Що е то МИСЛЕНЕ?
78 отговора
1052 прегледа
Що е то МИСЛЕНЕ?
Е такава питанка имам.
По научному.
Коя наука се занимава с него, докъде са стигнали, който влезе и прочете, да даде акъл или линк.
Значи имам отлични окултни теории, които напълно ме устроъват, но не мога да ги обясня и предам нататък, първо щото хората като чуят окултизъм и почват да клишират; и второ - щото изобщо не са в час с терминологията и за да им се обясни каквото и да е, трябва да минат няколко живота.
По-долу ще пусна окултните идеи за мисленето.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
По научному.
Коя наука се занимава с него, докъде са стигнали, който влезе и прочете, да даде акъл или линк.
Значи имам отлични окултни теории, които напълно ме устроъват, но не мога да ги обясня и предам нататък, първо щото хората като чуят окултизъм и почват да клишират; и второ - щото изобщо не са в час с терминологията и за да им се обясни каквото и да е, трябва да минат няколко живота.
По-долу ще пусна окултните идеи за мисленето.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Re: Символът на пеперудата
Жизненият цикъл от яйцето през гъсеницата, каквидата до пеперудата е един от най-добрите символи, дарени ни от природата, във връзка с развитието на човешката душа от раждането и в този свят през разкриването на субектно-предметното съзнание до кулминационния преход към трансцеденталното съзнание посредством второто раждане.
Гъсеницата олицетворява живота на нивото на субектно-обектно съзнание, живот, коренящ се в егоизъм. Пеперудата символизира трансцеденталното съзнание, а какавидата е добър символ на "изпитанията на прехода", известен в християнския свят като Страсти, достигащи кулминацията си в разпятието.
Животът на гъсеницата е свързан с пълзене по повърхността и може да се каже, че представлява нещо като двумерно съзнание. Първата грижа на това съзнание е храната. Типичната философия на гъсеницата следователно би трябвало да бъде тази, която утвърждава ценността и реалността само на това, което въздейства на усещанията, а идеите да имат значение само дотолкова, доколкото служат като средство, способстващо за по-чувствен живот и снабдяващо тази твар с храна.
Животът на пеперудата обаче се състои от свободен полет във въздуха и затова тя символизира напълно тримерното съзнание. Храната при нея е сведена до подчинено положение, при това тя се състои от нектар, така че е коренно различна от грубата храна на гъсеницата. Животът и философията на пеперудата са съсредоточени около творчеството и радостта и така самоцел се явява красотата. Следователно реалното и ценното не само са коренно различни за пеперудата, но и техният смисъл е съвсем неразбираем за гъсеницата.
Пеперудата в сравнение с гъсеницата има далеч по-широко разбиране. Тя обитава в пространството, без да е загубила способността си да се върне към повърхността. така че тя е напълно в състояние да разбере повърхностните отношения във всички сфери на гъсеницата, но познава и безкрайно богатия свят, съвършенно неведом на гъсеницата. Освен това тя познава повърхността във връзката и с дълбочината и така може да се справи с проблеми, свързани с повърхността, излизащи далеч извън възможностите на гъсеницата.
Точно както светът на пеперудата е непостижим за гъсеницата, така и единството между човека и божественото съзнание е безсмислено за тези, които нямат проблясъци от по-високи реалности в сравнение със субектно-обектния свят. Затова без определена степен на познание философията на такива хора като Платон и Хегел изглежда нещо абстрактно и нереално. Висшите философии са написани от гледна точка на истински будното съзнание и всъщност имат работа с напълно субстанциални реалности.
Философии от типа на неореализма, прагматизма и натурализма са измислени от гледна точка на повърхностното съзнание, символизирано от гъсеницата. Ако ограничим съзнанието си до субектно-обектната гледна точка тези хора ще се отличават с най-добрите аргументи. По същество на тях им е достъпна само индуктивната или "пълзящата" логика на гъсеницата. Тяхният окончателен тезис е реално е само това, което е обективно. Пробуденият знае неадекватността в разбирането на гъсеницата, но той не може да докаже това на човек, тип гъсеница. От друга страна последният не може да обхване разбирането на пробудения и в резултат се получава тупик.
От всички хора най-привързани към гъсеницата са онези, които виждат първопричината на проблемите на човечеството в икономиката. Животът за тях е съсредоточен върху храната и удоволствията, а това е нищожно ограничена гледна точка. Увеличаването на храната може да доведе само до по-големи гъсеници. Разбира се, има хора, които имат нужда да натрупат тлъстина, преди да могат да стигнат до стадия на какавидата, но повечето хора и така са готови за скока и само губят време, превръщайки се в растящи извън мяра гъсеници. Ако последните си мислят, че вървейки по този път, служат на човечеството, само лъжат себе си. Едва когато се пробудят, и само тогава, те могат да служат компетентно на човечеството-дори относно проблемите на икономиката.
Първоначалният смисъл на какавидата се състои в това, че встъпването в състояние на живот в пространството е възможно единствено чрез умиране на нивото на гъсеницата. Развитието единствено на ниво гъсеница произвежда само гъсеници-по-голями и по-дебели. Идва време, когато човек се налага да се отврати от всички форми на живот, символизиращи субектно-обектното съзнание, ако не иска да попадне в задънена улица на безплодното съществуване. Естествено, от гледна точка на низшето ниво това включва известен период на задължителен аскетизъм в една или друга форма. Но целта е безкрайно по-богата от това, което се съдържа в предишния живот.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Гъсеницата олицетворява живота на нивото на субектно-обектно съзнание, живот, коренящ се в егоизъм. Пеперудата символизира трансцеденталното съзнание, а какавидата е добър символ на "изпитанията на прехода", известен в християнския свят като Страсти, достигащи кулминацията си в разпятието.
Животът на гъсеницата е свързан с пълзене по повърхността и може да се каже, че представлява нещо като двумерно съзнание. Първата грижа на това съзнание е храната. Типичната философия на гъсеницата следователно би трябвало да бъде тази, която утвърждава ценността и реалността само на това, което въздейства на усещанията, а идеите да имат значение само дотолкова, доколкото служат като средство, способстващо за по-чувствен живот и снабдяващо тази твар с храна.
Животът на пеперудата обаче се състои от свободен полет във въздуха и затова тя символизира напълно тримерното съзнание. Храната при нея е сведена до подчинено положение, при това тя се състои от нектар, така че е коренно различна от грубата храна на гъсеницата. Животът и философията на пеперудата са съсредоточени около творчеството и радостта и така самоцел се явява красотата. Следователно реалното и ценното не само са коренно различни за пеперудата, но и техният смисъл е съвсем неразбираем за гъсеницата.
Пеперудата в сравнение с гъсеницата има далеч по-широко разбиране. Тя обитава в пространството, без да е загубила способността си да се върне към повърхността. така че тя е напълно в състояние да разбере повърхностните отношения във всички сфери на гъсеницата, но познава и безкрайно богатия свят, съвършенно неведом на гъсеницата. Освен това тя познава повърхността във връзката и с дълбочината и така може да се справи с проблеми, свързани с повърхността, излизащи далеч извън възможностите на гъсеницата.
Точно както светът на пеперудата е непостижим за гъсеницата, така и единството между човека и божественото съзнание е безсмислено за тези, които нямат проблясъци от по-високи реалности в сравнение със субектно-обектния свят. Затова без определена степен на познание философията на такива хора като Платон и Хегел изглежда нещо абстрактно и нереално. Висшите философии са написани от гледна точка на истински будното съзнание и всъщност имат работа с напълно субстанциални реалности.
Философии от типа на неореализма, прагматизма и натурализма са измислени от гледна точка на повърхностното съзнание, символизирано от гъсеницата. Ако ограничим съзнанието си до субектно-обектната гледна точка тези хора ще се отличават с най-добрите аргументи. По същество на тях им е достъпна само индуктивната или "пълзящата" логика на гъсеницата. Тяхният окончателен тезис е реално е само това, което е обективно. Пробуденият знае неадекватността в разбирането на гъсеницата, но той не може да докаже това на човек, тип гъсеница. От друга страна последният не може да обхване разбирането на пробудения и в резултат се получава тупик.
От всички хора най-привързани към гъсеницата са онези, които виждат първопричината на проблемите на човечеството в икономиката. Животът за тях е съсредоточен върху храната и удоволствията, а това е нищожно ограничена гледна точка. Увеличаването на храната може да доведе само до по-големи гъсеници. Разбира се, има хора, които имат нужда да натрупат тлъстина, преди да могат да стигнат до стадия на какавидата, но повечето хора и така са готови за скока и само губят време, превръщайки се в растящи извън мяра гъсеници. Ако последните си мислят, че вървейки по този път, служат на човечеството, само лъжат себе си. Едва когато се пробудят, и само тогава, те могат да служат компетентно на човечеството-дори относно проблемите на икономиката.
Първоначалният смисъл на какавидата се състои в това, че встъпването в състояние на живот в пространството е възможно единствено чрез умиране на нивото на гъсеницата. Развитието единствено на ниво гъсеница произвежда само гъсеници-по-голями и по-дебели. Идва време, когато човек се налага да се отврати от всички форми на живот, символизиращи субектно-обектното съзнание, ако не иска да попадне в задънена улица на безплодното съществуване. Естествено, от гледна точка на низшето ниво това включва известен период на задължителен аскетизъм в една или друга форма. Но целта е безкрайно по-богата от това, което се съдържа в предишния живот.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Re: Интуитивно мислене-Подводни
Връзката с тънките светове
Умението да се мисли по природата си е интуитивно; движението на вниманието по менталния план на тънките светове се осъществява чрез програми на подсъзнанието. Съзнателно може да се възпита единствено дисциплината на ума, т.е. по някакъв начин да се ограничат неговите блуждания; затова служат формалните методи, в частност формалната логика. Подсъзнанието създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответните образи.
Всяко общуване на човек с тънките светове се състои в това-човек задава въпрос (необезателно в словесна форма) и предава управлението на подсъзнанието, което отправя вниманието към съответната област в тънките светове, получава оттам определен информационно-енергетичен квант и интерпретира получената информация на достъпен нему език; резултатът от тази интерпретация в един или друг трансформиран вид постъпва в съзнанието. Разбираемо е, че езикът, на който подсъзнанието приема информация от тънките светове, има първостепенно значение.
Първо – човек получава отговори само на ония въпроси, които задава.
Второ – в отговорите винаги има някаква допълнителна информация, несвързана непосредствено с въпроса, но явяваща се намек за по-нататъшната посока на действие.
Основната функция на съзнанието е управлението на вниманието, може даже да се каже, че това е неговата единствена функция.
На практика процесът на взаимодействие както с външния, така и с вътрешния свят, се състои от два етапа. На първия човек решава (съзнателно или несъзнателно) на какво трябва да обърне внимание и какво да погледне, да докосне, да помирише-когато става въпрос за външния свят, и за какво да помисли-при вътрешния свят.
На втория етап човек получава отговор от подсъзнанието във формата на усещане или появила се мисъл, които се регистрират от съзнанието му (но по никакъв начин не се пораждат от него).
Именно така протича, в частност, процесът на мислене: избор на въпрос (който човек задава на самия себе си, така да се каже-в пространството), следва превключване на вниманието на възприятията отвътре и мигновено откровение-отговор-възникваща сякаш отникъде мисъл. Доколкото отговорът никога не е точен, а съдържа само указание на някаква област, където би трябвало да лежи отговорът, съзнанието отчита получената информация, уточнява въпроса, получава втори отговор и т.н., докато човек не получи удовлетворяваща го информация или не се разочарова от въпросите си.
В светлината на гореказаното става ясно какви преимущества дава съзнанието. То позволява да се направи анализ на отговорите-откровения и далеч по-точно да сформулира следващия въпрос, отговорът на който е вече много по-близо до това, което интересува човека. Отсъствието на рационализации води до това, че с уточняването на въпроса се заема подсъзнанието, което работи с някой от наличните шаблони, несвързани със същността на въпроса, или по метода на случайните проби.
В действителност човек трябва да се приведе в състояние на готовност да получи отговора, предварително съсредоточавайки вниманието си на определен проблем; думите служат като спомагателно средство.
Въпреки че откровението не отговаря обикновено точно на зададения въпрос (макар и заради това, че въпросът е некоректен, а човекът не владееезика, на който може да получи адекватен отговор), той непременно съдържа някаква допълнителна информация, касаеща поставения въпрос, т.е. нещо, за което човекът не е питал, но на него му се дава така да се каже безплатна информация за допълнително размишление.
Когато той се замисли, реално се получава средното: вниманието се предава на програма на подсъзнанието, което го отправя в определено място в тънките светове и извлича оттам наличната енергетична информация (субективно това може да се преживява различно – в главата на човека се появява някаква мисъл, обхваща го някакво желание, усеща импулс и т.н.)
Съзнанието няма пряк достъп до тънките светове, то непременно трябва да се възползва от някаква програма на подсъзнаието.
Творчеството
Творчеството по идеята на еволюцията е основният закон на живота и дейността на цялата Вселена, започвайки от елементарната частица и стигайки до Буда.
Еволюционният поток включва целия човешки живот и затова човек твори непрекъснато, отделен е въпросът как го прави-като занаятчия, използвайки клишета и щампи или като майстор, влагайки цялата си душа.
Към творчеството в тесен смисъл на думата човечество изпитва такова голямо уважение, колкото малко уважение изпитва към творчеството в широк смисъл. Добре известно е, че трябва цял живот да се учиш и усъвършенстваш; обаче художникът, пробил през слоя обществени щампи и придобил собствен стил (минималното условие за творчество), получава достъп до някакъв слой от тънкия свят и след това може цял живот да експлоатира този слой, и никой няма да го упрекне за това, защото това са авторски творби, не щампи. Обаче всъщност за него това вече само едни щампи, т.е. продукция на една и съща програма на подсъзнанието, създадена някога в младостта.
В същото време човек, който не е създал нищо обществено значимо, но не живее по стандартите, с който не е скучно, защото той не се повтаря, който има нешаблонно възприятие, който постоянно се променя вътрешно – на такъв човек обществото не гледа като на творец, въпреки че точно той е истинският творец на еволюцията за разлика от гореописания художник.
Както и всеки човек, художникът има его и дух. И плодовете на неговото творческо вдъхновение силно зависят от това под какво влияние се е намирала програмата на подсъзнанието, която е отчитала информацията от тънките светове и освен това – от коя точно област там.
И ако художникът не е в състояние да открие висшето си Аз, остава низшето Аз, тоест егото. И човек се задълбава в тънките светове на нивото на своето его и предоставя на обществеността своите лични проблеми, терзания и комплекси. При това той плува по достатъчно замърсен егрегор, по който го водят съответните програми на подсъзнанието му. Последното изобщо не значи, че произведението няма да бъде талантливо, но да се чете ще е противно: в дадения случай ролята на творчеството се е свела до изливане на душевна помия върху главата на публиката.
Когато той се замисли, реално се случва следното: вниманието се прехвърля на програма от подсъзнанието, която го насочва към определено място на тънкия свят и отчита наличната там информация. Тук следва да подчертаем, че мислите по същността си са регистриране от човешкото внимание на обективно съществуващи в тънкия свят мисълформи. Така наречените баналности са мисли, съответстващи на мисълформи, разположени в най-ниските общодостъпни слоеве на тънките светове. Тези мисълформи са по-тежки и по-леко се регистрират от вниманието
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Умението да се мисли по природата си е интуитивно; движението на вниманието по менталния план на тънките светове се осъществява чрез програми на подсъзнанието. Съзнателно може да се възпита единствено дисциплината на ума, т.е. по някакъв начин да се ограничат неговите блуждания; затова служат формалните методи, в частност формалната логика. Подсъзнанието създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответните образи.
Всяко общуване на човек с тънките светове се състои в това-човек задава въпрос (необезателно в словесна форма) и предава управлението на подсъзнанието, което отправя вниманието към съответната област в тънките светове, получава оттам определен информационно-енергетичен квант и интерпретира получената информация на достъпен нему език; резултатът от тази интерпретация в един или друг трансформиран вид постъпва в съзнанието. Разбираемо е, че езикът, на който подсъзнанието приема информация от тънките светове, има първостепенно значение.
Първо – човек получава отговори само на ония въпроси, които задава.
Второ – в отговорите винаги има някаква допълнителна информация, несвързана непосредствено с въпроса, но явяваща се намек за по-нататъшната посока на действие.
Основната функция на съзнанието е управлението на вниманието, може даже да се каже, че това е неговата единствена функция.
На практика процесът на взаимодействие както с външния, така и с вътрешния свят, се състои от два етапа. На първия човек решава (съзнателно или несъзнателно) на какво трябва да обърне внимание и какво да погледне, да докосне, да помирише-когато става въпрос за външния свят, и за какво да помисли-при вътрешния свят.
На втория етап човек получава отговор от подсъзнанието във формата на усещане или появила се мисъл, които се регистрират от съзнанието му (но по никакъв начин не се пораждат от него).
Именно така протича, в частност, процесът на мислене: избор на въпрос (който човек задава на самия себе си, така да се каже-в пространството), следва превключване на вниманието на възприятията отвътре и мигновено откровение-отговор-възникваща сякаш отникъде мисъл. Доколкото отговорът никога не е точен, а съдържа само указание на някаква област, където би трябвало да лежи отговорът, съзнанието отчита получената информация, уточнява въпроса, получава втори отговор и т.н., докато човек не получи удовлетворяваща го информация или не се разочарова от въпросите си.
В светлината на гореказаното става ясно какви преимущества дава съзнанието. То позволява да се направи анализ на отговорите-откровения и далеч по-точно да сформулира следващия въпрос, отговорът на който е вече много по-близо до това, което интересува човека. Отсъствието на рационализации води до това, че с уточняването на въпроса се заема подсъзнанието, което работи с някой от наличните шаблони, несвързани със същността на въпроса, или по метода на случайните проби.
В действителност човек трябва да се приведе в състояние на готовност да получи отговора, предварително съсредоточавайки вниманието си на определен проблем; думите служат като спомагателно средство.
Въпреки че откровението не отговаря обикновено точно на зададения въпрос (макар и заради това, че въпросът е некоректен, а човекът не владееезика, на който може да получи адекватен отговор), той непременно съдържа някаква допълнителна информация, касаеща поставения въпрос, т.е. нещо, за което човекът не е питал, но на него му се дава така да се каже безплатна информация за допълнително размишление.
Когато той се замисли, реално се получава средното: вниманието се предава на програма на подсъзнанието, което го отправя в определено място в тънките светове и извлича оттам наличната енергетична информация (субективно това може да се преживява различно – в главата на човека се появява някаква мисъл, обхваща го някакво желание, усеща импулс и т.н.)
Съзнанието няма пряк достъп до тънките светове, то непременно трябва да се възползва от някаква програма на подсъзнаието.
Творчеството
Творчеството по идеята на еволюцията е основният закон на живота и дейността на цялата Вселена, започвайки от елементарната частица и стигайки до Буда.
Еволюционният поток включва целия човешки живот и затова човек твори непрекъснато, отделен е въпросът как го прави-като занаятчия, използвайки клишета и щампи или като майстор, влагайки цялата си душа.
Към творчеството в тесен смисъл на думата човечество изпитва такова голямо уважение, колкото малко уважение изпитва към творчеството в широк смисъл. Добре известно е, че трябва цял живот да се учиш и усъвършенстваш; обаче художникът, пробил през слоя обществени щампи и придобил собствен стил (минималното условие за творчество), получава достъп до някакъв слой от тънкия свят и след това може цял живот да експлоатира този слой, и никой няма да го упрекне за това, защото това са авторски творби, не щампи. Обаче всъщност за него това вече само едни щампи, т.е. продукция на една и съща програма на подсъзнанието, създадена някога в младостта.
В същото време човек, който не е създал нищо обществено значимо, но не живее по стандартите, с който не е скучно, защото той не се повтаря, който има нешаблонно възприятие, който постоянно се променя вътрешно – на такъв човек обществото не гледа като на творец, въпреки че точно той е истинският творец на еволюцията за разлика от гореописания художник.
Както и всеки човек, художникът има его и дух. И плодовете на неговото творческо вдъхновение силно зависят от това под какво влияние се е намирала програмата на подсъзнанието, която е отчитала информацията от тънките светове и освен това – от коя точно област там.
И ако художникът не е в състояние да открие висшето си Аз, остава низшето Аз, тоест егото. И човек се задълбава в тънките светове на нивото на своето его и предоставя на обществеността своите лични проблеми, терзания и комплекси. При това той плува по достатъчно замърсен егрегор, по който го водят съответните програми на подсъзнанието му. Последното изобщо не значи, че произведението няма да бъде талантливо, но да се чете ще е противно: в дадения случай ролята на творчеството се е свела до изливане на душевна помия върху главата на публиката.
Когато той се замисли, реално се случва следното: вниманието се прехвърля на програма от подсъзнанието, която го насочва към определено място на тънкия свят и отчита наличната там информация. Тук следва да подчертаем, че мислите по същността си са регистриране от човешкото внимание на обективно съществуващи в тънкия свят мисълформи. Така наречените баналности са мисли, съответстващи на мисълформи, разположени в най-ниските общодостъпни слоеве на тънките светове. Тези мисълформи са по-тежки и по-леко се регистрират от вниманието
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Re: Що е то МИСЛЕНЕ?
В 1986-ом я понял, что восточные учения упускают важный аспект наблюдателя или свидетеля: наблюдатель не только наблюдает и осознает то, что проходит через ум и тело, он вместе с тем является творческим источником этого.
Другими словами, свидетель или наблюдатель ума (мыслей, чувств, эмоций и ассоциаций), не только наблюдает мысли или эмоции, но каким-то образом мгновенно создает то, что он наблюдает. Под этим я имею в виду, что мысль под названием "Я не люблю себя" появляется "как будто" она здесь всегда была и самостоятельно жила. Тем не менее в реальности наблюдатель загадочным образом создает мысль с помощью наблюдения; наблюдение является творческим орудием наблюдателя. Проще говоря, чтобы наблюдатель имел работу под названием наблюдать, он должен создавать что-то, чтобы наблюдать это.
Теперь давайте бегло ознакомимся с семью уровнями, прежде чем исследовать их истоки и выводы в последующих главах. Каждый уровень представляет собой "квантовый скачок" в понимании. "Квантовый скачок"-это особый термин в физике, который относится к природе изменений частиц:
Вместо непрерывного изменения происходит прерывный скачок. В один момент элементарная частица находится внутри ядра. В следующий она вышла оттуда. Нет никакого промежуточного состояния, никакого времени, когда частица находится в самом процессе выхода. В отличие от мышки, квантовую частицу никогда нельзя обнаружить, когда её голова выглядывает наружу, а хвост остается внутри. Квантовые теоретики называют этот прерывный переход квантовым скачком
В психологических терминах, "квантовый скачок" указывает на происшедшее изменение, источник которого невозможно проследить. Например, человек может 20 лет заниматься разными видами терапии в поисках одной идеи, метода, или деятельности, которая освободит его от конкретного эмоционального блока. В какой-то момент времени это происходит, и невозможно определить, какая из сотни терапевтических переменных была "причиной" изменения. Но произошло что-то, что мы еще не можем определить, и личность перешла из одного состояния (эмоционального блока) в другое, менее ограниченное состояние (отсутствие эмоционального блока).
Это происходит и на каждом из уровней понимания, которые по очереди "убирают" уровни ограниченности. В какой-то момент, возможно после практики и упражнений, сопровождающих каждый шаг или "квантовый скачок", происходит изменение и вы оказываетесь на новом уровне сознания. С каждым шагом сфера вашего восприятия расширяется, охватывая все дальше расширяющийся горизонт.
Первый уровень
Как наблюдатель содержимого моего ума (мыслей, чувств, эмоций, ощущений, ассоциаций), я больше чем содержимое моего ума.
Любой, кто изучал восточные традиции, узнает очевидные источники этого первого уровня. Краеугольный камень большинства медитативных дисциплин-практика наблюдения, "свидетельствования", или осознания содержимого своего ума или состояния существования. Таким образом индивид наблюдает конкретные мысли, образы, ощущения, чувства, эмоции, и в ходе этого приобретает чувство, что он отделен от потока содержания и является чем-то большим.
Когда наблюдатель начинает сознавать, что он не является своими мыслями, чувствами, и эмоциями, а скорее кем-то наблюдающим, открывается начало процесса разотождествления, который постепенно строится как первый мост к квантовому сознанию.
Второй уровень
Всё (мысли, чувства, эмоции, ощущения, ассоциации) состоит из энергии.
Здесь мы приближаемся к первому аспекту работы известного физика Дэвида Бома. Бом говорит, что мир состоит из энергии, пространства, массы, и времени. На втором уровне мы рассматриваем наши отношения с энергией.
Когда вы пережили на опыте себя как наблюдателя, вы можете начать переживать на опыте, как все то, что вы наблюдали как происходящее в "вашем уме", состоит из одной и той же основополагающей энергии. Злость состоит из той же энергии, что и радость. Второй уровень позволяет вам убрать названия или содержание, которые обычно классифицируют по разным категориям разные грани переживания, и тогда вы автоматически рассеиваете или сводите на нет заряд любого переживания, которое вы наблюдаете.
Третий уровень
Я создатель того, что наблюдаю.
Этот раздел рассматривает работу физика Вернера Гейзенберга и его "принцип неопределенности". Гейзенберг показал, что наблюдатель создает то, что он наблюдает. Словами квантовой психологии: мы создаем наш СУБЪЕКТИВНЫЙ опыт. Хотя это будет очень подробно обсуждено в пятой главе, говоря вкратце, этот уровень к тому же проводит нас через аспект "массы" Дэвида Бома как составную часть вселенной, и её "частичную" природу.
В восточной традиции подчеркивается только то, кто выполняет наблюдение. Нет никакого упоминания о какой-либо причинной связи между наблюдаемыми мыслями и тем, кто их наблюдает. Подразумевается, что эти два явления-мысль и наблюдатель мысли совершенно отдельны по своей сути.
Квантовая физика познакомила меня с моей следующей наводящей мост концепцией, принципом "создаваемой наблюдателем реальности", который утверждает: (1) Когда нет наблюдения, нет и реальности, и (2) наблюдение создает реальность (Герберт, 1985). Проще говоря, вы как наблюдатель создаете субъективную реальность, которую вы наблюдаете.
Практическая важность третьего уровня-в том, что он дает вам полномочия переходить из пассивной позиции свидетеля в активную позицию создателя. Когда вы понимаете, например, что вы создаете вашу печаль, депрессию, или беспокойство, вы можете перестать это создавать. Этот мост выводит нас дальше из густого леса ньютоновской мысли к простирающейся свободе квантового сознания.
================================
..................................................
Эту книгу нельзя бы было написать в квантовом сознании седьмого уровня, потому что на этом уровне "восприятия" или "знательности" невозможно делать различия, требующиеся для описания и изложения. Шутка в том, что когда вы действительно сможете переживать на опыте седьмой уровень, эта книга перестанет существовать как отдельный объект с отличительными особенностями. Или наверное реалистичнее сказать, что точно так же как вы осознаете, что в действительности нет границ между вами и окружающим миром, вы к тому же осознаете не-квантовую природу этой книги, которая, по иронии судьбы, полностью посвящена квантовому сознанию. Как сказал один из основателей квантовой физики Нильс Бор: "Нет такой вещи, как квантовый мир, есть только квантовое описание" (Герберт, 1985).
Стивен Волинский
Книга Квантовое сознание
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Другими словами, свидетель или наблюдатель ума (мыслей, чувств, эмоций и ассоциаций), не только наблюдает мысли или эмоции, но каким-то образом мгновенно создает то, что он наблюдает. Под этим я имею в виду, что мысль под названием "Я не люблю себя" появляется "как будто" она здесь всегда была и самостоятельно жила. Тем не менее в реальности наблюдатель загадочным образом создает мысль с помощью наблюдения; наблюдение является творческим орудием наблюдателя. Проще говоря, чтобы наблюдатель имел работу под названием наблюдать, он должен создавать что-то, чтобы наблюдать это.
Теперь давайте бегло ознакомимся с семью уровнями, прежде чем исследовать их истоки и выводы в последующих главах. Каждый уровень представляет собой "квантовый скачок" в понимании. "Квантовый скачок"-это особый термин в физике, который относится к природе изменений частиц:
Вместо непрерывного изменения происходит прерывный скачок. В один момент элементарная частица находится внутри ядра. В следующий она вышла оттуда. Нет никакого промежуточного состояния, никакого времени, когда частица находится в самом процессе выхода. В отличие от мышки, квантовую частицу никогда нельзя обнаружить, когда её голова выглядывает наружу, а хвост остается внутри. Квантовые теоретики называют этот прерывный переход квантовым скачком
В психологических терминах, "квантовый скачок" указывает на происшедшее изменение, источник которого невозможно проследить. Например, человек может 20 лет заниматься разными видами терапии в поисках одной идеи, метода, или деятельности, которая освободит его от конкретного эмоционального блока. В какой-то момент времени это происходит, и невозможно определить, какая из сотни терапевтических переменных была "причиной" изменения. Но произошло что-то, что мы еще не можем определить, и личность перешла из одного состояния (эмоционального блока) в другое, менее ограниченное состояние (отсутствие эмоционального блока).
Это происходит и на каждом из уровней понимания, которые по очереди "убирают" уровни ограниченности. В какой-то момент, возможно после практики и упражнений, сопровождающих каждый шаг или "квантовый скачок", происходит изменение и вы оказываетесь на новом уровне сознания. С каждым шагом сфера вашего восприятия расширяется, охватывая все дальше расширяющийся горизонт.
Первый уровень
Как наблюдатель содержимого моего ума (мыслей, чувств, эмоций, ощущений, ассоциаций), я больше чем содержимое моего ума.
Любой, кто изучал восточные традиции, узнает очевидные источники этого первого уровня. Краеугольный камень большинства медитативных дисциплин-практика наблюдения, "свидетельствования", или осознания содержимого своего ума или состояния существования. Таким образом индивид наблюдает конкретные мысли, образы, ощущения, чувства, эмоции, и в ходе этого приобретает чувство, что он отделен от потока содержания и является чем-то большим.
Когда наблюдатель начинает сознавать, что он не является своими мыслями, чувствами, и эмоциями, а скорее кем-то наблюдающим, открывается начало процесса разотождествления, который постепенно строится как первый мост к квантовому сознанию.
Второй уровень
Всё (мысли, чувства, эмоции, ощущения, ассоциации) состоит из энергии.
Здесь мы приближаемся к первому аспекту работы известного физика Дэвида Бома. Бом говорит, что мир состоит из энергии, пространства, массы, и времени. На втором уровне мы рассматриваем наши отношения с энергией.
Когда вы пережили на опыте себя как наблюдателя, вы можете начать переживать на опыте, как все то, что вы наблюдали как происходящее в "вашем уме", состоит из одной и той же основополагающей энергии. Злость состоит из той же энергии, что и радость. Второй уровень позволяет вам убрать названия или содержание, которые обычно классифицируют по разным категориям разные грани переживания, и тогда вы автоматически рассеиваете или сводите на нет заряд любого переживания, которое вы наблюдаете.
Третий уровень
Я создатель того, что наблюдаю.
Этот раздел рассматривает работу физика Вернера Гейзенберга и его "принцип неопределенности". Гейзенберг показал, что наблюдатель создает то, что он наблюдает. Словами квантовой психологии: мы создаем наш СУБЪЕКТИВНЫЙ опыт. Хотя это будет очень подробно обсуждено в пятой главе, говоря вкратце, этот уровень к тому же проводит нас через аспект "массы" Дэвида Бома как составную часть вселенной, и её "частичную" природу.
В восточной традиции подчеркивается только то, кто выполняет наблюдение. Нет никакого упоминания о какой-либо причинной связи между наблюдаемыми мыслями и тем, кто их наблюдает. Подразумевается, что эти два явления-мысль и наблюдатель мысли совершенно отдельны по своей сути.
Квантовая физика познакомила меня с моей следующей наводящей мост концепцией, принципом "создаваемой наблюдателем реальности", который утверждает: (1) Когда нет наблюдения, нет и реальности, и (2) наблюдение создает реальность (Герберт, 1985). Проще говоря, вы как наблюдатель создаете субъективную реальность, которую вы наблюдаете.
Практическая важность третьего уровня-в том, что он дает вам полномочия переходить из пассивной позиции свидетеля в активную позицию создателя. Когда вы понимаете, например, что вы создаете вашу печаль, депрессию, или беспокойство, вы можете перестать это создавать. Этот мост выводит нас дальше из густого леса ньютоновской мысли к простирающейся свободе квантового сознания.
================================
..................................................
Эту книгу нельзя бы было написать в квантовом сознании седьмого уровня, потому что на этом уровне "восприятия" или "знательности" невозможно делать различия, требующиеся для описания и изложения. Шутка в том, что когда вы действительно сможете переживать на опыте седьмой уровень, эта книга перестанет существовать как отдельный объект с отличительными особенностями. Или наверное реалистичнее сказать, что точно так же как вы осознаете, что в действительности нет границ между вами и окружающим миром, вы к тому же осознаете не-квантовую природу этой книги, которая, по иронии судьбы, полностью посвящена квантовому сознанию. Как сказал один из основателей квантовой физики Нильс Бор: "Нет такой вещи, как квантовый мир, есть только квантовое описание" (Герберт, 1985).
Стивен Волинский
Книга Квантовое сознание
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Re: Що е то МИСЛЕНЕ?
Имам една хубава книжка, "Карл Прибрам. Язьiки мозга, 1975".
Основополагаща книга за това как работи мозъка, за холографския модел на паметта и т.н. Горещо я препоръчвам, никакви окултни теории не могат да заменят действителното изследване. Още повече че Прибрам е считан за корифей в изследването на мозъка.
Ако искаш, ще я пусна по стария канал.
Иначе основно науката е нервофизиология. напоследък много яко се работи, свързано е и с надеждите към невронните мрежи.
Основополагаща книга за това как работи мозъка, за холографския модел на паметта и т.н. Горещо я препоръчвам, никакви окултни теории не могат да заменят действителното изследване. Още повече че Прибрам е считан за корифей в изследването на мозъка.
Ако искаш, ще я пусна по стария канал.
Иначе основно науката е нервофизиология. напоследък много яко се работи, свързано е и с надеждите към невронните мрежи.
малко offtopic - коренни американци
Има една интересна теория/история свързана с мисленето в Северна америка. Теория е за белите, история е за индианците 
Според тях човек мисли със сърцето си. Съвременната наука смята че мисловната дейност произлиза от мозъка - нервните окончания и импулсите им се свързват по произволен или непроизволен начин и сформират съответно мисли или асоциации. Оттам се формират реч, бит и т.н. с две думи - човешкия живот
За "червения човек" основния "орган" на мисълта е сърцето. От него идват идеите, чувствата и т.н., което го прави естествения мислителен център. Когато човек види нещо ново, първо го оценява - добро, лошо, красиво, грозно и т.н., което индианците смятали че е функция именно на сърцето. Много хора от различни племена и в различно време казват че сърцето никога не лъже. Прост трябвало да слушаш, което било най-лесното нещо на света...
За въпросния червен човек мозъка бил този, който помагал на сърцето (човек) да изпълни това което смята за правилно. Един вид показва начина по който идеята или действието да бъде осъществено. Може да "предложи" няколко начина и т.н., но това винаги бил пътя до конкретната цел, поставена от сърцето. Тези хора не са били запознати с идеята за мислене със ума си... до идването на белия човек. Нещо по този въпрос (специално с индианския възглед по въпроса) беше писал и Юнг, но не мога да назова книга 
Сори ако идва дост оф-топик, ама ми се дописа. Успехи! 
Smoker and proud of it!
Според тях човек мисли със сърцето си. Съвременната наука смята че мисловната дейност произлиза от мозъка - нервните окончания и импулсите им се свързват по произволен или непроизволен начин и сформират съответно мисли или асоциации. Оттам се формират реч, бит и т.н. с две думи - човешкия живот
За "червения човек" основния "орган" на мисълта е сърцето. От него идват идеите, чувствата и т.н., което го прави естествения мислителен център. Когато човек види нещо ново, първо го оценява - добро, лошо, красиво, грозно и т.н., което индианците смятали че е функция именно на сърцето. Много хора от различни племена и в различно време казват че сърцето никога не лъже. Прост трябвало да слушаш, което било най-лесното нещо на света...
За въпросния червен човек
мозъка бил този, който помагал на сърцето (човек) да изпълни това което смята за правилно. Един вид показва начина по който идеята или действието да бъде осъществено. Може да "предложи" няколко начина и т.н., но това винаги бил пътя до конкретната цел, поставена от сърцето. Тези хора не са били запознати с идеята за мислене със ума си... до идването на белия човек. Нещо по този въпрос (специално с индианския възглед по въпроса) беше писал и Юнг, но не мога да назова книга
Сори ако идва дост оф-топик, ама ми се дописа.
Успехи! Smoker and proud of it!
Re: малко offtopic - коренни американци
Дънов пък казва, че човек мисли чрез слънчевия спит-май така беше.
Не помня.
При всички положения много уж първобитни племена имат такива идеи-че мозъкът е само спомагателна функция, а мисленето идва отдругаде.
Ма белият човек нали няма сърце, наблегнал е на ума....
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Не помня.
При всички положения много уж първобитни племена имат такива идеи-че мозъкът е само спомагателна функция, а мисленето идва отдругаде.
Ма белият човек нали няма сърце, наблегнал е на ума....
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Re: Що е то МИСЛЕНЕ?
Ако имахте вяра колкото грахово зърно, щяхте да преместите тая планина.
Това като приказка ли ти звучи? Мислил ли си върху тия думи, без непременно и незабавно да ги отхвърляш като глупост?
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Това като приказка ли ти звучи? Мислил ли си върху тия думи, без непременно и незабавно да ги отхвърляш като глупост?
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Re: малко offtopic - коренни американци
До колкото знам е така. Мисля че повечето древни култури смятат именно торса (слънчевия сплит основно) за мястото където се намира силата (не физическата де ). И в сякаквите астрални неща също се говори за него... ще да е верно
Има една интересна история... знам я като сиукска, но мисля че и други народи са я имали, за бялото и черното сърце. Разказа ми я един приятел, живял известно време сред лакота (част от сиуксите). Накратко - всеки човек има две сърца - бяло и черно. Но не "добро" и "зло", както предположил приятеля ми. Най-образно казано бялото сърце, когато видило нещо добро казвало, "да, това е добро, направи го!". Черното сърце, обратно - когато види нещо лошо и неправилно казва "не, това не е добро, не го прави." Основната поука е, че сърцето никога няма да те излъже, стига да го слушаш.
Има доста интересни изказвания по въпроса, ама не знам дали да ги споделям. Ще стане доста оф-топик и не знам дали ви се слуша. Не ща да досаждам и да звуча... странно като индианец. Колкото до белия човек, всеки има сърце. Дали или по-скоро до колко го слуша е друга работа. Кофтито на мисленето с ума е, че човек остава незадоволен. Сърдит на собственото си положение. Често не знае какъв път да избере - кое е вярно и кое грешно... щото ума не знае, "не му го побира акъла"
Има разни странни "засичания" в основни възгледи... ама е доста дълго за описване. Един египтолог (преподавател в НБУ) сподели, че на египетски думата използвана за "сън", буквално означава "будност". Същото е и при индианците... и при бог знае още колко народи... Това беше на едиа поредица конференции, които свършиха за мое съжаление. Айде стига, че пак се олях!
Smoker and proud of it!
). И в сякаквите астрални неща също се говори за него... ще да е верно
Има една интересна история... знам я като сиукска, но мисля че и други народи са я имали, за бялото и черното сърце. Разказа ми я един приятел, живял известно време сред лакота (част от сиуксите). Накратко - всеки човек има две сърца - бяло и черно. Но не "добро" и "зло", както предположил приятеля ми. Най-образно казано бялото сърце, когато видило нещо добро казвало, "да, това е добро, направи го!". Черното сърце, обратно - когато види нещо лошо и неправилно казва "не, това не е добро, не го прави." Основната поука е, че сърцето никога няма да те излъже, стига да го слушаш.
Има доста интересни изказвания по въпроса, ама не знам дали да ги споделям. Ще стане доста оф-топик и не знам дали ви се слуша. Не ща да досаждам
и да звуча... странно като индианец. Колкото до белия човек, всеки има сърце. Дали или по-скоро до колко го слуша е друга работа. Кофтито на мисленето с ума е, че човек остава незадоволен. Сърдит на собственото си положение. Често не знае какъв път да избере - кое е вярно и кое грешно... щото ума не знае, "не му го побира акъла"
Има разни странни "засичания" в основни възгледи... ама е доста дълго за описване. Един египтолог (преподавател в НБУ) сподели, че на египетски думата използвана за "сън", буквално означава "будност". Същото е и при индианците... и при бог знае още колко народи... Това беше на едиа поредица конференции, които свършиха за мое съжаление. Айде стига, че пак се олях!
Smoker and proud of it!
totaly offtopic - вяра
Видях че стана дума и за вяра и нейните причини малко по-нагоре та се сетих за едно забавно изказване. Автор е един индианец (отново... сори! 
) Франк - Подигравашия Враните. Човекът е може би най-известния индиански лечител на 20 век, дълбоко уважаван и от индианци, и от бели. Биографията му е много интересна, но и дълга, та ще я спестя. Ще преразкажа изказването, щото не го помня
Хората не "вярват" защото виждат чудеса. Чувал съм че в библията пише за Христос, който нахранил хиляди хора само с няколко хляба и малко риба и превръщал водата във вино. Когато обаче хората се върнали на следващия ден с надеждата за безплатен обяд и не го получили те се разотивали. Хората не вярват, защото стават свидетели на чудеса, а поради нуждата да общуват със създателя и света наоколо по един специален начин.
Та така де, не ща да звуча сектантски, ако не сте вярващи не ща да ви променям... или нещо подобно... Само предавам какво е казал дедото със специфичното си чувство за хумор
Smoker and proud of it!
) Франк - Подигравашия Враните. Човекът е може би най-известния индиански лечител на 20 век, дълбоко уважаван и от индианци, и от бели. Биографията му е много интересна, но и дълга, та ще я спестя. Ще преразкажа изказването, щото не го помня
Хората не "вярват" защото виждат чудеса. Чувал съм че в библията пише за Христос, който нахранил хиляди хора само с няколко хляба и малко риба и превръщал водата във вино. Когато обаче хората се върнали на следващия ден с надеждата за безплатен обяд и не го получили те се разотивали. Хората не вярват, защото стават свидетели на чудеса, а поради нуждата да общуват със създателя и света наоколо по един специален начин.
Та така де, не ща да звуча сектантски, ако не сте вярващи не ща да ви променям... или нещо подобно... Само предавам какво е казал дедото
със специфичното си чувство за хумор Smoker and proud of it!