Умението...

...да усещаш нуждите на тялото си. Не става дума да се тъпчеш като за последно, нито да се ограничаваш дотолкова,че да мислиш само за храна...Нито да се спазват непрекъснато някакви правила (без да е ясно, кои от тях си заслужава да се спазват)за това колко пъти на ден да се храниш, какви точно храни да консумираш и прочее...Въпроса е да се научиш да се вслушваш в тялото си...то само си казва кога от какво се нуждае, като съставки и вкусове и кога точно има нужда да бъде нахранено...
По този начин и душата ще е винаги доволна :)
Не е толкова въпроса в това дали ядеш месо или зеленчуци, а доколко ти доставя удоволствие и се чустваш освободен от предразсъдъци и правила доверявайки се изцяло на нуждите на организма си...
Това е последното ми прозрение, което реших да споделя

Хитро.

Животът е хубав.

Е аз не твърдя, че съм открила топлата вода, а просто че се освободих от известна вманиаченост, което ме освободи супер много...То това не значи, че сега нямам никакъв контрол върху себе си. Просто разликата е в това, че преди се опитвах да спазвам разни неща, които съм чела, което е глупаво, ако човек не се убеди в истинноста на прочетеното. Просто сега съм по-осъзната и се опитвам да усещам кои храни ми действат добре и кои не...и отдавам много по-голямо внимание и на това да е наистина нещо, което ми се яде в момента, а не примерно да си кажа "абе не, по-добре сега да изям някоя ябълка, независимо, че супер много ми се яде сандвич"...
Ми това е, просто споделям опит...не е задължително това да е полезно за някой!

готино е нали, макар че крие известни опасности

браво!
а как го постигна?
преди това имаше ли някакви проблеми?

откак се помня съм чревоугодник... вкусът и обонянието са ми много силни сетива. а храната е божествено проявление - като музиката, като секса, като водата и чистия въздух в планината и слънцето... ех...

[линк]

Ами единственото, което може би ще се промени, но не го считам за опасност, е да кача някое и друго килце, но паралелно се освободих и от манията си да си следа стриктно килцата и да се вторачвам в "недостатъците" си. Просто се приемам такава каквато съм и това ми носи много по-голямо удовлетворение от това, да заставам на кантарчето и с радост да установявам, че не съм качила, ама в същото време да ми стърже и да ми е кофти, че немога да си хапна нещо малко по-калорично, че да не взема да си наруша линията. Така че единствената разлика е, че сега се чуствам по-щастлива, по-доволна и много по-рядко се сещам за храна и единствената причина е, че задоволявам потребностите си, но го правя осъзнато затова не минавам границата.... В крайна сметка човек колкото повече се лишава от нещо толкова по-голяма необходимост има от него и от това противоречие се получава една непрестанна борба, което просто ти обсебва ума...радвам се, че се осъзнах най-накрая

Аз също съм чревоугодник и тъй като обичам да си хапвам и това ми носи наслада просто го правя. Видя ми се глупаво да се ограничавам от нещо, което ме кара да се чуствам добре . Сега просто си хапвам когато и каквото ми се дояде и се наслаждавам на храната без да изпитвам никаква вина, че съм си нарушила режима или съм изяла нещо не чак толкова полезно или пък съм хапнала малко повечко...И след това се чуствам напълно удовлетворена . Когато просто се вслушваш в тялото си и му даваш точно толкова от колкото има нужда и точно това от което се нуждае без да го лишаваш или претоварваш...тогава се постига едно равновесие от само себе си .

извинявай, ама звучиш малко като предал се човек, който маскира загубата с 'откровения':) нима искаш да кажеш, че когато тялото ти пожелае вафла или чипс, това желание не е каприз и лигня, а нещо съвсем естествено? аз имам голямото нещастие да 'слушам' постоянно сигналите на тялото и затова сега тежа 200 кила и ме мързи да спортувам и да съм във форма...другата крайност - постоянно да ревеш над кантара и да си съсипваш нервите с ограничения също не е за предпочитане, но смятам, че трябва поне малко дисциплина да има понякога, защото тялото е гадно капризно копеленце, склонно към мързел, чревоугодничество и сексуални преживявания:) демек - все се стреми към приятни неща и да му е удобно, нал тъй? затова ми се ще да се стегна и да възпитам така да се каже тялото ми да намира удобство и радост в повече движение, а не в залежаване, както е сега. трудна работа, разбира се, защото понякога тъкмо си мисля, че съм постигнала успех, когато пак се омързелявам и всикчо започва отначало.

Алцхаймер — край на лошите спомени. Е, на хубавите — също.

и да допълня, че не винаги тялото знае кое е най-доброто за него. т.е. може много да му се ядат вафли и кюфтета, но като се разболее му е гадно нали?
примерно ако се водя по твойта логика, тряя да си седя пред компа по цял ден и да ям квот ми се яде и колкото ми се яде, и съм сигурна, че отначало ще ми е много приятно, но след някоя и друга година като пишат за мен по вестниците че съм най-младият човек умрял от инфаркт, няма да ми е особено приятно. никак даже
свободата не означава слободия, истинската свобода се постига с яко дисциплина или 3 легена пот на ден, образно казано. вервай ми, знам за кво говоря

Алцхаймер — край на лошите спомени. Е, на хубавите — също.

Напълно съм съгласна с теб:)
Аз си ям каквото ми се яде(е, ако имам възможност да си го купя, че напоследък са ми се прияли руски сладки, ама няма да ходя скоро до Москва). И трябва да ти кажа, че с едно такова ядене си свалих 10кг, без никакви усилия след бременноста ми (бях +20, ама 10 ги сваляш със самото раждане горе долу), е, вярно че не ги свалих за 1 месец:) Абе мисля че цаката е да ядеш каквото ти се яде, но да не изяждаш 1кг сладолед ако ти се яде сладолед, Качество пред Количество. Радвам се, че сподели с нас виждането си по въпроса

но след някоя и друга година като пишат за мен по вестниците че съм най-младият човек умрял от инфаркт, няма да ми е особено приятно. никак даже хихих, ама и ти се изказа.......

[линк]

Да де, но все някога ще умра тъй или иначе, затова поне да използвам времето, което имам да се чуствам добре и комфортно . Това не значи да се тъпчеш само с боклуци и то в огромни количества, а да постигнеш някакво равновесие.
Когато не се ограничаваш като ти се дояде нещо определено и не ти е виновно, че примерно си хапваш някоя вафла, щото ти се е дояло точно това, а и се насладиш, ще ти стане готино и ще забравиш...А ако сума ти време много ми се е ядяла вафла, но не съм си угодила, ами примерно карам на чайче и плодове, ще дойде момент, в който това че съм подтиснала желанието си ще избухне в един момент и тогава може и да изям една кутия вафли та да компенсирам това че съм се лишила и тогава изобщо няма да ми е готино, щото най-вероятно ще ми стане лошо и ще се чуствам адски гадно, че съм се "предала" и после пак известно време ще карам на пост и молитва, но така се получава един затворен кръг и гадното е, че когато не си угодиш ти е кофти, а после кат се натъпчеш ти е още по-кофти и така къде отива удоволствието...?
По-скоро това би ми докарало инфаркт, от много притеснения и нерви :)
Тъй че ще си хапвам, ще си дебелея и ще ми е готино пък ако ме тръшне някой инфаркт поне ще съм доволна, че съм си хапвала с кеф.

"Качество пред Количество"
Точно това имах предвид, защото когато си ядеш каквото ти душа иска нямаш необходимостта да погълнеш огромни количества, както когато си се лишил от него...

на думи е добре, ама ми е интересно дали след няколко месеца ще си на същия акъл да не вземеш тогава да ревеш, че килограмите малко по малко се трупат, а ти все по-трудно ги махаш щото като съдя по себе си, има и такава опасност! айде се регистрирай и след известно време да си спомним за тази тема да видим как вървят нещата, а? ...глей ква идея ми хрумна

[линк]

Е! Ако си безсмъртна нямаше ли да искаш пак да се чустваш добре и комфортно ?

ами де да знам
на мене вафли и ли чипс я ми се прияждат веднъж месечно я не
шоколад да кажем два пъти на месец
хамбургери или такива боклуци никога не ми се ядат

така, че смятам, че тялото най-добре си знае

и въпреки това не съм заслабнал, верно че ме мързи да се движа (уж нямам време)

като не се принуждаваш към ограничения, не ти се исак да се тъпчеш като разпран

При всички случаи най-важното е човек да се стреми да се чуства добре...а това дали съм смъртна или безсмъртна е спорен въпрос
Но няма да започвам такава тема, че май не и е тук мястото...

Ами след известно време и на мен ми е интересно как ще бъде...убедила съм се че съм непредвидима Но поне сега не ми пука дали ще кача, пък и аз имах предвид точно това, че като постигнеш равновесие между нуждите и задоволяването им вероятността да качиш много е малка, просто защото ядеш точно толкова колкото ти е необходимо и не се стиг адо моменти на вълчи глад ...Но ще видим след някой и друг месец как ще е, надявам се да не съм стигнала до етап на търкаляне