натурален рабат
6 отговора
397 прегледа
натурален рабат
Колеги как следва да осчетоводя издадено ДКИ за натурален рабат.
За нас това е натурална отстъпка при покупка
Документа има следните данни :
ДКИ за натурален рабат №0000000005/01.06.2005
по ф-ра №0000000001/31.05.2005
ДО : -10.00 /това са 2бр. *5.00 лв/
ДДС 20%: -2.00
обща ст-ст: -12.00
словом :0 лв и 00 ст.
Обърквам се ,з-то трябва да си увелича наличността по 304 с 10.00 лв , а документа ми е сторниращ?
За нас това е натурална отстъпка при покупка
Документа има следните данни :
ДКИ за натурален рабат №0000000005/01.06.2005
по ф-ра №0000000001/31.05.2005
ДО : -10.00 /това са 2бр. *5.00 лв/
ДДС 20%: -2.00
обща ст-ст: -12.00
словом :0 лв и 00 ст.
Обърквам се ,з-то трябва да си увелича наличността по 304 с 10.00 лв , а документа ми е сторниращ?
ако ти се чете дълго....нещо по темата
Решение № 404 от 29.01.2001 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2000 г.
Държавен вестник, бр. 12/2001 г.
чл. 42, ал. 1 ППЗДДС чл. 31, ал. 1 ЗДДС чл. 35, чл. 38 ЗМ
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Иван Трендафилов, Георги Александров, Виолета Ковачева, Соня Янкулова, при участието на секретар-протоколиста Мария Попинска, разгледа в съдебно заседание на 2.ХI.2000 г. административно дело № 1581 от 2000 г., докладвано от съдия Соня Янкулова.
Производството е по реда на чл. 12 - 32 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на "Маимекс" - ООД, подадена чрез изпълнителния директор Румен Макавеев, срещу чл. 42, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в частта "или данъчната основа при внос на стоките", повторена двукратно.
Жалбоподателят твърди, че чл. 42, ал. 1 от ППЗДДС в частта "или данъчната основа при внос на стоките" противоречи на чл. 31, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл. 35 и 38 от Закона за митниците (ЗМ), като противозаконно разширява данъчната основа за облагане с данък добавена стойност при внос на стоки. Сочи, че текстът на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС може да бъде тълкуван по два начина от гледна точка на вноса на стоки. Може да се приеме, че при внос на стоки митническата стойност трябва да се определи, като към данъчната основа на стоките, за които във фактурата е посочена цена, се добави и стойността на стоките, предоставяни като натурален рабат, или стойността на търговската отстъпка. Може да се приеме и че при доставки на територията на страната на облагаеми стоки, които са внесени от чужбина, за нуждите на облагането с данък добавена стойност за данъчна основа се приема митническата облагаема стойност на стоките, увеличена със стойността на натуралната отстъпка или стойността на отстъпката, получена от чуждестранния доставчик. И двете тълкувания на нормата противоречат на законови разпоредби. В първия случай - пряко на чл. 31, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 34 - 38 ЗМ, а във втория - на чл. 29, ал. 5 и чл. 31, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 34 - 38 ЗМ. Моли съда да отмени разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС в обжалваната част - "или данъчната основа при внос на стоките".
Ответникът по жалбата - министърът на финансите, чрез процесуалните си представители я оспорва. В представена по делото писмена защита излага доводи за недопустимост на същата и алтернативно за неоснователност. Твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят сочи като мотив за обжалване на нормативния акт извършеното му, според него, неправилно данъчно облагане. Този аргумент би имал отношение в производството по проверка законосъобразността на облагането му, но не е основание за обжалване на нормативен акт. Не е основание за отмяна на нормативен акт и твърдението му, че при така извършеното облагане се увеличава продажната стойност на вътрешния пазар на внесената стока. Това е въпрос, който касае конкурентоспособността на жалбоподателя. Твърди, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС третира случаите на последващи доставки на стоки, които преди това са били внесени в страната. В ЗДДС и ППЗДДС правилно е предвидено данъчната основа при облагаеми доставки да не може да бъде по-ниска от тази, по която стоката е внесена. В противен случай би се стигнало до ощетяване на държавата в случаите на последващи продажби с отстъпка, отбив или рабат. Твърди, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС не противоречи на чл. 31, ал. 1 ЗДДС, тъй като последната е препращаща правна норма. Член 42, ал. 1 ППЗДДС не противоречи и на чл. 35 и 38 ЗМ, тъй като с тези текстове се регламентира понятието митническа основа и неговите компоненти според ЗМ. Сочи, че инициирането на настоящото съдебно производство цели налагане на легално избягване на данъчно облагане на внесени стоки и прикриване на доставки чрез внасянето им в страната със стокова отстъпка, което е относимо и към последващите продажби на така внесените стоки. Моли съда да остави без уважение искането. Претендира направените по делото разноски.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта и наведените отменителни основания, съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗВАС приема следното:
По допустимостта на жалбата
Конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 2 дава право на всички лица да обжалват административни актове, които ги засягат, стига за тях да не е предвидено изрично в закон, че не подлежат на съдебен контрол. Засягането е онова основание, което дава материалноправното съдържание на процесуалноправния интерес от обжалване на един административен акт. Нито в Конституцията, нито в даденото в Решение № 21 на Конституционния съд от 26.X.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. задължително тълкуване на тази конституционна норма са въведени ограничения относно вида на обективно нарушеното или застрашено субективно право или законен интерес. Засягането, а оттам и правото на обжалване, не е поставено и в зависимост от това, дали лицето лично е адресат на обжалвания акт. Единственият конституционен критерий за допустимост на съдебното обжалване на един административен акт е засягането на субективни права или защитени интереси, което е в съответствие и с конституционното право на защита, визирано в чл. 56 от Конституцията. Съгласно даденото от Конституционния съд задължително тълкуване засягането "се обективира в нарушаването на правна норма от по-висок ранг". В случая предмет на обжалване е нормативен, а не индивидуален или общ нормативен акт, визиращ конкретно еднократно право или задължение. С оглед на това правата, които могат да бъдат засегнати от него, са не само конкретни материални права или интереси, произтичащи от обжалвания административен акт. С един нормативен акт могат да бъдат засегнати и общи граждански права, вкл. правото всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата, да бъдат конституционно и законосъобразни, т. е. да е спазен принципът на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Жалбоподателят твърди, че атакуваната от него подзаконова правна норма противоречи на нормативен акт от по-висока степен и това води до засягане на неговата правна сфера. С оглед на изложеното ирелевантен за допустимостта на жалбата е фактът, че жалбоподателят е регистрирано по смисъла на ЗДДС лице. В контекста на изложеното твърденията на ответника по жалбата за недопустимост на същата поради относимост на установения в атакуваната норма начин на определяне на данъчната основа към конкурентоспособността и неправилността на конкретното данъчно облагане на данъчния субект е неоснователно. Влиянието на атакуваната правна норма върху данъчното облагане и конкурентоспособността на жалбоподателя са само конкретен израз на нарушеното му субективно право на дейност в правова държава.
Видно от изложеното по отношение на жалбоподателя е налице конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административен акт. Обжалването на нормативен акт съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС не е обвързано със срок. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.
По основателността на жалбата
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС, редакция към изменението, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 9 от 2000 г., в стойността на придобиване или данъчната основа при внос на стоките или себестойността на произведените стоки по смисъла на чл. 29, ал. 5 от закона се включва и стойността на придобиване или данъчната основа при внос на стоките или себестойността на произведената стока, предоставени като търговска отстъпка, отбив или рабат. От съдържанието на нормата е видно, че обслужва установеното в чл. 29, ал. 5 ЗДДС правило, съгласно което доставката на загуба е ирелевантен факт за данъчното облагане по ЗДДС. Съгласно тази законова норма данъчната основа при облагаеми доставки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване на стоката или себестойността на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса. Данъчната основа при внос по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗДДС е митническата стойност по смисъла на ЗМ, увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. Нормата на чл. 31, ал. 1 ЗДДС безспорно е дефинитивна. Тя дава, за целите на ЗДДС, определение на понятието данъчна основа при внос. Правната техника, чрез която това понятие е определено, е препращане към дадено в друг закон определение на употребено понятие и допълване на същото, за целите на данъчния закон, с други елементи - всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. За целите на ЗМ понятието митническа стойност е определено в глава шеста, от чл. 35 до чл. 38. Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗМ при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се правят други добавки освен предвидените в закона. В посочените чл. 35 - 38 ЗМ, както и в другите текстове на закона няма разпоредба, която да повелява включването в митническата стойност на стойността на предоставените търговска отстъпка, отбив или рабат. Следователно стойността на същите няма законово основание да бъде включена в митническата стойност. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗДДС също не съдържа възможност за включване вече в данъчната основа при внос на стойността на търговската отстъпка, отбива или рабата. Включените към митническата стойност за целите на ЗДДС допълнителни елементи са изброени конкретно и стойността на търговската отстъпка, отбива или рабата не попада в нито един от тях. Т. е. законодателят е приел, че те няма да участват при формиране на данъчната основа при внос. Това законодателно решение е в съответствие и с разпоредбата на раздел VIII, чл. 11, Б.4 на Шестата директива на Съвета на Европейската общност за уеднаквяване на законодателството на страните членки, уреждащо данъка върху добавената стойност. Щом стойността на търговската отстъпка, отбива или рабата не участва в образуването на данъчната основа при внос, то няма законодателна възможност те да са елемент на същата тази основа в хипотезата на чл. 29, ал. 5 ЗДДС. Употребените във всеки един закон понятия следва да имат еднакво за всяка една от разпоредбите му съдържание. С оглед на това визираното в чл. 42, ал. 1 ППЗДДС правило, че в данъчната основа при внос на стоките се включва и данъчната основа при внос на стоките, предоставени като търговска отстъпка, отбив или рабат, е незаконосъобразно. При положение, че ЗДДС и ЗМ не допускат в данъчната основа при внос да се включва стойността на търговска отстъпка, отбива или рабата, то тази стойност по силата на подзаконов нормативен акт не би могла да формира данъчната основа при внос за целите на чл. 29, ал. 5 ЗДДС. Безспорно, погледнато математически, невключването на стойността на търговска отстъпка, отбива или рабата в данъчната основа при внос може да доведе при последваща облагаема доставка на внесените стоки с предоставяне на търговска отстъпка, отбив или рабат до заплащане на по-малък размер на данък добавена стойност от внесения. Това обаче не означава ощетяване на бюджета, както твърди ответникът. Стойността на последващата вноса облагаема доставка, ако не е определена в нарушение на законовите разпоредби на чл. 28 - 31 ЗДДС, определящи стойността, върху която се начислява данък добавена стойност, не може да формира щета за фиска, тъй като по закон не е налице задължение за включване в облагаемата основа на стойността на търговската отстъпка, отбива или рабата - чл. 29, ал. 3 ЗДДС. Само ако данъчната основа на тази последваща облагаема доставка е по-ниска от данъчната основа при вноса чрез правилото на чл. 29, ал. 5 ЗДДС, за облагаема ще се вземе данъчната основа при внос. Няма обаче законодателна възможност в данъчната основа при внос за целите на чл. 29, ал. 5 ЗДДС да се включва данъчната основа при внос на стоките, предоставени като търговска отстъпка, отбив или рабат. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България данъците следва да бъдат установени със закон. Даденото в Решение № 3 от 9.II.1996 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 2 от 1996 г. задължително тълкуване на тази конституционна норма изисква законоустановеност на всеки елемент, определящ размера на данъка. В случая с подзаконов нормативен акт, за целите на чл. 29, ал. 5 ЗДДС, е определена данъчна основа при внос, която освен това е и различна от установената в закона. Съдът не обсъжда твърдението на ответника, че обжалването на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС цели налагане на легално избягване на данъчно облагане, тъй като това не е правен аргумент за законосъобразността на обжалваната правна норма. Икономическите цели на данъчните субекти, обжалващи даден административен акт, и икономическите съображения на административния орган за приемането на същия са ирелевантни за законосъобразността му.
Видно от изложеното с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС, в частта "данъчната основа при внос на стоките", употребена двукратно, е незаконосъобразна. С оглед на това същата следва да бъде отменена.
С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на ответника по жалбата за присъждане на направените разноски. Жалбоподателят не е направил такова искане, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 29 ЗВАС Върховният административен съд
РЕШИ:
Отменя като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност в частта "или данъчната основа при внос на стоките", употребена двукратно
Държавен вестник, бр. 12/2001 г.
чл. 42, ал. 1 ППЗДДС чл. 31, ал. 1 ЗДДС чл. 35, чл. 38 ЗМ
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Иван Трендафилов, Георги Александров, Виолета Ковачева, Соня Янкулова, при участието на секретар-протоколиста Мария Попинска, разгледа в съдебно заседание на 2.ХI.2000 г. административно дело № 1581 от 2000 г., докладвано от съдия Соня Янкулова.
Производството е по реда на чл. 12 - 32 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на "Маимекс" - ООД, подадена чрез изпълнителния директор Румен Макавеев, срещу чл. 42, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в частта "или данъчната основа при внос на стоките", повторена двукратно.
Жалбоподателят твърди, че чл. 42, ал. 1 от ППЗДДС в частта "или данъчната основа при внос на стоките" противоречи на чл. 31, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл. 35 и 38 от Закона за митниците (ЗМ), като противозаконно разширява данъчната основа за облагане с данък добавена стойност при внос на стоки. Сочи, че текстът на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС може да бъде тълкуван по два начина от гледна точка на вноса на стоки. Може да се приеме, че при внос на стоки митническата стойност трябва да се определи, като към данъчната основа на стоките, за които във фактурата е посочена цена, се добави и стойността на стоките, предоставяни като натурален рабат, или стойността на търговската отстъпка. Може да се приеме и че при доставки на територията на страната на облагаеми стоки, които са внесени от чужбина, за нуждите на облагането с данък добавена стойност за данъчна основа се приема митническата облагаема стойност на стоките, увеличена със стойността на натуралната отстъпка или стойността на отстъпката, получена от чуждестранния доставчик. И двете тълкувания на нормата противоречат на законови разпоредби. В първия случай - пряко на чл. 31, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 34 - 38 ЗМ, а във втория - на чл. 29, ал. 5 и чл. 31, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 34 - 38 ЗМ. Моли съда да отмени разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС в обжалваната част - "или данъчната основа при внос на стоките".
Ответникът по жалбата - министърът на финансите, чрез процесуалните си представители я оспорва. В представена по делото писмена защита излага доводи за недопустимост на същата и алтернативно за неоснователност. Твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят сочи като мотив за обжалване на нормативния акт извършеното му, според него, неправилно данъчно облагане. Този аргумент би имал отношение в производството по проверка законосъобразността на облагането му, но не е основание за обжалване на нормативен акт. Не е основание за отмяна на нормативен акт и твърдението му, че при така извършеното облагане се увеличава продажната стойност на вътрешния пазар на внесената стока. Това е въпрос, който касае конкурентоспособността на жалбоподателя. Твърди, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС третира случаите на последващи доставки на стоки, които преди това са били внесени в страната. В ЗДДС и ППЗДДС правилно е предвидено данъчната основа при облагаеми доставки да не може да бъде по-ниска от тази, по която стоката е внесена. В противен случай би се стигнало до ощетяване на държавата в случаите на последващи продажби с отстъпка, отбив или рабат. Твърди, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС не противоречи на чл. 31, ал. 1 ЗДДС, тъй като последната е препращаща правна норма. Член 42, ал. 1 ППЗДДС не противоречи и на чл. 35 и 38 ЗМ, тъй като с тези текстове се регламентира понятието митническа основа и неговите компоненти според ЗМ. Сочи, че инициирането на настоящото съдебно производство цели налагане на легално избягване на данъчно облагане на внесени стоки и прикриване на доставки чрез внасянето им в страната със стокова отстъпка, което е относимо и към последващите продажби на така внесените стоки. Моли съда да остави без уважение искането. Претендира направените по делото разноски.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта и наведените отменителни основания, съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗВАС приема следното:
По допустимостта на жалбата
Конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 2 дава право на всички лица да обжалват административни актове, които ги засягат, стига за тях да не е предвидено изрично в закон, че не подлежат на съдебен контрол. Засягането е онова основание, което дава материалноправното съдържание на процесуалноправния интерес от обжалване на един административен акт. Нито в Конституцията, нито в даденото в Решение № 21 на Конституционния съд от 26.X.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. задължително тълкуване на тази конституционна норма са въведени ограничения относно вида на обективно нарушеното или застрашено субективно право или законен интерес. Засягането, а оттам и правото на обжалване, не е поставено и в зависимост от това, дали лицето лично е адресат на обжалвания акт. Единственият конституционен критерий за допустимост на съдебното обжалване на един административен акт е засягането на субективни права или защитени интереси, което е в съответствие и с конституционното право на защита, визирано в чл. 56 от Конституцията. Съгласно даденото от Конституционния съд задължително тълкуване засягането "се обективира в нарушаването на правна норма от по-висок ранг". В случая предмет на обжалване е нормативен, а не индивидуален или общ нормативен акт, визиращ конкретно еднократно право или задължение. С оглед на това правата, които могат да бъдат засегнати от него, са не само конкретни материални права или интереси, произтичащи от обжалвания административен акт. С един нормативен акт могат да бъдат засегнати и общи граждански права, вкл. правото всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата, да бъдат конституционно и законосъобразни, т. е. да е спазен принципът на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Жалбоподателят твърди, че атакуваната от него подзаконова правна норма противоречи на нормативен акт от по-висока степен и това води до засягане на неговата правна сфера. С оглед на изложеното ирелевантен за допустимостта на жалбата е фактът, че жалбоподателят е регистрирано по смисъла на ЗДДС лице. В контекста на изложеното твърденията на ответника по жалбата за недопустимост на същата поради относимост на установения в атакуваната норма начин на определяне на данъчната основа към конкурентоспособността и неправилността на конкретното данъчно облагане на данъчния субект е неоснователно. Влиянието на атакуваната правна норма върху данъчното облагане и конкурентоспособността на жалбоподателя са само конкретен израз на нарушеното му субективно право на дейност в правова държава.
Видно от изложеното по отношение на жалбоподателя е налице конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административен акт. Обжалването на нормативен акт съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС не е обвързано със срок. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.
По основателността на жалбата
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС, редакция към изменението, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 9 от 2000 г., в стойността на придобиване или данъчната основа при внос на стоките или себестойността на произведените стоки по смисъла на чл. 29, ал. 5 от закона се включва и стойността на придобиване или данъчната основа при внос на стоките или себестойността на произведената стока, предоставени като търговска отстъпка, отбив или рабат. От съдържанието на нормата е видно, че обслужва установеното в чл. 29, ал. 5 ЗДДС правило, съгласно което доставката на загуба е ирелевантен факт за данъчното облагане по ЗДДС. Съгласно тази законова норма данъчната основа при облагаеми доставки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване на стоката или себестойността на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса. Данъчната основа при внос по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗДДС е митническата стойност по смисъла на ЗМ, увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. Нормата на чл. 31, ал. 1 ЗДДС безспорно е дефинитивна. Тя дава, за целите на ЗДДС, определение на понятието данъчна основа при внос. Правната техника, чрез която това понятие е определено, е препращане към дадено в друг закон определение на употребено понятие и допълване на същото, за целите на данъчния закон, с други елементи - всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. За целите на ЗМ понятието митническа стойност е определено в глава шеста, от чл. 35 до чл. 38. Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗМ при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се правят други добавки освен предвидените в закона. В посочените чл. 35 - 38 ЗМ, както и в другите текстове на закона няма разпоредба, която да повелява включването в митническата стойност на стойността на предоставените търговска отстъпка, отбив или рабат. Следователно стойността на същите няма законово основание да бъде включена в митническата стойност. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗДДС също не съдържа възможност за включване вече в данъчната основа при внос на стойността на търговската отстъпка, отбива или рабата. Включените към митническата стойност за целите на ЗДДС допълнителни елементи са изброени конкретно и стойността на търговската отстъпка, отбива или рабата не попада в нито един от тях. Т. е. законодателят е приел, че те няма да участват при формиране на данъчната основа при внос. Това законодателно решение е в съответствие и с разпоредбата на раздел VIII, чл. 11, Б.4 на Шестата директива на Съвета на Европейската общност за уеднаквяване на законодателството на страните членки, уреждащо данъка върху добавената стойност. Щом стойността на търговската отстъпка, отбива или рабата не участва в образуването на данъчната основа при внос, то няма законодателна възможност те да са елемент на същата тази основа в хипотезата на чл. 29, ал. 5 ЗДДС. Употребените във всеки един закон понятия следва да имат еднакво за всяка една от разпоредбите му съдържание. С оглед на това визираното в чл. 42, ал. 1 ППЗДДС правило, че в данъчната основа при внос на стоките се включва и данъчната основа при внос на стоките, предоставени като търговска отстъпка, отбив или рабат, е незаконосъобразно. При положение, че ЗДДС и ЗМ не допускат в данъчната основа при внос да се включва стойността на търговска отстъпка, отбива или рабата, то тази стойност по силата на подзаконов нормативен акт не би могла да формира данъчната основа при внос за целите на чл. 29, ал. 5 ЗДДС. Безспорно, погледнато математически, невключването на стойността на търговска отстъпка, отбива или рабата в данъчната основа при внос може да доведе при последваща облагаема доставка на внесените стоки с предоставяне на търговска отстъпка, отбив или рабат до заплащане на по-малък размер на данък добавена стойност от внесения. Това обаче не означава ощетяване на бюджета, както твърди ответникът. Стойността на последващата вноса облагаема доставка, ако не е определена в нарушение на законовите разпоредби на чл. 28 - 31 ЗДДС, определящи стойността, върху която се начислява данък добавена стойност, не може да формира щета за фиска, тъй като по закон не е налице задължение за включване в облагаемата основа на стойността на търговската отстъпка, отбива или рабата - чл. 29, ал. 3 ЗДДС. Само ако данъчната основа на тази последваща облагаема доставка е по-ниска от данъчната основа при вноса чрез правилото на чл. 29, ал. 5 ЗДДС, за облагаема ще се вземе данъчната основа при внос. Няма обаче законодателна възможност в данъчната основа при внос за целите на чл. 29, ал. 5 ЗДДС да се включва данъчната основа при внос на стоките, предоставени като търговска отстъпка, отбив или рабат. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България данъците следва да бъдат установени със закон. Даденото в Решение № 3 от 9.II.1996 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 2 от 1996 г. задължително тълкуване на тази конституционна норма изисква законоустановеност на всеки елемент, определящ размера на данъка. В случая с подзаконов нормативен акт, за целите на чл. 29, ал. 5 ЗДДС, е определена данъчна основа при внос, която освен това е и различна от установената в закона. Съдът не обсъжда твърдението на ответника, че обжалването на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС цели налагане на легално избягване на данъчно облагане, тъй като това не е правен аргумент за законосъобразността на обжалваната правна норма. Икономическите цели на данъчните субекти, обжалващи даден административен акт, и икономическите съображения на административния орган за приемането на същия са ирелевантни за законосъобразността му.
Видно от изложеното с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ППЗДДС, в частта "данъчната основа при внос на стоките", употребена двукратно, е незаконосъобразна. С оглед на това същата следва да бъде отменена.
С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на ответника по жалбата за присъждане на направените разноски. Жалбоподателят не е направил такова искане, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 29 ЗВАС Върховният административен съд
РЕШИ:
Отменя като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност в частта "или данъчната основа при внос на стоките", употребена двукратно