Обяснете ми!...

..ако можете: Каква е разликата между осъждане и изобличаване?

Защото е много лошо, според учението, човек да осъжда другите. Но пък Апостолите казват, да се изповядваме един на друг и да изобличаваме греховете един на друг. Не?
Така че ако можете да ми обясните (може с примери) кое считате за осъждане и кое за добронамерено и конструктивно "изобличаване", показване на грешките?

Благодаря!

вяра~надежда~любов

Осъждане означава: 1.) силно порицание (неодобрение), и 2.) признаване на някого за виновен и налагане на съответното наказание. На този етап от своето развитие обществото не може да функционира без да има съответните закони, които да се прилагат, когато се извършват престъпления.
Осъждането обаче може да означава и неадекватно порицание за нещо, което в същността си не е престъпление, а е такова само според вижданията на самия осъждащ. Например някой приятел те е помолил да му направиш услуга, с която престъпваш закона, ти му отказваш и той те порицава защото "не си приятел".

Изобличаване означава да посочиш грешките или престъпленията/ закононарушенията на други като представиш доказателства за това.

Няма нищо лошо, осъдително и престъпно в това, да изобличаваш грешките на другите и техните престъпления, дори е желателно Иначе какво ще стане?! Всеки си трае, за да не "нарани" чувствителността на друг и да не му скърши хатъра, щото в учението пишело не знам си кво си.

... и милостта Му трае до вечни векове, понякога ме изобличава за това -онова.
И не знам как го прави, но когато го направи, аз винаги много се радвам и се чувствам щастлив, защото ГО ПРАВИ БЕЗ ДА МЕ ОСЪЖДА.

Но установих и един феномен! Аз не мога така!
Ако ме оставиш аз да ти посоча грешките, най-много да ти подам и здраво въже и сапун. Нещо в изразните средства ли е; така си говоря ли; подход ли нямам? Не знам. Но такъв е резултата.

С една приятелка веднъж разговаряхме за това, какво и как каза Исус на жената, която доведоха при него, уловена в прелюбодейство.
Интересно е, че Исус не я осъди:

"И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
11 И тя отговори: Никой Господи.Исус рече: Нито Аз те осъждам ; иди си, отсега не съгрешавай вече."

Но от друга страна, не остави у нея и грам съмнение, относно начина й на живот.
Запитахме се с тази моя приятелка, дали е възможно и ние да постъпваме така един с друг и КАК СТАВА ТОВА.
Тогава тя каза нещо, което ми се стори важно:
" Едва ли ще можем просто така, да се научим на това, но си мисля, че колкото повече Исус се изобразява в нас, толкова повече и ние ще можем да постъпваме като Него"

Дали пък има основателна критичност като такава, въпреки че не става дума за лексема от Библията?

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

.. но на сегашния "етап", не знам и аз ли нещо неправилно правя (явно), но колкото и внимателно и не-осъдително да се опитам да покажа на някой, че греши.... все ме обвиняват в "осъждане".

Мисля, че хората просто много трудно приемаме критика.. апък било тя и конструктивна и добронамерена. Въпреки, че в библията пише, че мъдрият не отхвърля поучение (съвет). Много малхо хора познавам, които да са способни на подобна "мъдрост".

Та какъв, според теб, е правилният начин да покажеш на някой, че греши, без да прозвучи като осъждане?

вяра~надежда~любов

Ами аз се опитвам поне да говоря, не за критичността като такава, а за това как да покажеш на някой, че греши защото искаш да му помогнеш... защото можеби не осъзнава, че греши. На мен примерно такава "конструктивна критика" от мои близки ми е помагала да осъзная няколко мои проблема и да се опитам да ги поправя..

вяра~надежда~любов

Мисля че искаш твърде много от мен.

За съжаление нямам отговор на този въпрос.
Но ето какво си мисля:

"Не съдете, за да не бъдете съдени.
Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.
Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.


Не можеш да поправиш всички а още по-малко онези, които не желаят да бъдат поправени.
Житейския опит има странното свойство, да бъде придобиван а не заучаван.
За всеки от нас се изисква време, за да осъзнае, колко е добре да се вслушва.

Ако някой е убеден в своята правота, било поради тесногръдие или предразсъдъци, било поради гордост, било поради каквото и да било, имаш само един изход - да го обичаш и да му помагаш, когато падне, без да употребяваш култовата реплика "Аз нали ти казах...."

А в "Притчи" има и други стихове, относно поправлението и приемането на корекции. Например:
Пътят на безумния е прав в неговите очи а който е мъдър, той слуша съвети.

Отмини безумния човек щом си узнал, че той няма разумни устни.

Не говори в ушите на безумния,Защото той ще презре разумността на думите ти.

И разбира се това - последното. Най-много ми хареса.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър?
Повече надежда има за безумния, нежели за него.


...ей такива ми ти работи.

Благодаря ти за отговора!
Честно казано не очаквах някой да може да ми каже нещо полезно наистина, но явно грешах. Просто ми е малко трудно да не искам винаги да "поправям" нещата.. не знам какъв е тоя стремеж все да задълбавам във всякакви подробности по темата .;).. Всеки с проблемите си

вяра~надежда~любов

Ами ако човек се старае да не осъжда, за да влезе в рая, може да се превърне в страхотен резоньор и лицемер. Има, разбира се, разлика между осъждане и нормалното заемане на позиция.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Благодаря за милото мнение. :)
Всъщност, като се замисля, не се сещам апостолите да ни насърчават да се изобличаваме един друг.

Опасявам се, че това е поредната американо-протестантска глупост, която започна да се проповядва по църквите някъде в средата на 90-те и вече се превърна в ... обичай...вреден навик, не знам - да говорим истината с любов.
Самата формулировка звучи страхотно, но ... практиката показва че нито се говори истината, нито пък има любов в това.

Аз поне, намирам в Библията повече препоръки като:

"Насърчавайте се един - друг"
"Изповядвайте си греховете един на друг"
"Един на друг теготите си носете"
"Всеки да счита другия за по-горен от себе си"
"Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас"
"Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие"

Вобще, все призиви да живеем Евангелието, вместо да го говорим.

ngНадя е права, като казва че не можеш да си ... чакай да се сетя сложната дума...май беше резонантен към всичко. То и не бива.
Не трябва да се съгласяваш и да търпиш глупостта, но от друга страна, Библията никъде не ни дава "Fast Food Decisions".

Нашата борба не е срещу плът и кръв и не е за 1-2 дена.
Няма начин - дори Исус не го направи - да отсечеш неправдата или глупостта с една дума. С едно бетонно, затапващо изречение.
Повече резултат дава самия ти живот, като позиция, като отношение, като взаимоотношения. Тогава, един ден, случайно, ако някой види Исус, изобразен в теб, и го пожелае, можеш да си сигурна, че си успяла поне мъничко.

Един текст, който съм сигурна, че на всеки ще допадне много и на всеки от нас ще бъде от полза:


Да не осъждаме СТРОГО ближните; как да преодолеем тази склонност
Свети Никодим Светогорец

Oт самолюбието и самомнението у нас се поражда и друго зло, което ни причинява вреда, именно строгият съд и осъждане на ближния, след което ние не го считаме за нищо, и при случай го презираме и унижаваме.
...
...
[линк]

Не е лесно човек да "надделява" над себеси, но пък нали точно в това се състои израстването.. Предполагам, че е много по-трудно да си премълчиш някои неща и да се отнесеш с търпение и любов, отколкото веднага да "застреляш" човека с критики. За това се иска повечко мъдрост и търпение, явно, ...можеби с времето всичко ще си дойде на мястото, обаче ми е колям кусур.

П.П. А освен това е много трудно да намериш баланса, така че хем да се отнасяш с търпение и любов, хем да не излезе, че "разрешаваш" хората да се държат зле с теб.. защото знаят, че няма да реагираш остро и няма да има последствия. Хм.. би трябвало да има някакво положение посредата.

вяра~надежда~любов

Ами аз точно това казвам, че прекалено често, когато заемам "позиция" в следствие на убежденията ми за това какво е добро и зло, съм обвинена в "осъждане". Значи когато не си премълчаваш за лошите неща, те възприемат като "осъждащ". А ако си премълча, моята съвест пък ме осъжда.
Ужас. Най-добре ще е да се науча да не задълбавам в подробности. Все си мисля, че хората, които не се замислят чак толкова са си най-добре.

вяра~надежда~любов

Ммм.. значи осъждането идва от гордост и се изразява в "строг съд", презрение и унижение. Следователно да кажеш добронамерено на някой, че бърка в нещо, (просто защото ти пука за него/нея) не е осъждане?

вяра~надежда~любов

Да, мисля, че никога не може да бъде осъдително да посочим слабост или грешка, да се опитаме да обърнем внимание на нещо греховно или грозно. Има хора, които се вслушват и търсят мнение или съвет, поглед отстрани. Но ако е по духовен въпрос трябва да сме предпазливи - да не влизаме в неприсъща роля и да не се изживяваме като духовни наставници.

Мисля дори, че сме длъжни да го правим: ако ПОСТЪПКАТА според нас е осъдителна - да изразим неодобрението си на място, да се дистанцираме от нея, но без да осъждаме, обиждаме, натякваме, набеждаваме, преследваме и пр. ЧОВЕКА, който я е извършил, и без да предричаме или да настояваме на нашата преценка. Може да е грешна, особено ако е свързана с тълкуване на обстоятелствата.

Изобщо, според мен можем да укорим конкретна проява, но без да осъждаме извършителя. Ти как мислиш?

Тези, които сочат с пръст някого, че осъжда, осъждат и така.

Според мен не е необходимо да сме вярващи и, същевременно, някакви гадни за понасяне демагози, които лицемерно шикалкавят.
Майка ми имаше една заместник-директорка, завършила семинарията, комунистка, същевременно. Казвала ми е, че няма по-гадно демагогско съчетание. Помня как описваше отзиви от въпросната другарка след проверка на работата й (посещение на урок по физика). Било тежка демагогска и злонамерена отврат, в която накрая нищо не се разбирало, освен, че майка ми много зле работи и нищо добро не я чака.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Да, мисля, че е така. Трябва да се водим от любов към човека и от настройката срещу греха в него. С разбирането, че грехът и човека са две различни неща.

И все пак не винаги да кажеш на някого добронамерено (по наша преценка) къде бърка е правилно. Въпреки твоята добронамереност (която не е съвършена) той може да се засегне. Да се засегне честолюбието или гордостта му или някаква друга страст, каквито всички си имаме предостатъчно. Тогава изобличаването се обезсмисля. Човекът се наостря срещу теб и става по-трудно да му се обясни грешката. Какво печелиш? Че се е затвърдил в греха - не си струва това да лежи на твоята съвест.

Все пак търси правилният начин. С убеждение, с увещание, личният пример е също много важен. А ако няма правилен начин (за теб) по-добре си мълчи и се моли Богу за него, много по-полезно е.

Ето ти една насока за изобличението:

”Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;
16. ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;
17. ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.” (Мат.18)

Точно преди това е притчата за загубената овца и радостта от намирането й.

Съгласявам се аз. Но едно е да знаеш какво е правилно, друго е да го вършиш. (-:

И за съжаление повечето хора, през повечето време гледат на всичко от собствената си гледна точка единствено... и това предполагам доста допринася и за осъждането и за други подобни "недоразумения" ;-).

вяра~надежда~любов

Благодаря, ...
но с едно уточнение - ако съгреши против тебе.

Има много повече хора, които не са съгласни с мен или чието мнение и поведение е ... неправилно, отколкото такива, които са съгрешили против мен.

Всъщност, интересно - ние тук са кои точно си говорим?