до православните- за поста

здравейте
чувала съм, че не е препоръчително човек да пости сам за дълго време- например седмица, месец, извън обявеното от Църквата време за пост.
Можете ли да ми обясните в какво точно се изразява опасността?
Благодаря

Опасността от поста е да не се възгордее човек, друга опасност не виждам каква може да има. В събота и неделя не може да се пости, но през постните периоди пак постим и в събота и неделя.
Каквито и мнения да прочетеш, няма да има едно с едно еднакви. Но друга опасност, освен да се възгордееш или да омаломощееш, аз лично не виждам.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Не съм съгласен с тези приказки.

благодаря, мила.
не ме грози нито едната, нито другата опасност. засега...

ох....едно различно мнение! Благодаря!

Аз само за това съм внимавала за себе си, затова го казвам, но отците да кажат. Аз лично постя и извън определеното. Но - никога тример.

Защото си писала "До православните" - аз затова се обаждам.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

А, има и периоди, когато е забранено да се пости - Светлата седмица, примерно. Но Прокимен да каже - аз не зная и основни неща, например, че не бива да правим поклони след Великден 40 дни и пр. - от него научих.

да, писала съм до православните, защото според протестантите всеки може да си пости когато има вътрешна индивидуална потребност от това.

кво значи "тример" ?

Ами като мине Заговезни (Сирни) и човек е най-натежал, да не се яде, ни пие 3 дни, по-право - два дена и половина.
Но това е пожелание, не задължение. Задължително трябва да сме на строг пост, обаче.
Не мога да тримеря, защото изнемощявам, хората ме хокат, ватманите ме ругаят и вкарвам в изкушение с бавните си темпа...

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

"Аз лично постя и извън определеното. Но - никога тример"

Няма нищо лошо в това. Добре правите. Причастие взимайте на големите празници, като днешниа, например.

Днес пак се поуплаших и не взех причастие.
Но съм постила само в сряда и петък.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Трябваше де се допитате със свещеника. А защо не направихте още малко усилия и постът да е поне от сряда до събота за да пристъпите към Чашата?

Трябваше да си продължа поста поне от сряда до причастие днес, но нещо не съм много мотивирана напоследък.
Свещениците ми са много заети, но трябва да ги намеря най-сетне.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

"според протестантите всеки може да си пости когато има вътрешна индивидуална потребност от това" Това не е в противоречие и с православната практика.

Ако Ви предстои някакво важно събитие и от благочестив порив желаете да постите, то кой може да Ви забрани?

Все пак когато става въпрос за пост извън постно време, неговата продължителност и тежест се уточняват предварително с духовния отец, защото е необходима неговата благословия за това. По това постът при нас православните се различава от поста при протестантите, при които всеки сам си решава кога и колко да пости. При тях неща като смирение и послушание на практика липсват, колкото и да твърдят противното.

В клуба доказахме обратното, драги Augustine. И днес, на Петрови заговезни, не се отклоняваме от гордостта и человеконенавистничеството.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Съгласен съм с думите Ви. Нека не забравяме, че в неправославни държави живеят и православни, които нямат наблизо духовник, а какво ли остава за духовен отец.

Репликата ми не е противоречие на думите Ви. Просто исках да привлека вниманието на читателите върху този детайл, който не е маловажен.

Привет.
не съм съгласна с това- При тях неща като смирение и послушание на практика липсват, колкото и да твърдят противното.
Не можем да измерваме послушанието и смирението САМО с външни критерии- например дали поста само когато Църквата е решила или не.
Някой православен може да се скъса от пост в правилното време , а пък някой протестант никога да не е постил, и първият да има гордост и себеправедност в сърцето (ах, колко съм послушен на Цъкрвата, супер съм, а виж го тоз протестантин, дето яде пържоли), а вторият да е смирен в сърцето си.
С това искам само да кажа, че нещата не са толкова прости. Бог знае сърцето на човека. Нека да не обвиняваме другите.
Разбира се, признавам доброто в православната практика относно послушанието. Само да напомня на православните да не се гордеят с православността си, щото е опасно.
поздрави.

Извинявам се, че предизвиках недоразумение. Прави сте, изказах се доста крайно.
Поздрави :)

въпреки, че не се познаваме, предпочитам писането на "ти"