за границите

Каза ми ограничението: ти не се влюбвай, аз няма да правя секс с теб.
И не защото не го иска, а защото да определим границите.
С което ограничи свободата на общуването.
Ако при тези обстоятелства станем близки, ще бъде сложно. Кое е сложното: близостта или обстоятелствата? Кое усложнява - контрола.
ролята и разума срещу човека и душата
Не казвам, че непременно ще се случи, но ограничението блокира, вече има праг, затваряне, обвивка. Каквото и да направи - не приемам и не давам нищо от себе си. И кое е общуването ни всъщност?
А вътре в себе си се бунтувам - винаги когато има граница, искам да я прескоча, дори на инат, от което става по-сложно.

Защо усложняваме общуването, поставяйки граници?

Секса си е най-естественото нещо между влюбените. (е, не само между влюбени, но това е друга тема)
А понякога не е до умишлени граници, а до съвсем прозаични причини.

А ти вместо да казваш "Каквото и да направи - не приемам и не давам нищо от себе си."- опитай се да ги изясниш.

"причините" са изяснени, но това не променя бунта ми срещу границите

Причините били те прозаични или не - не са ли просто оправдание за страха ни да общуваме свободно един с друг? И не е ли именно страха да се оставим на природата си точно онова, което определя границите?

Ех, как обичам когато някой знае всичко!

А ти защо не се разбунтуваш малко собственото си неприемане?
Или то не е граница?

...какво можеш ти да знаеш за чуждите причини?

Абе хора, защо си вгорчавате живота с глупости...





Унеси меня, ветер,
На другую планету,
Где чёрное небо,
Где меня не найдут.

Не смятам, че знам всичко, ако знаех - нямаше да пиша тук.
Ако споделям собственото си неприемане и тълкуване - то е за да узная повече за чуждите причини и тълкувания?

Ето днес на два пъти се опитах да се гушна в него и то въобще не беше сексуално, а просто, искрено, приятелско (на рамото му, на гърба му). Обаче има граница и тая граница не позволява аз да се опра на него. Как да не се бунтувам и защо да ограничаваме общуването до бръщолевене, когато всичко което искам мога да получа с това гушкане?

не разбирам защо така се нахвърляш върху мен?!

Извинявай, не мислех че се нахвърлям.
опитвам се да си обясня някои неща.

не мисля, че узнаването на чуждите причини и тълкувания има някакъв друг смисъл освен статистически. Мен лично биха ме интересували причините само на един единствен човек, а не например на 1000 написали техните тук.
В този смисъл не бих писала тук, евентуално за да получа от други отговор за нещо, свързано с някой конкретен човек.
Но хората сме различни, за радост....

А иначе- да, тук човек може да си изясни някои неща.
Как мислиш - могат ли границите в реалното да се преодоляват с писане тук?
Нещо в мен всеки път се бунтува когато трябва да се обясснявам виртуално

В случая се опитвах от конкретното с ваша помощ да осмисля общото.
Защото не веднъж ми се е случвало "да определим границите".
Сигурно аз провокирам хората да ме ограничават?!
Търся различните гледни точки точно, защото сме различни и защото едно/двустранното разглеждане винаги е ограничено (ето ти пак ).

Могат да се преодолеят в реалността, ако писането тук ти даде смелостта да го направиш. Мога и да спра поривите си да ги прекрачвам, ако писането тук ми даде разбирането за смисъла им.

ако искаш - може да се обясним и реално

да, аз предпочитам реалния разговор.
но няма да си давам адресите и да ходя по нарочени срещи

ако е писано ще стане.

нещо става с тоя интернет.

исках само да добавя, че ми е непонятно как може да имаш до себе си човек, когото да обичаш, да се гушнеш в него, и ..да усещаш граници. И да дойдеш тук и да говориш за тия граници не с него, а с някакви като нас, да обясняваш всичко това на нас, а не на него, дето е на една епдя от теб.

има нещо много цинично в това, усещам го, но не мога да го назова защо.

Някой беше казал "внимавай какво си пожелаваш"

Той казва "това са границите" и с моето гушване аз ги нарушавам, но не усещам той да се противи на това нарушение. Като тръгна да говоря с него, той изважда аргументите "за" границите и "против" престъпването им.
Чудя си се аз "защо" и питам всички вас, защото мисля за това са клубовете. Оказва се, че темата ми не вълнува хората , а само теб дразни .

има нещо много съмнително в това, усещам го, но не мога да го назова защо

ей!

аз нямам граници...

е-хее..., надявам се да се срещнем някога
ще бъде интересно

...ако преодолееш собствените си граници.

вече работя върху това

и нещо ми подсказва, че ти знаеш за това, а може би греша

случайно знам това.

Граници на едно нещо правят МЯСТО за друго...

Може би си млад човек дето пробва собсвените си и обществените граници... и от това добри работи излизат... промяна, прогрес...но пък и такава каша може да стате за известно време!

Успех с боричкането с граници!

драго ми многоточие,

в живота няма случайни неща
всяка случайност е несъзнавана нарочност - било то милувка, било то шамар от живота - "случайно" ни се случва да бъде точно това, от което имаме нужда, за да научим повече за себе си и изживеем живота си подобаващо.

ще се видим съвсем скоро

много ми хареса "Граници на едно нещо правят МЯСТО за друго..." - това ми дава нов поглед върху нещата - боричкането се обезсмисля, щом има друго, което да откриваш

не съм толкова млад човек и вече имам идея за собствените ми и обществените граници
чудно ми е защо и как предизвиквам хората да ги определят, след като не се държа извън-обществено (или поне така си мисля)

благодаря ти

Привет!
Това с границите ми е любима тема. Надявам се, че все още е важно и за теб, ако е така, ето какво мисля. Има хора които много лесно влизат в контакт и допускат другите до себе си, предполагам, че това се отнася и за теб. Тези хора очакват останалите да действат като тях - да ги допускат лесно и бързо до себе си. Но какво се случва, когато останалите са по-сдържани и не позволяват близост с такава готовност? Хората като теб се опитват да скъсят дистанцията и да апликират добре познатия им модел. В същото време отсрещната страна се опитва да отстои позициите си и в това свое желание прибягва до налагането на рамки, за да обуздае "инвазията" в личното им пространство. Ако трябва да съм образен - представи си къща с двор. Оградата може да минава на 1 км. от къщата и това да е неприкосновената собственост на обитатели или ограда може да липсва изобщо и обитателя да няма нищо против останалите хора да преминават през двора. А сега си пдестави какво би се случило с отношенията между тези двама обитатели на така описаните имоти ако са семейство. Примерът е малко пресиле, но всепак има илюстративна цел.
И двата типа хора имат своите предимства и недостатъци, но в днешно време тези, които не допускат хора до себе си са осезаемо повече. За това имаш усещането, че провукираш рамкирането на отношенията, което съвсем естествено предизвиква дискомфорт в отношенията.

Това е краткото обяснение. А сега си представи подробното.
ПС: Ако се съмняваш в думите ми можеш да прочетеш това, което сте си писали с "...", то доста добре показва на практика това, за което говоря.

Животът е това, което се случва, докато си правиш планове за бъдещето!