' бъдеще. Мечтите за бъдещето, когато обичаш някого, се пренагласят и допълват.
Дала ли си достатъчно време и шанс на нещата да си проличат какви са... Защо ти решаваш, той от какво има нужда - може да има нужда от теб?





Унеси меня, ветер,
На другую планету,
Где чёрное небо,
Где меня не найдут.

Ако нещата бяха стигнали до обич, нямаше да е само толкова болезнено, а много повече... По въпросите ти: не мога себе си да пренаглася и допълня, дадохме и шанс, и време - те са ясни и за двама ни, не решавам аз. Разбирам, че се опитваш да помогнеш - и действа, благодаря за което

Искаш го този човек . Не за малко, а ''в живота си''.
Не искаш неговите деца. Защо? Не искаш да приличат на него? Тогава защо го искаш, той не струва!?
Не си ''онова'', което търси. Какво търси, какво му липсва у теб?
Имало е ''тръпка, смях, доверие'', хубаво ви било...
Какво още е било нужно, ''за да му дадеш взаимност''?

Странно... малко пъти съм обичала, но страшно много съм искала да имам деца от човека, който обичам... дори да го загубя... да имам поне дете от него.

Е кое му е странното?! Не си ли имал/а приятели, които се влюбват в теб, а ти искаш приятеля, събеседника, една особена близост - приятна и лека, защото няма очаквания и утайки...

Това, за което сега говориш е просто приятелство.
Преди беше замесила секс, деца и т.н.
Ти май беше тази, която искаше -хем приятно, хем без ангажименти, хем да е само мой пък и да ми е верен, и всичко това до когато аз искам и както аз искам

Наказана ли? Това пък откъде ти хрумна, да не си убила някого?
Просто днес топката е у теб. Вчера е била у друг, утре ще е у трети.
Не задържай дълго топката у себе си, защото изгаряш в играта!

Нищо не се разбира. Като че ли си ненае...на, та си така объркана

Класически пример на "не знае какво иска"

добронамерено, не се заяждам...

Знае - ''да тропне с краче като разглезено дете''...

Не се четем ли, що ли... той иска деца, които аз - от него - не. За вярност въобще пък не е ставало дума По-ясно няма как, така че дай дотук

като че ли

знам, ама то не може винаги да получавам всичко онова, което искам - по-върви като че ли да съм ок с това, което имам, Клас'ико

именно!

да разбирам ли, че ти просто си му предложила да сте добри приятели, а
той се е почувствал малко или много наранен от това.
Имал е други очаквания предполагам.

Постъпила си правилно, когато си му казала как стоят нещата.