Бракът-постоянната битка

Отскоро съм женена,по-малко от 6 месеца и честно казано се чувствам все едно постоянно водя война с човека,за който се ожених.Не ми е приятно,че за всяко едно най-малко и дребно нещо трябва да се съобразявам с някой друг човек.Когато бях неженена имах повече свобода.Сега се налага да се съобразявам с друг човек за всичко-от това какъв цвят да си боядисам косата до това колко деца да имаме и дали да стоя вкъщи и да ги гледам или да работя и да ходят на детска градина.Не е приятно.На всичко отгоре той е някаква коренна противоположност на мен почти във всичко.Така че искам да дам един съвет на кандидат булките-оженете се за човек подобен на вас,не е вярно,че плюс и минус се привличали,това са глупости,много по-лесно ще ви е с някой еднакъв с вас.

мда, има нещо вярно.

уесно нема

ДОБЪР ДЕН

ама ти в деня на сватбата ли се запозна с него???

Въпреки отзивите на мъжете ще ти кажа, че това е нормално за 6-тия месец от брака. Ще ти мине.
Следващата критична точка е 4-тата година.
Четох, че това се дължи на факта, че в първобитните общества двойките са се разделяли на четвъртата година за да се прегрупират отново и това ни е наследство.

След това критична е седмата година и вече всичко ти е ясно за брака

Женски клуб

Вие с твоя човек не се ли поопознахте малко преди сватбата, не поживяхте ли заедно, че чак след 6 месеца си задаваш подобни въпроси.!?!?!?

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

Ами трябвало е да поживеете заедно преди да се жените. И аз съм женена от 1 месец. Една година преди това живяхме заедно, от 8 години бяхме гаджета преди да кажем ДА. В момента няма нещо което да не знаем един за друг. И ние сме много различни като огън и вода, но намираме начин да се разберем. Почти никога не сме се карали за нещо сериозно, обикновено за глупости. Всичко решаваме заедно, това е смисъла на брака - да се подкрепяте, обичате, да си помагате, да сте семейство. Надявам се да изгладите нещата между вас и да заживеете в хармония. Успех!

Така е, мила.
Не знам колко още време ще трябва, за да разберем, че типът "любим/а" е нещо коренно различно от типът "съпруг/а"... И че трябва да се задомяваме твърдо с някой от семеен тип, някой като нас, някой с когото ежедневието е тихичко, предсказуемо, спокойно и ясно. А страстта, адреналинът, еуфорията и пр. да си ги търсим на друго място. В парапланеризмът, скалното катерене, скачането с бънджи и пр. имам предвид.

Миличките ми,ще ме уморите
Я пак си прочети четвъртото изречение,запиши си го някъде,и го прочети пак след 10-тина годинки

Не ви ли е малка рано още да обсъждате колко деца ще имате и дали те ще ходят на детска градина и т.т...... Това са неща, които се решават постепенно във времето.
Знаеш ли, аз като се оженихме бях като теб - с рогата напред и все си отстоявах и защитавах някакви тези. По-късно разбрах, че щастието на съвместния живот е в изкуството да правиш компромиси. И не само това. Научих се да постигам целите си като правя така, че моя мъж сам да поиска това което аз искам. Зарови боксовите ръкавици, а бъди мила и добра и ще видиш, че това ще има по-голям резултат.

с втората част съм съгласен, с първата обаче не. това колко деца мислят да имат и кога се обсъжда преди брака. Не че не е божа работа, но все пак някакъв ориентир трябва да има.

уесно нема

Надявам се да се оправят нещата някакси,ние и преди сме имали сблъсъци,но всичко се е оправяло после.Общо взето сме на приливи и отливи.Живяхме заедно 8 месеца преди да се оженим.Малко след като се запознахме и станахме гаджета аз се преселих в неговата къща.Още от началото усещах,че сме доста различни,но това трябва да е от разликата във възрастта,той е доста по-голям от мен.
Струва ми се,че той е много подходящ за семеен живот,защото ежедневието с него е точно спокойно,тихо и предсказуемо,но проблема идва от там че е някак си прекалено тихо и спокойно,в смисъл той е абсолютен домошар,а пък на мен още ми се играе по дискотеките.
Каквото и да е положението,все някакъв компромисен вариант за решение трябва да се намери.Освен взаимни компромиси друго решение не виждам.

Принципно си прав, на опита който имам в семейния си живот знам, че тези неща не могат да се планират, защото рядко става така както ни се иска. И за това казах на момичето, че не е необхидимо да си тровят живота с излишни приказки когато нищо не се знае.
Аз също смятах, че синът ми ще ходи на ясла, а аз на работа. Но мъжът ми беше абсолютно против. Още като се роди се карахме за това. Аз се наложих, пуснах го на ясла и какво стана... На 2-ия месец беше с плевмения, влязохме в болница...... В крайна сметка малкия не успя да ходи на ясля... А ние си казахме толкова излишни неща.

О, и вие сте рекордьори. Ние се запознахме февруари и аз се преслих април да живея при него и септември вече бяхме семейство.
Разбира се, че ще има много компромиси. И не си мисли, че ако е някой друг пак няма да правиш компромиси. Просто който е казал, че брака е низ от компромиси въобще не е излъгал. Просто ти паднаха розовите очила. Скоро ще свикнеш и всичко ще си доде на мястото

Женски клуб

Нали
Едно бебенце и трябва и бързо ще забрави за дискотеките

нищо излишно, просто сте се открили малко повече, лошо няма. Затова си права че това неможе да се планира. Или поне не на 100% но все пак може да се говори и е редно да се говори за децата преди това. Иначе то е ясно че неможе да се говори за всичко преди брака, явно трябва да пуснем в интернет списък и всеки да дава препоръки затова какво трябва да се говори и да се уточни предварително че да няма проблеми. То няма как да стане. Винаги има разминавания, и наистина трябва да има компромиси за да стане всичко о.к. Относно яслата, според мен не си натискала достатъчно. щот ти имаш желание да работиш, мъжа ти не трябва да те спира. Ако трябва давай цялата си заплата за гледачката, но си ходи на работа. На всяко дете му е трудно в началото. аз не съм чувал някой да не е боледувал през седмица. Но точно това е което закалява, и когато се преудолее този период ( в много редки случаи) всичко е на 6. Имам познати, на които детето им боледува 2-3 пъти годишно и е постоянно на антибиотици, но те не се отказват да го дават на ясла. Обикновено децата, които ходят на ясла, в последствие стават по-общителни. Затова ако не яслата, то поне се опитай да се пребориш за градината с мъжа си.

уесно нема

и няма да съжалява, че не ходи по дискотеки.

уесно нема

Децата разбира се, че са много важни за брака. Въпреки че след това основно разправиите са именно заради тях

Абе, ако ме замъкнете на дискотека няма да ви откажа (стига да не е много силна музиката )

Женски клуб

нямам опит върху поставената тема....в смисъл несъм женена, а и не живея с човека с който съм...,но мисля че нетрябва да сте толкова еднакви..аз и моето момче сме коренно различни и това ми харесва - колкото аз съм агресивна той е толкова спокоен и това ми действа много добре....важното е че по основните въпроси се разбираме - останалото са компромиси..
мисля си че колкото и да живеете заедно преди това, след като се ожените нещо се променя

това лято мисля да изкарам около две седмици по варна.

уесно нема