Добрич...

Нощ...Ухание на свеж,летен дъжд, градът спи...сгушен в сънищата на всеки един от нас...Дърветата се оглеждат в 4истите улици и се усмихват...врабчетата...
Някакво очарование има в този толкова хубав,любим, роден град...
Всеки ден отминаваме...забързани в мислите си, в грижите си, в щастието си...
Остава градът, който ни свързва с дома, с първите стъпки, с първата любов и мечтите ни,винаги големи...иска ми се да го прегърна целия този мой град, с малките улички, с честните добрички хора,готови винаги да помогнат,с гълъбите по центъра, с всеизвестния часовник, любимо място за срещи...

Честит ти мирис на липи...ако си в Добрич по това време.

Това ми е родния град, вярно там съм само през лятото, но много си го обичам. Всъщност не мога да видя къде е магията в това да живееш в малък град, доста ограничаващо е. Макар че аз съм си голяма патица и в Добрич мога да се загубя. Там съм родена, там прекарвам лятото си, но почти никой не познавам.

Града ми харесва, но по-скоро за почивка, не за друго. След 15 години в големи градове като Варна и София (бе не са много големи де), не бих могла да свикна с живота там. Добрич е едно приятно място, но има един голям проблем - работещите с хора служители.

Какво имам в предвид ли? Това лято на няколко пъти, всъщност повечето пъти когато съм излизала, се сблъсках с много невъзпитани продавачи. Веднъж отивайки на кино с братовчедка ми, бяхме проверили за прожекциите в интернет, макар киното да е до нас не погледнахме афишите, когато отидохме се оказа че такава прожекция този ден няма да има. Вярно имало е надпис на афишите (малък и то много), но не в това е проблема, ако продавачът беше казал: "Съжалявам, но днес няма такава прожекция.", а не - "То на афиша си пише, че няма такава прожекция!", нямаше да обърна такова внимание на този факт. И това е един от многото случаи, които знам. В Добрич отиваш с пари, но не знаят как да ти ги вземат. Но вероятно това е проблем на всички малки градове. Е има и изключения.

Иначе мириса на липи е много приятен и успокояващ.

Малките улички, пък, са опасни, защото иззад всеки ъгъл може да те дебне циганин, за да ти вземе парите. Имаше такива случаи, аз знам за 3 през периода, в който бях там де, от едни и същи цигани (преди това и още е имало). Като единия от потърпевшите е бил много време в боницата. Малките убички, колкото и да са красиви, са опасни...

Хората, както казах на някои им липсва малко възпитанието. Дали са честни, не знам, макар родителите ми да са от там, а и самата аз. Дали винаги помагат? Това е въпрос до личност, а не до това от кой град си.

А и по центъра няма много гълъби вече или просто в детството са ми се стрували повече. Пък точно слещу "Макро", бившия "Дом на книгата" мисля, мирише на курник от косовете. Срещу кафето на бившето кино "Родина" има градинка с люлки, но отново зарад птиците не е много приятно да си на тях - кой знае кога нещо ще ти се изцвъка...

Дам, Добрич е прекрасен град, но няма нищо съвършено, за това мога да го поправя на Добрич е хубав град... за почивка. От много хора се възприема като село все още, което е повече от тъжен факт.

да хвърля и аз една-две питанки, след като си се словоизляла така подробно.
1. Във Варна и София всички служители/ки са едни такива усмихнати и любезни ли, М?
2-ят ми въпрос касае само Варна като географска ширина и хвъркатите му обитатели -Да не би на гларусите там да са им вързали найлонови торбички на отходните канали вече? Или са ги дресирали да не цвъкат по люлките в детските градинки?М?
И в заключение: Добрич е хубав град!Не само за почивка. Като се вземе впредвид факта , че нито съм родена там, нито "само почивам там през лятото" . Е, верно, не съм се люляла на люлките с/у кино "Родина", но повярвай ми, Добрич наистина е прекрасен град

Мога да живея два месеца с добър комплимент

А ти си го описал прекрасно!
Поздрави

Мога да живея два месеца с добър комплимент

I az namiram ,che go e opisal prekrasno...

Ne moga da povjarvam,che Sofia naprimer moje da dade useshtane za ujut.A Varna-hm-lqha sq6to na provinzialnost.Osobeno poglednato ot 4ujbinska gledna to4ka,ot kakvato gledam az.
Za men Dobri4 e moj roden grad i nikoj drug ne moje da go zamesti.I mi e prijatno da se pribiram v nego,makar i za kratko.Ima zna4enie kqde si izrasql i az mislja,che imalo dostatq4no pljusove da si jivjal tuk.Ne razbiram za6to njakoj si se 4uvtsva kompleksiiran ,che ne e bil rooden v Sf primerno.

Явно не си ми разбрала много много думите. Във Варна съм живяла като много малка и нямам никакви спомени и не съм стъпвала там от поне 6 години. За София продавчките не са винаги усмихнати и любезни, да така е, но всъщност много рядко може да се натъкнеш на такива, защото града е голям. Тоест нелюбезните продавачи може да са много повече от колкото в Добрич, но заради многото хора не се забелязват толкова много. Имай още нещо в предвид - аз говоря от позицията на човек израснал в град, много различен от Добрич и за мен да отида в Добрич е като да се върна в миналото или поне до преди 4 години беше така. Вече не е, но винаги когато съм там си спомням добрите неща от живота, за които не се сещам иначе, които ми помагат да си почина. Това е моята логика, съвсем различна от твоята, но все пак реална и с някаква доза истина в нея...

В Добрич да не сте почнали да слагате вече? Щото мене на втория ден от пребиваването ми в Добрич ме оакаха на "Пълдин"-а. Ама щото за първи път ми се случва такова нещо, си помислих в първия момент, че някое дете хвърли шепа чакъл от саксйите на палмичките които бяха наоколо.

Тва беше бая отдавна.

Всички гениални неща са измислени от хора, които не са знаели, че са невъзможни.

По повод на включването ти и в другата тема, много съм ядосана. Личи си, че години наред не си идвал в града, а само мнения даваш. Имай предвид, че "Пълдин"-а го няма вече от години.
И торбичките не са найлонови, а полиетиленови. Найлона е полиамид (един гратис урок от мен!).

Леле, кой повдигна пак тази тема?

Хубаво, да!

И аз се чувствах също като теб, когато си бях в Добрич през август. Нямам търение вече да дойдат коледните празници, за да постоя малко повече в града.

Мога да се съглася с теб за Добрич - много спокоен, адски уютен, там се чувствам прекрасно, но... няма никакво развитие. Дълго време не исках да допусна мисълта дори, че някой може да каже нещо лошо за Добрич. Като студентка, съм се връщала всяко лято и всяко тръгване оттам при започването на новата учебна година си беше съпроводено с рев.
Сега... продължавам да си обичам града - мисля, че единственото място, където човек може наистина да си почине, е родното му или там, където е израснал. Спокойствието ми в Добрич е чак плашещо - толкова добре се отпускам там. Но нещата, за които говориш - за продавачите - са верни и според мен. Липсва им търговски нюх - в стремежа си да са естествени, добричлии понякога не забелязват, че са просто груби. За съжаление. А да си учтив и да си искрен не са несъвместими неща.
Но едно е за сметка на друго - имам си любимо заведение там, което никое друго заведение по света не може да замени. Нито пък градската. Спомените ми оттам са хубави. И такива ще си останат.

"Домът е натам, накъдето те тегли сърцето."

Е,най - намусените продавачки били по магазините в Добрич-обаче купувачката от незнам колко си години не била идвала в Добрич.Абе аланкоолу,на лакирани птиченца ли ти приличаме.
Някои го насрала птица,ами то лайно при лайно отива
.
Града бил село,ами стоите си в София тогава бре,на боклука и мръсния въздух.
Града е такъв,какъвто го направят хората в него.

мноого се кефя като чета кво пишат всички за родния ми град, браво кефите ме а какво ще кажете за птичките които пеят мноого особенно на една от спирките бллизо до резиденцията, направо се побърквам като видя цъфналите дръвчета на пролет и уникалния аромат във въздуха не само на липа просто въздуха е много специфичен а за един не малък град смея да твърдя че не СМЪРДИ както във Варна или друг град
Сега живея в Смолян и както съм високо в планината не мога точно в града да усетя свеж въздух, в селцата ясно за тия дето ще ме оборват, ама в града си е гадост мърсотия и с тия строежи ОТВРАТ.Искам си ДОБРИИИИИИИИЧ