Моля, дайте акъл

Как може човек с явни психологични проблеми да бъде убеден да потърси лекарска помощ?
Уточнявам, че човекът напълно осъзнава, че има проблем, но отказва лекарска намеса.
Да се хване за ръчичка и на доктор - не става...
Друго важно уточнение е, че иска да намери изход, но отрича всичко, което му се предлага, като евентуално решение с думите "няма да помогне".
А състоянието му е наистина тревожно...

Имате ли идеи?

Зависи какво наричаш "явни психологични проблеми". Ако става дума за психично р-во, някои от тях имат нужда от принудително лечение.

Ако с поведението си този човек притеснява някой друг, проблемът е на другия. И той може да прекрати отношенията или да постави условие.

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен.

Проблема си е само негов - не тормози никой, освен себе си.
Постоянно е в някакво отчаяние от натрапчивата мисъл, че няма спасение.
Уж казва, че иска да излезе от това състояние, а не взима конкретни мерки и не вярва, че точно на него някой би могъл да му помогне.

Не знам дали успях да го опиша точно...

даа, част от психологическите състояния са естествени атрактори, те привличат сами себе си.

- escape velocity of growth -

Добре де, ама така ли ще си я кара цял живот? Няма ли начин да му се повлияе в посока лекар?

мисля че ако сам не стигне до това решение никой не може да му повлияе

По принцип е така, но все пак, за да стигне до това решение му трябва и малко чужда помощ. Затова питам, дали някой тук има идея как може да се помогне на човек, който не е в състояние да вземе разумно решение.

Млад човек е и с всеки изминал ден затъва все повече и си втълпява, че положението е толкова лошо, че никой няма да може да му помогне.

Аз дори си мисля, че не става въпрос просто за лабилна психика и песимизъм, а за конкретно заболяване.

Много често заявката за терапия или изобщо за лечение идва от близък на страдащия и понякога се случва страдащият изобщо да не сътрудничи на терапевта, точно поради убеждението, че не може да му се помогне или понякога, че няма нужда от терапия...В такива случаи ми помага една хитринка. Обикновено близкият, който прави заявката и води на терапия или настоява за такава, е човек, на когото страдащият има доверие, уважава или обича. Тогава аз обръщам нещата. Казвам на пациента/ условно го наричам така за по-кратко/, че той вероятно е прав, вероятно няма нужда от помощ, но ако това, че ходи при психотерапевт или пие определеното лекарство, макар че смята, че то изобщо не му помага, например, та ако всичко това помага на близкия му човек - майка, съпруга, любима и пр., да се почувства по-спокоен, да не се тревожи за него....то тогава защо да не го направи....какво толкова, един ден в седмицата за един час при терапевт....или да пие лекарство, което и без това няма да има някакъв ефект , тъй като той няма нужда от него.....Понякога тази хитринка помага, да не кажа в повечето случаи......Но разбира се, всяка ситуация си е индивидуална, но пък си струва да се опита.....Май не успях много ясно да си изложа мисълта, но вероятно това би могло да ти помогне за някакви варианти.....

Разбрах те melvi, благодаря ти за съвета, но май и това няма да помогне.
Заради убеждението, че е много зле е развил невероятен егоизъм (не знам дали е точната дума), в смисъл, че не се интересува от чувствата на никой около себе си и освен неговата си болка не вижда нищо друго.
Мисля си, че варианта "направи го, заради..." май няма да се получи.

Абе отчаяна работа...

не разбирам много,но си мисля за симптоми на депресия...доста хора гледат несериозно на този проблем,макар да е много сериозен...

'...не прави непоискано добро...'

Работата наистина е отчаяна, когато искаш да помогнеш на някого, а той по никакъв начин не ти го позволява. Няма да се получи варианта " направи го заради..."...Но все пак трябва да има някой до него на когото има доверие и чието мнение уважава....дори и да се касае за някакво заболяване, трябва да има някой, който ми могъл да му окаже някакво въздействие....Ти си добра приятелка, esti, не се отказвай, особено ако не става дума за някакъв песимизъм или лошо настроение, както и ти предположи.....може би има някаква слаба точка, в която ще можеш да пробиеш....

този 4овек,много трудно ще баде убеден,4е не само има нужда от помощ,ами и наистина може да му се помогне...говориа от собствен опит..за моето убеждаване бяха нужни,мисля,около 1-2г

Проблемът е, че той няма близки на които да вярва. Той не вярва на никого.Аз също не съм му близка. Съвсем случайно разбрах за състоянието му.Още не мога да си обясня, как стана така, че той ми сподели проблемите си или поне част от тях. По едно време помислих, че може би ми вярва и се надява да му помогна....но не е така.....и аз не знам вече какво да мисля.

Ако тук има терапевт, който има някаква идея какво да правя и разбира се ако има желание, ще му разкажа на бележка цялата история.

Може да ми разкажеш на бележка, ще ти напиша на какво ми прилича. А може и тук в темата, така повече хора ще се включат.

От това, което си написала дотук, някои неща напомнят за депресия, но други - за параноя. Има ли промени в апетита, теглото, съня? Работи ли? Някакви промени в начина на живот?

Има ли близки, които искат да му помогнат?

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен.

Да, работи и доколкото знам се справя добре.
За промени в апетита и теглото не знам, но мисля, че със съня няма проблеми.
А за близки, които да помагат предполагам, че има, но той не вярва на никого.

А абсолютно сигурна ли си, че той изобщо иска някой да му помага или просто се да се отърве от тебе, например, като се съгласява с твоите натрапливости, че му има нещо!?
А и да му има - какво от това!? - да е изразил ЯСНО И НЕДВУСМИСЛЕНО желанието си да му се помогне?!
А като "му се помогне" какво!? - мислила ли си какво ще стане след това!? - "болестта", всъщност, е начин психиката (в случая неговата) да достигне някакво, логично само за нея (а не за твоята, например) равновесие, и ако ти нарушиш това равновесие, какво ще се получи!?

Няма сега да се впускам в притчи и бла-бла, само ти давам въпроси за размисъл - не е нужно да ми отговаряш - но пак питам: изразил ли е ЯСНО И НЕДВУСМИСЛЕНО желанието си да му се помогне?!? Или просто ти искаш да има нещо, с което да се чувстваш значима за него (например)?

Както и да е...


Мъжете знаем защо!

Да ЯСНО И НЕДВУСМИСЛЕНО ми заяви, че иска помощ, но каквото и да измисля, на него му се струва безнадежно.

А като "му се помогне" какво!? - мислила ли си какво ще стане след това!? - "болестта", всъщност, е начин психиката (в случая неговата) да достигне някакво, логично само за нея (а не за твоята, например) равновесие, и ако ти нарушиш това равновесие, какво ще се получи!?


Изобщо не съм мислила, какво ще стане след това...а и не ме интересува - не сме толкова близки.
Помоли ме за помощ и аз каквото мога, ако мога ще помогна.


А ти защо не се отпуснеш малко?

А след като е помолил за помощ, но не вярва на нищо предложено му, пита ли го дали ВЪПРЕКИ, че не вярва, би направил НЕЩО (каквото и да е то) от предложеното му? Просто така...без задължителна цел и вяра, склонен ли е да направи НЕЩО РАЗЛИЧНО?

Не знам дали ме разбираш...

...где над озерною волной я одиночество вкушал...

Много добре те разбирам...
И така съм опитвала, но човека освен болката си не вижда и не чува нищо друго...

Има един лаф "когато си в дупка - не дълбай"...а той само това прави - дълбае си по-дълбока дупка, а непрекъснато крещи, че иска да излезе оттам....

Не зная точно за какво става въпрос, но когато някой "задълбае" или трябва да го извадиш с "шамар", което в повечето от случаите съм забелязала, че не действа или има обратен ефект, или да се надяваш, че сам, като Мюнхаузен, "ще се извади за косите" полека- лека. Доста хора изпадат в такива състояния в някакъв период от живота си и след това се оправят, дори без видима причина- просто не са били уздряли това да стане и обикновенно проблемът е по-голям за хората около тях.

...где над озерною волной я одиночество вкушал...